Доклад за наблюдение на изпълнението на Регионалния план за развитие на Северозападен район

Наблюдава се тенденция на намаляване на раждаемостта в Северозападен район с 0.7‰ спрямо 2009 г. (9.1‰). Коефициента на раждаемост през 2010 г. е 8.4‰, при средна стойност 10.0‰ за страната, което нарежда района на последно място по този показател. Областите Плевен и Видин се очертават като своеобразни полюси. По данни на НСИ за 2010 г. най-много раждания са отчетени в област Плевен – 2 569 бр., а най-малко в област Видин – 840 бр.

По данни на НСИ към 2010 г. естественият прираст в Северозападен район поддържа най-висока отрицателна стойност – (-10.6‰), която е два пъти по-висока от средната стойност за страната -4.6‰, следван от Северния централен район (-7.3‰).

Останалите райони от ниво 2 имат по-ниски стойности на отрицателен естествен прираст от средния за страната.

По области данните на НСИ за 2010 г. отчитат най-висока отрицателна стойност на естествения прираст в област Видин (-14.6‰), следвана от област Монтана (-12.2‰), област Враца (-10.3‰), област Ловеч (-9.3‰) и област Плевен (-9.0‰). Поддържането на тези стойности е резултат от застаряването на населението и ниския жизнен стандарт. Застаряването на населението е процес с дълбоки последици за икономиката, пазара на труда и социалните системи.

По данни на Евростат, нивото на безработица сред населението на възраст 25-64 години по степен на образование за 2010 г. се е увеличило с 7.4% спрямо 2009 г. и достига ниво от 21.7% (през 2010г.), при средна стойност за ЕС-27 – 14.2%.

Средногодишният брой на безработните с висше образование по данни на Агенция по заетостта през 2010 г. в Северозападен район отбелязва ръст спрямо 2009 г. с 563 души и достига 3 812 души. Групата на безработните, обединяваща лицата с основно и по-ниско образование в СЗР е 28 897 безработни през 2010 г. В сравнение с 2009 г. тази група безработни се увеличава с 4 413 лица. По данни на АЗ безработните без специалност и квалификация в СЗР са 32 213 лица през 2010 г. или 16.3% от тези за страната. За едногодишен период те нарастват с 5330 души.

Коефициента на заетост в Северозападен район измерен през 2010 г. е 40.0%, най-нисък в сравнение с останалите райони. Най-висок коефициент на заетост в рамките на района е отчетен в област Ловеч – 43.8%, а най-нисък – област Видин 35.0%. _{Всички области} в района <sub>имат коефициент на заетост под средния за страната, който е 46.7% .

По данни на НСИ</sub> коефициента на заетост в района през 2010 г. е намалял с 2.9% в сравнение с предходната 2009 г. (42.9%).
● Икономически показатели

Поради спецификата на отчитане на НСИ и Евростат не могат да бъдат представени данни за БВП и други основни икономически показатели на ниво Северозападен район за 2010 г.

Северозападният район продължава да е на последно място сред районите от NUTS 2 и по показателя за брутен вътрешен продукт(БВП) на човек от населението – 5 897лв. като средния за страната е 9 090 лв.

През 2008 г. БВП на човек от населението за Северозападен район е 5 897 лв. и бележи нарастване спрямо 2007 г. (5 233 лв.), но въпреки тази положителна тенденция, диспропорцията между областите са засилва. Най-висок е БВП на човек от населението в областите Враца и Ловеч, със стойности - съответно 7 351 лв. и 6 203 лв., а най-нисък в област Видин – 5 079 лв.

Отчетените стойности на показателя брутна добавена стойност (БДС) по икономически сектори за 2008 г. в Северозападен район е 4 534 830 хил. лв., което е 7.85 % от общатата за страната (57 732 834 хил. лв). По този показател районът се нарежда на последно място спрямо останалите райони в страната.

Размерът на средната годишна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение се характеризира с увеличаващи се разлики на вътрешнорегионално ниво в годините от 2004 г. до 2009 г. За Северозападния район средната заплата за 2009 г. е 6172 лв., като най-висока е стойността за област Враца 7 696 лв., останалите области Плевен, Ловеч, Монтана и Видин са със стойности под средните за района.

На територията на Северозападен район през 2009 г. функционират 29 201 предприятия от нефинансовия сектор или 7.93% спрямо страната, като от тях: микро фирми – 26 707 броя, малки фирми – 2 048 броя, средни фирми – 390 броя и големи фирми – 56 броя. В сравнение с предходната 2008 г. се наблюдава увеличение на броя на предприятията с 914 броя.

Най-голям дял на приходите от дейността на нефинансовите предприятия имат големите и микро фирмите - съответно 2 646 344 млн. лева и 2 526 585 млн. лева.

През 2009 г. преките чужди инвестиции (ПЧИ) в Северозападния район намаляват и възлизат на 495 573.8 хил. евро, което представлява 2.42% от ПЧИ за страната за същия период. По този показател се наблюдава намаление с 5 387.3 хил. евро, спрямо предходната 2008 година (500 961.1 хил. евро).

