Джак канфийлд марк виктор

Спомен за Маргарет Мърфи

Отегчени от скоростите и бързането по магистралите, двамата със съпруга ми решихме да отидем до морето, избягвайки най-натоварените пътища.Кратката ни спирка в малкото незабележително градче на Източното крайбрежие, в щата Мериленд, доведе до случка,която завинаги ще остане в паметта ми.

Всичко започна събсем банално. Светофарът светна червено. Докато чакахме да се смени, аз забелязах старата тухлена сграда на старчески дом.На предната веранда, в бял плетен стол седеше старица. Очите й ме гледаха настойчиво и сякаш ме викаха,умоляваха ме да отиде при нея.

Светна зелено. Неочаквано аз измърморих:

- Джим, паркирай някъде тук.

Хванах Джим за ръка и го поведох по алеята към дома. Джим се спря.

- Чакай малко, та ние не познаваме никого тук.

С малко усилие успях да го убедя, че си струва да направим това, което съм намислила.

Дамата, чийто магнетичен поглед ме беше привляъл, се надигна от стола си и подпирайки се на бастун, трьгна към нас.

- Толкова се радвам, че спряхте - усмихна се тя признателно. - Молех се да го сторите. Имате ли няколко минутки да поседнете и да си побъбрим?

Последвахме я до едно сенчесто уединено място отстрани на верандата.

Искрено бях впечатлена от естествената красота на нашата домакиня. Слаба, но не прекалено. Освен бръчиците в крайчеца на лешниковите очи, кожата и беше гладка и бяла като слоноба кост, почти прозрачна. Сребристите й коси бяха нежни като коприна и събрани на кок.

- Много хора минават оттук - поде тя, - особено през лятото. Надничат от прозорците на колите си и не виждат нищо друго освен стари сгради, обитавани от стари хора. Но вие видяхте мен, Маргарет Мърфи. И намерихте време да се отбиете.

Замислено Маргарет продължи.

- Някои хора смятат, че всички възрастни хора са оглупели. Истината е обаче, че просто сме много самотни.

После с насмешка добави:

- Ние, възрастните наистина много обичаме да говорим, нали?

Опипвайки една красива брошка с ромбовидна форма върху яката на пъстрата си рокля Маргарет попита как се казваме и откъде сме. Когато отвърнах, че сме от Балтимор,цялото й лице грейна и очите й светнаха.

- Сестра ми, Бог да я прости, живееше на „Горуш авеню" в Балтимор.

Аз ентусиазирано обясних:

- Когато бях малка, живеех на няколко преки от там, на Доумстед стрийт". Как се казваше сестра ви?

Моментално си спомних за Мари Гибънс. Тя ми беше съученичка и най-добра приятелка. В продължение на цял час, че и повече, двете с Маргарет се отдадохме на спомени за младите ни години.

Разговаряхме въодушевено, когато се появи медицинска сестра с чаша вода и две малки розови таблетки.

- Извинете, че ви прекъсвам - любезно каза тя, - но е време за лекарствата и следобедния ви сън, госпожице Маргарет. Нали знаете, че трябва да се грижим за сърцето, за да върви то добре - обясни тя с усмивка и подаде на Маргарет лекарството.

Двамата с Джим се спогледахме. Без никакви възражения Маргарет глътна таблетките.

- Може ли да остана още няколко минутки с моите приятели, госпожице Бакстър? - попита Маргарет.

Сестрата отказа любезно, но твърдо.

Госпожица Бакстър протегна ръка и помогна на Маргарет да стане от стола. Ние я уверихме, че идната седмица, когато се връщаме от морето, отновво ще се отбием да я видим. Тъгата по лицето й се замени от радост.

- Колко хубаво би било - рече тя.

След прекараната слънчева седмица, потеглихме обратно в облачен и влажен ден.

Старческият дом ни се стори особено унил под тъмните сиви облаци. Почакахме няколко минути и се появи госпожица Бакстър. Тя ни подаде малка кутийка с прикрепено към нея писмо. После ме хвана за ръката и остана да ме държи така, докато Джим четеше писмото.

„Скъпи мои,

Три дни след нашето посещение Маргарет издъхнала мирно и кротко в съня си. Стоях, стиснала брошката в ръка, и по бузите ми се стичаха сълзи. Внимателно я обърнах и прочетох надписа, гравиран Върху сребърния ръб на брошката: „Любовта е Вечна".

Спомените също, скъпа Маргарет, спомените също.

БЕВЪРЛИ ФАЙН

В мен все още живее малкото дете

Следното стихотворение е написано от жена, починала в старческия дом на болницата "Ашлуди" близо до град Дънди в Шотландия. Персоналът го открил сред вещите и всички били толкова впечатлени от него, че стихотворението било разпространено из цялата болница и отвъд нея.

Какво виждаш, сестро, какво виждаш?

Като ме гледаш, не си ли мислиш -

старица оглупяла, с нрав кисел,

с блуждаещ поглед и вяла мисъл?

Когато яде, все ще се накапе и дори не роптае,

когато викаш: Защо поне не се постараеш!

Дето сякаш нищо не забелязва,

и ту чорап, ту пантоф все някъде зарязва?

Дето кога със, кога без съпротива, ти дава

да я обличаш и храниш, колкото ден да минава?

Това ли си мислиш, това ли виждаш в мен?

Отвори очи, сестро, и виж с поглед задълбочен.

Както съм седнала кротко, аз ще ти кажа коя съм,

Макар по твоя воля да ям и без заповед да не ставам...

Аз съм на мама и татко детето сладко,

С най-добрите и обичливи кака и батко;

шестнайсетгодишна девойка, която в облаците лети,

с надежда, че скоро любовта ще я навести;

невеста на двайсет, чието сърце всеки път трепва

при спомена за дадената брачна клетва;

на двайсет и пет аз вече имам челяд своя,

за която дам сигурен и щастлив трябва да сторя;

на трийсет съм майка с подрастващо потомство,

обвързани със силните връзки на трайно родство;

на четиридесет, синовете ми вече напускат дома,

но съпругът ми е при мен и се грижи да не така;

на петдесет отново цари детска врява -

край мен внуци играят и се забавляват.

Почина мъжът ми, мрак се спуска над мен –

със страх поглеждам към бъдния ден.

Че днес челядта ми на своите рожби живота реди,

а аз живея със спомените и обичта от преди.

Днес вече съм старица, а природата не прощава,

със старостта жестоко се подиграва.

Съсипва тялото, отнема здраве и сили,

вместо сърцето ми сякаш камък са окачили.

Но в тази стара черупка още живее прежното дете,

и ето, разтупква се окаменялото, пълно с горчилка сърце.

Помня радости, помня и мъки, отново обичам

като на лента пред погледа ми животът протича.

Сещам са за годините, отлетели бързо и кратки безкрайно,

и притаи суровия факт, че нищо на този свят не е трайно.

Затова, отвори очи, сестро, и вик с поглед прояснен не намръщената старица, гледай внимателно - вий мен!

НЕИЗВЕСТЕН АВТОР

Предоставено от Роналд Далстън

Каталог: install -> Nook -> Books
install -> Ръководство за инсталация на програмен продукт Mkad for Windows на Windows 7/8 1/10
install -> Пп “Държавни зрелостни изпити” Ръководство за администратора
install -> Restorant rar Съвет за сваляне и записване на файла: Кликнете с десен
install -> Инструкция за инсталиране на програмен пакет "d work new"

Изтегляне 2.68 Mb.

Сподели с приятели: