Площта на местата за размножаване и хранене в защитената зона е 135837.7 дка, а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив – 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 3.2 % от местообитанията в защитената зона.
При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,16% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.
Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.
9.Турилик (Burhinus oedicnemus) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид от Червената книга на България. Обитава окрайнини на влажни зони с пясъчни коси, каменисти терени и открити затревени площи с редки храсти (драка, глог и др.). Според Янков (2007) в България има 160-360 двойки, а в UTM квадрат KG 76 не е даден като гнездещ, но в съседните квадрати е с голяма вероятност за гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 2-3двойки гнездещи, преминаващи птици с обща оценка В. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.
ЗЗ “Бесапарски ридове”
Турилик
(Burhinus oedicnemus)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Гнезда
Яйца
Малки
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0.6
|
0.6
|
|
|
|
|
1.2
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
0.8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
0.8
|
Общо
|
|
0.6
|
0.6
|
|
|
|
|
2,8
|
Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартниа формуляр за защитената зона.
Класове земно покритие
|
% от общата площ на ЗЗ
|
Местообитания на турилика в ЗЗ (дка)
|
Друга орна земя
|
3
|
4429,5
|
Други земи
|
11
|
16241,5
|
Сухи тревни съобщества, степи
|
13
|
19194,5
|
Общо
|
27
|
39865,50
|
Площта на местата за размножаване и хранене в защитената зона е 39865,50 дка, а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив – 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 10,7% от местообитанията в защитената зона.
При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,56% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.
Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.
10. Дебелоклюна чучулига (Melanocorhypha calandra) – гнездещо-прелетен, преминаващ, зимуващ вид. Обитава степи и открити пространства, песъчливи и тревисти пустеещи земи. Според Янков (2007) в България има между 3000 и 5000 гнездещи двойки, а в UTM квадрат KG 76 – възможно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 100-150 гнездещи, преминаващи и зимуващи птици с обща оценка В. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.
ЗЗ “Бесапарски ридове”
Дебелоклюна чучулига (Melanocorhypha calandra )
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Гнезда
Яйца
Малки
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
0,8
|
|
|
|
|
|
|
0.8
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0.3
|
0.3
|
|
|
|
|
0.6
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
0.8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
0.8
|
Общо
|
0.8
|
0.3
|
0.3
|
|
|
|
|
3.0
|
Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.
Класове земно покритие
|
% от общата площ на ЗЗ
|
Площ на обитанията на дебелоклюната чучулига в ЗЗ (дка)
|
Друга орна земя
|
3
|
4429,5
|
Други земи
|
11
|
16241,5
|
Сухи тревни съобщества, степи
|
13
|
19194,5
|
Общо
|
27
|
39865,50
|
Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 39865,50 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 10.7% от местообитанията на вида в защитената зона.
При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,56% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.
Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.
11.Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla) – гнездещо-прелетен и преминаващ вид. Обитава пасища и целини. Според Янков (2007) в България има между 1200 – 3000 гнездещи двойки, а в UTM квадрат KG 76 – сигурно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 13 – 132 двойки гнездещи и преминаващи птици с обща оценка В. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.
ЗЗ “Бесапарски ридове”
Късопръста чучулига (Calandrella brachydactyla
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Гнезда
Яйца
Малки
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
0.8
|
|
|
|
|
|
|
0.8
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0.3
|
0.3
|
|
|
|
|
0.6
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
0.8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
0.8
|
Общо
|
0.8
|
0.3
|
0.3
|
|
|
|
|
3.0
|
Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.
Класове земно покритие
|
% от общата площ на ЗЗ
|
Площ на обитанията на късопръстата чучулига в ЗЗ (дка)
|
Друга орна земя
|
3
|
4429,5
|
Други земи
|
11
|
16241,5
|
Сухи тревни съобщества, степи
|
13
|
19194,5
|
Общо
|
27
|
39865,5
|
Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 39865,5 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 10.7 % от местообитанията на вида в защитената зона.
При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,56% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.
Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.
12. Горска чучулига (Lullula arborea) – гнездещо – прелетен вид. Обитава млади издънкови гори с поляни между тях. Според Янков (2007) в България има между 40 000 – 80 000 гнездещи двойки, а в UTM квадрат KG 76 – твърде вероятно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 3 – 33 двойки гнездещи и преминаващи птици с обща оценка С. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене и миграция. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.
ЗЗ “Бесапарски ридове”
Горска чучулига (Lullula arborea)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Гнезда
Яйца
Малки
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0.3
|
0.3
|
0.3
|
|
|
|
0.9
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
0.1
|
0.1
|
|
|
|
|
0.2
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
0.8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
0.8
|
Общо
|
|
0.4
|
0.4
|
0.3
|
|
|
|
2.7
|
Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.
