Източник: Национален статистически институт
Една от основните цели на Стратегията „Европа 2020“ е намаляване на броя на хората изложени на риск от бедност или социално изключване с 260 хил. души.
По данни на НСИ към м. юни 2016 г., населението в риск от бедност или социално икзлючване в ЮЦР за 2013 г. е 646,7 хил. души или 44,4 %, при среден за страната - 39,9 %. В сравнение с 2012 г. се наблюдава намаление със 7,9 % за района и 8,1 % за страната. В сравнение с другите райони от ниво 2, ЮЦР се нарежда на пето място като само в СИР този процент е по-висок – 45,1 %.
Във вътрешнорегионален план се наблюдават сериозни различия. Най-висок е процентът в областите Пазарджик – 59,4 % и Кърджали – 59 %. Област Кърджали е единствената, която регистрира ръст на населението в риск от бедност или социално изключване. След тях се нареждат областите Смолян – 41,2 %, Пловдив – 39,9 % и Хасково – 34,7 %.
Таблица 12. Население в риск от бедност или социално изключване
Статистически райони и области
|
Население в риск от бедност или социално изключване
|
2012 г.
|
2013 г.
|
бр. лица, в хил.
|
% от съвкупността
|
бр. лица в хиляди
|
% от съвкупността
|
България
|
3496,1
|
48
|
2889,8
|
39,9
|
Северозападен район
|
423,7
|
51,5
|
345,3
|
42,4
|
Северен централен район
|
398,2
|
47,2
|
352
|
42,1
|
Североизточен район
|
516,9
|
54,2
|
430,9
|
45,1
|
Югоизточен район
|
542,3
|
50,7
|
437,4
|
41,1
|
Югозападен район
|
852,1
|
40,1
|
677,5
|
31,8
|
Южен централен район
|
762,9
|
52,3
|
646,7
|
44,4
|
Кърджали
|
76,9
|
52
|
89,1
|
59
|
Пазарджик
|
174,9
|
64,2
|
160,3
|
59,4
|
Пловдив
|
334,2
|
49,2
|
271
|
39,9
|
Смолян
|
60,9
|
51,3
|
48,1
|
41,2
|
Хасково
|
116,7
|
48,3
|
83
|
34,7
|
Източник: Национален статистически институт
Политики за развитие на национално, регионално и местно ниво
На ниво ЕС
Стратегия „Европа 2020” е основополагащ рамков документ, чиято цел е създаването на условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. До края на 2020 г. ЕС трябва да изпълни пет основни цели в сферата на заетостта, научноизследователската и развойна дейност; климата / енергетиката; образованието; социалното приобщаване и намаляването на бедността.
Териториален дневен ред на Европейския съюз 2020 е документ за политическо съгласие със Стратегия „Европа 2020”, надграждащ я с условията за реализация, като се отчитат териториалните измерения, различните възможности и потенциали на регионите.
На национално ниво
Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012 – 2022 г. е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия и постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.
НСРР играе важна роля за постигане на съответствие и взаимно допълване между целите и приоритетите на политиката за регионално развитие и секторните политики и стратегии, които спомагат за балансирано развитие на районите.
Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. е средносрочен стратегически документ, който дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с Националната стратегия за регионално развитие 2012 – 2022 г. тя е основен инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, икономическо и социално развитие.
Споразумението за партньорство на Република България, очертаващо помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г. е документът, който определя целите и приоритетите на Република България при използване на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове за програмния период 2014-2020 г., като очертава основните инвестиционни сфери и дейностите за постигане на устойчив, приобщаващ и интелигентен растеж. Дейностите, предвидени в него, са основата за ефективното и качествено използване на Европейските структурни и инвестиционни фондове.
Програмата на правителството за стабилно развитие на България за периода 2014-2018 г. обхваща 21 области с конкретни цели и мерки, които ще допринесат за тяхното развитие.
Стратегията за развитие на транспортната система на Република България за периода до 2020 г. е документ, който очертава основните насоки за развитие на националната транспортна система в периода 2010 – 2020 г. Основна цел на документа е да очертае най-важните задачи за този период, решаването на които ще направи възможно интегрирането на българската транспортна система в общоевропейската.
Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) е основен документ, който формулира приоритетните направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост квалификация, способности и умения.
Иновационната стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г. представлява интегриран документ разглеждащ въпросите на иновационната и научната политики, политиката в областта на цифровия растеж, ресурсоефективността и др. Стратегията е базирана на концепцията за изграждането на конкурентоспособност чрез дизайн и творчески индустрии, иновации в социалната област и услугите, нови бизнес модели и иновации, основани на практиката.
Целенасочената инвестиционна програма в подкрепа на развитието на Северозападна България, Родопите, Странджа, планинските, полупланинските и граничните слабо развити райони цели преодоляване на икономическата изостаналост на тези райони, привличане на инвестиции, повишаване заетостта на населението в трудоспособна възраст и допринасяща за намаляване на различията между българските райони.
Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013-2020) е разработена в съответствие с рамкови европейски и национални документи, определящи приоритети на развитие до 2020 г., и е съобразена с целите в сферата на средното образование.
Стратегия за развитие на професионалното образование и обучение в Република България за периода 2015-2020 г. цели да се осигурят висококвалифицирани кадри за бизнеса и да се преодолее ранното отпадане от системата на образованието на деца от социално слаби семейства, както и да се даде възможност на възрастни да получат квалификация по определена специалност в професионални гимназии и в центрове за професионално обучение, за да се реализират на пазара на труда.
Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България 2014-2020 г. систематизира визията, стратегическите цели, приоритетите, дейностите, чиято реализация ще води до утвърждаване на устойчиви схеми за развитие и управление на туристическите дейности.
„Национална стратегия за насърчаване развитието на малките и средните предприятия 2014-2020” е средносрочен документ, чрез който Правителството на Република България демонстрира своята визия относно държавната политика в подкрепа на малките и средните предприятия (МСП) в секторите на добивната промишленост, преработвателната промишленост и услугите.
Стратегия за управление и развитие на водоснабдяването и канализацията в Република България за периода 2014-2023 г. цели да се подобри управлението на сектора водоснабдяване и канализация и да се повиши качеството на В и К услугите.
На регионално ниво
Регионалният план за развитие на Южен централен район 2014-2020 г. определя средносрочните цели и приоритети за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие на територията на района, отчитайки специфичните му характеристики и потенциал за развитие. РПР осъществява връзката и координацията между стратегическите документи за регионално развитие от другите териториални нива – Националната стратегия за регионално развитие, Областните стратегии за развитие и Общинските планове за развитие.
На областно и общинско ниво
Областна стратегия за развитие (ОСР) е средносрочен документ за стратегическо планиране на регионалното развитие на съответната област, който се разработва в съответствие с регионалния план за развитие на района от ниво 2. С този документ се определят целите и приоритетите за устойчиво интегрирано регионално развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциала на съответната област.
Общински план за развитие е документ за стратегическо планиране на устойчиво интегрирано местно развитие, който се разработва в съответствие с предвижданията на областната стратегия за развитие. С плана се определят средносрочните цели и приоритети за развитие, като се отчитат специфичните характеристики и потенциалът на общината и стратегическите насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие, съдържащи се в областната стратегия за развитие.
2. ПОСТИГНАТ НАПРЕДЪК ПО ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИ НА РЕГИОНАЛНИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ЮЖЕН ЦЕНТРАЛЕН РАЙОН ВЪЗ ОСНОВА НА ИНДИКАТОРИТЕ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ
Постигнатият напредък по изпълнението на целите и приоритетите на РПР се проследява чрез отчитане на стойностите на определени индикатори, организацията и методите на изпълнение, прилагани от съответните административни структури; мерките за осигуряване на информация и публичност за резултатите от изпълнението.
Таблица 13. Ключови индикатори за оценка на постигнатия напредък по изпълнението на Регионалния план за развитие на Южен централен район 2014-2020 г.
Индикатори за въздействие
|
Изходни
(2010)
|
Междинни
(2015)
|
Целеви
(2020)
|
БВП/човек от населението в лв.
|
6525
|
6851
|
7301
|
Дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 27 - %
|
31
(2009 г.)
|
34
|
39
|
Коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години - %
|
12,7
(2011 г.)
|
10
|
7
|
Общ доход на лице от домакинство в лв.
|
3507
(2010 г.)
|
4065
|
4650
|
Източник: РПР на ЮЦР 2014-2020 г.
БВП на човек от населението в лв.
По данни на НСИ БВП на човек от населението на ЮЦР за 2014 г. е 7 872 лв. и е намалял с 68 лв. или 0,8 % в сравнение с 2013 г. Същевременно ръстът на същия показател за страната е 2,6 %. Целевата стойност за индикатора е достигната. Районът отстъпва едно място и се намира на 5-то сред другите райони от ниво 2 в страната, преди СЗР - 7 381 лв.
Дял на БВП на човек от населението от средната стойност на ЕС 28 - %
По данни на Евростат БВП на човек от населението в ЮЦР спрямо средната стойност за ЕС - 28 за 2014 г. запазва стойност от 32 %. По този показател районът отстъпва четвъртото място на СЦР, като изпреварва единствено СЗР.
Коефициент на безработица на населението на 15 и повече навършени години - %
По данни на НСИ коефициентът на безработица на населението на 15 и повече навършени години в ЮЦР за 2015 г. е 9,2 %, който е близък до средния за страната - 9,1%. Отчетен е спад от 2,8 % спрямо предходната година. Районът изпреварва ЮИР и от трето преминава на второ място по този показател. Заложената междинната стойност на индикатора е достигната. По показателя коефициент на безработица са налице големи вътрешнорегионални различия. За 2015 г. най-нисък е коефициентът на безработица в област Кърджали - 2,3 %, а най-висок в област Смолян - 17,2 %.
Общ доход на лице от домакинство в лв.
Общият доход средно на домакинство в страната през 2015 г. е 12 349 лв., по-висок от предходната 2014 г. – 12 163. Доходът на лице през 2015 г. средно за страната е 5 147 лв., при 5018 лв. през 2014 г.
Общият доход на лице от домакинство в ЮЦР за 2014 г. - 4 211 лв. бележи незначително увеличение в сравнение с 2013 г. - 4 188 лв. Районът се нарежда на последното 6-то място в страната. Във вътрешнорегионален план за периода 2013-2014 г. в областите Смолян, Хасково и Кърджали се наблюдава увеличение на показателя, докато в областите Пловдив и Пазарджик общият доход на лице от домакинство намалява. Единствено в област Смолян - 5 315 лв. е отчетена стойност над средната за страната - 4 813 лв. за 2014 г.
Фигура 9. Общ доход на лице от домакинство в лв. по райони за 2013 и 2014 г.
Източник: Национален статистически институт
Фигура 10. Общ доход на лице от домакинство в лв. по области за 2013 и 2014 г.
Източник: Национален статистически институт
СТРАТЕГИЧЕСКА ЦЕЛ 1. ИКОНОМИЧЕСКО СБЛИЖАВАНЕ В НАЦИОНАЛЕН И ВЪТРЕШНОРЕГИОНАЛЕН ПЛАН БАЗИРАНО НА ЩАДЯЩО/ЕКОЛОСЪОБРАЗНО ПОЛЗВАНЕ НА СОБСТВЕНИ РЕСУРСИ
Приоритет 1.1 Повишаване конкурентоспособността на малкия и средния бизнес като движеща сила на регионалната икономика включва следните специфични цели:
Специфична цел 1: Повишаване на достъпа и изграждане на регионална и местна бизнес инфраструктура.
Специфична цел 2: Развитие на изследователската дейност, технологичното развитие и иновациите.
Специфична цел 3: Изграждане на бизнес мрежи и клъстер.
Малките и средни предприятия (МСП) са ключово звено в икономиката на ЮЦР, тъй като не само произвеждат значителна част от брутния вътрешен продукт в района, но и създават заетост за населението. Повишаването на регионалната конкурентоспособност е свързано с подкрепа на бизнеса за технологично обновяване на производствената сфера, цифровизацията на процесите и използването на ИКТ в предприятията, насърчаване внедряването на нови продукти и технологии и развитие на „зелени” икономически дейности в сектора на МСП.
За осигуряване на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в съответствие със Стратегия „Европа 2020“ са необходими мерки в подкрепа на МСП. Фокусът на обявените през 2015 г. процедури за набиране на проектни предложения по ОП „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г. е насочен към постигане на интелигентен растеж. Целта е повишаване на иновационната дейност на предприятията и повишаване на производителността и експортния потенциал на българските МСП.
МСП в ЮЦР през 2014 г. са 66 766, което представлява 17,4 % от броя им за страната - 383 153 бр. Наблюдава се нарастване на МСП в сравнение с 2013 г., когато броят им е бил 60 025. Спрямо предходната 2013 г. година през 2014 г. се наблюдава отрицателна тенденция в броя на малките предприятия (от 10 до 49 заети), като техният брой от 4 281 намалява на 4 244. За всички останали групи предприятия се наблюдава увеличаване на техния брой през 2014 г. спрямо 2013 г.
Таблица 14. Брой на нефинансовите предприятия по групи според броя на заетите в тях лица и статистически райони 2013-2014 г.
Район
|
2013 г.
|
2014 г.
|
Общо
|
Групи предприятия според броя на заетите лица
|
Общо
|
Групи предприятия според броя на заетите лица
|
До 9
|
10-49
|
50-249
|
250 +
|
До 9
|
10-49
|
50-249
|
250 +
|
Общо за страната
|
377 383
|
348 372
|
23 768
|
4 497
|
746
|
383 905
|
354 988
|
23 656
|
4 509
|
752
|
СЗР
|
28 194
|
25 968
|
1 821
|
357
|
48
|
28 352
|
26 146
|
1 809
|
353
|
44
|
СЦР
|
34 550
|
31 541
|
2 428
|
505
|
76
|
34 716
|
31 798
|
2 344
|
499
|
75
|
СИР
|
51 063
|
47 358
|
3 090
|
529
|
86
|
51 554
|
47 757
|
3 156
|
552
|
89
|
ЮИР
|
54 472
|
50 598
|
3 225
|
567
|
82
|
55 394
|
51 535
|
3 211
|
565
|
83
|
ЮЗР
|
142 955
|
131 969
|
8 923
|
1 733
|
330
|
146 996
|
136 044
|
8 892
|
1 726
|
334
|
ЮЦР
|
66 149
|
60 938
|
4 281
|
806
|
124
|
66 893
|
61 708
|
4 244
|
814
|
127
|
Източник: Национален статистически институт
Сподели с приятели: |