Политика за космическото пространство

В зелена книга от 4 април, озаглавена „Европейското научноизследователско пространство: нови перспективи“ (¹⁸⁹), Комисията постави известен брой въпроси във връзка с начина за задълбочаване и разширяване на европейското научноизследователско пространство така, че то да представлява цялостен принос към обновената Лисабонска стратегия. Европейското научноизследователско пространство, от което се нуждаят научната общност, предприятията и гражданите, би трябвало да има следните характеристики: адекватен поток от компетентни научни работници; изследователски инфраструктури на световно равнище; отлични научноизследователски институции; ефективно споделяне на знанията; добре координирани научноизследователски програми и приоритети; както и широко отваряне на европейското научноизследователско пространство към света.

• 
  сътрудничество: насърчаване на сътрудничеството между предприятията и университетите за постигане на по-голяма лидерска позиция в ключовите технологични области;
  
• 
  идеи: подкрепа на фундаменталните научни изследвания по граничните научни области — програма, приведена в действие от Европейския съвет за научни изследвания (ЕСНИ);
  
• 
  хора: улесняване на мобилността и напредването в кариерата на научните работници в Европа и останалата част на света;
  
• 
  капацитет: съдействие за развитието на капацитета, от който се нуждае Европа, за да се превърне в просперираща икономика, основана на знанието.
  

През първата година на 7РП Комисията прие работните програми за осъществяването на тези специфични програми, с бюджет от около 7 млрд. евро за 2007 г. Наред с това тя прие правила за представянето на предложения и процедурите за оценка, подбор и отпускане за непреки действия и по двете рамкови програми.

В специфичната програма „Сътрудничество“ се предвижда за първи път създаването на публично-частни партньорства посредством съвместни технологични инициативи (СТИ), които целят динамизирането на научните изследвания в шест области. В тази връзка Комисията прие през 2007 г. пет предложения за регламенти, насочени към създаването на общи предприятия в следните специфични области (които са от ключово значение за конкурентоспособността в секторите на автомобилната промишленост, космическата промишленост, мултимедиите, далекосъобщенията, медицинските системи, транспорта, околната среда и промишлената преработка, по-специално в областта на информационните и комуникационните технологии (ИКТ)):

• 
  на 10 май — областта на иновативните лекарства (¹⁹⁰);
  
• 
  на 15 май — за прилагане на съвместна технологична инициатива за вградени изчислителни системи (Artemis) (¹⁹¹);
  
• 
  на 13 юни — за технологиите за въздушен превоз, които не замърсяват околната среда („Чисто небе“) (¹⁹²);
  
• 
  на 22 юни — в областта на наноелектрониката (ENIAC) (¹⁹³); и
  
• 
  на 9 октомври — за осъществяване на СТИ за горивните клетки и въглерода (¹⁹⁴) с оглед ускоряване развитието на водородните технологии до етапа им на комерсиализиране между 2010 и 2020 г.
  

Специфичната програма „Идеи“ предвижда създаването на агенция в Европа — Европейския научноизследователски съвет, предназначен да предложи механизъм за конкурентоспособно финансиране в европейски мащаб на научни изследвания от самостоятелни екипи. ЕНИС представлява едно от най-важните нововъведения на 7РП.

В този контекст на 2 февруари Комисията прие решение (¹⁹⁵), с което се определят структурните елементи на ЕНИС: научният съвет, неговият генерален секретар и конкретната структура, която следва да бъде изградена. Тази структура би трябвало да бъде предадена от Комисията на една изпълнителна агенция (¹⁹⁶).

Успоредно с лансирането на 7РП на 9 юли Комисията прие предложение за решение за преразглеждане на многогодишните технически насоки за програмата за научни изследвания на Научноизследователския фонд за въглища и стомана (¹⁹⁷). Новите насоки се вписват в продължението на първоначалните правила; те представляват адаптиране на съществуващите правила с отчитане на натрупания опит през първите години на прилагане на тази научноизследователска програма, лансирана през 2003 г.

На 16 август Комисията прие съобщение, озаглавено: „Конкурентоспособни европейски региони чрез научноизследователска дейност и иновации: принос за постигането на по-висок растеж и на повече и по-добри работни места“ (¹⁹⁸). В него се представят синергиите, които съществуват в разработването на европейските политики в областта на научните изследвания, иновациите и сближаването, прави се преглед на съществуващото положение, като също така се приканват държавите-членки и регионите да използват по-ефикасно политиките и инструментите на Съюза в областта на научните изследвания, иновациите и сближаването. Комисията по-специално подчертава, че с оглед подобряването на информираността относно наличните инструменти и тяхното използване е възможно разгръщането на по-големи усилия на национално равнище.

На 6 септември Комисията прие и съобщение, озаглавено: „Нанонауки и нанотехнологии: план за действие за Европа 2005—2009 г. Първи доклад за изпълнението за периода 2005—2007 година“ (¹⁹⁹), а на 13 септември — „Годишен доклад за дейностите в областта на научните изследвания и технологичното развитие на Европейския съюз през 2006 година“ (²⁰⁰).

На 11 септември беше създаден Европейски форум за изследвания и иновации в областта на сигурността с цел изготвянето на стратегически план за научните изследвания и иновациите в областта на сигурността с участието на европейските заинтересовани страни в тази област и с излагането на нуждите и приоритетите на европейските научни изследвания в тази област. В публикувано в същия ден съобщение Комисията се нае да налее основите на едно бъдещо доверие и да проправи пътя на по-тясна спойка между инициативите на Общността в областта на сигурността, както и между публичния и частния сектор и научноизследователските организации (²⁰¹).

При осъществяването на Седмата рамкова програма и във връзка с участието на Общността в програми за научни изследвания и развитие, предприети от няколко държави-членки (член 169 от Договора за ЕО), на 14 юни Комисията прие предложение относно подобряване на качеството на живот на хората в напреднала възраст посредством използването на нови информационни и комуникационни технологии (вж. рубрика „Насърчаване на информационните и комуникационните технологии (ИКТ)“ по-долу), а на 12 септември — предложение (²⁰²) в подкрепа на МСП, които упражняват научни изследвания и развитие.

В становище от 26 септември (²⁰³) Европейският икономически и социален комитет счете, че с оглед подобряването на резултатите и инвестициите в научните изследвания и развитието, които трябва да отчитат и новите цели, които Европейският съюз си е поставил по отношение на емисиите на въглероден двуокис, икономическата ангажираност на Съюза трябва да бъде засилена.

Развитие на международната конюнктура

На 30 януари беше сключено споразумение с Япония за съвместното прилагане на мерките, произтичащи от разширения подход в областта на научните изследвания и термоядрената енергия.

За целите на асоциирането към Европейската общност в рамките на действията в областта на научните изследвания и технологичното и демонстрационно развитие на 27 март беше сключено споразумение за научно и технологично сътрудничество с Южна Корея (²⁰⁴). Подобни споразумения бяха сключени на 25 юни с Швейцария (²⁰⁵), а на 10 юли — с Израел (²⁰⁶). През ноември беше подновено споразумението за научно и технологично сътрудничество с Индия (²⁰⁷).

След подписването на 13 юни на меморандуми за разбирателство с Комисията Хърватия, Сърбия (²⁰⁸) и Бивша югославска република Македония вече могат да участват в Седмата европейска рамкова програма за научни изследвания и развитие на равна нога с държавите-членки на Европейския съюз. На 1 юни между Турция и Комисията беше сключено подобно споразумение.

Отсега нататък „асоциираните държави“ могат да участват във всички покани за представяне на предложения по Седмата рамкова програма, включително в обявените от началото на годината. Споразумението предоставя на научните работници същите права на участие, както и на колегите им от държавите-членки на Европейския съюз, за всички научноизследователски дейности по тази програма.

ITER

2007 г. беше важна година за проекта „ITER“ (международен експериментален термоядрен реактор). След като започна временно да се прилага в края на 2006 г., Споразумението за „ITER“ влезе в сила на 24 октомври, а първият Съвет „ITER“ се проведе през ноември.

На 27 март Съветът прие решение за създаване на Европейско съвместно предприятие за „ITER“ и развитието на термоядрената енергия (²⁰⁹). Съвместното предприятие ще управлява приноса на Европейската общност за атомна енергия (Евратом) към международната организация „ITER“ по отношение на термоядрената енергия.

Създадено за период от тридесет и пет години, седалището му ще бъде в Барселона. Дейността му ще обхваща прилагане на произтичащите от разширеното споразумение с Япония мерки за бързото осъществяване на получаването на термоядрена енергия. В по-дългосрочна перспектива съвместното предприятие ще прилага на практика програма за действие, целяща изграждането на демонстрационен термоядрен реактор (DEMO) и свързаните с него съоръжения, по-специално Международното съоръжение за облъчване на материали за термоядрен синтез (IFMIF). Общите разчетни ресурси, необходими за съвместното предприятие, възлизат на 9,653 млрд. евро (от които 1,717 млрд. за периода 2007—2011 г.).

Докато Седматата рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, включително специфичните програми на Съвместния изследователски център, стартираха през 2007 г., Съвместният изследователски център чества своята петдесетгодишнина.

Като част от функцията си да осъществява техническа и научна подкрепа за политиките на Общността, СИЦ допринесе за изграждането на 15 март на три нови съвременни общностни лаборатории, чиято цел е да подпомогнат националните власти в усилията им за избягване на заразяването на храните (предназначени за консумация от човека или животните) с опасни вещества.

В рамките на инициативата „FATE“ (Fate of pollutants in Terrestrial and Aquatic Ecosystems) той изготви нов атлас за изучаване на въздействието върху околната среда на хранителните вещества, по-специално на тези с агрохимичен произход.

Съвместният изследователски център представи и проучването „Bio4EU“, в което се оценява въздействието на биотехнологиите върху европейската промишленост, и пусна безплатната приложна програма „IUCLID 5“, ключово необходима на химическата промишленост в усилията ѝ за съобразяване с изискванията на новото законодателство „REACH“ (единна система за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикалите).

СИЦ разработи и системата за медицинско разузнаване „MediSys“, чиято цел е да установява заплахите за общественото здраве посредством събирането и обработването на публикувани в Интернет данни.

СИЦ допринесе и за контрола върху горските пожари, възникнали по-специално през лятото на 2007 г., чрез предоставяне на генерираните от Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) сателитни изображения и данни.

СИЦ е осъществил няколко проучвания в подкрепа на енергийните политика на Европейския съюз. По-конкретно СИЦ изготви доклад, в който е представено състоянието на научноизследователския капацитет в държавите-членки на Европейския съюз, както и доклад за ръста на потреблението на електроенергия в страните от Съюза, и технически мерки, които биха могли да бъдат предприети, за да се обърне тенденцията.

В областта на ядрената безопасност СИЦ предостави експертни оценки на националните власти, по-специално в Белгия и Германия, за откриване и проследяване местонахождението на незаконно притежаван ядрен материал.

2.2.5. Информационно общество и медии

Общи аспекти — Координиране на стратегическата инициатива „i2010“

На 30 март Комисията прие Годишен доклад за информационното общество (2007 г.) (²¹⁰). Тя счита, че в общи линии равносметката за 2006 г. е положителна. Основните показатели всъщност сочат в добрата посока, като информационните и комуникационни технологии остават важен фактор за растежа и иновациите. По отношение на политиките инициативите на Европейския съюз, обявени в съобщението „i2010“ от юни 2005 г. (²¹¹), са лансирани. Комисията предлага междинното преразглеждане на инициативата, планирано за 2008 г., да обхване три проблематики: мрежите и Интернет; ролята и защитата на потребителя, включително от гледна точка на иновациите и подсилването на вътрешния пазар за продукти и услуги, свързани с ИКТ.

На 1 юни Комисията прие съобщение, в което се подхващат заключенията и препоръките на група независими експерти, провели оценка на Eвропейската агенция за мрежова и информационна сигурност (ENISA) (²¹²). Комисията обявява в него и лансирането на обществено допитване, към което се добавя и оценка на въздействието с включен анализ на икономическата целесъобразност от продължаването и бъдещето на агенцията.

На 20 декември (²¹³) Комисията предложи да бъде изменен регламентът (²¹⁴) за създаване на Eвропейската агенция за мрежова и информационна сигурност. Предложението предвижда удължаване на срока на съществуване на агенцията с две години.

Регулаторна рамка

В своя дванадесети доклад относно регулирането и пазарите на европейските електронни съобщения през 2006 г. (²¹⁵), представен на 29 март, Комисията съсредоточи вниманието си върху важните развития на обстановката на пазарите на електронни съобщения, както и върху основните въпроси от регулаторен характер.

На 27 юни Европейският парламент и Съветът подписаха Регламент (ЕО) № 717/2007 (²¹⁶) относно роуминга в обществени мобилни телефонни мрежи в рамките на Общността и за изменение на Директива 2002/21/ЕО (²¹⁷). По силата на този регламент цената на разговорите в Европейския съюз ще бъде ограничена през първата година до 49 евроцента за изходящите обаждания и до 24 евроцента за входящите. През втората година таксуването ще спадне съответно до 46 евроцента и 22 евроцента, а през третата — до 43 евроцента и 19 евроцента. Таваните на тарифите на едро ще бъдат съответно 30, 28 и 26 евроцента.

На 11 юли Комисията прие своя втори доклад относно пазарните анализи по Регулаторната рамка на ЕС (²¹⁸). Тя оценява инструмента на Общността за провеждане на допитвания във връзка с електронните съобщения за първите три години от функционирането му, както и натрупания във връзка с това опит. В общи линии този механизъм, повече отколкото биха го направили наложени регулаторни мерки, позволи да се увеличи съгласуваността при пазарните анализи. Комисията все пак счита, че пред използването на целия потенциал на вътрешния пазар съществуват някои пречки.

На 18 юли Комисията прие съобщение, озаглавено „Укрепване на вътрешния пазар за мобилна телевизия“ (²¹⁹), чиято основна цел е грижата за насърчаване на оформящия се европейски пазар на мобилна телевизия. В него се открояват три големи, счетени за ключови, области за действия в тази насока: технология и стандарти, разрешителни режими и радиочестотен спектър.

На 22 август Комисията прие предложение за решение относно подбора и издаването на разрешителни за системите, предоставящи мобилни спътникови услуги (²²⁰). С него се цели да бъде насърчено развитието на конкурентоспособен вътрешен пазар на мобилните спътникови услуги. Тези системи ще позволят предоставянето на ново поколение услуги за достъп до Интернет с висок дебит, мобилна телевизия, гражданска защита и помощ при бедствия.

На 13 ноември Комисията прие пакет от законодателни предложения (²²¹), целящи реформиране на общностните правила в далекосъобщителния сектор. Тази реформа трябва да позволи на европейците да ползват навсякъде в Съюза по-висококачествени комуникационни услуги на по-ниска цена. Реформата предвижда създаването на европейски орган, отговарящ за пазара на електронните комуникации, който да подпомага Комисията и националните регулаторни органи, които следят за единното и по-хармонично прилагане в двадесет и седемте държави-членки на пазарните правила и на тези в областта на защитата на потребителите.

Пакетът от предложения за реформа съдържа и една нова препоръка (²²²), отнасяща се до пазарите, които би трябвало да станат обект на секторно регламентиране. Поради постигнатия напредък през последните години в повечето държави-членки в областта на конкуренцията и на потребителския избор Комисията заключи, че по принцип 10 от първоначално откроените 18 пазари могат да бъдат извадени от списъка.

На 8 февруари Комисията прие съобщение, озаглавено: „Бърз достъп до честотен спектър за безжични електронни съобщителни услуги чрез по-голяма гъвкавост“ (²²³). В него се предлага да бъдат определени практическите мерки, които следва да се предприемат до 2010 г. с цел подготовка за по-гъвкаво управление на спектъра. В съобщението се изразява и желание за постигане на общностно равнище на пакет съответстващи условия в областта на правата и условията за разрешение, които да се прилагат за избраните обхвати от честотния спектър.

През февруари Комисията също така прие две решения относно хармонизиране на използването на радиочестотния спектър, едното по отношение на честотния обхват от 2 GHz за въвеждането на системи, предоставящи мобилни спътникови услуги (²²⁴), а другото — по отношение на устройства, използващи свръхшироколентова технология (²²⁵). Освен това, на 16 май Комисията прие решение относно хармонизиране на достъпа до информацията за използването на радиочестотния спектър вътре в Общността (²²⁶).

На 2 юли Комисията прие съобщение (²²⁷), с което информира Европейския парламент и Съвета за политиките на Общността, които биха могли да бъдат засегнати от заключенията на световната радиокомуникационна конференция (WRC), 2007 г. По време на своята сесия от 1 и 2 октомври, Съветът прие заключения във връзка с тази световна конференция.

На 25 юли Комисията прие предложение за директива (²²⁸) за отмяна на действащата директива за честотните ленти, които следва да бъдат запазени за електронните съобщителни GSM-услуги, за да се позволи използването на тези честотни ленти от системи, способни да предоставят различни от GSM eлектронни съобщителни услуги.

На 13 ноември Комисията прие съобщение (²²⁹), озаглавено „Пълноценно използване на предимствата от цифровия дивидент в Европа: общ подход към използването на радиочестотния спектър, освободен при преминаване към цифрово радиоразпръскване“. Комисията предлага да се изготви съвместен план за използването на освободените радиочестоти при преминаването от аналоговата към цифрова телевизия, като по този начин ще се даде възможност за развитие на нови услуги, каквато са безжичните широколентови комуникации.

На 29 януари Комисията прие съобщение за прилагане на многогодишната програма на Общността за превръщане на електронното съдържание в Европа в по-достъпно, използваемо и приложимо (програмата „eContentplus“) (²³⁰). В него тя отбелязва, че програмата допринася за постигането на целите на инициативата „i2010“ и по-специално за развитието на достъпни и сигурни съобщителни връзки с висок дебит, на качествено съдържание и на електронни услуги.

На 14 февруари Комисията прие съобщение относно научната информация в цифровия век (достъп, разпространение и съхранение) (²³¹). Съобщението е част от две действия: инициативата „дигитални библиотеки“ и политиката на Общността за научни изследвания. В него се обсъжда достъпността и разпространението на информацията с научно съдържание, както и съхраняването ѝ в електронен вид.

На 15 март Комисията прие съобщение, озаглавено: „Радиочестотната идентификация в Европа: стъпки към изграждане на политическа рамка“ (²³²). RGID е система за радиочестотна идентификация, която посредством електронен чип позволява да се разпознае или идентифицира — на по-голямо или по-малко разстояние и за минимален отрязък от време, — предмет, животно или човек, носещ етикет (tag), способен да излъчва данни, като използва радиовълни. RFID днес се счита за възможен преход към нов етап на развитие на информационното общество, който често се споменава в публичното пространство, като се прибягва до понятието „интернет на предметите“. Комисията обявява намерението си да следи отблизо напредъка в тази област и да публикува в края на 2008 г. съобщение, в което се анализират същността и последиците от този напредък.

На 14 юни Комисията прие съобщение, озаглавено: „Да остаряваме добре в информационното общество: Инициатива i2010 — план за действие във връзка с информационните и комуникационните технологии и остаряването“ (²³³). В него Комисията се спира на търговските пречки пред услугите и средствата, основани на информационните и комуникационни технологии. Тя се стреми да оползотвори възможностите, главно за възрастните хора, които предоставя информираността, прилагането на общи стратегии, премахването на техническите и регулаторни пречки и насърчаването на възприемането на ИКТ, участието в съвместни проекти и иновациите. В тази връзка Комисията в същия ден прие предложение за решение относно участието на Общността в програма за научни изследвания и развитие, насочена към подобряване качеството на живот на възрастните хора чрез използване на нови информационни и комуникационни технологии (ИКТ), предприета от няколко държави-членки (²³⁴). Това предложение представлява ключов аспект от дейността на Комисията за поемане на демографското предизвикателство, което стои пред всички държави-членки на ЕС.

На 6 юли Комисията прие доклад относно прилагането, функционирането и ефективността на домейна от най-високо равнище .eu (²³⁵). В него Комисията подчертава голямата популярност на домейна, израз на която е значително по-високият от предвидения брой регистрации в него. В него се изтъква и като цяло ефикасното управление от регистъра за стартиране на домейна „.eu“, както и ефикасността на създадената правна рамка с цел предотвратяване на евентуални злоупотреби със системата.

На 7 септември Комисията представи съобщение, озаглавено „Електронните умения през ХХІ век: насърчаване конкурентоспособността, растежа и работните места“ (²³⁶). В тази дългосрочна програма за действие се съдържат ключови елементи, които биха могли да послужат за основа при изработването и прилагането на съгласувани стратегии и мерки във връзка със знанията в цифровата област, които биха били централен елемент за насърчаване на иновациите, производителността и възможностите за работа, както и за поемане на предизвикателствата на глобализацията.

От 18 юни до 1 октомври Комисията направи обществено допитване в реално време, за да подготви стратегията на Съюза за международно сътрудничество в областта на ИКТ.

На 8 ноември Комисията прие съобщение, озаглавено „Да бъдем част от информационното общество“ (²³⁷), във връзка с европейската инициатива i2010, отнасяща се до включването в информационното общество. Тя предлага една европейска инициатива в тази област и стратегическа рамка за действие за реализирането на практика на декларацията на министрите, направена в Рига през 2006 г., относно включването в информационното общество. В частност Комисията ще работи за осведомяване в по-голяма степен на обществеността и за обединяване на усилията, през цялата 2008 г., посредством кампания под надслов „Цифровото включване — ваш ред е да встъпите в играта?“, и за един хоризонтален законодателен подход в полза на едно достъпно информационно общество, за да се гарантират равни права и ефективен вътрешен пазар.