Резюме на някои от стратегиите за цифровизация на наземното телевизионно радиоразпръскване

• 
  доминиращият модел в Европа е платформа за безплатно излъчване с някои платени услуги
  
• 
  повечето успешни национални стратегии включват координация между различните отрасли на нацонално ниво
  
• 
  обществените радио и телевизия играят важна водеща роля във всички държави
  
• 
  преустановяването на аналоговото излъчване е завършено в няколко страни, като е вероятно то да приключи в почти всички страни до 2015г.
  

Един от елементите е присъствието им в кабелните мрежи. За да се улесни това, много страни имат правила за „задължително разпространение” на обществените програми по кабелните мрежи, а понякога и по други значими многоканални платформи за разпространение чрез сателит.

Що се отнася до страните членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, правилата относно „програми за задължително разпространение” са включени в член 31 на Директивата за универсалната услуга, която в момента е в процес на преразглеждане. В нея са вписани изискванията към въпросните мрежи, като ясно определени цели от обществен интерес, пропорционалност, прозрачност и периодично преразглеждане. Европейската аудиовизуална обсерватория публикува през 2005г. таблица (Таблица 3) за това как се прилага член 31 в европейските страни. Тази таблица е взета от публикацията „Да има или да няма правила за задължително разпространение на програми”. Авторът обобщава, че не всички страни са приложили напълно член 31 и че той не е довел до хармонизация на националното законодателство по отношение на задължителното разпространение на програми.

Правилата за задължително разпространение могат да имат потенциални ползи не само за традиционните мрежи за кабелна телевизия, където всички медийни услуги се контролират/ предоставят от оператора на мрежата/услугата (като IPTV услугите, предлагани чрез доставчици на броудбанд достъп). Правилата за задължително разпространение на програми продължават да бъдат важен инструмент за гарантиране на универсалния достъп до обществените медии, в съответствие с Препоръка 3 (2007г.).

От друга страна, правилата за задължително разпространение не са подходящ инструмент що се отнася до „откритити” мрежи, където има свободен достъп и където медийните услуги се предлагат/контролират от самия медиен доставчик (т.е. в откритото интернет пространство). В тази връзка, отворената структура на интернет, с новите правни концепции за „мрежова неутралност” или „отвореност на интернет” представлява значителен интерес.

Тези концепции се основават на принципи като прозрачност на управлението на мрежата, минимални изисквания за „качество на услугите” и недискриминация между различните услуги и различните видове приложения или технология. По този начин мрежовата неутралност може да играе важна роля при подпомагането на разпространението на нелинейните аудиовизуални медийни услуги, включително тези, предлагани от обществените медии на широката публика.

Правилата за задължително разпространение и принципите на мрежовата неутралност могат да се разглеждат като спомагателни инструменти. При новите медии от ключово значение за потребителите остава да имат гарантиран достъп до програмите с обществено съдържание.
Прозрачност и отчетност на обществените медии
Препоръката
Препоръка 3 (2007г.) на Комитета на министрите към страните членки относно мисията на обществените медии в информационното общество само бегло засяга въпроса за прозрачността и отчетността на организациите на обществените медии пред обществото, което обслужват, но пък съдържа редица елементи, които показват, че обратаната връзка и диалогът с обществото се считат за изключително важни за обществените медии. В тази насока се прави пряка връзка между тези задължения на обществените медии и новите възможности, които предлага еволюцията на комуникационните услуги и които обществените медии могат и трябва да използват.

Така, ръководен принцип № 5 призовава обществените медии да използват материали, създадени от потребителите и други схеми за участие, за да включат младите поколения в активни форми на комуникация. Принцип № 6 подчертава важността на редовната оценка и преглед на дейността на обществените медии, за да се гарантира, че интересите на всички групи от аудиторията са надлежно обслужени, като така се подчертава необходимостта от поощряване на прозрачността и отчетността.

Принцип №18 отбелязва, че обществените медии трябва сами да засилват диалога и отчетността си пред обществото, включително и с помощта на нови интерактивни услуги.

Трябва да се отбележи, че друга скорошна препоръка – Препоръка 2 (2007г.) относно плурализма в медиите и разнообразието на медийното съдържание, в своята точка 3.3, призовава страните членки да подтикнат организациите на обществените медии да:

„предвидят въвеждането на форми на допитване до обществото, които могат да включват създаването на консултативни структури, които да отразяват разнообразието на обществото, където това е уместно, за да отразят в програмната си политика желанията и изискванията на обществото”.
Прозрачност и отчетност на обществените медии – предизвикателства и възможности
Прозрачността и отчетността на обществените медии пред техните (често заплащащи такса) зрители и слушатели, винаги са били сред характеристиките на обществените медии, поне на теория. На практика, това влияние най-често се осъществява посредством представителни структури, като Зрителски съвети например, тъй като е невъзможно да се гарантира на обществото, с неговите многобройни и често взаимно изключващи се изисквания, пряко влияние върху програмната схема и съдържание на излъчваните програми.

Последното развитие оказва своето влияние по два начина. От една страна, увеличаването на търговския натиск върху обществените медии направи постигането на прозрачността още по-трудно, отколкото в миналото, особено що се отнася до достъпа до предварителна информация, тъй като тя обикновено е податлива на търговско влияние и разкриването й на грешния етап може да доведе до неблагоприятни последици за обществените медии.

От друга страна, новите технологии подобряват начините за постигане на прозрачността и отчетността (чрез онлайн информация и обратна връзка) и увеличават възможностите на обществото да допринесе при създаването на програмното съдържание, особено що се отнася до нелинейните медии.

Също така, натискът от страна на законодателството по въпросите на конкуренцията и от страна на обществото, увеличават задължението на обществените медии да оправдаят своя специален статут и финансиране. Както може да се види от представения доклад, това често води до нови изисквания по отношение на прозрачността и отчетността, като например задължението да се докладва редовно за практическата реализизация на обществената мисия.

Подобни годишни отчети за изпълнението на обществената мисия съществуват и в Норвегия. Обществената мисия на Норвежката корпорация за радио и телевизия е определена в статута й, както и в друг отделен документ, който бе публикуван наскоро и стана предмет на интензивна консултативна процедура. В Чехия, Чешката телевизия и Чешкото радио трябва да изготвят годишни отчети за своята дейност и финансово управление. Тези отчети се представят на Парламента и публикуват в интернет. Австрийският обществен оператор също трябва да публикува годишен отчет за реализирането на неговата обществена мисия; преди да бъде публикуван той се предоставя на Парламента.

Обществените радио и телевизия в Унгария също трябва да се отчитат за дейността си всяка година. В Германия Държавният договор за радио-телевизионно разпръскване предвижда, че обществените радио и телевизия трябва да публикуват на всеки две години отчет за изпълнението на съответстващата им обществена мисия, за качеството и количеството на предлаганите обществени програми и услуги и планираните акценти на съответните бъдещи програмни услуги.

В Обединеното кралство ВВС, както и останалите обществени оператори, са задължени да изготвят и публикуват редица отчети. Прозрачността и откритостта са силно налагани там и причините и основните съображения, довели до вземането на важни решения се оповестяват публично (т.е. в Тестове за обществените ползи). В частност, лицензираните обществени канали представят отчет за това как са изпълнили обществената си мисия през предходната година. Тези отчети трябва да разглеждат постиженията на фона на общите стратегически цели по отношение на предлагането на услуги и програми; цялата аудитория и специфичните демографски целеви групи; общия баланс на предложената продукция; конкретни области, на които трябва да се обърне внимание; конкретни ключови цели/задачи и инициативите в тази насока. Докладите оценяват постигането на стратегически напредък спрямо миналогодишния официален отчет и от тях се очаква да бъдат самокритични, когато това е уместно. Докладите трябва да включват цялостния програмен бюджет и пазарния дял за изминалата година.

В Холандия, организацията на „Националните обществени медии” - NPO (Nederlandse Publieke Omroep) - име, под което са обединени голям брой частни и обществени организации, получили лиценз за радио-телевизионно разпръскване, трябва да представя многогодишен план за развитие и бюджет (Meerjarenbegroting), който се одобрява и адаптира всяка година. Тази система всъщност е отправната точка за отчетността на NPO. Многогодишното планиране (за 5-годишен период) на NPO трябва да предостави балансирано и последователно медийни услуги и програми по всички канали, включително и интернет. Разглеждат се редица въпроси относно обществените радио и телевизия, като разнообразието, младежта, културата, образованието и пр. Чрез публикуването на този многогодишен план за развитие и бюджет, NPO поема открито отговорност за своите действия. Правомерността на дейността на NPO се контролира независимо от Холандските медийни органи - Commissariaat voor de Media. Те публикуват своите данни всяка година, включително и на английски език.

От 2008 г. насетне холандското правителство въвежда Работно споразумение (prestatieafspraken), с което NPO дава отчет за изпълнението на обществените си задачи. Работното споразумение се занимава с програмната политика и с влиянието й сред аудиторията. Базира се на дългосрочна стратегия и е крайъгълен камък на обществената отчетност. Споразумението се занимава с много въпроси: култура, знание и наука, медии и разнообразие, спорт, нови медийни технологии, технологични подобрения, социално взаимодействие със зрителите и слушателите, документални и младежки предавания и пр. Настоящото Работно споразумение е за срок от 2 години и половина (2008 г., 2009 г. и част от 2010 г.). През 2010 г. ще влезе в сила нова версия, която ще бъде подобрена, предвид опита от първите две години и половина. Общественият оператор трябва да информира редовно обществеността и правителството относно резултатите.

Големият брой частни и обществени организации, които работят заедно под шапката на NPO, изготвят всяка година своите отделни годишни отчети. Тази информация се публикува в печата и в интернет.

Някои страни членки изрично подчертават правото на индивидите да подават жалби срещу обществените медии пред контролни органи, което представлява допълнителен, макар и особен начин на взаимодействие между обществото и обществените медии. Подобен инструмент е споменат в отговора на Швейцария: индивидите могат да подават жалби срещу всеки оператор, срещу съдържанието на телевизионна или радио програма, както и срещу отказа да се осигури достъп до дадено предаване (независимо дали става въпрос за „нормално” предаване или реклама). Подобна система съществува и в Австрия, но подаването на жалби пред регулатора не е индивидуално право (освен в случаите, когато има посегателство върху личните права на жалбоподателя; преки оплаквания могат да подават и конкурентите), а трябва да бъде подкрепено от най-малко 120 души, плащащи лицензионна такса. В Чехия външният надзор се осъществява от Съвета за радио и телевизионно разпръскване, но в отговора на страната не се дава никаква информация относно правата на индивидите.

Друг вид надзор се споменава в отговора на Обединеното кралство: съгласно Закона за комуникациите, Ofcom има правно регламентирано задължение да контролира колективно обществените радиа и телевизии в Обединеното кралство поне веднъж на всеки 5 години, по отношение на изпълнението на обществените цели, заложени в Закона. Още повече, в Обединеното кралство Тръстът на ВВС има задължението да представлява интересите на хората, плащащи лицензионни такси и да се съобразява с техните възгледи. Хартата на ВВС предвижда и Обществен съвет за всяка от четирите нации (Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия). Целта на Обществените съвети е да се заемат с аудиторията в дадената нация и да дават обратна информация на Тръста, често посредством отговори на допитванията на Тръста, за това колко добре ВВС съдейства за изпълнението на обществените си цели и колко добре служи на хората, които плащат лицензионни такси, в различните части на Обединеното кралство. Съветите играят ключова роля при улесняването на Тръста на ВВС да разбере нуждите, интересите и проблемите на аудиторията.

В Холандия Algemene Rekenkamer (AR – Холандската сметна палата) започна разследване на обществените медии по сигнал на Парламента на страната. Резултатите от него се очакват в края на 2008 г. Правилата относно финансирането, финансовия отчет и прозрачността на радио-телевизионните организации, работещи в рамките на NPO се коригират от време на време по съвет на AR.

Commissariaat voor de Media (Холандския медиен орган) докладва всяка година за правомерността на разходите на NPO. Това е една от нормалните задачи на медийния орган (член 2.175 от новия Закон за медиите). На всеки 5 години се прави независима оценка на дейността на NPO от външен комитет (visitatiecommissie), който преценява как NPO изпълнява обществените си задачи.

В доста уникалния пример с Холандия, голяма част от холандската система на обществени медии се състои от радио-телевизионни оганизации, в които могат да членуват отделни индивиди (съществуват и обществени медии без такива членове). Разнообразието се засилва от различието на гледните точки и мненията. Обществените медии се разглеждат като място, на което се срещат мненията и обществото. Холандското правителство отдава голямо значение на достъпността на обществените медии за различните обществени групи, под формата на асоциации на радио и телевизионни оператори с членство, достъпно за широката общественост. В момента съществуват 10 радио-телевизионни асоциации, които имат общо 3 250 000 члена. Тези асоциации са отговорни за разнообразието на програмното съдържание и гледните точки. Въпреки това, индивидуалното членство в обществените радио-телевизионни организации очевидно намалява, особено сред младите и сред емигрантите.

В Португалия новият Концесионен договор за обществената телевизия постановява, че годишният външен одит, подпомаган от Регулаторния медиен орган, трябва да следи за придържането към обществената мисия, прозрачността и пропорционалността на финансовите потоци и съответствието с най-добрите пазарни правила, а именно що се отнася до придобиването на производствени фактори и преследването на търговски печалби. Медийният регулатор прави глобална оценка на обществената мисия и публикува препоръки, които смята за необходими. Новият концесионен договор установява и критерии за оценка на изпълнението на обществената мисия, като се вземат предвид добавената стойност на аудиовизуалните програми и насърчаването на гражданското и културното образоване на обществото, както и възприемането от страна на зрителите на способността да се предава информация и знания. В Португалия, дейността на обществения оператор RTP, също подлежи на контрол от страна на Обществения съвет – законово установен орган на организацията. Общественият съвет издава декларации за работата на обществените радио и телевизия и следи за тяхното изпълнение относно общото програмно съдържание и инвестиционни планове, като при нужда изслушва тези, които отговарят за програмната схема и информацията.

В Италия, съгласно настоящия договор за предоставяне на услуги, качествените предавания с „полза” за обществото са отличителна характеристика на обществената мисия на RAI (член 3). Шестчленен научен комитет (с трима членове назначени от RAI, един от Националния съвет на потребителите и един от министъра), който работи в съответствие с разпоредбите на договора, отговаря за мониторинга и редовния анализ (Qualitel).

Интересен пример е Австрийският обществен съвет, вътрешен орган на ORF с главно консултативни функции (който все пак може да подава жалби пред регулатора и има временно вето при решения, касаещи лицензионната такса). Не само, че Съветът се състои от членове, принадлежащи към различни обществени групи, но и част от тях (6 от 35) се избират директно от обществото (т.е. хора, плащащи лицензионна такса или зрители, които са освободени от нея). Представители на университетите, образованието, изкуството, спорта, младежта, учениците, възрастните граждани, хората с увреждания, родителите и семействата, признатите малцинства, туризма, мотористите, потребителите и природозащитните организации – всички те трябва да бъдат представени в този съвет. От друга страна, основният управителен орган – Учредителният съвет, включва представители на основните политически сили, които трябва да имат достатъчни познания в сферата на медиите или бизнеса, науката, изкуството или образованието.

В Швейцария всяка регионална обществена медия трябва да учреди представителен и консултативен Обществен съвет. Този Съвет следва да улеснява контактите между отговорните хора за програмната схема и зрители/слушатели, както и да прави предложения относно програмите.

В Германия всички обществени радиа и телевизии имат съвет, който освен да съблюдава съответствието на програмите с обществената мисия, действа в името на обществения интерес при взимането на решения, свързани с програмното съдържание. Членовете на тези съвети се избират от разнородни социални групи и организации, главно представени от съответните служители и чиновници (т.е. търговски съюзи, женски асоциации, църкви, парламентарни партии). Съветът трябва да бъде представителна извадка от населението.

В Унгария организациите на гражданското общество могат да делегират членове в Управителния борд на обществените радио и телевизионни оператри. Сходна система е установена и в Естония, където общественият консултативен борд, създаден в съответствие със „Закона за общественото радио и телевизия в Естония”, представляващ заинтересовани групи, съветва управителите по въпросите, свързани с програмното съдържание, както е и в Чехия, където самите Съвети на обществените радио и телевизионни оператори имат задачата да защитават обществения интерес.
Измерване на влиянието и качеството
Почти всички, попълнили въпросника страни членки, посочват редица начини за измерване на влиянието и качеството на програмите на обществените медии и услугите, които предлагат новите медии. Само някои от тях са регламентирани законово, докато останалите се изпълняват на доброволни начала. Само няколко страни членки споменават традиционни измервания на аудиторията (като рейтингът на телевизионните предавания), което обаче не означава, че тези измервания не се осъществяват в останалите страни - по-скоро въпросът е така формулиран, че да отведе към други инструменти, които позволяват да се измери удовлетворението на аудиторията, качеството и използването на нови медийни услуги.

Трудно е да бъдат категоризирани отговорите, тъй като споменатите методи включват всички възможни начини за измерване и не могат лесно да бъдат сравнени. Като обща тенденция може да се отбележи, че са използвани всички методи за установяване на мнението на потребителите, като телефонни и пощенски интервюта, структурирани въпросници и изследвания. Като правило, това се прави на равни интервали, обикновено веднъж или два пъти годишно. Обществените оператори се позовават и на общите изследвания в областта на медиите. Медиите, както и обществените органи използват, също така количествения и качествения анализ на програмното съдържание.

Следващите примери нямат претенцията да бъдат изчерпателни; допълнителни подробности и още случаи могат да се намерят в отговорите на страните на въпросника.

В Германия ZDF взема своите решения на основата на емпирични данни от медийни проучвания, чрез качествено и количествено изследване на зрителското поведение, включително редовен анализ на програмите и съдържанието. В допълнение ZDF провежда имидж проучвания сред зрителите.

В Гърция ERT измерва влиянието на своите обществени услуги често прибягвайки до широко мащабни проучвания, както и проучвания относно качеството. Миналогодишното изследване постави специален акцент върху мерките, които ERT предлага посредством цифрови платформи (цифрови наземни услуги, онлайн услуги, услуги за достъп на хора с увреждания и тн.).