Доклад по овос настоящият доклад за овос на "Ваканционно селище"



страница10/13
Дата18.04.2017
Размер2.78 Mb.
#19437
ТипДоклад
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

териториален обхват – малък;

  • степен на въздействие – незначителна;

  • продължителноствисока;

  • честотапостоянно;

  • възможност за възстановяване – да;

  • кумулативни и комбинирани въздействия – не възникват.


    4.7.2. Животински свят

    А. въздействия върху популациите

    A.1. Преки въздействия

    A.1.1. Увеличаване смъртността

    Привличането на повече животински видове по пътя на хранителната верига до застроените площи несъмнено ще увеличи тяхната смъртност.

    Особено уязвими са младите животни и нощно активните гризачи, които стават жертва на автомобилния трафик, за който се очаква увеличение с реализацията на Ваканционното селище. Трафикът крие рискове и за хищниците, които често биват привлечени върху пътното платно от видовете обект на ловните им предпочитания.

    Също така има данни за убити птици от сблъсък с автомобили. Така например установено е, че някои пойни птици, които се хранят с летящи насекоми, се концентрират ниско над пътните платна, където се събират повече насекоми привлечени от топлината на пътната настилка. Смъртността е най-висока привечер, когато и зрението на птиците отслабва.

    Известни са случаи на сблъсък на автомобили с нощни птици, когато последните биват заслепени и дезориентирани от светлината на фаровете.

    А.1.2. Изсичане на храсти при промяна предназначението на земите

    При реализация на Ваканционното селище ще бъдат изсечени около 10 бр. Храсти, които са се самонастанили по периферията на площадката. Храстите са от бял бор със силно променен хабитус в резултат на честата интервенция върху тях. Не представляват интерес както от екологически гледна точка, така също и като предпочитано местообитание от даден вид. Факторът е с ниска степен на риск поради слабото представителство на този вид храсти, в резултат на което те не формират специфично местообитание.



    А.1.3. Събиране на животински видове, в т.ч. и защитени такива за храна

    Има информация, че у нас във връзка с някои религиозни нагласи периодично се провеждат масирани бракониерски акции за улов на костенурки.

    Освен за костенурките има и неофициална информация, че за храна, но в значително по-ограничени количества, са използвани и др. видове, като таралеж, смок, някои жаби и др.

    Това явление е особено характерно за малцинствените групи, които сезонно се събират за бране на билки, гъби и дърводобив, след което в обсега на тези временно обитавани територии се установява рязко снижаване числеността на видовете, влошаване на възрастовата структура и в много случай настъпване на срив в репродуктивния потенциал на популациите.

    Може да се приеме, че по този показател изграждането на ваканционното селище ще намали интереса към територията за посещаването ù от организирани групи събирачи.

    А.1.4. Преследване и търговия за лечебни и др. цели

    Обект на посегателство тук също са предимно костенурките, за които съществува вярване, че кръвта им е средство за лечение на рак, левкемия, импотентност и други тежки заболявания. Тук в числото на уязвимите видове попадат и прилепите.

    Събирането на сухоземни костенурки за домашно отглеждане е много често явление, интересът е насочен предимно към младите екземпляри. В този случай се явява и последващ проблем, свързан с освобождаването на тези животни на неподходящи за тях места като градски паркове, околоблокови пространства и др.

    А.1.5. Нелегална търговия и износ от България

    Незаконната търговия и износ на редки и защитени видове е явление, за чиито мащаби липсва точна информация. По отношение на биоразнообразието може да се приеме, че значимо въздействие би могла да окаже организираната дейност, ако такава съществува. На този етап информацията за наличие на организиран канал за износ на защитени видове главно за страните от Западна и Централна Европа е все още непотвърдена.

    В тези случаи практиката е екземплярите да се събират от значими находища, за които има достатъчна информация за видовете и възможностите за тяхното събиране и транспортиране.

