Доклад 2009 040 обща стратегия за прилагане на рамковата директива за водите (2000/60/ЕС)

Управленските действия, предприети към дадено влияние (или комбинация от влияния) може да увеличи рисковете да не се постигнат целите на РДВ за други влияния. По подобен начин, мерките предприети за намаляване на емисиите от парникови газове или за адаптиране към непреодолими изменения на климата могат косвено да въздействат или да породят нови влияния спрямо водните обекти. Някои действия може да намалят влиянията; други да ги увеличат (например по-голямото потребление на вода за производство на био-гориво). Възможно е такива косвени влияния (т.е. влиянията от използването на водата, адаптиращи се към изменението на климата) да имат най-силен ефект върху състоянието на водата в краткосрочен план. В следващата таблица са изброени възможните косвени въздействия от изменението на климата и последиците за качеството на водите.

Оценки на риска, които са прекалено тясно фокусирани върху съществуващи влияния в рамките на речните басейни може да игнорират важни, но често отдалечени или косвени двигатели на промени. Това подчертава необходимостта от по-интегриран подход към управлението на речните басейни и от ангажираност на по-широк кръг заинтересовани страни и процеси на планиране (напр. планиране на развитието, планиране на управлението на риска от наводнения). В много отношения, косвените влияния могат да се провокират (и следователно да въздействат на състоянието на водните обекти) по-рано от преките въздействия на измененията на климата, очаквани от например по-високите температури или по-слабите валежи.

Най-общо обаче, този Документ с насоки няма за цел да обобщава голямо количество научноизследователски доказателства, които възникват и продължават да се развиват по въпроса за въздействията от промяната на климата върху водната среда. Той препоръчва лицата с отговорности при управлението на речните басейни да се запознаят с основните източници на тази информация и актуализират съответните заключения при тяхното развитие, за да могат да определят вероятните въздействия в собствените си речни басейни. Заключенията на Съвместния Научноизследователки Център (СНЦ) и Европейската Агенция по Околна Среда (ЕАОС), заедно с научноизследователските институти на държавите-членки, както и резултатите от ключови европейски проекти (вижте Анекс II на тези Насоки) трябва да се използват за консултации.

Предложени действия

• 
  Консултирайте се със заключенията на ключовите научноизследователски институти (като ЕАОС, СНЦ и национални институти (например Програмата на Великобритания за климатичните въздействия)) и национални и финансирани от ЕС проекти за развиване на вашето разбиране за потенциалните въздействия от изменението на климата върху водната среда във вашата страна или речен басейн.
  
• 
  Определете преките въздействия от изменението на климата върху риска от влияния съгласно РДВ и където е възможно, ги интегрирайте в съществуващите подходи за количествена оценка на риска от влияния.
  
• 
  Определете влиянията, които косвено може да са засегнати от смекчаването на изменението на климата или политиките на адаптиране, като разгледате разработки в други сектори, използвате експертни мнения, местни познания, прегледи на литературни източници или целеви проучвания.
  
• 
  Прогнозирайте времевата граница(и) през която преките и косвените фактори от изменението на климата биха могли да окажат влияние върху водните обекти. Включете разглеждане на по-дълги времеви периоди (до 2050 г като минимум) за да разберете и планирате по-дългосрочни предизвикателства.
  
• 
  Докладвайте как тези влияния може да се отразят на постигането на целите на РДВ и определете съответни мерки.
  

Предприето е оценяване за да се определи потенциала на въздействието на изменението на климата върху качеството на водите на реките, приемащи съгласувани изливания от пречиствателни станции за канализационни води. Очакваните изменения в месечния речен отток за 2020г. са използвани за изчисление на окончателните концентрации на фосфат, амоняк и разтворен кислород посредством опростен модел на смесване, приложен към части на реката между два завоя. Влиянието на температурата на водата върху скоростта на реакцията в реките и върху разтворимостта на разтворения кислород, както и ефектите върху оттока и качеството на изпусканията от пречиствателните станции също са взети предвид. След това моделът изчислява дължината на реката, попадаща във всеки от петте класа, използвани в РДВ.

Моделирането предполага, че само малък процент от реките трябва да преминат в по-нисък клас при сравнението на дължините на реките във всеки клас на качество през 2020 с тези през 2000г. Намаленията се дължат на редуцирано разреждане на настоящите изливания от пречиствателните станции, проявяващи се като по-малки желани концентрации на фосфати и разтворен кислород. Приемайки постоянната загуба на речни дължини, понижени от Добро Състояние, стойността на климатичните въздействия може да се изрази като Нетна Настояща Стойност. Тези нарушения може да се измерят спрямо разходите, свързани с програми от мерки за намаляване на влиянията, като например по-строги съгласувания за точкови изпускания от пречиствателните станции.

Пример 7b – Намаляване на речния отток в басейна на Adour Garonnе, Франция

Преценки за климата, направени от Météo France показват, че речния отток може да се намали средно с 25% годишно до 2050г., за цялата област Adour Garonne (AG), Намалението на оттока може да достигне 36% през пролетта и лятото. Състоянието на водата може силно да се повлияе поради комбинацията от високи температури и намаление на речния отток. В същото време, рисковете от антропогенно влияние може да се увеличи. На пример, очакванията на “Статистически проект за населението на област AG” показва увеличение на населението до 20% до 2030г. Това може да увеличи конфликта между потреблението на вода и потребителите. Ще бъдат необходими нови мерки за намаляване на тези последици и интегриране на ограниченията от изменението на климата.

Преценки за климата предполагат много бързо затопляне в южните и източните части на Великобритания. В същите райони се очаква да се наблюдават най-ранните сигнали за понижен отток на подземните води през лятото. В същност повишените температури на въздуха и водата вече започват на влияят на разпространението на сьомгата при промени в поведението и физиологичните увреждания в различните етапи на жизнения цикъл. Синергичните ефекти на сушата, прекомерното водочерпене, ниските концентрации на разтворен кислород и по-високата соленост допълнително намаляват термичните допуски за рибите в естуарите.

При настоящите условия има средно само един ден през лятото, когато температурата на водата възпира миграцията нагоре по течението, но приблизително една седмица, през която състоянието на приливната река забавя миграцията. С повишаването на летните температури на въздуха, възможността за рибата да премине през естуара се стеснява и следователно загубите на риба се увеличават. Без интервенция, популацията от сьомга е застрашена в няколко „Ниско, малко/ средно варовикови” реки за няколко десетилетия.

Пример 7d – Разработване на цифров модел в трансграничен водоносен хоризонт

Една от целите на проекта Scaldwin¹⁵ е проучване и управление на два трансгранични пласта с подземни води или водоносни хоризонта: въгленосен варовиков слой (намиращ се между Франция и Белгия), който търпи прекомерна експлоатация и подземните води на холандско-фламандката зона на ниски земи (полдери), която страда от навлизане на солена вода. Въгленосният варовиков хоризонт има висока икономическа стойност като източник на питейна вода. Възможното осоляване на холандско-фламандката зона на ниски земи (полдери),ще има отрицателно въздействия на селскостопанските дейности. За последната ще бъде разработен съвместен цифров модел за подземните води, който ще ни позволи да погледнем в бъдещето разпределение на сладка и солена вода при влиянието на изменението на климата и повишаването на морското ниво.

Група сценарии за изменение на климатаs предполагат увеличение от 2.8–4.7 ºC в средната годишна температура и 10.1–23.6 % увеличение на годишните валежи в южна Финландия за периода 2070–2100г. Значителното увеличение на зимните (декември-февруари) температури (3.4–6.2oC) и валежи (26–56 %), прогнозирано от различни сценарии силно влияе на хидроложкия режим, особено върху натрупването на сняг и снеготопенето през пролетта. Съгласно резултатите от моделите, такива промени биха увеличили годишната концентрация на неорганичен азот от водоборите с 10–70 %. Това се дължи на по-високата степен на минерализация и увеличения воден отток през почвите от водосборния басейн. Прогнозираните промени са повече за водосбори в ниски селскостопански земи, отколкото в гористи, особено по време на латентния период от ноември до февруари. Необходими са ефективни облекчителни мерки на ниво водосборен басейн, особено в селскостопанския сектор за да се предотврати еутрофикацията на повърхностните води при бъдещите климатични условия.

В района със ниско количество валежи в Република Чехия се намират няколко реки и техните хидроложки условия са се влошили през последните две десетилетия и са вероятно повлияни от въздействието на началните етапи на изменението на климата. Основните проблеми се появяват по време на сухите периоди, когато дебитът на реката спада под минималния екологичен отток, водите на реката са изключително замърсени от заустване на отпадни води от градските зони и водните ресурси са недостатъчни за изискванията на потреблението на вода за селското стопанство, което е много важен икономически отрасъл за този регион.

За да се вземат решения за ефективни мерки е необходимо да се отклонят количествата вода, които липсват по време на сухия период (дефицитните обеми) за да се гарантира ефективно разреждане на отпадните води и да се поддържат необходимите екологични оттоци за запазване на екологичната функция на течението. Резултатите от прилагането на метода на дефицитните обеми (Tallaksen & Lannen, 2004) посредством използването на компютърната програма EXDEV показват, че капацитета за съхранение за гарантиране на екологични оттоци през периода 1969 – 2008 г. ще бъде 510 мегалитра (дефицит през 2007г.). Включването на сценарии за изменение на климата в модела предполага, че дефицитния обем ще се увеличи в границите от 3260 мегалитра (съгласно сценарий RCAO B2) до 5750 мегалитра (сценарий HIRHAM A2) до 2085г.

7.4 Мониторинг и оценка на състоянието

Ръководни принципи

2. Поддържайте станциите за наблюдение и мониторинг на повърхностните и подземните води за дълъг период от време. Започнете изследователска програма за мониторинг на измененията на климата и за мониторинг на "горещите точки" на изменение на климата и се старайте да ги комбиниране доколкото е възможно с резултатите от действащата програма за мониторинг.

3. Включете контролни места в дългосрочните програми за мониторинг за да разберете обхвата и естествената променливост и въздействие на изменението на климата.

7.4.1 Общи забележки

Прилагането на РДВ се базира на обективни и прозрачни критерии и процедури, както е съгласувано в Общата стратегия за прилагане, напр. За дефиниране на типовете повърхностни водни обекти, базови условия и граници на класовете за качество. освен това то се базира на стабилни данни от мониторинг. Въпреки че изменението на климата има потенциала на практика да въздейства върху всички компоненти на качеството, включени в определението за екологично състояние в РДВ, то не влияе на принципите на оценка на състоянието на водата, които остават валидни.

Има няколко доказателства, че антропогенното изменение на климата има значително въздействие върху физическите и биологичните системи в глобален мащаб и на някои от континентите.¹⁶ Но, освен при изключителни обстоятелства, във времевата рамка на прилагане на РДВ (т.е. до 2027г.) и според критериите, използвани за оценка на състоянието не се очаква сигналът за изменение на климата да бъде статистически различим от резултатите на останалите човешки влияния на ниво, изискващо повторна класификация на обектите.

Само в няколко случая, изменението на климата може да въздейства на оценката на състоянието в сравнително кратък период и да влияе върху типа на водните обекти и/или базовите условия. По-вероятно е променливостта и изменението на климата да работят съвместно с влиянията от човешките дейности, към които трябва да се приложат мерки за постигане на добро състояние. Някои общи принципи как да се справим с промените, наложени от изменението на климата, ако има такива са дадени по-долу.

В бъдеще ще има определение региони в Европа, които първи ясно ще идентифицират въздействия от изменение на климата, изискващи оценка дали са необходими допълнителни мерки за постигане на добро състояние. В момента има няколко случая, в които има предположения за предварителни връзки към изменение на климата (вижте примерите по-долу). Жизнено важно е в тези случаи да се направи достатъчен мониторинг, свързан към метеорологичния мониторинг и двата вида да са за достатъчно дълъг период от време (поне 20 години( за да се избегне погрешно интерпретиране на някои наблюдавани тенденции за кратко време.

7.4.2 Мониторинг

Мониторингът е съществен за разбирането и правилното реагиране на измененията климата в Европа. Все пак, подходящо управление на речните басейни, отговарящи на въздействията на изменението на климата може да се базира само на достатъчно стабилни мрежи за дългосрочен мониторинг на контролни места, свързани с метеорологичните данни. В противен случай може да се натъкнем на риска предложените мерки да се справят с истинския натиск.

