ДИРЕКТИВА на Съвета 92/43/ЕИО
от 21.05.1992 за запазванеТО на природните местообитания и на дивата флора и фауна
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ,
на основание Договора за създаване на Европейската Икономическа Общност, и, по-специално, член 130s от този договор,
на основание предложението на Комисията,
на основание становището на Европейския Парламент,
на основание становището на Икономическата и социалната комисия ,
Като взе предвид, че както е установено в член 130r на Договора, основна цел от общ интерес за Общността са съхранението, защитата и подобряването на качеството на околната среда. Към това се отнася също и консервацията на природните местообитания, както и на дивата флора и фауна.
Като взе предвид, че програмата за действие и политиката за околната среда на Европейската Общност (1987-1992) съдържа разпоредби относно съхранение на природата и природните ресурси.
Като взе предвид, че главна цел на настоящата Директива е да съдейства за запазването на биологичното разнообразие, зачитайки икономическите, социалните, културните и регионалните изисквания, тази Директива допринася за общата цел на устойчивото развитие; Като взе предвид, че запазването на биологичното разнообразие може в определени случаи да изисква продължаването или също да способства за развитието на определени човешки дейности.
Като взе предвид, че състоянието на природните местообитания в европейската територия на държавите-членки се влошава непрестанно, и че сериозно застрашени са все по-голям брой от различните видове диви видове; Като взе предвид, че тъй като застрашените местообитания и видове са част от природното наследство на общността и заплахата, на която са изложени, често преминава границите на отделните държави, се налага мерките за тяхното опазване да се вземат на нивото на Общността.
Като взе предвид, че определени природни местообитания и определени видове имат приоритет с оглед заплахата, на която са изложени, се налага да се определят като приоритетни за да се приложат бързо мерките за тяхното съхранение.
Като взе предвид, че за възстановяване или съхранение на природните местообитания и видовете от интерес за Общността в добър консервационен статус е необходимо да се обявят територии със специален режим на защита1, за да може да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа по точно установен хронологичен план.
Като взе предвид, че всички определени територии трябва да се включат в единната европейска екологична мрежа, включително и тези, определени преди или предстоящи да бъдат определени занапред като специални защитени зони2 съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 02. 04. 1979 за съхранение на видовете диви птици (5).
Като взе предвид, че във всяка определена територия трябва да се проведат необходимите мероприятия, предвид целите на съхранението.
Като взе предвид, че областите, които отговарят на критериите за обявяване за Територии със специален режим на защита, се предлагат от страните-членки, но трябва да се предвиди процедура, съгласно която по изключение ще е възможно обявяването на някоя област и без предложение от държава-членка, ако Общността счита това за безусловно необходимо за съхранението или оцеляването на приоритетен тип природно местообитание или приоритетен вид.
Като взе предвид, че планове или програми, които могат да се отразят в значителна степен на консервационните цели на дадена територия, която е или ще бъде защитена, трябва да се подложат на съответна оценка.
Като взе предвид признаването на предприемането на мерки за съхранението на приоритетни природни местообитания и приоритетни видове от интерес за Общността е обща отговорност на всички държави-членки; Като взе предвид, че това обаче може да доведе до прекомерно финансово обременяване на някои държави-членки, тъй като от една страна такива местообитания и видове са разпределени неравномерно в Общността, а от друга страна в частния случай на съхранение на природата “принципът за причинителя” може да намери само ограничено приложение.
Като взе предвид, че съществува съгласие в такъв случай, по изключение да се предвиди съфинансиране на Общността в рамките на средствата, предоставени въз основа на нейните решения.
Като взе предвид, че политиката за развитие и планиране на земеползването трябва да поощрява грижите за компонентите на ландшафта, които имат решаващо значение за дивата флора и фауна.
Като взе предвид, че трябва да се предприемат предварителни мерки, които да гарантират контрол на консервационния статус на упоменатите в настоящата Директива природни местообитания и видове.
Като взе предвид, че в допълнение към Директива 79/409/ЕИО е необходима обща система на защита за определени видове животни и растения. Като взе предвид, че трябва да се предвиждат мерки за регулиране на определени видове, ако това е оправдано от гледна точка на техния консервационен статус. Към това спада също забраната на определени методи за залавяне и убиване, за които са допустими отклонения при определени предпоставки.