    В този аспект изграждането на Ваканционното селище би могло в известна степен да стимулира разрастването незаконния износ на защитени видове както в аспекта на организираната дейност, така и от случайни туристи



    А.1.6. Полудиви кучешки глутници

    Влиянието на подивелите кучешки глутници върху животинското разнообразие не е достатъчно проучено. Въпреки липсата на достатъчно факти за изготвянето на научно обоснована количествена и качествена оценка на това въздействие, в нашата практика е прието скитащите кучета да се приемат за вредни и тяхната численост е предмет на контрол и редукция съгласно предвижданията на ловноустройствените проекти.

    Отварянето на района за развитие на туризма създава редица предпоставки за увеличаване числеността на подивелите кучета, поради което с разрастване на застрояването в землището на гр. Доспат следва да се изготви план за управление на туристическия поток, който да постави акцент върху контрола както на домашните кучета, така и върху тези, които пристигат с туристите.

    Б.1. Косвени въздействия

    Б.1.1. Замърсяване от физически фактори. Безпокойство на видовете

    Заведенията за обществено ползване, атракциите и автомобилният трафик са непрекъснат източник на шум, вибрации и лъчения във видимия спектър, които могат да са източник на безпокойство част от видовете обект на защита в зоната.

    Шумовото замърсяване има изразен кумулативен ефект. Съчетаването му със засилено човешко присъствие може напълно да пропъди по-плахите видове така, че тези местообитания да станат негодни за тях, въпреки запазването на всички останали параметри на средата.

    Б.1.2. Изоставяне на земеделски земи

    Установилите се през последните 30 години тенденции бележат намаляване на стопанския интерес към земеделските земи и особено към тези, които са отдалечени над 2 -3 км от границите на населените места.

    По отношение на консервационната им значимост за биологичното разнообразие може да се почертае, че с изключение на планинските сенокосни ливади те имат сравнително ниска практическа стойност.

    Като местообитания на консервационно значими животински видове стойността им също е незначителна. Тези територии представляват интерес най-вече като ресурсни източници, макар и с нисък капацитет за някои от защитените в зоната птици.

    Оценявани в този аспект земеделските площи също са с ограничена стойност, което се дължи на силната им фрагментация, наложена от характера на традиционно прилаганите селскостопански практики. Поради тази причина те не предоставят условия за трайно заселване на определени популации. Тук видовете са само преминаващи и са пряко свързани с етапите на цъфтеж и плодоносене.

    Това се отнася преди всичко за животните, формиращи второто трофично ниво за повечето от грабливите птици.

    Анализът на въздействието при изоставяне на земеделските земи или при извършване на строителство и в последствие на засилено туристическо присъствие в територията води в една и съща посока – сукцесионни промени в различни направления:


    • заплевяване и захрастяване при изоставянето на земеделската дейност;

    • настаняване на рудерална и инвазивна растителност след приключване на строителството.

    В.1. Други въздействия

    В.1.1. Хищничество

    От видовете, обитаващи зоната, прилепите, лалугерите, костенурките и змиите попадат в хранителния спектър на едрите дневни и нощни грабливи птици. Те често стават жертва и на някои от бозайниците като Златка, Белка, Пъстър пор, Дива котка и др. Влиянието на хищничеството върху числеността на популациите на защитените видове не е проучено, но като естествен фактор на средата то може да бъде прието. Съчетаването му обаче с увеличената смъртност на видовете в териториите, попадащи под влиянието на засиленото курортно-туристическо присъствие, може да предизвика кумулативен ефект .



    4.7.2.1. Оценка на въздействията върху Безгръбначните

    При извършените посещения на площадката във връзка с изготвянето на настоящия доклад за ОВОС и в последствие на доклада за оценка на въздействието в границите на имота и граничещите с него терени бяха установени представители на 9 вида безгръбначни. За още 6 вида на базата на литературни източници и при спазване на принципа за предпазливостта въпреки, че не бяха открити екземпляри от тях се приема, че съществуват в района на инвестиционното намерение.

    Заплахата от разрушаване на местообитанията им при строителството на обекта е с ниско ниво на въздействие върху популациите, което се дължи на високата им подвижност. Употребата на инсектициди в рамките на площадката е малко вероятно, но може да се очаква използването на репеленти. Към някои от видовете (Разр. Lepidoptera) съществува определен колекционерски или любителски интерес

    Въздействията върху вида могат да бъдат преди всичко косвени и са свързани с възможни промени в средата за обитание в резултат на постъпването в нея на различни вещества свързани с бита на човека

    Въздействията върху популациите на безгръбначните обаче остават незначителни, поради малката площ на обекта.

    4.7.2.2. Оценка на въздействията върху Земноводните

    Земноводните в района на изграждане на Ваканционното селище са с ниска консервационна значимост. Тук биха могли да се срещнат и трите вида жаби (Табл. 12). Освен това площадката е разположена на надморска височина близо до горната граница на обитание на видовете.

    Въпреки, че в зоната на въздействие на обекта не съществуват значими местообитания за консервационно значими видове земноводни, при спазване принципа на предпазливостта се приема, че съществува риск за увреждане на техни местообитания при урбанизацията на територията и той се изразява във възможност от замърсяване на повърхностни водоизточници и екстремни природни условия

    4.7.2.3. Оценка на въздействията върху Влечугите

    (с изключение на смока мишкар)

    Площадката на инвестиционното предложение в известна степен отговаря на екологичните и биологичните изисквания на представителите на влечугите, посочени в Табл. 12. Въпреки, че се намира при горната граница на ареала на сухоземните костенурки и че Elaphe longisima предпочита по- влажни местообитания, в района на площадката биха могли да се срещнат отделни екземпляри от тях.

    Бреговата ивица на язовира също така може да се разглежда като много добра ловна територия за смока мишкар

    Тревистите терени, които покриват имота, са приемливо местообитание на Шипобедрената и Шипоопашата костенурка. Преобладаването обаче на иглолистните гори, които са едификатор в района по правило не представляват интерес за сухоземните костенурки, поради което за тази територия няма данни за съществуващи или изчезнали популации на Testudo graeca и Testudo hermanni.

    Предвид биологията на вида и ограничената им двигателна способност костенурките прекарват живота си върху една ограничена територия. В този случай изпълнението на строителните работи е възможно да увреди местообитанието на един или група индивиди до положение, че то да не отговаря на екологичните и биологичните изисквания на вида. Поради тази причина преди започване на строителството периметъра, в който ще се извършват строителните работи, трябва щателно да се претърси и ако се открият отделни индивиди, същите да се пренесат на подходящо за тях место.

    За малките особено голяма е заплахата от стъпкване и тя нараства с увеличаване на антропогенното присъствие в територията. Този риск обаче е с ниска вероятност поради ниската численост на екземплярите на тази надморска височина.

    Обект на опазване трябва да бъдат не само отделните екземпляри, но и техните яйца, още повече, че те са обект на нападение и от всички хищници и някои от насекомоядните видове, обитаващи проектотериторията на ядрото.

    Хищничеството в проектната територия, въпреки че се явява като елемент на естествения отбор, може да окаже съществено влияние върху числеността на вида, който тук се намира при плътност под критичната за установяване на устойчива популация. Естествени врагове на шипоопащатата костенурка са Дивата свиня (Sus scrofa) и Скалният орел (Аquila chrysaetos). Числеността на Дивата се свиня в района се контролира чрез контролирания отстрел, поради което не съществува риск от несъразмерно нарастване на популацията ù. Присъствието на скалния орел в територията може да бъде случайно и временно, поради което е без практическо значение за костенурките.

    И двата вида реагират слабо на физичните въздействия на външната среда, поради което те не представляват фактор за безпокойството им.

    Предвиденото строителство, в т.ч. и линейната инфраструктура, не създават непреодолими прегради за сухоземните костенурки от порядък, довеждащ до локална диференциация и нарушаване на естествения им генетичен обмен.

    Основни местообитания на смока мишкар са влажните долове и дерета. Отделни екземпляри са срещани в разнообразни хабитати: екотони на пасища и ливади, зрели горски насаждения, влажни и мочурливи ливади и др.

    Поради малката на площ на Ваканционното селище (16,7 дка), която е значително по-малка от ловната територия дори на един отделен индивид вероятността от възникване на негативни въздействия върху Elaphe е много малка.

    При спазване на принципа на превантивността обаче следва да се приеме, че риск от възникване на неблагоприятни последици при строителството и развитието на обекта съществува дотолкова, доколкото отделен екземпляр би могъл да попадне в границите на разглеждания ПУП.

    Интензифицирането на трафика по съществуващия път извежда друга група рискове, свързани с прякото унищожаване или нараняване на екземпляри, пресичащи пътното платно.

    При проведени разговори с местното население беше установено, че в през летния период отделни представители на род Elaphe са ставали жертва на автомобилния поток. Видовата принадлежност на тези екземпляри обаче не можа да бъде установена.

    Реализацията на обекта не прекъсва биокоридори на влечугите. Заплахите за възникване на негативни въздействия върху отделни екземпляри са общите за района заплахи за херпетофауната и не са свързани с изграждането и функционирането на Ваканционното селище.



    4.7.2.4. Оценка на въздействията върху Птиците

    Релефът и растителността, която покрива площадката на ПУП, отговарят на изискванията на част от целевите за ЗЗ “Триград – Мурсалица” птици. Територията на ПУП е най-подходяща е представителите на разр. Врабчоподобни. В тази група попада и Жълтоглавото кралче (Regulus regulus), което е приоритетен за опазване за Европа вид.

    За останалите целеви видове площадката може да се разглежда като част от трофичната база

    За грабливите птици въздействията могат да бъдат само косвени и с ниска степен на проявление. Свързани са с възможни незначителни промени в ловните им територии и това е дотолкова, доколкото площта на обекта попада в нея.

    Неблагоприятно въздействие върху тях може да възникне и при употребата на препарати за борба с вредителите по селскостопанските площи в района.

    Целевите за ЗЗ кълвачи обитават предимно широколистни и по-рядко смесени широколистно-иглолистни гори, поради което насаждението, граничещо с площадката, не отговаря в достатъчна степен на изискванията им. Тук кълвачите биха могли да се срещнат случайно при претърсването на територията за храна. Видът е умерено чувствителен към антропогенно присъствие, поради което реализацията на инвестиционното намерение ще окаже несъществено влияние върху числеността и структурата на популациите.

    Друг вид, който потенциално би могъл да се срещне в района, е Горската чучулига (Lullula arborea).

    В проектотериторията на ваканционното селище няма установена популация на Crex crex.

    Площадката на обекта не лежи в трасето на прелетните пътища на птиците и не включва територии, където те се концентрират при хранене и преди миграция.

    4.7.2.5. Оценка на въздействията върху Бозайниците

    От целевите видове в ЗЗ “Родопи – Западни ” очакваните въздействия ще се проявят най-осезателно при бозайниците. Това се дължи на по- голямата им подвижност и обитаване на по-обширни територии, с което вероятността да попаднат под антропогенно въздействие е по-голяма.

    Така прилепите, обект на защита в зона “Родопи – Западни”, са облигатно или факултативно пещеролюбиви. Тъй като с плана не се засягат пещери, не съществува опасност от пряко унищожаване на местообитания при реализацията му.

    Предвид екологията и биологията на групата предмет на защита в зоната, трябва да се разглежда ловната територия на видовете.

    Така например от целевите прилепи Големия нощник (Myotis myotis) открива плячката си в горските ценози. Другите като Големия подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), Малкия подковонос (Rh. Hipposideros), Южния подковонос (Rh. euryale), Трицветения нощник (Myotis emarginatus) и Дългопръстят нощник (M. capaccini) ловуват в откритите пространства – ливади, пасища, брегови територии.

    По тази причина за конкретния случай се приема, че застрояването на терените, които дълги години са се използвали за пасища и сенокосни ливади, ще се отрази неблагоприятно върху хранителните хабитати.

    От друга страна за Големия нощник (Myotis myotis), Трицветния нощник (Myotis emarginatus), Пещерния дългокрил прилеп (Miniopterus scherberei) и другите прилепи, които се хранят с по-едри нощни насекоми, изкуственото осветление в територията ще подобри хранителната им база като привлече по-голяма маса от естествено съществуващата ентомоценоза в района.

    За видовете синурбанисти като Подковоносите и Трицветния прилеп урбанизацията предоставя допълнителни летни убежища, за останалите, които са по-плахи, урбанизацията ще се отрази неблагоприятно.

    Също така с реализацията на обекта може да се очаква интензифициране на местните земеделски и горски стопанства. Вероятността обаче това да доведе до масово третиране на културите в и около ядрото с инсектициди остава малка.

    При спазването на принципа на предпазливостта тази вероятност следва се приеме като възможна.

    От направените констатации може да се направи заключението, че въпреки различните екологични изисквания на прилепите реализацията на Ваканционното селище няма да се отрази неблагоприятно върху целевите видове обект на защита в ЗЗ “Родопи – Западни”.

    Съгласно приложение 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2 към ЗБР лалугерът е включен в приложението към Резолюция № 6 / 1998 г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. Също така е посочен като вид, изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му. Лалугерът предпочита ксеротермни ливади, каквито в обхвата на ПУП липсват. Въпреки, че видът обитава ограничени пространства и живее в колонии, все пак е възможно при миграция или търсене на храна отделни екземпляри временно да се заселят в територията на обекта.

    В такъв случай най-голяма опасност за вида крият изкопните работи, които на тези надморски височини са концентрирани в периода м. април – м. октомври, т.е. когато е активният размножителен период и отглеждането на малките.

    Европейският вълк предпочита горските биоценози, доминирани от зрели дървесни видове. Избягва откритите пространства и човешкото присъствие.

    Проектотериторията на обекта не осигурява подходящи условия за установяването на постоянна популация на вида. Възможно през нея преминават отделни екземпляри, но това събитие има инцидентен характер.

    Реализацията на обекта не е свързана със съществени промени на територията по отношение биологичните и екологичните изисквания на вида.

    Исторически установените земеделски практики за района са накъсали територията на отделни парцели с различно селско и горскостопанско предназначение.

    Застроителното решение не превръща територията или отделни фрагменти от нея в непреодолима преграда за вида, поради което оценката е, че инвестиционното намерение не фрагментира територията за европейския вълк.

    Очаква се известен елемент на фрагментация да се получи по отношение хранителната база. Предпочитаната от вълка плячка е силно чувствителна към човешкото присъствие и ще се държи на определена дистанция спрямо границите на обекта. Този ефект ще бъде смекчен с разрастването на популациите на дребните гризачи, които намират по-добри условия за обитание в близост до човека и които при определени условия е възможно да се разселят до границите на ловните територии на вълка.

    Урбанизираните територии обаче изправят малките на европейския вълк пред по-големи рискове, което заедно с фактора безпокойство ще доведе до известно стесняване ариела на вида в границите на землището на гр. Доспат.

    За района, в който попада проекто-територията, няма съобщения някога трайно да е била обитавана от популация или отделни представители на Европейския вълк.

    Кафявата мечка фигурира в приложението към Резолюция № 6/ 1998 г. на постоянния комитет на Бернската конвенция. В ЗБР е посочен като вид изискващ приоритетно съхранение на местообитанието му.

    Лесничейство Доспат има изготвен Ловно-устройствени план с посочена бройка на обитаващите територията представители на кафявата мечка, при което е посочена много висока плътност.

    Видът обаче е силно подвижен, числеността му е променлива и се определя от състоянието на хранителната база.

    Като вид, силно влияещ се от фактора безпокойство, застрояването на територията определено създава предпоставки за отблъскването на мечката от нея. Освен това антропогенното присъствие ще намали чувствително хранителните ресурси от горскоплодни видове в района и ще фрагментира хранителната база.

    Видът е силно чувствителен към екстремните природни условия, както влияят косвено както върху биологичния му ритъм, така и върху ресурсната база.

