Доклад оценка на въздействието върху околната среда (овос) на инвестиционно предложение ”Изграждане на хидроенергийна система мвец “Мартиново” – мвец ”Чипровци-нова”
Изтегляне 1.64 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Тектоника
- Сеизмичност
- Рудни формации
4.3. Геоложка средаПроучваният район попада в Берковската група. Последната от своя страна представлява седимент – вулканогенна асоциация. Изградена е от магматити (представени от спилити, кератофири и техните пирокластити). Типовият разрез на групата е сборен – съставен от типовите разрези на изграждащите я свити. Берковската свита се разкрива както в ядрото на Берковския антиклинорий, така и в ядрото на Белоградчишкия. Групата заляга дискордантно и трансгресивно върху Рупската единица на офиолитовата асоциация. (Гнили дол, северно от Чипровци). Берковската група представлява седимент-вулканогенна асоциация. Магматитите са представени от спилити, които много често се наблюдават сред техните пирокластити. Сред тях са внедрени прослойни тела изградени от базични магматити. Те са с различна дебелина от 10 m до 300 m. Голямо прослойно тяло се наблюдава в западния приток на Синята вода източно от Мартиново. Средните му части са формирани от дребнозърнесто габро. Групата е метаморфизирана предимно в зеленошистен фациес. Локално върху зеленошистните метаморфити са наложени мигматизационни и анатектични процеси (Приложение: снимка на представителен участък) . Общата дебелина на групата варира от 1300 до 1500 m в зависимост от променливия обем на вулканитите в нея. В пределите на Берковската група и по-конкретно в изследвания район са представени Стублишката, Здравченската и Сливашката свити. Типовият разрез на Стублишката свита е по Голямата река, над кариерите за мрамори южно от гр.Берковица. Названието и произлиза от извора Стублица, югозападно от гр.Берковица. Спомагателните и разрези са: по Яворов дол, северно от с.Мартиново и по Ружски дол северно от гр.Чипровци. Свитата е изградена от метаморфоризирани предимно пелитни седименти, алтерниращи със спилити и кератофири и техните пирокластити. На места магмените компоненти преобладават и съставят до две трети от обема на свитата. Пелитните седименти са превърнати във филити. В горната част на свитата се наблюдават лидитни прослойки с дебелина 1-2 cm. Сред филитите се срещат сравнително рядко прослойки от кварцови алевролити. Наблюдават се също така и редки прослойки от грауваки и конгломерати. Магмените продукти изграждат тела с разнообразни размери и морфология. Те се разполагат повсеместно в разреза на свитата. Обикновено в най-долните и части със седиментите алтернират базични туфи. Малко по-нагоре в профила се появяват изобилните тела от кератофири, а след това започва непрекъсната алтернация на спилити и кератофири както и техните пирокластити със седиментите. Едно от най-крупните тела в тази свита се намира около вр.Язово. То е изградено от диоритови порфирити (субинтрузивни кератофири) и е с дължина 6,5 km и ширина до 1 km. Другите две свити в проучвания район (Здравченската и Сливашката) са слабо застъпени. Кватернерът в района е представен само като алувиални наслаги в коритото на река Дългата река и делувиални отложения в незаливните и тераси. ТектоникаИзследваният район попада в Берковската антиклинала и по конкретно в Чипровската част на антиклиналата. Тя е високо издигната и дълбоко ерозирана, поради което алпийският структурен етаж от нейната мантия е запазен само по бедрата и под формата на съвсем тесни ивици. Освен това тя е асиметрична със стръмно и дори обърнато на север бедро. Поради силната му тектонска обработка е запазено само на отделни места. Там където са запазени части от него, то е изправено или със стръмни наклони към Селашката синклинала на север, или е обърнато на юг към ядката на структурата. Разглежданата част от Берковската антиклинала е усложнена от редица разломни структури, една част от които са проявени в каледоно-херцинската и ядка, а другата, и то по-голяма част – в алпийската и мантия. Към каледоно-херцинския структурен комплекс са привързани множество и разнообразни полезни изкопаеми за които ще споменем по-долу.
Полезни изкопаемиПолезните изкопаеми са в тясна връзка с геолого-структурната позиция на скалните комплекси в района. 
Рудни формацииРудните формации, които определят металогенния облик на тази територия са: венд-камбрийски комплекс рудни формации, комплекс на херцинските рудни формации, комплекс на алпийските формации и кватернерни рудни формации. Венд-камбрийският комплекс рудни формации е във връзка с офиолитовия и вулканоседиментен комплекс (Берковската група). В нея са формирани сингенетични илменит-титано-магнетитови, сидеритови, хематитови и сулфидни минерализации (Мартиново,Чипровци). Те са претърпели регионален метаморфизъм в зеленошистен амфиболитов фациес. Залежите на черни метали, привързани към геоструктурите на Стара планина, с особено голямо стопанско значение имат Чипровското и Мартиновското находища.
Заема площта между реките Лом и Копиловска Огоста. Изграден е от магматити на офилитовата Чернивръшка група, вулканогенно-седиментогенната метаморфозирана в зеленошистен фациес Берковска група, пресечена от Старопланинският гранодиоритов гранитов комплекс (Светиниколски плутон). Тук са установени находища на железни, медни, оловно-сребърни, молибден-волфрамови и злато-полиметални руди, проявления на барит, флуорит, цинибарит и титано-магнетитови минерализации. Съсредоточени са в няколко рудни полета между които са Чипровското и Мартиновското.
Металогенният облик на Мартиновското рудно поле е сложен полигенен и полихронен и се определя от наличието на сидеритова желязо-магнетит-пиротинова и шеелит-молибденова минерализация. Железните орудявания са ендогенни хидротермално-метасоматични. Някои автори допускат, че има първично натрупване на сидерит, който при по-късните процеси е превърнат в магнетит. Магнетитът е образуван по контактно-метасоматичен начин във връзка с проявените в тази част на Западна Стара планина различни по възраст гранитни интрузии. Рудните тела са с гнездовидна, лещовидна и пластообразна форма и са изградени от магнетит, шеелит, хематит, молибденит, пирит, халкопирит и се придружават от кварц и калцит. По своя обхват Мартиновското рудно находище съвпада с Чипровското оловно-цинково находище. Чипровско рудно поле Чипровското рудно поле е югоизточно продължение на сложната полигенна рудна зона на Мартиновското рудно поле. Локализирано е в мраморите на Здравченската свита и е на възраст около 320 – 340 млн години. Чипровското оловно-цинково находище съдържа сидерит, в който има голямо количество желязо (24%). Данните от сондажните проучвания дават основание да се прогнозира значително увеличение на рудните запаси в по-големи дълбочини на находището. По настоящем експлоатационните работи се водят на хоризонт 700 m. Рудната минерализация е полиметална: главно среброносен галенит, сфалерит, пирит, арсенопирит, сулфосоли на среброто, оловото и медта, самородно злато и сребро. Горивни полезни изкопаеми Горивните полезни изкопаеми в района са представени от няколко находища и проявления на антрацитни въглища в Стефанските седименти (Старчовдолската и Левишката свити). В седиментите на Старчовдолската свита се разкрива находище от антрацитни въглища “Стакевци” (на 2 km северно от с.Стакевци). Въглищните пластове с 6 на брой и са с дебелина от 0,5 до 2,5 m. Били са обект на експлоатация. Нерудни минерали Нерудните минерали са представени от кварц, флуорит, барит, и сложна асоциация от карбонатни минерали. Каталог: ovos Изтегляне 1.64 Mb. Сподели с приятели:
|