Като взе предвид, че за контролиране приложението на настоящата Директива, Комисията периодично изготвя обобщаващ отчет, основаващ се, освен всичко друго, на информацията, предоставена от държавите-членки по отношение изпълнението на националните разпоредби, приети на основание на тази Директива.
Като взе предвид, че за изпълнение на настоящата Директива е абсолютно необходимо разширяване на научните и техническите знания, и че следователно, трябва да се поощрява необходимата изследователска и научна дейност в тази насока.
Като взе предвид, че приложенията трябва да могат да се осъвременят в съответствие с научно-техническия прогрес, и че трябва да се предвиди процедура, посредством която Съветът може да осъвременява Приложенията.
Като взе предвид, че в подкрепа на Комисията при изпълнението на настоящата Директива и особено на решенията за съвместно финансиране от Общността трябва да се назначи регулаторен комитет.
Като взе предвид, че трябва да се предвидят допълнителни мерки за регулиране на реинтродукцията на определени местни видове животни и растения, както и на евентуалното интродуциране на неместни видове.
Като взе предвид, че обучението и общата информация за целите на настоящата Директива са от основно значение за гарантиране на нейното ефективно изпълнение.
Е ПРИЕЛ ТАЗИ ДИРЕКТИВА:
Определения на понятията
Член 1. 0
По смисъла на настоящата Директива:
а) “Съхранение” означава: серия мерки, необходими за поддържане или възстановяване на природните местообитания и популациите на диви животински и растителни видове в благоприятно състояние по смисъла на буква д) и и).
б) “Природни местообитания” означава: напълно естествени или полу-естествени сухоземни или акваториални области, характеризиращи се с географски, абиотични и биотични особености.
в) “Природни местообитания от интерес за Общността” означава: онези местообитания от упоменатата в член 2 територия ,
I) които в зоната на техния естествен ареал са застрашени от изчезване
или
ii) имат малък естествен район на разпространение вследствие на тяхната регресия или въз основа на вече сам по себе си ограничен ареал,
или
iii) представляват пример за типичните особености на един или няколко от следващите пет биогеографски региона: алпийски, атлантически, континентален, макронезийски и средиземноморски.
Тези типове местообитания са посочени в Приложениe I, респ. могат да се посочат там.
г) “Приоритетни типове местообитания” означава: типове природни местообитания, застрашени от изчезване, срещащи се на територията, спомената в член 2, и за чието съхранение Общността носи особена отговорност с оглед на естественото разпространение на тези типове местообитания, които спадат към споменатата в член 2 територия. Тези приоритетни типове природни местообитания са означени в Приложение I със звездичка (*).
д) “Консервационен статус на природно местообитание” означава: съвкупността от въздействия, които оказват влияние върху едно природно местообитание и типичните за него видове, и които могат да въздействат върху дългосрочното му естествено разпространение, структура и функции, както и на дългосрочното оцеляване на характерните видове за споменатата в член 2 територия .
Консервационният статус на едно природно местообитание се счита за “благоприятен”, ако:
- неговият естествен ареал, както и териториите, които то покрива в този ареал са постоянни или се разширяват и
- съществуват специфичната структура и функции, необходими за дългосрочното му по-нататъшно съществуване, и вероятно ще продължава да съществува в обозримо бъдеще и
- консервационният статус на характерните за него видове по смисъла на буква и) е благоприятен.
е) “Местообитание на вид” означава: района, определен от специфични абиотични и биотични фактори, в който този вид се намира в някой от стадиите на своя жизнен цикъл.
ж) “Видове от интерес за Общността” означава: видове, които на означената в член 2 територия
i) са застрашени, освен онези, чието естествено разпространение е маргинално за гореспоменатата територия, и които не са застрашени, нито уязвими, в западния палеарктически регион
или
ii) са уязвими, т. е. се счита за вероятно скорошното им преминаване в категорията на застрашените видове, ако факторите причинили заплахата продължават да съществуват
или
iii) са редки, т. е. чиито популации са малки и по настоящем не са застрашени или уязвими, но все пак са изложени на риск . Тези видове се срещат единично или в ограничени географски райони или в по-голям район
или
iv) са ендемични и изискват особено внимание вследствие на особените признаци на своето местообитание и/или на потенциалното въздействие от тяхното използване върху тяхното местообитание, и/или потенциалното въздействие от тяхното използване върху консервационния им статус.
