Доклад българия june 17, 2003
Състояние и очаквания за развитието на трудовия пазар в България и Европа
Изтегляне 7.47 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.6 Финансова ситуация на домакинството – оценки и очаквания
- 3. Нагласи и очаквания свързани със световната икономическа и финансова криза
2.5 Състояние и очаквания за развитието на трудовия пазар в България и ЕвропаНад половината от европейските граждани поставят положителна оценка на настоящия си личен трудов статус. Този дял сред българите е значително по-нисък – 34%, а и негативните оценки са споделени от повече от половината от анкетираните в България. Оценките на българите за личния им трудов статус са по-позитивни, отколкото оценките за ситуацията със заетостта в страната. Огромното мнозинство (91%) от българските граждани смятат, че трудовият пазар в страната е в лошо състояние, а делът на положителните оценки е едва 4%. За сравнение - оценките на европейците за положението със заетостта в страните им са в стабилна тенденция на влошаване още от есента на 2007 г., а нагласите на българите започват да се влошават от есента на 2008 г. Само за една година положителните оценки за ситуацията със заетостта в България са намалели с над 20 процентни пункта. 
Преобладаващата нагласа и сред европейците и сред българите е за влошаване на ситуацията със заетостта в предстоящите дванайсет месеца. На това мнение са 47% от българите и 40% от жителите на ЕС27. Що се отнася до личния трудов статус, сред анкетираните и от България и от Европейския съюз като цяло преобладава нагласата, че положението ще се запази без промяна в близките дванайсет месеца. Делът на оптимистите, смятащи, че личният им трудов статус ще се подобри е почти двойно по-висок сред европейците (19%), отколкото сред българите (10%).
Очакванията на българи и европейци за краткосрочното развитие на трудовия пазар остават без значителни промени в сравнение с пролетта на 2009 г. Най-оптимистично настроените българи по отношение на ситуацията със заетостта в България са учащите (24% оптимисти), хората между 15 и 24 години (22%), хората, които самооценяват социалния си статус като висок (21%). По-силни песимистични настроения спрямо развитието на трудовия пазар в страната регистрираме сред хората на възраст 25-39 години (52% песимистични очаквания), самонаетите (52%), работниците ръчен физически труд, както и хората с леви политически убеждения (53% песимисти). 2.6 Финансова ситуация на домакинството – оценки и очакванияНад 60% от европейците оценяват настоящата финансовата ситуация на домакинствата си като добра, а около една трета поставят негативни оценки. Данните за България на практика са „обърнати” – над две трети от българите заявяват, че семейството им се намира във финансово затруднение, а удовлетворените от финансовия статус на своите домакинства са по-малко от една трета.  
EU27 BG Данните, които регистрираме по този индикатор, и сред европейците, и сред българите, остават без значителни изменения от есента на 2008 г. досега. Оценките за финансовата ситуация на домакинствата остават относително стабилни, независимо от промените в икономическата среда. 
Една трета от населението на Швеция очаква подобрение на финансовото положение на домакинствата си в близките дванадесет месеца. Те са и най-оптимистично настроената нация що се отнася до бъдещото положение на семействата. С подобни прогнози са и гражданите на Обединеното Кралство и Естония. Най-притеснени от бъдещето са унгарците – 49% от тях очакват влошаване на финансовото положение на семействата си в близката една година. Най-ниско ниво на оптимизъм (10%) декларират анкетираните в Малта и Ирландия. България се намира под средноевропейското равнище по отношение на очакванията за финансовото положение на домакинствата в следващите дванайсет месеца. 14% от българите очакват подобрение, срещу 21% сред жителите на ЕС27 като цяло, а песимистите сред жителите на нашата страна са 30% (19% за ЕС27).  
EU27 BG Очакванията на европейските и българските граждани по отношение на финансовата ситуация на домакинствата в следващите дванайсет месеца остават непроменени от пролетта на 2008 г., с преобладаващата нагласа, че състоянието на домакинствата ще остане без сериозни промени. Тази стабилност на очакванията предполага увереност в собствените способности и в стабилността на семейните бюджети дори в ситуацията на световна криза, стагнация и опасност от безработица. Относително по-силен оптимизъм за бъдещото финансово състояние на домакинствата проявяват учащите (32% оптимизъм), българите на възраст 15-24 г. (27% оптимисти) и хората, които оценяват материалния статус на домакинствата си като среден или висок. По-притеснени за бъдещето са хората с основно или по-ниско образование (43% песимистични прогнози), работещите ръчен физически труд (36% песимисти) и безработните (38% негативни очаквания). В тази група попадат и българите с леви политически убеждения – 40% от тях очакват финансовото положение на домакинствата им да се влоши в следващата една година. 3. Нагласи и очаквания свързани със световната икономическа и финансова криза3.1 Оценки за влиянието на икономическата криза върху пазара на труда и върху статуса на домакинстватаНад половината от гражданите на Европейския съюз, както и българите, са на мнение, че най-лошото от световната криза, що се отнася до негативните последици върху пазара на труда, все още предстои. Очакванията на българите във връзка с влиянието на кризата върху трудовия пазар са подобни на регистрираните в ЕС27. Една трета от българските граждани са на мнение, че кризата на пазара на труда е достигнала своя връх, докато преобладаващата част очакват задълбочаване на проблемите в бъдеще.  
EU27 BG Въпреки преимуществено негативните очаквания регистрираме намаляване на опасенията на европейците във връзка със ситуацията на трудовите пазари. Увеличава се делът на европейските граждани, които смятат, че кризата на пазара на труда е достигнала своя връх и предстои подобрение. Двойно повече българи, отколкото през пролетта на 2009 г. са на мнение, че най-лошото от кризата вече е факт. Въпреки това, делът на българите очакващи по-нататъшно влошаване на ситуацията на трудовия пазар се запазва почти без промяна спрямо пролетта на 2009. В Европа делът на песимистично настроените граждани спада с близо 7% спрямо пролетта на 2009 г. за сметка на увеличение на дела на хората, които смятат, че кризата на пазара на труда е достигнала върха си. Освен негативните ефекти върху пазара на труда, последиците от световната финансова и икономическа криза оказват влияние и върху усещането за дългосрочна стабилност на домакинствата. Мнозинството от българите (61%) заявяват, че домакинствата им живеят ден за ден и не са в състояние да правят планове за бъдещето. Делът на тези домакинства се е увеличил с десет процентни пункта спрямо пролетта на 2009 г., а процентът на семействата, които могат да правят планове за краткосрочното бъдеще е намалял с близо 6%.
|