Класове земно покритие
|
% от общата площ на ЗЗ
|
Площ на обитанията на полската бъбрица в ЗЗ (дка)
|
Друга орна земя
|
3
|
4429,5
|
Други земи
|
11
|
16241,5
|
Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност, включително овошки, лозя, крайпътни дървета
|
6
|
8859
|
Храстови съобщества
|
6
|
8859
|
Широколистни листопадни гори
|
9
|
13288,5
|
Общо
|
|
51677,5
|
Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 51677,5 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 8,3 % от местообитанията на вида в защитената зона.
При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,43% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.
Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.
13. Полска бъбрица (Anthus campestris) – гнездещо – прелетен вид. Обитава пасища, ливади и ниви. Според Янков (2007) в България има между 1200 – 3500 гнездещи двойки, а в UTM квадрат KG 76 – твърде вероятно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 35 – 38 двойки гнездещи и преминаващи птици с обща оценка А. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене или сезонни миграции. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.
ЗЗ “Бесапарски ридове”
Полска бъбрица (Anthus campestris)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Гнезда
Яйца
Малки
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
0.8
|
|
|
|
|
|
|
0.8
|
Увреждане (0,5 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
0.3
|
0.3
|
|
|
|
|
0.6
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
0.8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
0.8
|
Общо
|
0.8
|
0.3
|
0.3
|
|
|
|
|
3.0
|
Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.
Класове земно покритие
|
% от общата площ на ЗЗ
|
Площ на обитанията на полската бъбрица в ЗЗ (дка)
|
Друга орна земя
|
3
|
4429,5
|
Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)
|
11
|
16241,5
|
Екстензивни зърнени култури (вкл.ротационни култури с периодично оставяне на угар)
|
44
|
64966,2
|
Сухи тревни съобщества, степи
|
13
|
19194,5
|
Общо
|
71
|
104831,7
|
Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 104831,7 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 4,09 % от местообитанията на вида в защитената зона.
При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,21% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.
Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.
14.Червеногърба сврачка (Lanius collurio) – гнездещо-прелетен вид. Обитава храсти, сечища, паркове. Според Янков (2007) в България има между 300 000 – 700 000 гнездещи двойки, а в UTM квадрат UTM 76 – сигурно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 50 – 70 двойки гнездещи и преминаващи птици с обща оценка С. Отчетени са единични индивиди и гнезда в района на ИП по време на гнездовия период. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.
ЗЗ “Бесапарски ридове”
Червеногърба сврачка (Lanius collurio)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Гнезда
Яйца
Малки
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
0.8
|
|
|
|
|
|
|
0.8
|
Увреждане (0,5 т)**
|
0.5
|
0.5
|
0.5
|
|
|
|
|
1.5
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
0.8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
0.8
|
Общо
|
1.3
|
0.5
|
0.5
|
|
|
|
|
3.9
|
Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.
Класове земно покритие
|
% от общата площ на ЗЗ
|
Площ на обитанията на червеногърбата сврачка в ЗЗ (дка)
|
Друга орна земя
|
3
|
4429,5
|
Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)
|
11
|
16241,5
|
Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)
|
6
|
8859
|
Храстови съобщества
|
6
|
8859
|
Широколистни листопадни гори
|
9
|
13288,5
|
Общо
|
32
|
51677,5
|
Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 51677,5 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 8,3 % от местообитанията на вида в защитената зона.
При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,48% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.
Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.
15. Черночела сврачка (Lanius minor) – гнездещо-прелетен, мигриращ вид. Обитава сухи полета, храсти, лозя. Според Янков (2007) в България има между 5000 – 15 000 гнездещи двойки, а в UTM квадрат KG 76 – сигурно гнездене. Според Стандартния формуляр в защитената зона има 15 двойки гнездещи и преминаващи птици с обща оценка С. Възможно е да се среща на терена на ИП по време на гнездене. Очаква се отрицателно въздействие в малка степен.