Тези типове местообитания са посочени в Приложениe II и/или IV или V, респективно могат да се посочат там.
з) “Приоритетни видове” означава: назованите под буква ж-i) видове, за чието съхранение Общността носи особена отговорност, с оглед на тяхното естествено разпространение, което спада към указаната в член 2 територия . Тези приоритетни видове са означени със звездичка (*) в Приложение II.
и) “Консервационен статус на вид” означава: съвкупността от въздействия, които могат да повлияят върху дългосрочното разпространение и големината на популациите на съответните видове в указаната в член 2 територия.
Състоянието на съхранение се счита за “благоприятно”, ако
¦ въз основа на данните за динамиката на популацията на вида може да се приеме, че този вид е жизнеспособен елемент на природното местообитание и ще продължи да бъде такъв в дългосрочен аспект и
¦ естественият район на разпространение на този вид нито намалява, нито е вероятно да намалее в обозримо бъдеще и
¦ съществува, и вероятно ще продължи да съществува достатъчно голямо местообитание за запазване на популациите в дългосрочен аспект;
й) “Територия” означава: географски определена област с ясно разграничена площ.
к) “Територия от значение за Общността” означава: район, който в биогеографския регион или региони, към които принадлежи, допринася в значителна степен за съхраняването или за възстановяването до един благоприятен консервационен статус на тип природно местообитание съгласно Приложение I или на вид съгласно Приложение II, допринася в значителна степен за единността на упоменатата в член 3 мрежа “Натура 2000” и/или за съхраняването на биологичното разнообразие на биогеографския регион.
При животински видове, които се нуждаят от големи местообитания, териториите от значение за Общността отговарят на местата в естествената област на разпространение на тези видове, които притежават физични и биологични елементи от решаващо значение за техния живот и размножаване.
л) “Територия със специален режим на защита” означава: район, определен от страните-членки чрез законова или административна разпоредба и/или договорно споразумение като територия от значение за Общността, в която се провеждат необходимите консервационни мероприятия, за запазване или възстановяване до благоприятен консервационен статус на природните местообитания и/или популации на видовете, за които тя е определена.
м) “Екземпляр” означава: всяко животно или растение — живо или мъртво — от изброените в Приложение IV и Приложение V видове, всяка част или всеки продукт, получен от животното или растението, както и всяка друга стока, която въз основа на съпроводителен документ, опаковка, означение, етикет или друго обстоятелство, може да се идентифицира като част или дериват от животни или растения от споменатите видове.
н) “Комитет” означава: назначения по член 20 комитет.
Член 2.
(1) Настоящата Директива има цел да допринесе за осигуряване биологичното разнообразие, чрез запазване на природните местообитания, както и на дивата флора и фауна върху европейската територия на страните членки, за които договорът е валиден.
(2) Мерките, взети въз основа на настоящата Директива, целят да съхранят или възстановят до благоприятен консервационен статус природните местообитания и видове диви животни и растения, които са от интерес за Общността.
(3) Мерките, взети въз основа на настоящата Директива, вземат предвид икономическите, обществените и културните изисквания, както и регионалните и местните особености.
СЪХРАНЕНИЕ НА ПРИРОДНИ МЕСТООБИТАНИЯ И МЕСТООБИТАНИЯ НА ВИДОВЕТЕ
Член 3.
(1) Изгражда се единна европейска екологична мрежа на територии със специален режим на защита, наречена “Натура 2000”. Тази мрежа се състои от райони, обхващащи природните местообитания от Приложение I, както и хабитатите на видовете от Приложение II. Тя трябва да гарантира по-нататъшното съществуване или евентуалното възстановяване до благоприятен консервационен статус на тези типове природни местообитания на видовете в техния естествен район на разпространение.
Мрежата “Натура 2000” обхваща също специални защитени зони, определени от страните-членки въз основа Директива 79/409/ЕИО.
(2) Всяка държава дава своя принос за изграждането на “Натура 2000” в съответствие с намиращите се на нейната суверена територия типове природни местообитания и хабитати на видовете, упоменати в раздел 1. За тази цел, тя определя районите съгласно разпоредбите на член 4 за територии със специален режим на защита, като се имат предвид споменатите в раздел 1 цели.
(3) Държавите-членки ще се стараят, там където считат за необходимо, да подобряват екологичните връзки на “Натура 2000”чрез запазване и евентуално създаване на упоменатите в член 10 елементи на ландшафта, които са от решаващо значение за дивата флора и фауна.
Член 4.
(1) Въз основа на критериите, установени в Приложение III (фаза 1), и съответната научна информация, всяка държава-членка предлага списък на териториите, в които са изброени намиращите се в тях типове природни местообитания от Приложение I и местни видове от Приложение II. При животинските видове, изискващи големи местообитания, тези територии отговарят на местата в естествената област на разпространение на тези видове, които притежават физичните и биологичните елементи от решаващо значение за техния живот и размножаване. За видовете водни животни, изискващи големи местообитания, тези райони се предлагат, само ако може ясно да се разграничи такова място, което да притежава физични и биологични фактори от решаващо значение за живота и размножаването на тези видове. Страните-членки предлагат и евентуалното осъвременяване на този списък в светлината на резултатите от споменатия в член 11 надзор.
В срок от 3 години след публикуването на настоящата Директива този списък се изпраща до комисията едновременно с информация за отделните територии. Тази информация включва картографско представяне на територията, нейното име, географско положение, големина, както и данните, произтичащи от прилагането на назованите в Приложение III (фаза 1) критерии, и се представя с помощта на специално разработен от Комисията формуляр съгласно процедурата на член 21.
(2) На основание на установените в Приложение III (фаза 2) критерии и в рамките на всеки от петте споменати в член 1, буква в-iii) биогеографски региони, както и в упоменатата в член 2, раздел 1, обща територия, комисията съответно, в съгласие с всяка от държавите-членки, съставя от списъците на държавите-членки проекто списък на териториите от значение за общността, в които са определени територии, загубили един или повече типове приоритетни природни местообитания или природни видове.
Държавите-членки, при които териториите с един или повече типове приоритетни природни местообитания или с един или повече приоритетни видове заемат площ повече от 5% от суверенната територия, могат в съгласие с комисията да внесат предложение за по-гъвкаво прилагане на изложените в Приложение III (фаза 2) критерии за избор на всички територии от значение за Общността, намиращи се върху техните суверенни земи.
Списъкът на териториите, които са избрани като територии от значение за Общността, и в който са определени териториите с един или повече типове приоритетни природни местообитания или с един или повече приоритетни видове, се приема от комисията съгласно процедурата на член 21.
(3) Упоменатият в раздел 2 списък се изготвя в срок от шест години след публикуването на настоящата Директива.
(4) Ако дадена територия е приета като територия от значение за Общността съгласно процедурата на раздел 2, то съответната държава членка в най-кратък срок, но не по-късно от шест години, я определя за територия със специален режим на защита. Установява и приоритетите според важността на тези територии за запазване и възстановяване до благоприятен консервационен статус на тип природно местообитание от Приложение I или на вид от Приложение II и за кохерентността на мрежата “Натура 2000”, както и доколкото тези територии са застрашени от увреждане или унищожаване.
(5) След включване на дадена територия в списъка от раздел 2, подраздел 3, тя подлежи на разпоредбите на член 6, раздели 2, 3, 4.
Член 5.
(1) В изключителни случаи, когато комисията установи, че една територия не е представена с приоритетен тип природно местообитание или с приоритетен вид в националния списък по член 4, раздел 1, което, въз основа на съответните надеждни научни данни, счита за особено важно, че за съхраняването на този тип природно местообитание или за оцеляването на този приоритетен вид, между тази държава-членка и комисията трябва да започне двустранна процедура за сравняване на използваните от двете страни научни данни.
(2) Ако след период на уточняване, не по-дълъг от шест месеца, все още съществуват различия в мненията, комисията прави предложение на Съвета за избирането на територията за територия от значение за Общността.
