Източник: Национален статистически институт
Секторът на настаняването е един от най-силно засегнатите в туристическата индустрия в периода 2008-2009 г. не само в България, но и в целия ЕС. През 2009 г. общият брой на нощувките в хотели и подобни места за настаняване за ЕС-27 падна под нивата на 2006 г. Възстановявайки се от тази много ниска точка, през 2010 г. на годишна база за ЕС-27 е регистриран ръст от 2,8%. Данните за туристическия интензитет, изразен чрез реализирания брой нощувки в хотели и други подобни средства за подслон показват, че през 2011 г. България бележи ръст от 16% спрямо 2010 г. Ръст за страната през 2011 г. с 12% бележат и приходите от нощувки (за сравнение за 2010 г. спрямо предходната ръстът е с 4,3%). В ЮЗР също се наблюдава постепенно възстановяване на сектора туризъм, макар и по-слабо от това за страната. През 2011 г. отчитаме минимално увеличение на приходите от нощувки в района с 1 192 911 лв. спрямо 2010 г., което е нарастване с около 1% на годишна база (за сравнение за 2010 г. спрямо 2009 г. – спад с 1,5%; за 2009 спрямо 2008 г. – спад с 18,5%).
В съвкупните приходи от нощувки през 2011 г. Югозападният район запазва третото си място сред районите от ниво 2 в страната (след Югоизточния и Североизточния район) с реализирани приходи в размер на над 141 млн. лв., което се равнява на 19,4% от приходите от нощувки общо за страната. Тази стойност, макар и с малко, е по-ниска от стойностите през периода 2008-2010 г. – около 21-22%. Това се дължи на реализирания спад в приходите от нощувки в областите София (столица) – 0,7%, Софийска (3,9%) и Перник (5,7%) за 2011 г. на годишна база спрямо 2010 г. През 2011 г. единствено в област Благоевград и в област Кюстендил се отбелязва нарастване на приходите от нощувки на годишна база съответно със 6,1% и с 14,7%. Въпреки незначителния спад на годишна база спрямо 2010 г., и през 2011 г. област София (столица) запазва водещия си дял в общите приходи от нощувки в ЮЗР с дял от 66% (следвана от област Благоевград – 23,1%) и 12,8% от приходите от нощувки в страната (14,5% през 2010 г.)
В случай че за целите на анализа направим съпоставка на ЮЗР с другите райони от ниво 2 в страната по показателя приходи от нощувки, като изключим стойността на област София (столица) с цел игнориране влиянието на столичния град върху развитието на района, ЮЗР ще остане не само след Югоизточен и Североизточен район, а и след Южен централен район – на четвърто място в страната с дял от 6,5% от приходите от нощувки (47 740 864 лв.) Област София (столица) формира 12,8%
Таблица 6. Развитие на туризма в Югозападен район към 31.12.2011 г.
Район, област
|
Средст-ва за подс-лон
(бр.)
|
Легла
(бр.)
|
Реализирани нощувки
(бр.)
|
Пренощували лица
(бр.)
|
Приходи от нощувки
(лв.)
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
ОБЩО
|
в т.ч.: чужденци
|
БЪЛГАРИЯ
|
3 776
|
283 251
|
18 855 331
|
12 461 275
|
5 045 332
|
2 422 524
|
733 053 423
|
521 526 830
|
Северозападен район
|
189
|
8 529
|
441 750
|
54 399
|
243 772
|
23 879
|
15 671 159
|
2 529 783
|
Северен централен район
|
371
|
11 534
|
626 647
|
113 386
|
390 205
|
69 055
|
22 738 942
|
6 144 831
|
Североизточен район
|
618
|
82 650
|
6 271 618
|
4 914 358
|
1 261 006
|
821 519
|
222 955 601
|
183 679 099
|
Югоизточен район
|
1368
|
112 586
|
7 448 246
|
5 740 849
|
1 235 259
|
783 530
|
266 263 822
|
215 512 780
|
Южен централен район
|
795
|
29 785
|
1 637 388
|
348 968
|
716 523
|
126 651
|
63 533 282
|
18 933 294
|
Югозападен район
|
435
|
38 167
|
2 429 682
|
1 289 315
|
1 198 567
|
597 890
|
141 890 617
|
94 727 043
|
Благоевград
|
189
|
15 862
|
752 002
|
343 424
|
320 428
|
126 990
|
32 770 497
|
17 771 757
|
Кюстендил
|
40
|
2 429
|
106 146
|
12 152
|
54 687
|
6 578
|
3 186 492
|
739 270
|
Перник
|
26
|
1 333
|
17 833
|
2 992
|
11 054
|
1 697
|
469 541
|
109 704
|
София
|
59
|
5 995
|
380 637
|
160 169
|
126 444
|
35 285
|
11 314 334
|
4 629 554
|
София (столица)
|
121
|
12 548
|
1 173 064
|
770 578
|
685 954
|
427 340
|
94 149 753
|
71 476 758
|
Източник: Национален статистически институт
Разходите за научно-изследователска и развойна дейност (НИРД) в Югозападен район и през 2009 г. запазват тенденцията си от 2000 г. на непрекъснато нарастване и достигат 288 297 хил. лв. Нарастването спрямо предходната 2008 г. възлиза на 16,7% и е по-голямо от това за 2008 г. на годишна база спрямо 2007 г. (11,7%). Тенденцията за страната е също за нарастване, което е по-ниско от това на района и възлиза на 10,8% спрямо предходната 2008 г. И през 2009 г. районът продължава да формира преобладаващата част от разходите за НИРД на страната с дял от 79,8%. По предварителни данни на НСИ за 2010 г. стойността на НИРД за ЮЗР ще е на стойност 348 493 хил. лв., което ще е нарастване с 20,9% спрямо предходната (нарастването за страната е 16,4%). Голямата концентрация на разходи за НИРД в ЮЗР се дължи в много по-голяма степен на разходите на правителството и учебните заведенията за висше образование, отколкото на мащаба на разходите на бизнес предприятията.
Таблица 7. Разходи за научно-изследователска дейност 2005-2009 г. (хил.лв.)
Район от ниво 2
|
2005 г.
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
20102 г.
|
БЪЛГАРИЯ
|
208 142
|
273 047
|
325 855
|
361 060
|
420 105
|
Северозападен район
|
4 550
|
7 177
|
6 557
|
8 123
|
6 609
|
Северен централен район
|
3 265
|
4 035
|
5 298
|
7 120
|
7 150
|
Североизточен район
|
10 332
|
13 202
|
17 156
|
22 010
|
16 961
|
Югоизточен район
|
5 259
|
11 557
|
15 069
|
14 958
|
18 381
|
Южен централен район
|
10 070
|
18 952
|
34 875
|
20 552
|
22 511
|
Югозападен район
|
174 666
|
218 124
|
246 900
|
288 297
|
348 493
|
Източник: Национален статистически институт
Таблица 8. Дял на разходите за научно-изследователска и развойна дейност от БВП за 2007-2009 г. (%)
-
Район от ниво 2
|
2004 г.
|
2005 г.
|
2006 г.
|
2007 г.
|
2008 г.
|
2009 г.
|
ЕС-27
|
1,83
|
1,82
|
1,85
|
1,85
|
1,92
|
2,01
|
БЪЛГАРИЯ
|
0,49
|
0,46
|
0,46
|
0,45
|
0,47
|
0,53
|
Северозападен район
|
0,12
|
0,11
|
0,14
|
0,15
|
0,12
|
0,16
|
Северен централен район
|
0,16
|
0,08
|
0,1
|
0,08
|
0,09
|
0,13
|
Североизточен район
|
0,21
|
0,2
|
0,26
|
0,2
|
0,22
|
0,31
|
Югоизточен район
|
0,1
|
0,08
|
0,15
|
0,16
|
0,18
|
0,19
|
Южен централен район
|
0,13
|
0,14
|
0,14
|
0,22
|
0,36
|
0,22
|
Югозападен район
|
1,01
|
0,94
|
0,85
|
0,79
|
0,77
|
0,87
|
Източник: Евростат
3. Анализ и тенденции в изменението на основни демографски показатели и показатели, характеризиращи пазара на труда в Югозападния район.
Икономическата криза дава отражение и в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място задълбочаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението в страната. Показателите за социално и демографско развитие на Югозападния район го поставят в сравнително по-благоприятна позиция спрямо останалите райони от ниво 2, тъй като в столицата има повече възможности за заетост, а това от своя страна привлича по-голям контингент от младо население от други части на страната.
Югозападният район е най-големият район на ниво NUTS 2 в България по брой на населението - 2 131 233 души по данни към 31.12.2011 г. Това представлява малко над 29% от населението на страната, което основно се дължи на област София (столица), където живее 17,7% от общото население на страната. Сравнено с данните към 31.12.2010 г., населението на ЮЗР се е увеличило с 0,8% (17678 души). Единствено в област София (столица) броят на населението нараства спрямо 2010 г. (с 3% или 37169 души), в другите четири области от района се регистрира спад.
Таблица 9. Брой и гъстота на населението към 31.12.2011 г.
Район, област
|
Брой на населението
(души)
|
Гъстота на населението
(д/кв.км)
|
БЪЛГАРИЯ
|
7 327 224
|
66,0
|
Северозападен район
|
836 601
|
43,9
|
Северен централен район
|
853 468
|
57,0
|
Североизточен район
|
961 965
|
66,4
|
Югоизточен район
|
1 072 850
|
54,2
|
Южен централен район
|
1 471 107
|
65,8
|
Югозападен район
|
2 131 233
|
105,0
|
Благоевград
|
322 025
|
49,9
|
Кюстендил
|
134 990
|
43,9
|
Перник
|
131 987
|
55,1
|
София
|
245 616
|
34,8
|
София (столица)
|
1 296 615
|
961,2
|
Сподели с приятели: |