ЗЗ “Бесапарски ридове”
Черночела сврачка (Lanius minor)
|
СТЕПЕН НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ
|
Размножаване
|
Миграция
|
Зимуване
|
Обща
оценка
|
Гнезда
Яйца
Малки
|
Места за
|
Места за
|
Места за
|
Гнездене
|
Хранене
|
Хранене
Термики
|
Нощуване
|
Хранене
|
Нощуване
|
Унищожаване (0,8 т)*
|
0.8
|
|
|
|
|
|
|
0.8
|
Увреждане (0,5 т)**
|
0.5
|
0.5
|
0.5
|
|
|
|
|
1.5
|
Влошаване (0,3 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Обезпокояване (0,1 т)**
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Фрагментация (0,1 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Замърсяване (0,2 т)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Биокоридори (0,8 т)
|
0.8
|
Геогр. Свързаност (0,8 т)
|
0.8
|
Общо
|
1.3
|
0.5
|
0.5
|
|
|
|
|
3.9
|
Местообитанията на вида са по Янков (2007) и са представени на следващата таблица съгласно категорията на площта на отделните класове земно покритие в стандартния формуляр за защитената зона.
Класове земно покритие
|
% от общата площ на ЗЗ
|
Площ на обитанията на черночелата сврачка в ЗЗ (дка)
|
Друга орна земя
|
3
|
4429,5
|
Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)
|
11
|
16241,5
|
Екстензивни зърнени култури (вкл.ротационни култури с периодично оставяне на угар)
|
44
|
64966,22
|
Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност (вкл. овошки, лозя, крайпътни дървета)
|
6
|
8859
|
Храстови съобщества
|
6
|
8859
|
Общо
|
70
|
103355.2
|
Площта на местата за размножаване и хранене на вида в защитената зона е 103355,2 дка., а на всички процедирани планове, програми и ИП в нея по данни на РИОСВ Пазарджик и РИОСВ-Пловдив е 4288.145 дка. Дори всички те да са разположени в местата за размножаване и хранене на вида, то те ще засегнат най-много 4.1 % от местообитанията на вида в защитената зона.
При реализация на ИП ще бъдат унищожени 0,22% от потенциалните хранителни или ловни територии на вида спрямо общото им покритие за ЗЗ.
Изчислението е направено с площ 225,161 dka, а не с 348,452 dka, тъй като разликата от 123,291 dka е площа на съществуващото сметище, което към момента се експлоатира. При реализация на настоящето ИП тази площ ще бъде рекултивирана. На тази площ не са предвидени никакви други дейности, освен рекултивация и възстановяване на терена.
По време на гнездовия период
Площадката предвидена за реализиране на инвестиционното предложение обхваща клас земно покритие „друга орна земя“. Цялата площ на този клас земно покритие в ЗЗ е 4429,5 dka. Площа на площадката е 225,161 dka, което е 5,08% от площта на клас „друга орна земя“. За видовете, които използват терена като ловна територия ще има минимално въздействие. Възможно е негативно въздействие върху наземно гнездящи видове. Поради малката засегната площ, смятаме че въздействието ще бъде с малка степен.
По време на миграция
Част от видовете, предмет на опазване в защитена зона „Бесапарски ридове” са мигриращи. За разглеждания район на ИП не са известни значителни миграционни пътища и концентрации на прелетници. Такива не са посочени и в стандартния формуляр на защитената зона.
Възможно е по време на миграция да бъдат наблюдавани в района на ИП видове, които не са включени в Стандартния формуляр за защитената зона. Такива например са блатната сова (Asio flammeus), северният мишелов (Buteo lagopus), малкият сокол (Falco columbarius).
От тези видове при блатната сова в района са срещани индивиди (почиващи по земната повърхност или и по храстова и дървесна растителност) само през есенно-зимния период. Видът понастоящем гнезди на по-северни от нашата географски ширини. Площта на инвестиционното предложение за него има значение само на хранителна база през посочения период и евентуално за място за почивка.
Поради обстоятелството, че върху площта на инвестиционното предложение и в съседство обикновената полевка – основен хранителен обект за този вид – е твърде рядка, така посочената като обхват площ не би имала достатъчно значение като хранителна база за зимуващи в района индивиди на вида. Това важи и за другите два вида – северен мишелов и малък сокол.
Поради това може определено да се твърди, че евентуалното реализиране на ИП няма да окаже значително въздействие върху миграцията на птиците в района.
По време на зимуване
По долината на р. Марица, която е северна граница на ЗЗ Бесапарски ридове, преминава един от важните миграционни пътища вътре в територията на страната. Това оказва отражение върху орнитофауната в района на ЗЗ като цяло. През неблагоприятната (студената) част на есенно-зимния период по долината на реката, както и във вътрешни водоеми се настаняват за зимуване видове, обитаващи и размножаващи се на по-северни от нашата географски ширини. На териоторията на ИП няма подходящи условия за струпване на зимуващи птици, поради което реализацията на ИП няма да окаже въздействие върху зимуването им.
Сподели с приятели: |