Наблюдават се големи различия между областите в Северозападен район по този показател. Водещи области по привличане на ПЧИ през 2009 г. са област Плевен – 173 584.2 хил.евро и област Враца – 166 458.6 хил. евро, следвани от област Ловеч – 111 938.7 хил. евро и област Монтана – 25 628 хил. евро. С най-малко преки чужди инвестиции е област Видин в размер на 17 964.3 хил. евро.
Политики за развитие на национално, регионално и местно ниво
По отношение политиките за развитие трябва да се отбележи, че през 2010 г. са разработени и приети редица нови стратегически документи, имащи отношение към формирането на политиката за развитие на районите.

Юни 2010 г. Европейският съвет прие новата десетгодишна стратегия за заетост и растеж „Европа 2020”, която ще наследи Лисабонската стратегия и ще насърчава осъществяването на структурни реформи, ще осигурява финансова стабилност и засилване на координацията на икономическите политики. Стратегията цели насърчаване на познанията, иновациите, образованието и цифровото общество, по-ефективно използване на ресурсите при производството, както и нарастване на участието в пазара на труда, придобиване на умения и борба с бедността сред районите в Европа.

В началото на месец април 2011 г. Министерският съвет прие Националната програма за реформи /НПР/ на Република България 2011-2015 г., която е изготвена в изпълнение на стратегия ,,Европа 2020”. Предложените в НПР мерки на икономическата политика са насочени към преодоляване на съществуващите предизвикателства за оптималното развитие на основните фактори за растежа на икономиката и към достигане на националните цели в изпълнение на стратегията „Европа 2020”. Заложените в НПР мерки описват приоритетните области, в които ще бъде насочена икономическата политика: подобряване на инфраструктурата и на бизнес-средата за привличане на инвестиции, повишаване конкурентоспособността на младите хора и подобряване доверието в държавните институции.

Чрез изпълнение на целите и приоритетите на Регионалния план за развитие на Северозападен район, той може да се превърне в ключов механизъм за постигане целите и приоритетите на стратегия “Европа 2020” за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж.

Предстои одобряването на стратегията на ЕС за Дунавския регион от Европейския съвет, след което реалното изпълнение ще започне.

Основните насоки за изпълнение на стратегията са за по-добро синхронизиране със съществуващите политики и механизми за финансиране; постигане на по-висока ефективност от инвестициите; по-качествени и иновативни проекти.

Дунавската стратегия отчита визията на стратегията “Европа 2020”, основните европейски и национални политики и нуждите от развитие на местните и регионалните общности и се основава на принципите на сближаване, добросъседство и сътрудничество. Стратегията и приетия План за действие ще служат като основа за развитие на националната стратегическа референтна рамка и свръзка с националните оперативни програми за следващия програмен период 2014-2020 г. Дунавската стратегия на ЕС и възможността за задълбочаване на процеса на сътрудничество със съседните райони в Република Румъния и Република Сърбия дават добра перспектива за ускоряване развитието на Северозападен район.

Актуализираната стратегията за децентрализация 2006-2015 г. е важен документ за провеждане на националната политика за усъвършенстване на териториалното управление. Стратегията се основава на приоритетите на европейските политики за децентрализация и устойчиво и балансирано развитие на регионите и създава предпоставки за прилагане на принципите на Лисабонската стратегия в регионалната политика на България.

Стратегията за децентрализация е документ с дългосрочен хоризонт на реализация и това гарантира времева обвързаност с плановите и програмните документи в областта на регионалната политика и с Националната стратегия за регионално развитие, чието изпълнение приключва през 2015 г. По този начин се осигурява по-тясна връзка между процесите на децентрализация и тези на регионалното развитие. Стратегията цели увеличаване на правомощията на регионалните и областните съвети за развитие, което е важна предпоставка за успешно използване на средствата по оперативните програми и координацията на структурните инструменти на ЕС.

Стратегическият документ има дългосрочен характер и е насочен към постигане на устойчиво развитие на националната пътна инфраструктура, както и към ефективното й интегриране в общоевропейската транспортна мрежа. Определянето на приоритетните направления и конкретните проектни участъци по тях от пътната мрежа на Република България се базира на различни документи, част от които са: „Стратегия за развитие на транспортната система в Република България до 2020 г.”, март 2010 г.; „Общ генерален план за транспорта на България”, април 2010 г.; „Национална стратегия за регионално развитие /НСРР/ 2005-2015г.” и Проект на актуализиран документ за изпълнение на НСРР за периода 2009-2015г.; Регионални планове за развитие на районите (РПР) от ниво 2 за периода 2007-2013 г. и Проекти на актуализирани документи за изпълнение на Регионалните планове за развитие за районите от ниво 2 за периода 2009-2013 г.; Приоритетите за изграждане на пътната инфраструктура в контекста на устойчиво и интегрирано развитие Р.България до 2020г. са определени в съответствие с целите на Лисабонската стратегия и в съответствие с цялостната стратегия на Европейския съюз за устойчив и приобщаващ растеж “Европа 2020”,

• 
  Актуализиран документ за изпълнение на Националната стратегия за регионално развитие 2010-2015 г.;
  
• 
  Стратегия за развитие на транспортната система на България до 2020 г.;
  
• 
  Национална стратегия за развитие на широколентовия достъп в Република България (2009 г.);
  
• 
  „Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове”;
  
• 
  „Зелена книга за териториално сближаване“.