Доклад относно изпълнението на Стратегията за вътрешна сигурност на ес
ще осъвремени подхода на ЕС за борба с агресивния екстремизъм, като създаде европейски „инструментариум“, използвайки най-добрите практики в държавите членки
Изтегляне 382.68 Kb.
|
ще осъвремени подхода на ЕС за борба с агресивния екстремизъм, като създаде европейски „инструментариум“, използвайки най-добрите практики в държавите членки; ще предложи действия във връзка с ХБРРВВ; ще разработи инструменти за увеличаване на разкриването на терористични заплахи във всички области, включително стандарти за сигурността на въздушния транспорт; ще предложи нов подход към защитата на европейските критични инфраструктури. Държавите членки се насърчават:
2.3. Стратегическа цел 3: повишаване на нивото на сигурност за гражданите и предприятията онлайн Все повече се разпространяват различни дейности, свързани с интернет измамите, включително извършването на незаконни трансакции по интернет, използването на „мулета“ за изпирането на пари, както и използването на фалшиви уебсайтове. През последните две години се увеличи броят на хакерските атаки и на незаконните дейности в интернет пространството. Борбата с киберпрестъпленията е насочена не само към намаляване на престъпността онлайн, но и към създаване на сигурно киберпространство, в което икономическата и социалната дейност могат да процъфтяват. Тази цел продължава да бъде приоритет за Комисията и държавите членки и по нея се работи и посредством Програмата в областта на цифровите технологии за Европа. Важно е да се обединят ресурсите на равнище ЕС с цел по-добро предотвратяване и създаване на капацитет за по-решителни ответни действия. Предприети са значителни мерки както на стратегическо, така и на оперативно равнище. Приетата през февруари 2013 г. Стратегия за киберсигурност за Европейския съюз15 съдържа всеобхватна визия и представя действията, които е необходимо да се предприемат, въз основа на силна защита на правата на гражданите и насърчаване на тяхното зачитане, за да може ЕС да стане най-безопасната онлайн среда в света. Целите на стратегията са по-голяма устойчивост и сигурност на мрежата и информацията в нея, чувствително намаляване на киберпрестъпността, разработване на политика на ЕС за киберзащита, насърчаване на промишлените и технологичните ресурси, необходими за киберсигурността, поощряване на научните изследвания и развойната дейност и укрепване на международната политика на ЕС в областта на киберпространството. В стратегията се изтъква необходимостта за по-активно сътрудничество и обмен на информация между заинтересованите органи, за да се извършва ранно разкриване и да се предприемат по-координирани ответни действия. Целите на стратегията се допълват взаимно. Например постигането на целта за устойчивост и сигурност на мрежата и информацията в нея предполага действия за укрепване на публично-частните партньорства и за създаване на национални екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти. Това, от своя страна, ще допринесе за борбата с киберпрестъпността Тези цели бяха изтъкнати в придружаващо стратегията предложение за директива относно сигурността на мрежите и информацията16. Основната цел на предложението е да се осигури безпроблемното функциониране на вътрешния пазар. Предложението е насочено към повишаване на подготвеността на национално равнище, укрепване на сътрудничеството на равнище ЕС и гарантиране, че операторите на основни услуги и инфраструктури извършват целесъобразно управление на риска и в случай на тежки инциденти уведомяват компетентните национални органи. Важна стъпка в борбата с киберпрестъпността бе създаването на Европейския център за борба с киберпрестъпността към Европол в началото на 2013 г. Центърът, в тясно сътрудничество с Евроюст, ще увеличи капацитета на ЕС за ответни действия срещу нарастващата и комплексна заплаха от киберпрестъпността и ще се превърне в основна точка за контакт по въпросите, свързани с киберпрестъпността. Той ще осигури капацитет за по-добра оперативна подкрепа на равнище ЕС за трансграничната киберпрестъпност, ще изготвя специализирани стратегически оценки и оценки на риска и ще осъществява по-целенасочени обучения и научна и развойна дейност, в резултат на които ще бъдат разработени специални инструменти за борба с киберпрестъпността. Центърът ще установи също така сътрудничество с всички заинтересовани лица, включително с такива, които не работят за правоприлагащите органи. Като се имат предвид присъщият трансграничен характер на явлението и необходимостта от международно сътрудничество, Европейският център за борба с киберпрестъпността ще може да установи връзки между правоприлагащите органи на ЕС и международни организации като Интерпол и да използва усилията, полагани и от други заинтересовани групи, като сектора на информационните и комуникационните технологии и Интернет корпорацията за присвоени имена и адреси (ICANN). Центърът ще може да изразява притеснения и да прави чрез Комисията предложения по въпроси, свързани с електронното управление. Освен това той ще поддържа връзка с Европейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA), която събира данни и изготвя анализи за сигурността на мрежите и информацията и оказва подкрепа на държавите членки за изготвянето на хармонизирани подходи при уведомяването за нарушения, за сформирането на национални екипи за незабавно реагиране при компютърни инциденти и за повишаването на информираността на крайните потребители. В предвидения нов мандат на ENISA ще се гарантира предоставянето на подкрепа за държавите членки и Комисията и през идните години. Друг пример за стартирани през 2012 г. стратегически инициативи е инициативата на ЕС и САЩ за създаване на Глобален алианс срещу сексуалното посегателство над деца в интернет. Алиансът, в чието създаване участваха 48 държави от цял свят, ще допринесе за засилване на глобалното сътрудничество в борбата с детската порнография в интернет. Чрез обединяването на държавите около общи цели се очаква да бъдат идентифицирани и спасени по-голям брой деца, които са жертва на сексуално посегателство, съдебното преследване на извършителите и предотвратяването на престъпленията да бъдат по-ефективни и да намалее предлагането на съдържание със сексуално посегателство над деца в интернет. Европейската стратегия за по-добър интернет за децата17 съдържа още по-строги превантивни мерки, като предлага действия за безопасност на децата, основаващи се на оправомощаване и защита, насърчавайки по този начин децата да използват интернет по отговорен начин. С предложението за директива относно атаките срещу информационните системи18, по което в момента се водят дискусии между Европейския парламент и Съвета, се цели сближаване на наказателното законодателство в държавите членки в сферата на киберпрестъпността и се въвеждат определения за незаконен достъп до информационни системи, за незаконна намеса в системи и данни и за незаконно прихващане, както и наказания за тях. Освен това в предложението са предвидени наказания за производството, продажбата, доставянето за употреба, вносът и разпространението на средства, използвани за извършването на тези престъпления. Само шест държави — членки на ЕС, все още не са ратифицирали Конвенцията от Будапеща за престъпления в кибернетичното пространство. Освен това киберпрестъпността е сред осемте области на оперативното сътрудничество в рамките на цикъла на политики на ЕС за борба с организираната и тежката международна престъпност. Конкретните действия, които държавите членки трябва да осъществят под егидата на Румъния, включват създаването на национални системи във всяка държава членка за уведомяване за нарушения на сигурността на данните/инциденти в кибернетичното пространство/киберпрестъпления срещу правни субекти и граждани, въвеждането на по-активно интернет управление, така че потребителите в кибернетичното пространство да могат да бъдат идентифицирани от органите на държавите членки за целите на основателно правоприлагане, и ограничаването на средствата (ботнет), които улесняват мащабните кибератаки. Програмата ISEC предвижда съфинансиране, за да се помогне на държавите членки да изградят капацитет за борба с киберпрестъпността и за да се насърчат трансграничното сътрудничество и сътрудничеството между публичния и частния сектор. Неотдавна успешно бяха изпълнени проекти за създаването на мрежа от национални центрове за насърчаване на инициативи за сътрудничество между научните и академичните среди и професионалистите в сферата на правоприлагането, вследствие на което понастоящем има конкретни средства за разбирането, разкриването и борбата с киберпрестъпленията. В момента има осем такива центъра, които получават финансиране от Комисията. Досега Комисията е осигурила почти 5 млн. евро за изграждането на капацитет за обучения и научна дейност в сферата на киберпрестъпността в държавите членки. Предстоящи дейности през 2013 г. Комисията:
Държавите членки се насърчават:
2.4. Стратегическа цел 4: укрепване на сигурността чрез управление на границите През декември 2011 г. Комисията представи законодателно предложение за Европейска система за наблюдение на границите (Eurosur). Чрез предложението, чието приемане е предвидено за 2013 г., на държавите членки и агенциите на ЕС ще се предостави обща рамка за обмен на информация в почти реално време и за сътрудничество между агенциите на национално равнище и на равнище ЕС за целите на борбата с незаконната миграция и трансграничната престъпност. Eurosur ще допринесе също така за по-добра закрила на мигрантите и за спасяването на човешки животи. Осемнайсет шенгенски държави по южната и източната външна граница, които първи ще се присъединят към Eurosur, създадоха национални координационни центрове за наблюдение на границите, в които участват няколко национални органа: граничната охрана, полицията, бреговата охрана и военноморските сили. Frontex свърза тези координационни центрове към мрежата на Eurosur като пилотен проект. В рамките на Eurosur Фондът за външните граници финансира важни системи за регионално наблюдение, чрез които се упражнява по-добър контрол върху външните граници на Шенгенското пространство. Финансиране от Фонда за външните граници получи испанската интегрирана система за наблюдение SIVE (Sistema Integrado de Vigilancia Exterior), с която се наблюдават по-специално Гибралтарският проток, Канарските и Балеарските острови и южното крайбрежие на Средиземно море. Значително финансиране от фонда получи и френската система за крайбрежно наблюдение. С цел да увеличи сигурността по границите и едновременно с това да улесни пътуването и достъпа за лица, които не са граждани на държава членка на ЕС, Комисията прие в началото на 2013 г. две законодателни предложения — за система за влизане/излизане и за Програма за регистрирани пътници, т.