(3) Съветът решава единодушно в срок от три месеца от момента, в който е внесено това предложение.
(4) По време на уточняващата фаза, и до вземането на решение от Съвета, съответната територия подлежи на разпоредбите на член 6, раздел 2.
Член 6.
(1) Държавите членки определят необходимите консервационни мерки за териториите със специален режим на защита, които включват евентуално подходящи, специално разработени за териториите или включени в други развойни планове, планове за управление и подходящи мерки от правно, административно и договорно естество, които да отговарят на екологичните изисквания на типовете природни местообитания от Приложение I и видове от Приложение II, срещащи се в тези райони.
(2) Държавите членки вземат съответни мерки за предотвратяване в териториите със специален режим на защита на влошаването на природните местообитания и местообитанията на видовете, както и безпокойство на видовете, за които териториите са определени, доколкото това безпокойство може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата Директива.
(3) Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за това, но които поотделно или в съчетание с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се нуждаят от подобаваща оценка, с оглед на консервационните цели, установени за тази територия. Съгласно резултатите от оценката и при условията на член 4, компетентните органи на отделните държави одобряват плана или проекта само тогава, когато установят, че целостта на областта като такава няма да бъде увредена и след като са се вслушали в мнението на обществеността по дадения случай.
(4) Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативни резултати от оценката за последиците, поради наложителни причини от преобладаващ обществен интерес, включително и такива от социален или стопански характер, то членуващата държава предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да гарантира цялостната съгласуваност на “Натура 2000”. Членуващата държава информира комисията за предприетите от нея компенсаторни мерки.
Ако съответната област включва приоритетен природен тип местообитание и/или някакъв приоритетен вид, то могат да бъдат валидни само съображения, отнасящи се до здравето на човека и безопасността на обществото, благоприяните последици от първостепенно значение за околната среда, или според становището на комисията, други наложителни причини от приоритетен обществен интерес.
Член 7.
Задълженията, произтичащи от Член 6 (2), (3) и (4) от настоящата Директива, отменят всички задължения, произтичащи от първото изречение на Член 4 (4) от Директива 79/409/ЕИО, по отношение на териториите, класифицирани съгласно Член 4 (1), или признати съгласно Член 4 (2) от същата, от датата на изпълнение на настоящата Директива, или датата на класификация или признаване от Държава членка, съгласно Директива 74/409/ЕИО, в случаите, когато класификацията или признаването са извършени на по-късен етап
Член 8.
(1) Държавите членки предават на комисията, заедно с предложенията за територии, които могат да бъдат определени за територии със специален режим на защита с приоритетни типове местообитания и/или приоритетни видове, и преценките си относно съфинансирането на Общността, което считат за необходимо за изпълнение на задълженията им, произтичащи от член 6, т. 1.
(2) Комисията, в споразумение с всяка засегната държава членка, определя за територии от значение за Общността, за които се търси съфинансиране, необходимите мерки за запазване и възстановяване до един благоприятен консервационен статус на приоритетни типове природни местообитания и приоритетни видове в съответните територии. Комисията установява общите разходи по тези мерки.
(3) Комисията в споразумение със съответните държави членки, уточнява необходимото финансиране за провеждане на мерките според т. 2 , включително и съфинансирането; при това, тя съблюдава и концентрацията на приоритетни типове природни местообитания и/или приоритетни видове на територията на държавата членка и съответното обременяване, произтичащо от необходимите мерки.
(4) Според оценката в т. 2 и 3 комисията приема приоритетна рамка за действие за мерките, имайки предвид наличните финансови средства, съгласно съответните инструменти на Общността и според процедурата на член 21. Тези мерки включват съфинансиране при обявяване на територията, съгласно член 4, т. 4.
(5) Мерките, които поради липсата на достатъчно средства не са взети предвид в споменатата рамка на действие и съответно не са приети, и включените в горепосочената рамка, които не са получили необходимото съфинансиране или са получили само частично такова, се подлагат според процедурата на Член 21 на повторно разглеждане в рамките на прегледа, провеждан на всеки две години и дотогава могат да се отложат от членуващите държави. Този преглед взима предвид новата ситуация във въпросната област.