    Районът попада в значим биокоридор за придвижването на мечката, а именно този по долината на р. Доспат.

    Въпреки това със застрояването на територията няма да настъпи фрагментиране на важен за Кафявата мечка биокоридор

    Базирайки се на проучванията за сезонната активност на мечките (Spassov et al., in press). Може да се очаква отделни преминаващи през територията индивиди да бъдат привлечени от базата

    Заплахите за Martes са типичните за геофилните видове и произтичат преди всичко от изкопните работи. Рискът се засилва и от съвпадението на периода за активно строителство с времето за раждане и отглеждане на малките. Предвид обстоятелството, че трофичната им база включва предимно синантропни видове, застрояването на площта по предвижданията на ПУП създава предпоставки за подобряване ресурсната среда.

    Временно създадените изкуствени прегради при изграждането на обектите на линейната инфраструктура (открити изкопи, плътни огради тръбопроводи и др.) ще създадат временни затруднения пред отделни екземпляри, но няма да прекъсват генетичния и ценотичния обмен между отделните екземпляри в популацията.

    С реализацията на обекта се появяват и фактори генериращи условия за системно безпокойство на видовете. Въздействието върху животните ще бъде незначително и ще се възниква случайно, в случаите когато отделните екземпляри ще попадат под влияние на шум, изкуствено осветление и вибрации при обхождането на територията. Като крайно заключение може да се изтъкне, че територията на Ваканционното селище е без консервационна значимост за бозайниците.



    В обобщение по отношение на биоразнообразието може да се посочи че:

    • Към настоящият момент липсват достатъчно данни за разпространението, числеността състоянието на субпопулациите и тенденциите в тях, естествените местообитания и тяхното значение, както и анализ на антропогенните фактори, оказващи влияние върху видовете. В тази връзка за площите, регламентирани като ЗЗ от Европейската екологична мрежа Натура 2000, е възприет принципа на предпазливостта. Другите територии около обекта, като се има предвид характера на местообитанията, не следва да се разглеждат като рискови по отношение на биоразнообразието.

    • Реализацията на обекта ще доведе до трай­но отнемане на фрагменти от съществуващо тревно-храстово месторастене, за което беше установено, че е местообитание само за някои безгръбначни, които са без консервационна значимост.

    • При реализацията на Ваканционното селище има условия за прилагане на смекчаващи мерки за намаляване на въздействието.

    • Територията на обекта е без значение за опазване на Кафявата мечка и не е ключова за нея. Площта е много малка по размер (значително под необходимата ловна площ дори за един екземпляр), поради което са налице ограничения за прилагане на смекчаващи мерки в нейните рамки .

    • Ваканционното селище не засяга биокоридори на Европейския вълк и Кафявата мечка.

    • Очаква се да се получи ограничен ефект на обезпокояване на птиците и бозайниците в резултат на постъпването на нови елементи в акустичната среда от нарастване на автомобилния трафик, заведенията и обществено ползване.

    • По-високото антропогенно натоварване на територията ще направи по-малко вероятна появата на някои от по-плахите видове. В същото време ще се повиши числеността в популациите на синантропните ви­до­ве. Може да се очаква увеличаване числеността на някои мишевидни гризачи и птици като Пла­нин­с­ката стър­чи­опаш­ка, Орех­чето, Сивогушата за­ви­руш­ка, Чер­ве­ног­ръд­ката и др. Тази промяна в числеността на популациите ще доведе до промени във вътревидовите взаимоотношения, които обаче няма да причинят драстични промени във видовия състав на популациите трайно обитаващи района на инвестиционното намерение.

    • Очакваното негативно въздействие върху определени екземпляри от без­г­ръб­нач­на­та фа­уна е свързано преди всичко с разрушаване на част от местообитанията им.

    • По отношение на родовете Testudo и Elaphe въздействието на обекта ще бъде незначително. Реализацията му имат потенциал за планирането на допълнителни мерки за още по-голямо намаляване на въздействията и свеждането им практически до нула.


    Влиянието на строителството на обекта върху животинския свят в района ще бъде:
  • 1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница