Доклад по овос настоящият доклад за овос на "Ваканционно селище"

Съгласно Заповед № РЗ-272 / 03.05.2001 г. река Доспат след първо населено място до границата е ІІ категория. Резултатите от изследването на качествените показатели на р. Доспат в пунктовете от Националната мониторингова система показват, че:

• 
  Всички изследвани проби показват неутрален или съвсем слабо алкален характер. Този показател е в допустимите норми по Наредба № 7 от 08.08.1986 г. на Комитета за опазване на околната среда, Министерството на народното здраве и Комитета за териториално и селищно устройство за Показатели и норми за определяне качеството на повърхностни течащи води (обн. ДВ, бр. 96 от 12.12.1986 г.).
  
• 
  Водите на р. Доспат във всички изследвани пунктове показват незначителна електропроводимост, което е в съответствие с ниското количество разтворени вещества (водите са с ниска степен на минерализация).
  
• 
  Единични проби показват отклонение от допустимите концентрации на неразтворени вещества, което по всяка вероятност съвпада с периоди на обилни поройни дъждове.
  
• 
  Показателите, които характеризират съдържанието на неорганични и органични редуктори (ХПК – бихроматна и БПК₅) са в допустимите граници.
  
• 
  Съдържанието на желязо, манган, цинк и тежки метали (олово, мед, кадмий) са в количества много по-малки от допустимите ПДК.
  
• 
  Водите на р. Доспат показват превишаване само на пределно допустимите концентрации на амониев и нитритен азот, което е свидетелство за незавършил процес на минерализация на попаднали в тях органични вещества или е резултат от наторяване на прилежащите почви.
  
• 
  Значително по-ниското количество на органични редуктори (характеризирани чрез БПК₅) в пробите вода от пункта след с. Барутин показват, че не е възможно трансгранично замърсяване, дължащо се на р. Доспат.
  

Интрузивните скали, изграждащи района на обекта, се характеризират със сравнително малка водообилност. Това се дължи на тяхната по-малка напуканост, на дълбоката и гъста разсеченост на релефа. Водите са студени, като с най-голяма водообилност от този тип скали се явяват риолитите, следвани от южнобългарските гранити, неокарстените мрамори и палеогенските варовици.

Риолитите се срещат главно като покрови и лежат върху пъстра скална основа. Най-широко разпространение те имат в Западните Родопи: Брацигово-Доспатския грабен и Смолянския карстов басейн. Най-характерно за тях е призматичното плочесто напукване и тектонските и изветрителни пукнатини. Призматичните пукнатини са отворени (на места имат сечение от 2-3 м) и обикновено са зеещи. Тази силна напуканост ги прави един добър акумулатор на подземни води. Във високите заравнени площи се е формирал общ ненапорен пукнатинен поток, от който в понижените участъци водата излиза и дава началото на почти всички реки и дерета. Средногодишната сума на валежите е 850 мм/м², а модулът на оттока – 20 л/сек/км².

Южнобългарските гранити в района имат широко разпространение. За тях са характерни тектонските и изветрителни пукнатини. Последните достигат дълбочина от 30-50 м и постепенно в дълбочина замират, като остават само тектонските. Със сравнително добра водопроводимост са по-големите тектонски пукнатини, разседите и разломните зони. Във високите планински заравнености (денудационни повърхнини) гранитите в горната изветрителна зона са грусирани. Грусът заедно с гъсто разположените взаимно пресичащи се изветрителни и тектонски пукнатини са обусловили в тези заравнености да се формират ненапорни пукнатинни потоци, от които водят началото си редица извори и реки. Изворите обикновено имат дебити от 0,5-5 л/сек. Модулът на подземния отток е висок от 10-15 л/сек/км². Главният източник на подхранване са валежите 70 до 80 %, от които се превръщат в подземен отток, който дава началото на изворите и реките. Почти 100 % е попиването на валежите в блокажите и сипеите, които имат не малко разпространение в района. Водата както в блокажите, така и пукнатинно-грунтовата, е прясна и ултрапрясна с обща минерализация 0,06 до 0,25 г/дм³ и е много мека (обща твърдост 2,2 mg/eqv.). Температурата на водата е много студена – от 4 до 7 °С и е хидрокарбонатно-сулфатно-натриево-калциева.

Площадката на обекта, предмет на ОВОС, не попада в границите на СОЗ на подземните питейни извори, ползвани за водоснабдяване на населените места от община Доспат.

3.3. Отпадъци
Характеристика на отпадъците

Очакваните видове отпадъци, които ще се генерират по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение, съгласно Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците (ДВ бр. 44 / 2004) са следните:

Това са отпадъци, които се образуват в периода на строителството на обекта и обхващат:

На този етап във фаза ПУП-ПРЗ няма информация за очакваното количество строителни отпадъци.

Предполагаемото количество изкопни земни маси по предварителни данни ще бъде около 2500 м³. Ще се използват за обратно засипване, за вертикална планировка и за озеленяване на площадката. Излишните скални и земни маси ще се извозват и депонират на место, определено от община Доспат.
Битови отпадъци

Този вид отпадъци се образуват както по време на строителството, така и в периода на експлоатацията.

0.120 кг × 20 бр. работници × 300 дни = 720 кг = 0.72 т/годишно

При 160 бр. легла количеството на отпадъците ще бъде:

160 бр.л. × 80 кг/л. = 12 800 кг/год. = 12,8 т/год. = 51,2 м³/годишно

Тези отпадъци ще се събират в найлонови чували и ще се съхраняват в предвидено за тази цел помещение или навес. Ще се извозват периодично за депониране на сметището в с. Барутин.

Битовите отпадъци ще бъдат следните:

• 
  Хартия и картон Код 20 01 01
  
• 
  Стъкло Код 20 01 02
  
• 
  Биоразградими отпадъци от кухни, заведения за обществено хранене Код 20 01 08
  
• 
  Облекла Код 20 01 10
  
• 
  Текстилни материали Код 20 01 11
  
• 
  Хранителни масла и мазнини Код 20 01 25
  
• 
  Бои, мастила, лепила Код 20 01 28
  
• 
  Излязло от употреба електрическо и електронно оборудване Код 20 01 36
  
• 
  Перилни и почистващи препарати Код 20 01 30
  
• 
  Дървесни материали и отпадъци Код 20 01 38
  
• 
  Пластмаси Код 20 01 39
  
• 
  Метали Код 20 01 40
  
• 
  Биоразградими отпадъци от паркове и градини Код 20 02 01
  
• 
  Смесени битови отпадъци Код 20 03 01.
  

За биоразградимите отпадъци ще се изградят на подходящи места компостери.

Ще се образуват по време на строителството и експлоатацията и ще бъдат:

• 
  Хартиени и картонени опаковки 15 01 01
  
• 
  Пластмасови опаковки 15 01 02
  
• 
  Опаковки от дървесни материали 15 01 03
  
• 
  Метални опаковки 15 01 04
  
• 
  Смесени опаковки 15 01 06
  
• 
  Стъклени опаковки 15 01 07
  
• 
  Текстилни опаковки 15 01 09
  

По експертна оценка очакваните количества опасни отпадъци при строителството и експлоатацията на ваканционното селище ще бъдат незначителни.

Направените проучвания през последните години доказват, че макар стабилизирана земя, Родопите са претърпяли в редица свои дялове промени от по-ново време, които са оформили релефа на днешната планина.

В района на площадката се разкриват следните основни лито и хроностратиграфски единици и магмени тела:

• 
  Родопска надгрупа – Докамбрий: Рупчовска група (Богутевска и Въчанска свита) и Асеновградска група (Добростанска и Белащенска свита).
  
• 
  Горнокредни гранитуиди: Барутин-Буйновски интрузив.
  
• 
  Палеогенски литостратиграфски единици: брекчоконгло­мера­ти и туфогенно-пясъчникова задруга.
  
• 
  Палеоген-неогенски вулканити.
  
• 
  Неогенски седименти и кватернерни отложения.
  

В обхвата на площадката на инвестиционното предложение коренните скали са представени от среднозърнести биотитови гранити. Припокрити са от кватернерни отложения – делувиални, изградени от глини, песъчливи глини, глинести пясъци, чакъли и валуни от коренната скала, споени с глинесто-песъчлив запълнител.

Основните литостратиграфски единици, съгласно геоложката карта на района, имащи значение за инженерно-геоложката среда, са следните:

• 
  bbγK₂ – Горна креда (Барутин-Буйновски плутон), представен от среднозърнести биотитови гранити. Намират най-голямо разпространение в землищата на с. Буйново, с. Барутин, с. Змеица, с. Чавдар и северно от с. Борино.
  
• 
  doPєF – Докамбрий, Добростанска свита, представена от масивни мрамори с прослои от амфиболити и шисти. Разпространени са в района на селата Триград, Мугла и Гьоврен.
  
• 
  3N₂ – Неоген-Кватернер, Брекчоконгломерато-пясъчникова задруга, представена от брекчоконгломерати, пясъчници и чакъли. Срещат се западно от с. Буйново и югозападно от гр. Доспат.
  
• 
  3Pg₃^2-3 – Палеоген, Туфогенно-пясъчникова задруга, представена от брекчоконгломерати, пясъчници и туфити. Срещат се североизточно от язовир Доспат.
  
• 
  2Pg₃¹ – Палеоген, Брекчоконгломератна задруга, представена от брекчоконгломерати, конгломерати и пясъчници. Разпространени са покрай левия бряг на язовир Доспат.
  
• 
  dQh – Кватернер, делувиални отложения, представени от чакъли и пясъци. Срещат се покрай десния бряг на язовир Доспат.
  
• 
  μζРg₃-N₁ – Палеоген-Неоген, Брацигово-Доспатски вулкански масив, представен от риодацитови ингимбрити пукнатинен тип. Разпространени са северно от гр. Доспат и покрай язовир Доспат.
  
• 
  1Pg₃¹ – Палеоген, Брекчоконгломератна задруга, представена от брекчоконгломерати, конгломерати, пясъчници и алевролити. Разпространени са западно от селата Гьоврен и Барутин и югозападно от гр. Доспат.
  
• 
  μРg₃-N₁ – Палеоген-Неоген, Смолянски вулкански масив, представен от риолити и пирокластити. Най-много са разпространени в горната част на водосбора на Чаир дере.
  

Годни за фундиране са делувиалните отложения и коренните скали.

По предварителна оценка и оглед на место, геотехническите показатели на земната основа в обхвата на площадката са подходящи за реализиране на предвиденото строителство. Необходимо е да се направи геоложко проучване на площадката и да се изготви геоложки доклад.

Съгласно картата за сеизмичното райониране на Република България площадката попада в район със степен на сеизмичност VІІІ^-ма по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК-64) с коефициент на сеизмичност К_с = 0.15.

Територията, в която се намира обекта, попада в източните части на Западнородопския блок и в западните части на Източнородопския блок, които са разделени от Брацигово-Доспатското понижение и Барутин-Буйновския интрузив. Разделянето на двата блока е станало през допалеогенския етап по един дълбочинен разлом, който е гръбнак на Брацигово-Доспатската разломна система. По този разлом първоначално са се внедрили гранитуидите на Барутин-Буйновския интрузив, а по-късно по него са се излели ингимбритите – пукнатитен и централен тип между Брацигово и Доспат.

Районът се характеризира със сложен тектонски строеж, който се определя от налагането на деформации, свързани с докамбрийския и фанарезойския мегаетап. Установени са деформации, характеризиращи докамбрийското развитие на кристалинния фундамент, както и такива, свързани с внедряването на гранитуидите и младоалпийски деформации, имащи предимно деструктивен характер.

Деформациите, свързани с внедряването на Барутин-Буйновския интрузив са относително слаби. Навсякъде интрузивните тела пресичат старите докамбрийски структури, като предимно при по-малките тела се наблюдават куполовидни огъвания.

Свлачищата, разположени източно и южно от гр. Доспат, са свързани с най-младите тектонски движения. Тези регистрирани свлачища се намират на значително разстояние от площадката – съответно на 3 км и на 5 км.