Джеймс Гуортни и Ричард Строуп Какво всеки трябва да знае за икономиката и просперитета Джеймс Д. Гуортни

Същественото при частната собственост е структурата на стимулите, които произтичат от нея. Има четири основни причини тази структура на стимулите да подпомага икономическия прогрес.

Първо, частната собственост насърчава мъдрото разпореждане с нея. Ако частните собственици не могат да поддържат своето имущество, позволят да се злоупотреби с него или да се повреди, те ще понесат последиците във формата на намаляване на ценността му. Например, ако притежавате кола, вие сте силно заинтересован да сменяте маслото, редовно да я карате на сервиз, и да следите отвътре да се поддържа добре. Защо е така? Ако не обръщате внимание на тези неща, ценността на колата за вас и евентуалните бъдещи собственици ще намалее.

Противоположно на това, ако колата е поддържана добре и е запазена в добро състояние, тя ще е с по-голяма ценност за вас и другите, които може да поискат да я купят от вас. При частната собственост, разумното разпореждане се възнаграждава. Напротив, ако имуществото е собственост на държавата или се притежава съвместно от голяма група хора, стимулът за добра грижа е по-слаб. Така например е когато жилищата са държавна собственост, няма един собственик или малка група собственици, които да плащат скъпо и прескъпо, ако имуществото се повреди или с него се злоупотреби. Ето защо не бива да ни учудва когато забележим, че в сравнение с частните жилища държавният жилищен фонд общо взето се стопанисва и поддържа зле и в капиталистически страни като САЩ, и в бивши социалистически страни като Русия и Полша. Тази небрежност към грижите, поддръжката и ремонта просто отразява структурата на стимулите, която съпътства държавната собственост върху имуществото.

Второ, частната собственост насърчава хората да развиват онова, което владеят и да го използуват продуктивно. При частната собственост, хората имат силен стимул да усъвършенстват уменията си, да работят по-усърдно и по-добре. Тези действия ще увеличат доходите им. Също така, хората са силно заинтересовани да създават и подобряват дълготрайни активи като къщи, апартаменти и офиси. Когато такива подобрения носят повече приходи от разходите, богатството на частните собственици ще се увеличи.

Селското стопанство в бившия Съветски Съюз илюстрира важността на правото на собственост като стимул за продуктивна дейност. По време на комунистическия режим на домакинствата бе разрешено да задържат или да продадат всички стоки, произведени на малки частни парцели с размер до един акър. Тези частни парцели съставяха само 1% от обработваемата земя; останалите 99% се обработваха от държавни стопанства и огромни селскостопански кооперативи. Независимо от това, по данни на съветската преса, приблизително четвърт от общата селскостопанска продукция на тогавашния СССР се е произвеждала от тази малка част частно притежавана земя.

Трето, частните собственици са силно заинтересовани да използуват ресурсите си по начин, изгоден и за другите. Макар че частните собственици по закон могат да правят каквото им скимне с тяхното имущество, същевременно собствеността им им осигурява силен стимул да вземат под внимание желанията на другите. Частните собственици могат да спечелят, ако измислят как да направят своето имущество и използуването му по-привлекателни за другите. Ако използуват и подобряват своето имущество по начин, който другите намират за привлекателен, пазарната стойност на имуществото ще се увеличи. Обратното, промените, неодобрение от другите - особено клиенти или потенциални бъдещи купувачи - ще намалят ценността на имуществото.

Вашата собственост върху работната ви сила ви осигурява силен стимул да инвестирате в обучение и професионална подготовка, които ще ви помогнат да предложите услуги, високо оценявани от другите.Също така собствениците на дълготрайни активи са заинтересовани да ги подобряват по начини, привлекателни за другите. Да вземем за пример някой собственик на жилищен блок. Собственикът може да не иска изобщо места за паркиране, удобна пералня, дървета, или добре поддържани зелени площи около блока. Все пак, ако потребителите ценят тези неща много високо (сравнено с разходите за тях), собственикът е силно заинтересован да ги осигури, защото това ще увеличи както доходите му (наемите), така и пазарната стойност на апартаментите му. Обратното, тези собственици на апартаменти, които държат да осигурят това, което те харесват, вместо нещата, които всъщност потребителите предпочитат, ще открият, че техните доходи и стойността на техния капитал (апартаментите) ще намалеят.

Четвърто, частната собственост насърчава мъдрото развитие и запазването на ресурси за бъдещето. Развитието на един ресурс сега може да генерира текущ приход. Този приход е гласът на сегашните потребители. Но потенциалните възможности за по-високи приходи в бъдеще призовават към съхранение на този ресурс. Потенциалната печалба във формата на по-високата цена на този ресурс в бъдеще е гласът на бъдещите потребители. Частните собственици са заинтересовани да балансират тези две сили. Когато очакваната бъдеща цена на един ресурс надвиши сегашната му стойност, частните собственици печелят от запазването му за бъдещите потребители. Това е вярно дори ако сегашният собственик не очаква да го има, когато настъпят тези добри времена. Например, представете си един 65-годишен фермер, който се чуди дали да отсече иглолистните си дървета.

Ако се очаква растежът им и все по-големият дефицит да донесат в бъдеще приходи от продажбата, по-големи от сегашната стойност на дърветата, фермерът ще спечели като ги запази за по-късно. Когато собствеността може да се прехвърля, в очакване на бъдещото отсичане пазарната стойност на земята на фермера ще се покачва с растежа на дърветата и с наближаване деня на отсичането им. По този начин фермерът може да продаде дърветата (или земята, на която те растат) и да реализира тяхната стойност по всяко време, дори и отсичането им да стане много след смъртта му.³

Векове наред тълкувателите на съдбата са предричали, че ще се изчерпят запасите от дървесина, жизнено важни минерали, или различни енергийни източници. В Англия през ХVI век се породил страх, че запасите от дървесина скоро ще се изчерпят, тъй като този ресурс е бил широко използуван като енергиен източник. Все пак по-високите цени на дървесината насърчили запазването й и довели до разработването на въглищата. "Дървесната криза" скоро отминала. В средата на ХIХ век се правеха мрачни предсказания, че в САЩ скоро ще изчезне китовата мас, по това време основен източник на изкуствено осветление. С повишаването на цените на китовата мас, се увеличила нуждата от енергиен източник, който да я замести. Това е довело до разработването на керосина и края на "кризата за китова мас".

По-късно, когато хората преминали към нефт, почти веднага след разработването на този ресурс се появили мрачни предсказания за изчерпването му. През 1914 г. Бюрото по мините докладвало, че общите нефтени запаси на САЩ са 6 млн. барела - по-малко от това, което сега САЩ произвеждат за около 20 месеца. През 1926 Федералният съвет по запазване на нефта предупредил хората, че американските запаси от нефт ще стигнат само за 7 години. След около двадесетина години министърът на вътрешните работи предрекъл, че САЩ ще изчерпят нефта си само след няколко години. Едно проучване, спонсорирано от Римския клуб, предсказа на света нещо подобно през 70-те години. Разбира се, времето доказа, че всички тези прогнози са погрешни.

Предвестниците на Страшния съд не успяват да разберат, че частната собственост осигурява на хората силен стимул да запазват всеки ценен ресурс и да му търсят заместител, когато нараства относителния му недостиг. При частна собственост, ако оскъдността на един ресурс нараства, и цената му ще расте. Нарастването на цената осигурява на производители, новатори, инженери и предприемачи силен стимул (а) да се въздържат от пряко използуване на този ресурс, (б) да търсят по-усърдно заместители, и (в) да разработят нови методи за откриване и възстановяване на по-големи количества от този ресурс. Досега тези сили са отдалечавали деня на Страшния съд все по-далеч в бъдещето. За ресурси, които са частна собственост, с всички основания може да се очаква, че и в бъдеще ще бъде така.⁴

Хората, които не са замисляли сериозно по този въпрос, често свързват частната собственост с егоизма. Това е парадоксално, тъй като истината е почти противоположна. Частната собственост (а) осигурява защита срещу себични хора, които биха взели това, което не им принадлежи и (б) принуждава ползвателите на ресурси да понасят изцяло последствията от своите действия. Когато правото на собственост е добре формулирано, стабилно и с него можеш да се разпореждаш, производителите на стоки и услуги ще трябва да осигурят на собствениците на ресурси поне толкова добра сделка, колкото те биха могли да сключат навсякъде другаде. Работодателите не ще могат да заграбват и използуват оскъдни ресурси без да компенсират техните собственици. На собствениците на ресурси ще трябва да се плаща достатъчно, за да се привлекат и да не изберат други потребители.

По същество твърдо определеното право на частна собственост изключва употребата на сила като конкурентно оръжие. На производител, от който не купуваш, не е разрешено да ти изгори къщата до основи. Също така на доставчик на ресурси - ваш конкурент, чиито цени подбивате, не е разрешено да ви нареже гумите на автомобила или да ви заплашва с телесни повреди.

Частната собственост поддържа децентрализацията на властта и разширява сферата, където се действа по силата на доброволно съгласие. Властта, осигурена от частната собственост, е строго ограничена. Собствениците на частен бизнес не могат да ви накарат насила да купувате от тях или да работите за тях. Те не могат да наложат данък върху дохода ви или имуществото ви. Те могат да получат част от вашия доход само като ви дадат в замяна нещо, което считате за по-ценно. Властта дори на най-богатия собственик (или най-големия производител) е ограничена от конкуренцията на другите, желаещи да осигурят подобни продукти или услуги.

Обратното, както показва опитът на Източна Европа и бившия Съветски Съюз, когато държавната собственост измести частната собственост, огромна политическа и икономическа власт се поставя в ръцете на шепа политически дейци. Едно от главните достойнства на частната собственост е способността й да предотврати прекомерната концентрация на икономическа власт в ръцете на неколцина. Широко разпространената собственост върху имуществото е враг на тиранията и злоупотребите с властта.

И така, ясно е какво трябва да направят бившите социалистически страни.Както заяви наскоро Нобеловият лауреат Милтън Фридман, най-добрата програма за Източна Европа може да се обобщи "с три думи: приватизация, приватизация, приватизация."⁵ Частната собственост е крайъгълният камък и на икономическия прогрес, и на личната свобода.

Доброволната размяна е форма на обществено сътрудничество. Тя позволява и на двете страни да получат повече от това, което желаят. При пазарни условия нито продавачът, нито купувачът са принудени да разменят насила. Личната печалба осигурява мотивацията за споразуменията за размяна.

Както бе отбелязано по-горе, размяната подпомага напредъка на обществото - по-голямо производство и доходи от тези, които иначе биха били постигнати. Когато правителствата създават пречки, с които ограничават сътрудничеството чрез размяна, те задушават икономическия прогрес.

Има различни начини, по които държавите задушават обмена. Първо, много страни въвеждат правила, които ограничават навлизането в различни дейности и занятия. Ако искате за започнете стопанска дейност или да предоставяте услуга, трябва да попълвате формуляри, да получите разрешение от различни бюра, да покажете, че сте квалифициран, да посочите, че имате достатъчно финансово покритие, и да преминете през други административни проверки. Някои служители могат да отхвърлят молбата ви, освен ако не сте готови да дадете подкуп или да направите вноска в политическия им фонд. Ернандо Де Сото, в разобличителната си книга "Другият път", разкрива, че в Лима (Перу), за да се справят с правилата за законно откриване на малко предприятие за производство на дрехи, 5 души на пълен работен ден са употребили 289 дни. Нещо повече, през това време са им били поискани 10 подкупа и в два случая е било необходимо те да се дадат, за да се получи разрешение да работят "законно". В много случаи, ако сте финансиран с чуждестранен капитал, възникват допълнителни правни усложнения. Не е нужно да се казва, че политика от този тип задушават стопанската конкуренция, насърчават корупцията в политиката, и принуждават порядъчните хора да минават в нелегалната (или както Де Сото я нарича, "неформалната") икономика.

Второ, държавата задушава размяната и когато заместват силата на закона със свободата на действие на политическата власт. Някои страни имат навика да приемат страшно претенциозни закони, които дават на политическите управници значителна власт да ги тълкуват и да се разпореждат. Например в средата на 80-те на митническите служители в Гватемала е било разрешено да отменят тарифи, ако сметнат, че това е в "национален интерес". Законодателство от този тип е явна покана към правителствените служители да искат подкупи. то създава правна несигурност и прави стопанската дейност по-скъпа и по-малко привлекателна, особено за честните хора. Структурата на закона трябва да е точна, недвусмислена и да не е дискриминационна. Ако не е така, ще бъде главна пречка за извличане печалба от търговията. Трето, много държави въвеждат ценови контрол, който задушава размяната. Когато цената на даден продукт по закон е фиксирана над пазарното равнище, купувачите ще купуват по-малко и разменяните количества ще намалеят. От друга страна, ако цената е фиксирана под пазарното равнище, производителите няма да желаят да произвеждат същото количество. И това ще намали обема на размяната. От гледна точка на произведените и продадени количества няма голяма разлика дали ценовият контрол повишава цените или ги намалява - и в двата случая намалява обемът на търговията и печалбата от производството и размяната. Размяната дава положителни резултати - помага ни да получим повече от достъпните ни ресурси.

Политика, която принуждава търговците да преодоляват различни политически препятствия, обикновено има отрицателен ефект, дори когато намерението е било да се защити местното производство. Всъщност, тя е равносилна на това да се простреляш в крака. За да може една страна да реализира пълния си потенциал,тя трябва да сведе до минимум ограниченията върху търговията, оскъпяващи стопанската дейност. Възможността да осигуриш услуга, която другите желаят да купят доброволно е силно доказателство, че дейността носи положителен резултат. Пазарът е най-добрият регулатор.

Какво възпира "Макoдналдс", "Дженерал Мотърс" или която и да било друга фирма да повишава цените, да продават лошокачествени продукти, да допускат лошо обслужване? Отговорът е - Конкуренцията. Ако "Макдоналдс" не успее с усмивка да предложи сандвич на привлекателна цена, хората ще се обърнат към "Бъргър Кинг", "Уендис", "Дейри Куийн", и други съперници. Както практиката наскоро показа, дори голяма фирма като "Дженерал Моторс" може да загуби клиенти за сметка на "Форд", "Хонда", "Тойота", "Крайслер", "Фолксваген", "Мазда" и други производители на автомобили, ако не успее да се задържи наравно със съперниците си.

Конкуренцията също така осигурява на фирмите силен стимул да усъвършенстват продукцията си и да откриват методи да произвеждат с по-малко разходи. Никой не знае точно какви стоки ще искат потребителите в следващия момент и коя технология на производство ще минимизира разходите за единица продукция. Конкуренцията ни помага да открием отговора. Дали тази нова идея-мечта е най-великата, откакто бе въведена веригата от заведения за бързо хранене? Или е просто поредната химера, която скоро ще се изпари? Предприемачите са свободни да внедрят това иновационно изделие или многообещаваща производствена технология; трябва им само подкрепата на инвеститори, които са склонни да осигурят необходимите средства. В пазарната икономика не се изисква одобрението на централните планови органи, мнозинството в законодателния орган, или на конкурентите. Независимо от това, конкуренцията държи отговорни предприемачите и инвеститорите, които ги подкрепят; техните идеи трябва да издържат "проверката за реалност", наложена от потребителите. Ако потребителите оценят новата идея достатъчно високо, за да се покрият разходите за произвежданата стока или услуга, новият бизнес ще процъфтява и преуспява. Напротив, ако потребителите не са склонни да направят това, бизнесът ще се провали.

Потребителите са висш съдник за новаторство и успешна дейност в бизнеса. Производителите, които искат да оцелеят в конкурентна среда, не могат да бъдат самодоволни. Ефективното днес изделие може да не издържи конкурентната проверка утре. За да успеят на един конкурентен пазар, фирмите трябва да умеят предвиждат, откриват и бързо да и бързо да възприемат по-добрите идеи.

Конкуренцията решава най-точно при коя структура и размер на фирмата могат най-успешно да се поддържат ниски разходите за единица продукция. За разлика от някои други икономически системи, пазарната икономика не определя изрично и не ограничава видовете фирми, които могат да се конкурират. Разрешена е всяка форма на стопанска организация. Фирма, ръководена от собственика, сдружение, корпорация, фирма-собственост на заетите в нея, потребителска кооперация, комуна, или всяка друга форма на стопанска дейност свободно може да навлезе на пазара. За да успее, тя трябва да издържи само една проверка: за ефективност на разходите. Ако една форма на стопанска организация, като корпорация или фирма-собственост на заетите в нея, може да постигне на пазара ниски разходи за единица продукция, тя има изгледи да оцелее. Съответно стопанска структура, която води до високи разходи за единица продукция, ще бъде изтласкана от един конкурентен пазар.

Същото важи за големината на фирмата. При някои изделия предприятието трябва да е доста голямо, за да реализира напълно потенциалните икономии от едрото серийно производство. Когато разходите за единица продукция намаляват при нарастване на производството, малките предприятия клонят към по-високи производствени разходи (и следователно по-високи цени) от техните по-едри съперници. В този случай потребителите, които са заинтересувани да получат максимална стойност за парите си, ще са склонни да купуват от по-голямата фирма с по-ниските цени. Повечето малки фирми в крайна сметка ще бъдат изтласкани от пазара. По-големите фирми, обикновено организирани като корпорации, по-често оцеляват на такива пазари. Автомобило- и самолетостроенето са пример за това.

В други случаи малки фирми, често организирани като еднолични търговци или дружества, ще са по-ефективни в разходите си. Когато личното обслужване и индивидуализираната продукция се ценят високо от потребителите, за големите фирми може да е трудно да се конкурират. При тези обстоятелства ще оцелеят предимно малките фирми. Например, това в общи линии е вярно за -юридическата и медицинската практика, печатниците и фризьорските салони. Пазарната икономика позволява съображенията относно разходите и взаимодействието между производители и потребители да определят типа и размера на фирмата на всеки пазар.

Когато големите предприятия имат по-ниски разходи, изключително важно е държавата да не ограничава конкуренцията от страна на външни доставчици, нито пък да пречи на местни фирми да продават в чужбина. Този въпрос е жизнено важен за малките страни. Например, тъй като вътрешният пазар на страна като Южна Корея е малък, един корейски автомобилопроизводител би имал изключително високи разходи за единица продукция ако не може да продава автомобили в чужбина. Аналогично, вътрешните потребители в малките страни би трябвало да плащат прекалено висока цена за автомобили, ако им е забранено да купуват от големи чужди производители с ниски разходи.

Обобщено казано, конкуренцията обуздава личния интерес на индивида и го кара да работи за повишаването на стандарта ни на живот. Както Адам Смит отбелязва в "Богатството на народите", индивидите са мотивирани от личните си интереси: "Не от благосклонността на касапина, пивовара или хлебаря очакваме обяда си, а от тяхната грижа за собствения им интерес.Ние призоваваме не човеколюбието им, а техния егоизъм и никога не им говорим за нашите нужди, а за ползата от тях."⁷

В една конкурентна среда, дори индивидите, загрижени за личния си интерес и предприятията, търсещи печалба, имат силен стимул да служат на интересите на другите и да осигуряват на потребителите поне толкова ценност, колкото могат да получат навсякъде другаде. Това е пътят към по-големи приходи и печалби. Колкото и да изглежда парадоксално, личният интерес на индивида - черта, която много хора намират не толкова достойна за възхищение - е мощен двигател на икономическия прогрес, когато се насочва от конкуренцията.

Потреблението е целта на всяко производство. Все пак, понякога можем да увеличим производството на потребителски стоки, като първоначално употребим ресурсите за да произведем машини, тежко оборудване и сгради, а след това използваме този основен капитал за производството на желаните потребителски стоки. Ето защо инвестирането - изграждането и разработването на дълготрайни ресурси, които да ни помогнат да произвеждаме повече в бъдеще - е важен потенциален източник на икономически растеж.

Ресурсите, използувани за производството на инвестиционни стоки, ще са недостъпни за прякото производство на потребителски стоки. Ето защо инвестирането изисква спестяване - въздържане от потребление в момента. Някой - или инвеститорът, или друго лице, което е склонно да му предостави средства - трябва да спестява, за да финансира инвестицията. Средствата не могат да се инвестират, освен ако не се спестят.

Не всички инвестиционни проекти ще създават богатство. Един инвестиционен проект увеличава богатството на нацията, ако стойността на допълнителното производство, получено в резултат на инвестицията, е повече от разходите за инвестицията. Напротив, когато стойността на допълнителното производство е по-малка от разходите за инвестицията, проектът ще има отрицателен ефект.Такива проекти намаляват богатството. За да може една нация да реализира потенциала си, тя трябва да има механизъм, способен да привлича спестявания и да ги насочва към инвестиционни проекти, които създават богатство.

В пазарната икономика тази функция се изпълнява от пазара на капитали. Този крайно разнообразен пазар включва пазарите на ценни книжа, недвижима собственост, предприятия, както и кредитния пазар. Финансовите институции като банки, застрахователни компании, взаимоспомагателни каси и инвестиционни фондове играят голяма роля на този пазар. Капиталовият пазар координира действията на спестителите, които предлагат средства и инвеститорите, които търсят средства за финансиране на различни стопански дейности. Частните инвеститори са силно заинтересовани внимателно да оценяват потенциалните проекти и да търсят печеливши. Инвеститорите, като се почне от притежателите на акции и се стигне до предлагащите дялово участие на собствениците на малки предприятия, търсят и предприемат печеливши операции, защото тези инвестиции ще увеличат личното им благосъстояние. Изгодните инвестиции в повечето случаи създават богатство. Един проект ще е изгоден, ако приходите, получени от прираста на производството, са по-високи от разходите за инвестицията. Приходи, надвишаващи инвестиционните разходи, са убедително доказателство, че хората ценят резултатите от капиталовложенията повече от ресурсите, нужни за тях. По този начин изгодните инвестиции водят до увеличаване на богатството не само на инвеститора, но и на нацията.

Разбира се, в нашия несигурен свят, частните инвеститори понякога правят грешки и се ангажират с проекти, които се оказват непечеливши. Ако инвеститорите не бяха склонни да поемат такива рискове, много нови идеи не биха били проверени и много ценни, но рисковани проекти не биха били започнати. Погрешните инвестиции са необходимата цена, платена за плодотворните иновации в нови технологии и изделия. Неефективните проекти обаче трябва да бъдат спрени. Капиталовият пазар гарантира това. Частните инвеститори няма да продължат да си пръскат средствата по неизгодни и неефективни проекти.

Без частен капиталов пазар, е практически невъзможно да се привлекат средства и постоянно да се насочват в създаващи богатство проекти. Когато средствата за инвестиции се осигуряват от държавата, вместо от пазара, в играта се включва напълно различен набор от критерии. Политическото влияние измества очакваната възвръщаемост на инвестициите като база за разпределението на средствата. Инвестиционните фондове често се насочват към политически симпатизанти и към проекти, които облагодетелстват личности и групи с политическо влияние.