(6) В териториите, в които са отложени зависещите от финансова помощ мерки, държавите-членки се въздържат от нови мерки, които могат да доведат до влошаване на състоянието на тези територии.
Член 9.
Комисията, съгласно процедурата в член 21, периодично разглежда приноса на “Натура 2000” за осъществяване на споменатите в член 2 и 3 цели. В тази връзка, определена територия със специален режим на защита може да се разгледа с цел декласификация в случаите, в които наблюдаваното природно развитие в резултат на контрола, постановен в член 11, оправдава това.
Член 10.
В рамките на политиката си за развитие и планиране на земеползването, и особено с оглед подобряване на екологичната съгласуваност на “Натура 2000”, членуващите държави се стараят, там където считат, че е необходимо, да подпомагат управлението на елементите на ландшафта, които са от първостепенно значение за дивата флора и фауна. Това са елементите, които въз основа на своята линейна, непрекъсната структура (например реки и техните брегове или традиционните системи за маркиране на полски синори) или поради свързващата си функция (например езера и горички) са значими за миграцията, дисперсията и генетичния обем между дивоживеещите видове.
Член 11.
Държавите членки контролират консервационния статус на споменатите в Член 2 видове и местообитания, при което особено съблюдават приоритетните природни типове местообитания и приоритетните видове.
ОПАЗВАНЕ НА ВИДОВЕТЕ
Член 12.
(1) Държавите членки вземат необходимите мерки за въвеждане на строга система за опазване на споменатите в Приложение IV, буква а) животински видове в техните естествени области на разпространение, като се забранява:
а) всички форми за умишлено залавяне или убиване на екземпляри от тези видове в природата;
б) умишлено обезпокояване на тези видове, особено през периодите на размножаване, отглеждане на малките, зимуване и миграция;
в) умишлено унищожаване или вземане на яйца от природата;
г) всяко повреждане или унищожаване на места за размножаване или почивка.
(2) За тези видове членуващите държави забраняват притежаване, транспортиране, търговия или размяна и предлагане за продажба, или размяна на взети от природата екземпляри. За правомерно взети от природата екземпляри преди началото на прилагане на тази Директива се прави изключение.
(3) Забраните според т. 1, буква а) и б), както и според т. 2, са валидни за всички стадии от живота на животните, за които се отнася този член.
(4) Членуващите държави въвеждат система за мониторинг върху неумишлено залавяне и убиване на споменати в Приложение IV, буква а) животински видове. С помощта на събраната информация, държавите членки предприемат такива по-нататъшни мерки за изследване и запазване, които са необходими, за да гарантират, че неумишленото залавяне или неумишленото убиване няма да имат сериозно отрицателно въздействие върху въпросните видове.
Член 13.
(1) Членуващите държави вземат необходимите мерки, за да изградят стриктна система за защита на растителните видове, изброени в Приложение IV, буква б), като се забранява:
а) умишленото бране, събиране, отрязване, изкореняване или унищожаване на тези растения, в областите на естественото им разпространение в природата;
б) притежаване, транспортиране, търговия, размяна и предлагане за продажба или размяна на природни екземпляри от тези растителни видове. Правомерно взетите екземпляри преди началото на прилагане на тази Директива се изключват.
(2) Забраните, предвидени в т. 1, буква а) и б), са валидни за всички жизнени стадии от развитието на растенията по смисъла на този член.
Член 14.
(1) Ако, въз основа на контрола според член 11, членуващите държави считат за необходимо, предприемат необходимите мерки, за да съвместят вземането на природни екземпляри от диви растителни и животински видове, включени в Приложение V, както и тяхното използване, с поддържане на един благоприятен консервационен статус на тези видове.
(2) Ако такива мерки се считат за необходими, те трябва да включват и продължаване на контрола, предвиден в член 11. В частност, те могат да
обхващат следното:
¦ предписания относно достъпа до определени райони;
¦ временна или местна забрана за вземане на екземпляри от природата и използване на определени популации;
¦ регулиране на периодите и/или методите на вземане на екземпляри;
¦ в случаите на залавяне на екземпляри, прилагане на разпоредбите за лова и риболова, съобразени с консервацията на съответните популации;
¦ въвеждане на система от разрешения или квоти за вземането на
природни екземпляри;
¦ контролиране на покупка, продажба, притежаване, предлагане за
продажба или транспортиране, с цел продажба, на екземпляри;
¦ отглеждане в неволя на животински видове, както и изкуствено
размножаване на растителни видове да се извършва при строго контролирани условия, за да се намали вземането на природни екземпляри;
¦ оценка на резултатите от предприетите мерки.
