Доклад за оценка на съвместимостта на инвестиционно предложение за „регионално управление на отпадъците в регион пазарджик
Въздействие върху природозащитните цели и целостта на защитената зона
Изтегляне 2.67 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Възможни смекчаващи и/или възстановителни мерки
- Наличие на алтернативни решения
Въздействие върху природозащитните цели и целостта на защитената зонаВъз основа на данните за кумулативния ефект в защитената зона, представени от РИОСВ – Пазарджик и РИОСВ-Пловдив, се определя, че процентът на засегнатата площ от реализацията на всички ИП е 2,9 % от площта на ЗЗ. Реализирането на ИП ще засегне клас земно покритие „Друга орна земя”, който е 3 % (4429,5 дка) от ЗЗ. ИП ще отнеме 225,161 дка от ЗЗ, което представлява 0,15% от територията на ЗЗ. Въз основа на гореизложеното може да се заключи, че в резултат на реализирането на настоящето ИП и другите планове, програми и инвестиционни предложения, все още няма значителни промени в структурата на ЗЗ „Бесапарски ридове“.
Посочени са 4 смекчаващи мерки по време на строителството и 4 по време на експлоатацията, с които се цели намаляването на отрицателното въздействие върху защитената зона.
Алтернативи за предназначението на територията При нереализация на инвестиционното предложение, предвид близостта до съществуващото депо на гр. Пазарджик и неговото състояние (постоянно горящо) използването на територията за други цели е неприложимо. Нулева алтернатива Натрупването на депонирани, без сепариране битови отпадъци, обрича не само сегашните генерации, но и бъдещите поколения от прилежащите райони на продължителна експозиция от генерираните замърсители в атмосферния въздух, най-значимите от които са парниковите газове от метан и въглероден диоксид. От друга страна, настоящата практика е неприемлива, тъй като не се използва потенциалът на битовите отпадъци като суровинен и енергиен ресурс. Тази практика е в пълно противоречие с принципите за устойчиво развитие и не отговаря на нормативните изисквания и „Национална стратегия за ограничаване и предотвратяване депонирането на биоразградими компоненти на отпадъците” и плана за нейното прилагане. Целта на инвестиционното предложение е да се подпомогнат общините от Пазарджишкия регион при намирането на трайно и икономически целесъобразно решение за управление на битовите отпадъци, което да е в съответствие с най-новите изисквания на екологичното законодателство. Технико-технологичните решения на проекта за регионална система, се базират на проведено проучване за осъществимост, финансово-икономически анализ за определяне на оптималния технико–икономически вариант и определяне на инвестиционните и експлоатационни разходи, които в най-малка степен ще влияят негативно върху домакинските бюджети. Стратегическата цел е да се постигне високо ниво на защита на околната среда и съответствие с националното и европейското законодателство в областта на отпадъците. Чрез реализацията на инвестиционното предложение се цели намаляване на замърсяването на околната среда в общините от регион Пазарджик – Батак, Брацигово, Белово, Велинград, Пазарджик, Лесичово, Ракитово, Септември, увеличаване на разделното събиране на битовите отпадъции и рециклирането, установяване на ефективна и екологосъобразна система за интегрирано управление на отпадъците в региона. Нулевата алтернатива или неосъществяването на инвестиционното предложение се състои в продължаване на експлоатацията на сегашните общински съоръжения за депониране. Те са девет, по едно за всяка община, и имат следните параметри (таблица 9.1). Таблица 9.1 Параметри на сегашните общински съоръжения за депониране
В рамките на проект “Приложение на мерки по управление на отпадъците за региони Пазарджик, Плевен и Видин ” (ЕuropeAid/117409/D/SV/BG) е създаден регистър на общинските депа в региона. Същите са класифицирани по степен на риска спрямо отделните компоненти на околната среда, при използване на подхода, описан в “Наръчник за оценяване и третиране на старите замърсявания в България” и Методика за оценка на депа и стари замърсявания (таблица 9.2). Таблица 9.2 Приоритетно групиране на депата от Област Пазарджик в зависимост от максималния среден риск за околната среда (води и почви)
Експлоатацията на депата е далеч от съществуващите практики и стандарти. Те не са организирани като защитено съоръжение и разстилането и уплътняване на отпадъци е рядко срещано и е неефективно. Това позволява във висока степен аеробно разграждане на отпадъците, преди тяхното запръстяване. Освен това често пожари на депата допринасят за допълнително елиминиране на органичните материали в тялото на депото. Нулева алтернатива е неприемлива, като се отчитат следните факти: 1. Непригодност на съществуващите общински съоръжения за депониране на отпадъци за по-нататъшна експлоатация, поради невъзможност да покрият транспонираните в българското законодателство законовите изисквания. 2. Като резултат от тази непригодност, са по-големите рискове от експлоатацията на съществуващите общински депа за околната среда и населението. 3. Поетият ангажимент от РБългария пред ЕС в глава 22 „Околна среда“ на договора за присъединяване, за закриване на всички незаконосъобразни общински депа до 16 юли 2009 година и изграждането на 55 модерни регионални депа. Алтернатива за местоположението Направена е предварителна селекция на потенциални площадки, подходящи за изграждане на депа за твърди битови отпадъци на територията на общини Пазарджик, Пещера, Белово, Лесичево, Брацигово, Септември, Ракитово, Батак и Велинград. Резултатите са получени въз основа на проведените камерални картографски работи в ГИС среда с последващи теренни огледи и експертни оценки на селекционираните площадки. Следва да се отбележи, че поради значителната обща територия на изброените по-горе общини, още при осъществяване на специализираните картографски дейности от предварителния камерален етап бе решено търсенето на потенциални площадки, подходящи за изграждане на регионално депо за битови отпадъци, да бъде съсредоточено в районите, разположени относително близо до геометричния център на общата територия на общините и/или до най-големия генератор на битови отпадъци в региона. Основната цел на този подход е местоположението на потенциалните площадки да бъде благоприятно за транспортирането на отпадъците за всички основни общини от региона и особено за общините с най-голямо население, които респективно генерират най-големи количества битови отпадъци. Освен това, основните критерии при оценката на пригодността на селекционираните потенциални площадки са инфраструктурната им позиция (особено по отношение на съществуващата пътна мрежа), характер на геоложката основа, наличие или отсъствие на опасни геоложки явления или процеси, хидрогеоложки и хидроложки условия и статут и собственост на земите в границите на потенциалните площадки. Първоначално са проучени 17 потенциални площадки. Шест от тях са определени като подходящи (площадки №№ 3, 4, 7, 9, 10 и 16) (фигура 9.1). 
Фигура 9.1 Карта на пътната инфраструктура на изследвания регион и местоположение на обследваните площадки Легенда: И  збрана площадка и нейния номер
 Отхвърлена площадка и нейния номер
Списък на площадките: Площадка № 1 Велинград - сметище Площадка № 2 Капитан Димитриево-юг Площадка № 3 Капитан Димитриево-югоизток Площадка № 4 Капитан Димитриево-поделението Площадка № 5 Радилово-югозапад Площадка № 6 Дебръщица – изток 1 Площадка № 7 Дебръщица – изток 2 Площадка № 8 Радилово-Голямо торище Площадка № 9 Аканджиево Площадка № 10 Ветрен Площадка № 11 Дебръщица-юг Площадка № 12 Радилово-югоизток Площадка № 13 Радилово (Зеленището) Площадка № 14 Брацигово Площадка № 15 ТЕЦ-Пазарджик Площадка № 16 Пазарджик-сметище (с. Алеко Константиново) Площадка № 17 Главиница Критериите, от които се изхожда при избора на предпочитана основна площадка за реализацията на инвестиционното намерение са:
След първоначалните анализи всички тези 6 площадки не са одобрени. Това налага допълнителни проучвания и анализи. В резултат от тях са установени две потенциални площадки за разполагане на регионалното депо – „с. Алеко Конснтантиново“ и „Белово“. След провеждане на подробни хидрогеоложки проучвания е установено, че геоложката основа на площадка „Белово“ е неподходяща за рапзолагане на депо за неопасни отпадъци. Като подходяща е избрана площадка №16 Пазарджик-сметище (с. Алеко Константиново). Според последващата експертна оценка и допълнителни анализи, площадката е определена като най-подходяща. Разглежданата площадка представлява съществуващото сметище на гр. Пазарджик и се намира югоизточно от с. Алеко Константиново на територията на община Пазарджик. До сметището се достига по специално изграден асфалтов път. Площадката има благоприятна инфраструктурна позиция спрямо съществуващата републиканска и местна пътна мрежа и вече изградени комуникации и система на транспорт. Има благоприятно местоположение по отношение на оптимални транспортни схеми за повечето от общините в региона и е разположена върху общински земи. Местното население е свикнало и възприело със съществуващата ситуация. Експозицията на площадката е благоприятна спрямо преобладаващите ветрове по отношение на близко разположените населени места. Площадката е предпочитана от общини Пазарджик и Ракитово (писма изх. № 18-002333/18.11.2005г. и № 7000-298/21.11.2005г.) и е разположена до основния генератор на отпадъци /град Пазарджик/. За разполагане на клетките на регионалното депо са разгледани два варианта. Основната разлика между предлаганите два варианта е разположението и компановката на отделните елементи на системата за управление на отпадъците, обемът на отделните клетки, наличието на трите електропровода – два виско напрежение (ВН) и един средно напрежение (СН), които преминават през отредената площадка. Към съображенията за разполагане на бъдещите клетки се добавят: топографията на терена, наличието на съществуващото общинско сметище, чиято територия и обем натрупани отпадъци в процеса на експлоатация значително е нарастнало в сравнение с времето на предходните проучвания и собствеността на терените, които подлежат на отчуждителни процедури. Наличието на сегашното сметище, подлежащо на рекултивация и недостатъчният терен доведоха до предложените две решения. Следва да се подчертае, че вариантите се отнасят до компановката на отделните съоръжения на площадката – землището на с. Ал.Константиново. Първи вариант: Първият вариант разглежда следните инвестиционни компоненти:
Първа клетка се предлага да бъде разположена в срещуположния край на стопанския двор между петата на рекултивираното сегашно сметище и най-крайните очертания на отредения терен в югоизточна посока. В проучването на предишния консултант по ИСПА се предлага припокриване между бъдещия рекултивиран терен на сегашното сметище и предлаганата там клетка 1а. Настоящият консултант преценява такова решение като неподходящо, тъй като целоста на горния изолиращ екран може да бъде нарушена при строителството на клетка 1. Основна причина за неприемливостта на решението в предходното проучване е липсата на достатъчно място за разполагане на предвижданите от него клетка 2a и 2b след закриване на старото депо, при което не е предвидено изграждането на берми и напредъка на фронта отпадъци. Втората клетка се предлага да се изгради в северна посока следвайки граничните точки на терена на изток и север, петата на рекултивираното сметище на северо-запад и петата на клетка 1 – на юг (таблица 9.3). Ситуационно настоящето състояние и предлаганите клетки са представени в Приложение 3. Таблица 9.3 Вариант 1 – параметри на клетки 1 и 2
Масата на депонирания отпадък е изчислен при следното предположение :
Втори вариант Втори вариант на разполагане на клетките предвижда клетка 1 и 2 да да са разположени в масив 67 и имот 463-общинска собственост 3(Приложение 4). На фигура 9.2 е представена скица на имота.  
Фигура 9.2 Кадастрална скица Втори вариант разглежда следните инвестиционни компоненти:
Вариант 2 предлага клетки 1 и 2 да бъдат разположени между сервитутите на ВЛ 20 кВ и 110 кВ. Конфигурацията на терена позволява да се оформят по-големи обеми на клетките, като общият обем на клетка 1 е 820 000 м3, а на клетка 2 – 670 000 м3 (таблица 9.4). Стопанският двор и всички съоръжения за предварително третиране се предлага да бъдат разположени в северозападна посока от ВЛ 20 кВ , ограничено от запад с петата на рекултивираното старо сметище. По този начин площадката на депото със съоръженията придобиват по-компактен вид. Тази компановка позволява също така концентриране на съоръженията на площадковата канализация – инсталацията за събиране и третиране на инфилтрата, резервоара за техническите води с помпената станция, автомивката с кало- и маслоуловителя да бъдат разположени в най-ниската точка на терена. Бъдещо разширение на стопанския двор би било възможно само в западна посока покрай петата на рекултивираното сметище и на север в посока билото на възвишениего. Разположението на клетка 1 и 2 и стопанския двор е представено в Приложение 4. Таблица 9.4 Вариант 2 – параметри на клетки 1 и 2
Масата на депонирания отпадък е изчислен при следното предположение :
Съгласно Протокол №14/28.07.2011г. от заседание на Експертния съвет по устройство на територията на община Пазарджик, за разполагане на клетките на регионалното депо е приет вариант 2, който и на базата на направеното по-горе сравнение е по-удачен от гледна точка на експлоатационния период и очакваното въздействие върху компонентите на околната среда и здравето на хората. Съответствие с нормативните изисквания Анализ на съответствието на избраната площадка за третирането на отпадъците в регионалното депо с изискванията на Наредба №7/2004 г., а на избраната консрукция и технология – с изискванията на Наредба № 8/2004 г., е направено съответно в таблици 9.5 и 9.6. Таблица 9.5 Съответствие с изискванията на Наредба №7/2004 г.
Таблица 9.6 Съответствие с изискванията на Наредба №8/2004 г.
Алтернативи по технологии По отношение на избора на технология, предпочетената технология чрез сепариране на отпадъците, компостиране и последващо депониране ще окаже по-малко въздействие върху птиците и целите на защитената зона, отколкото останалите предлагани технологии. От първоначално разгледаните две алтернативи за предварително третиране на отпадъците е избрана тази за изграждане на Регионален център за управление на отпадъците. Алтернативата отговаря на най-добрите налични техники и при реализирането й се очакват много по-малки отрицателни въздействия върху околната среда, отколкото при избора на термичната технология. Отхвърлена е алтернативата за Термична технология като вид предварително третиране преди крайното депониране (инсталация за изгаряне на отпадъците с ко-генерация за производство на електрическа и топлинна енергия), поради очакваното по-силно въздействие върху компонентите на околната среда и необходимостта от изграждане на депо за опасни отпадъци. Изборът на варианта за изграждане на регионален център е по-багоприятен за околната среда, тъй като ще бъдат избегнати емисиите и отрицателното въздействие върху компонентите на околната среда при реализиране на предварително третиране на отпадъците чрез инсталация за изгаряне.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||