Докато програмите за мониторинг съгласно РДВ най-общо не са проектирани за нуждата от идентифициране и мониторинг на въздействията на климата, за всички дългосрочни програми за мониторинг е присъщо да допринасят за откриването и разбирането на всеки сигнал за изменение на климата. Много е важно да се приеме последователен и дългосрочен подход. Програмите за мониторинг трябва да са планирани внимателно с дългосрочни перспективи и да се осъществяват последователно, предотвратявайки сериозни промени с мрежите на станцията или методологиите, така че да може да се извършва сравнение между годините (това е основната идея на наблюдаващия мониторинг) . Много е важно да се избегне изоставянето на станции за мониторинг, които вече притежават дълги последователни записи, особено в контекста на изменение на климата. Независимо от горното, може да е възможно при проектирането на програми за мониторинг когато се добавят нови станции те да имат за цел контролни места (вижте 7.4.4.) или „горещи точки” на прогнозни въздействия от изменението на климата.

С голямо приближение, изменението на климата се очаква да „обхване” климатичното пространство, заето от екосистеми с висока надморска височина и брегови зони.¹⁷ Първите вече търпят намаляване в задържането на сняг/лед и засилване на екстремални валежи от дъжд; вторите – повишаване на морското равнище и океанските температури. Други въздействия от изменението на климата ще се проявят чрез промени в режимите на тревожни явления като пожари, вредители, болести и конкуренция между агресивните видове. Тези механизми ще си взаимодействат със съществуващите влияния като замърсяване, експлоатиране на природните ресурси или промяна в земното покритие. Следователно, „горещите точки” в резултат от изменението на климата може да се разглеждат като смесица от преценки за климата, разпространение на съществуващи влияния и основния модел от уязвими ареали и видове.

Знанието кога и къде може първо да се открие изменение на климата може да се използва при целевия мониторинг, усилията за запазване и ресурсите.^{18 19} До момента влияния от изменение на климата, които може да се обяснят с човешките дейности имат проявления в реакциите, зависещи от температурата на въздуха и водата (като времетраенето/обема на топенето на снеговете, разпространение и фенология на видовете)²⁰. Рискът от екстремални топлинни вълни вече се увеличи²¹; до третия цикъл на УРБ съгласно РДВ⁶ може да възникнат видими промени при силните валежи. Когато няма икономически и технически приложими средства за противопоставяне на такива тенденции и техните биологични въздействия, маналяването на други влияния за да се „печели време” може да е единствената рационална алтернатива.

Моля, вижте също глава 6 за още ръководни принципи относно събирането на данни за подобряване на вземането на решения за управление на речните басейни при изменение на климата, както и глава 9.3 за монтиронг на въздействията от изменението на климата по количествени компоненти на водните ресурси.

• 
  Не преработвайте систематично програмите за мониторинг за да съответстват на изменението на климата, а като част от обща добра практика, планирайте внимателно програмите за мониторинг за да получите дългосрочна перспектива и ги прилагайте последователно без да променяте мрежата от станции или методологиите. Не изоставяйте станции, които вече притежават дълги последователни записи.
  
• 
  Независимо от горното:
  
• 
  Където е възможно, извършвайте по-интензивен мониторинг на уязвимите водни обекти за по-добро разбиране на темпа и механизма на изменението и използвайте тези обекти като запас за изменението на климата. В случаите, когато се прилага минимална честота на мониторинг съгласно РДВ, преценете дали е достатъчен; за ранно откриване на въздействията на климатичните изменения, честотата на мониторинга трябва да е по-висока от минималната в РДВ за наблюдателен мониторинг, тъй като в противен случай ще отнеме по-дълъг период за да се съберат стабилни данни във времето.
  
• 
  Насърчавайте програма за мониторинг, която включва дългосрочен, едновременно метеорологичен, биоложки мониторинг и мониторинг на качеството на водите на контролни места за да подобрите доказателствата за причинно-следствени връзки между променливостта на климата и местното екологично състояние.
  
• 
  Съставете регистър на хидро-климатичните прагове, зависещи от видовете и нарушенията. Засилете мониторинга на най-уязвимите видове/екосистеми за по-добро разбиране на темпа и механизма на промените и използвайте индикаторни видове за да проследите въздействията с/без адаптиране.