нар. пакет „Интелигентни граници“. След дълги години на разработване и изпитвания Шенгенската информационна система от второ поколение (ШИС II) ще бъде въведена изцяло в експлоатация и ще предостави допълнителни средства за управление на границите. Успоредно с това завършването на въвеждането в експлоатация на Визовата информационна система (ВИС) в световен мащаб ще допринесе за още по-голяма сигурност. Комисията оказва помощ на Гърция за изпълнение на Плана за действие в областта на убежището и управлението на миграцията, който съдържа и елемент, свързан с управлението на границите, като целта е да се подобри капацитетът на страната за по-добър контрол над външните граници, по-специално над външната граница с Турция. Що се отнася до управлението на границите в областта на митниците, работата по въвеждането на общо управление на риска продължи и Комисията представи съобщение относно управлението на риска и сигурността на веригата на доставки19. Целта на съобщението е да се насърчи воденето на дискусии с институцията относно препоръките, за да се осигурят условия за общо подобряване на настоящата ситуация. Освен това, в резултат на Плана на високо равнище за сигурността на въздушните товарни превози продължава съвместната работа с транспортните органи и търговците за подобряване на качеството на данните, които митническите органи вече получават. Frontex подкрепя сигурността посредством различни дейности, чието осъществяване е улеснено благодарение на по-големия ѝ мандат. По-конкретно, в тясно сътрудничество със службите за гранично управление на държавите членки, тя доразви своята мрежа за анализ на риска и предоставяше редовно и по конкретни случаи анализи на риска във връзка с незаконната миграция по външните граници на ЕС. Във всички основни горещи точки по външните граници бяха проведени съвместни операции. Frontex продължи оперативното си сътрудничество с други агенции на ЕС, работещи в същата сфера, като Европол, Европейската служба за подкрепа в областта на убежището и Агенцията за основните права. Освен това тя оказа подкрепа на държавите членки при организирането на съвместни операции за връщане в съответствие с политиката на ЕС в областта на връщането. След успешното сътрудничество в борбата с незаконната миграция и контрабандата на наркотици по време на координираната от Frontex съвместна операция INDALO през 2011 г. и 2012 г., Комисията насърчи Frontex, Европол, Центъра за координация на борбата с наркотиците в Средиземноморието (CeCLAD-M) и Морския аналитичен и оперативен център — наркотици (MAOC-N) да формализират сътрудничеството си в съответствие с предложения регламент за Eurosur. Освен това, след влизането в сила на изменения регламент за Frontex в края на 2011 г., Комисията насърчи Frontex и Европол да финализират необходимите договорености, чрез които да стане възможно прехвърлянето от Frontex към Европол на лични данни във връзка с трансгранични престъпни дейности, улесняващи незаконната миграция и трафика на хора. През 2012 г. бе отбелязан значителен напредък в прилагането на новите разпоредби относно основните права на преразгледания регламент за Frontex. Създаден бе Форум за основните права, който започна работа, и бе назначен служител по въпросите на основните права. Усилията за подобряване на сътрудничеството между граничните служители и митниците продължиха да бъдат важна сфера на дейност и през 2012 г. Целта е да се улеснят търговията и пътуването и да се повиши сигурността в ЕС посредством inter alia координирани проверки, обмен на информация, обучения, съвместни анализи на риска и съвместни операции. В някои държави членки вече са налице усъвършенствани решения, които служат за най-добри практики. Финландия, например, създаде звена за разузнаване, разследване и анализи, в които участват представители на полицията, митническите органи и граничната охрана и благодарение на които борбата с тежките престъпления стана по-ефективна. Фондът за външните граници подпомага държавите членки в усилията им за борба с използването на фалшиви и подправени документи за самоличност и за пътуване, по-специално за закупуването на специално оборудване, използвано от граничната охрана и консулските служби за проверка на автентичността на документите. Фондът участваше също така в разработването на FADO (Фалшиви и автентични документи онлайн) — уебинструмент за обмен на информация между държавите членки относно установена измама, свързана с документи. Предстоящи дейности през 2013 г. Комисията:
Държавите членки се насърчават:
Агенциите следва:
2.5. Стратегическа цел 5: подобряване на устойчивостта на Европа спрямо кризи и бедствия Що се отнася до рисковете от природни бедствия и бедствия, причинени от човека, ЕС увеличи капацитета си за управление, за да може ресурсите да се разпределят по-ефикасно и да се увеличи капацитетът на ЕС за предотвратяване и подготвеност. Предложението относно договореностите за прилагането на клаузата за солидарност (член 222 от ДФЕС) ще осигури рамката, която да се прилага при ситуации на извънредна заплаха или щети, които надхвърлят капацитета за ответни действия на засегнатата(ите) държава(и) членка(и). През декември 2012 г. бе прието съвместно предложение на Комисията и Върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно договореностите за прилагането на клаузата за солидарност20. Необходимо е да се изготви и да се прилага стабилна методика за оценка на риска, която да гарантира ефективното управление на рисковете за сигурността. Понастоящем ЕС разработва обща методика, чрез която да се оценяват тези рискове за сигурността. Извършена бе значителна работа във връзка с оценката на рисковете, свързани с предумишлените злонамерени заплахи, особено в сферата на сигурността на въздухоплаването (въздушен превоз на товари, забрана за пренасяне на течности). През декември 2012 г. Съветът призова Комисията да разшири обхвата на този метод, като включи в него и сигурността на въздухоплаването като цяло. Що се отнася до изграждането на устойчивост на природни бедствия и бедствия, причинени от човека, бяха осъществени редица действия за прилагане на рамката на политиката на ЕС за управление на риска от бедствия21. Държавите членки отбелязаха различен напредък в извършването на национални оценки на риска в съответствие с насоките на Комисията от 2010 г.22 Към настоящия момент Комисията е получила информация от 12 държави, които участват в Механизма на ЕС за гражданска защита (Чешката република, Дания, Естония, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Словения, Швеция и Обединеното кралство), с различна степен на подробност на националния анализ на риска, което подчертава необходимостта от по-точни данни относно бедствията и от съпоставителни подходи към управлението на риска. Въз основа на това Комисията подготвя в момента първия междусекторен преглед на рисковете от природни бедствия и бедствия, причинени от човека, пред които ще бъде изправен Съюзът в бъдеще. Очаква се прегледът да бъде готов през 2013 г. Това би могло да бъде последвано през 2014 г. от по-широкообхватна дейност, свързана с по-задълбочено разглеждане на рисковете за сигурността. Предложението на Комисията за нов Механизъм на Съюза за гражданска защита23 поставя в още по-голяма степен подготвеността наравно с ответните действия и съдържа разпоредби за по-нататъшното разработване на оценка на риска в политиката за гражданска защита. Комисията непрестанно насърчава и използването на партньорски оценки като ефективно средство за обмен на опит и за подобряване на управлението и изготвянето на политиката в сферата на управлението на риска от бедствия. През 2012 г. Обединеното кралство бе първата държава, изявила желание за подобна пилотна партньорска оценка, която бе извършена от експерти от три държави (Италия, Финландия и Швеция) с подкрепата на Комисията в сътрудничество с Международната стратегия на ООН за ограничаване на бедствията и ОИСР. През пролетта на 2013 г. се очаква доклад за констатациите, който ще съдържа добри практики, области, в които може да бъде извършено подобрение, и препоръки за постигането на по-нататъшен напредък. Резултатите ще бъдат използвани също така в текущата работа на Комисията по разработването на насоки за предотвратяването на бедствията въз основа на добри практики. Освен това през 2013 г. Комисията ще открие Център за спешно реагиране по модела на съществуващия Център за мониторинг и информация (ГД ECHO), който допълнително ще засили капацитета на ЕС за ответни действия при бедствия. Извършена бе съществена работа за оптимизирането и засилването на полезните взаимодействия между различните капацитети на ЕС за управление на кризи. Целта на изменените процедури на Механизмите на ЕС за координиране в кризисни ситуации и на създаването на интегриран капацитет за предоставяне на информация и извършване на анализи е да се въведе по-интегриран и ефективен подход. През 2012 г. бяха предприети няколко важни действия за по-активни контакти между многосекторните центрове и центровете за конкретен сектор в Комисията и съответните агенции. Сред тези действия са сключването на споразумения за сътрудничество при управлението на риска и кризи и създаването на нови високотехнологични и устойчиви средства за комуникация. Създаването през 2012 г. на Центъра на Комисията за стратегически анализ и реакция към ГД HOME даде възможност за установяването на нови методи и практики при оценяването и управлението на риска за сигурността, които обединяват експертните знания на съответните служби на Комисията и професионалните кръгове, например в областта на транспорта и енергетиката, и доразвиват оценките на заплахите, изготвяни от Центъра на ЕС за разузнаване, агенциите на ЕС и службите на държавите членки. За да може ЕС да разполага с по-големи способности за управление на кризи и оценка на риска, е необходимо да има капацитет за обмен на класифицирана информация. От тази гледна точка създаването на правна рамка, даваща възможност на агенциите на ЕС да обменят класифицирана информация, представлява важна крачка напред.
|