Член 15.
Във връзка със залавянето или убиването на споменати в Приложение V, буква а) диви животински видове, както и в случаите, в които се прави изключение, според член 16 за залавяне или убиване на включените в Приложение IV, буква а) видове, държавите-членки забраняват използването на всички безразборно избрани средства, чрез които би могло да се предизвика изчезване или сериозно безпокойство на популации от тези видове, и по-точно:
а) използването на споменатите в Приложение VI, буква а) средства за залавяне или убиване;
б) всяка форма на залавяне или убиване, посредством споменатите в Приложение VI, буква б) транспортни средства.
Член 16.
(1) В случай, че няма друго задоволително решение, и при условие, че изключенията не пречат за съхраняването на популациите на засегнатия вид в един задоволителен консервационен статус в областта на естественото му разпространение, членуващите държави могат да се отклонят от разпоредбите на Член 12, 13 и 14, както и от букви а), б) на член 15 в следния смисъл:
а) за защита на представителите на дивата флора и фауна и за запазване на природните местообитания;
б) за предотвратяване на сериозно увреждане, особено на селскостопански култури, добитък, както и гори, рибни стопанства, водите и други форми на собственост;
в) в интерес на общественото здраве и безопасност или поради други наложителни причини от приоритетен обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, или с положителни последици от първостепенно значение за околната среда;
г) за целите на изследването и обучението, заселване или реинтродуциране на видовете и на необходимите за тези цели размножителни операции, включително и изкуственото размножаване на растения;
д) разрешаването при строг контрол, селективно и в ограничен размер, на залавяне или задържане на ограничен брой екземпляри от растителни или животински видове, споменати в Приложение IV, определен от компетентните органи на отделните държави.
(2) На всеки две години, членуващите държави представят на комисията доклад, по установен от Комитета модел, който съдържа разрешените отклонения според т. 1. Комисията взема становище по тези отклонения в рамките на дванадесет месеца след получаване на доклада и информира комитета за взетото становище.
(3) Докладите трябва да определят:
а) видовете, за които е валидна разпоредбата за изключенията и причината за тях, включително и характера на риска и, ако е възможно, справка за отхвърлените алтернативни решения, както и информация за използваните научни данни;
б) допустимите за улов или убиване на животни средства, съоръжения или методи и основанията за тяхната употреба;
в) обстоятелствата на време и място, при които се допускат изключенията;
г) органът, който е упълномощен да заяви или съответно да контролира, дали необходимите предпоставки са изпълнени, и който може да реши, какви средства, съоръжения или методи и в какви граници могат да бъдат използвани, както и информация за лицата, натоварени да изпълнят тези решения;
д) приложените мерки за контрол и постигнатите резултати.
ИНФОРМАЦИЯ
Член 17.
(1) Държавите членки изготвят доклад на всеки шест години след изтичане на предвидения в Член 23 срок, за провеждането на мерките, предприети в рамките на тази Директива. Този доклад съдържа информация относно споменатите в член 6, т. 1 мерки за съхраняване, както и оценка за въздействията на тези мерки върху консервационния статус на типовете природни местообитания от Приложение I и видовете от Приложение II, а така също и най-важните резултати от контрола, споменат в член 11. Този доклад, изготвен съгласно изработения от Комитета модел, се представя на комисията и се прави достояние на обществеността.
(2) Въз основа на споменатите в т. 1 доклади, комисията изработва един обобщаващ доклад. Този доклад съдържа целесъобразна оценка на постигнатия напредък, особено по отношение на приноса на “Натура 2000” за осъществяване на предвидените в Член 3 цели. Частта от проекта на доклада, която засяга информация, предоставена от всяка членуваща държава, се дава на въпросната държава членка за потвърждение. След представяне на Комитета, окончателното издание на доклада се публикува от Комисията не по-късно от две години след получаването на докладите, споменати в т. 1, след което се изпраща до Държавите членки, Европейския Парламент, Съвета на Европа, Икономическата и Социална Комисии.
(3) Държавите членки могат да обозначат определените според тази Директива територии, чрез специално изработени от Комитета табели на Общността.
ИЗСЛЕДВАНЕ
Член 18.
(1) Членуващите държави и комисията насърчават нужното изследване и необходимите научни дейности във връзка със споменатите в Член 2 цели и задължения по Член 11. Те обменят информации за по-добро координиране на изследването на равнище членуващи държави и Общността.
(2) Особено внимание се отделя на научните дейности, необходими за осъществяването на Член 4 и 10; подпомага се трансграничното сътрудничество между членуващите държави в областта на изследването.
ПРОЦЕДУРИ ЗА ИЗМЕНЕНИЯ НА ПРИЛОЖЕНИЯТА
Член 19.
Промените, които са необходими за адаптиране на Приложения I, II, III, V и VI към техническия и научен прогрес, се приемат от Съвета по предложение на комисията с квалифицирано мнозинство. Поправките, необходими за адаптиране на Приложение IV към научния и техническия прогрес, се приемат от Съвета единодушно по предложение на комисията.
КОМИТЕТ
Член 20.
Комисията се подкрепя от Комитет, който се състои от представители на членуващите държави, и е председателстван от представител на Комисията.
Член 21.
(1) Представителят на Комисията представя на Комитета проект за мерките, които следва да се предприемат. Комитетът дава своето становище по този проект в рамките на срок, определен от Председателя предвид неотложността на засегнатия въпрос. Становището се гласува с мнозинство, предвидено в Член 14, т. 2 от Договора за приемане на решения от Съвета по предложение на Комисията. Гласовете на представителите на членуващите държави при гласуването в Комитета се изчисляват съгласно горепосочения член. Председателят не взема участие в гласуването.
(2) Комисията приема предвидените мерки, ако те съвпадат със становището на Комитета. Ако предвидените мерки не съвпадат със становището на Комитета или липсва такова становище, то Комисията незабавно представя на Съвета предложение за мерките, които трябва да се предприемат. Съветът решава с квалифицирано мнозинство. В случай, че Съветът не е реагирал след изтичане на срок от три месеца от запознаването му с проблема, предвидените мерки се приемат от Комисията.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 22.
При изпълнение на разпоредбите на тази Директива, държавите членки процедират както следва:
а) проверяват целесъобразността от реинтродукцията в тяхната област на разпространение на местни видове от Приложение IV, когато тази мярка би допринесла за тяхното запазване, при условие, че проучване, отчитащо опита на други членуващи държави или други засегнати е установило, че едно такова реинтродуциране би допринесло ефективно за възстановяване до един задоволителен консервационен статус на въпросните видове и, че реинтродукцията се извършва след съответната консултация със засегнатите кръгове от населението;
б) контролират интродуцирането в природата на неместен вид да става по начин, който не би увредил нито природните местообитания в тяхната естествена област на разпространение, нито дивата флора и фауна; в случай, че считат за необходимо, те забраняват такова интродуциране. Резултатите от изследванията се изпращат на Комитета за информация;
в) насърчават образованието и подпомагат събирането на информация във връзка с необходимостта от защита на дивите растителни и животински видове и запазване на природни им местообитания.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 23.
(1) Държавите членки привеждат в сила необходимите закони, регламенти и административни разпоредби, които да осигурят изпълнението на тази Директива в рамките на две години след нейното оповестяване. Относно това, те незабавно уведомяват Комисията.
(2) Когато членуващите държави приемат тези мерки, те трябва да се позовават на тази Директива, или да бъдат съпроводени от съответната справка при тяхното официално публикуване. Членуващите страни определят методите за това позоваване.
(3) Държавите членки съобщават на Комисията основните постановления, предвидени от вътрешнодържавните правни разпоредби, които те приемат за областта, за която се отнася настоящата Директива.
Член 24.
Тази Директива се отнася до Държавите членки.
Брюксел, 21.05.1992 година
Сподели с приятели: |