Доклад за оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно педложение за „преустройство на новоизграждащ се склад за метални изделия и метални конструкции в цех за горещо поцинковане" имот 0011411, масив 011, м

Таблица № IV.1.3-2 (продължение)

Таблица № IV.1.3-4. Данни от мониторингов пункт АИС “Евмолпия” г. Пловдив – 115678419

Този атмосферен замърсител се контролира от МОСВ денонощно в 4 пункта – два в гр. Пловдив и по един в Асеновград и Долни Воден. От 2009 г. се контролира и от автоматична станция АИС “Евмолпия” на кръстовището до “Баня Старинна”. И в четирите пункта е регистрирано превишение на нормите за ПДК_ср.дeн. Резултатите показват, че за 2007 и 2008 г. регистрираният брой проби с концентрации над СДН в пунктовете на г. Пловдив са значително повече от тези в близките до района на ИП пунктове (Асеновград и Долни Воден). Най-висока средноденонощна концентрация през 2009 г. е измерена в пункта в Асеновград – 370,0 mg/m³ през месец януари. Средно-годишната норма за ФПЧ₁₀ (40 mg/m³) също e превишена и в четирите пункта, като най-висока средногодишна концентрация е установена в АИС “Баня Старинна” – 66,22 mg/m³. Данните показват, че по отношение на този атмосферен замърсител за периода след 2005 г. (след приемане на областната стратегия за развитие през 2005 г.), не се наблюдава тенденция към съществено подобрение

Този замърсител се контролира в 6 пункта – три на МОСВ, два на РИОКОЗ и един на НИМХ. От 2009 г. се контролира и от АИС “Евмолпия”, разположена на кръстовището до “Баня Старинна”. Най-високи средногодишни концентрации през 2007 и 2008 г. са регистрирани в пункт “НИМХ” – гр. Пловдив (съответно 0.2358 mg/m³ и 0.2625 mg/m³, при норма 0.15 mg/m³). Данните показват, че по отношение на този атмосферен замърсител също не се наблюдава тенденция към съществено подобрение след приемане на областната стратегия за развитие през 2005 г. От месечното разпределение на концентрациите на прах става ясно, че, за разлика от серния диоксид, при данните за прах не се наблюдава явна връзка между завишените концентрации и повишената консумация на горива през зимните месеци. Съществена роля за замърсяването на атмосферния въздух с прах играе състоянието и поддържането на пътните артерии, пешеходните зони и зелените площи.

Фигура № IV.1.3-2. Сравнителна графика за замърсяването на въздуха с прах (mg/m³) за периода 2000 – 2009 г.

До 2004 г. включително този замърсител е контролиран в четири пункта, през 2005 до 2007 г. – в три пункта, през 2008 г. – в два пункта, а от 01.01.2009 г. – само в пункта в Долни Воден. Превишаване на средногодишната норма (СГН = 0,5 mg/m³ ) през 2007 и 2008 г. не е регистрирано в нито един пункт. В пунктa в Асеновград е пробонабирано от 01.01. до 15.04.2007 г., като най-високата измерена дневна стойност е 1,08 mg/m³. В пункта в Долни Воден е пробонабирано целогодишно и най-високите измерени концентрации за 2007 и 2008 г. са съответно 0,86 mg/m³ и 0,96 mg/m³ (за сравнение със стойността 0,93 mg/m³ в пункт ”Блок Гигант” в Пловдив). Както се вижда от графиките на фигура № IV.1.3-3, през 2008 г. в Долни Воден се наблюдава леко увеличение на концентрацията на олово спрямо 2007 г.

Фигура № IV.1.3-3. Динамика на атмосферното замърсяване с оловни аерозоли (mg/m³) в мониторинговите пунктове на РИОСВ - Пловдив за периода 1996 – 2008 г.

През 2007 г. в пунктa в Асеновград е пробонабиране само първите 4 месеца (от 01 януари до 15 април), а в пункта в Долни Воден е пробонабиране целогодишно. Измерени са концентрации, които превишават ПДКср.год. в Асеновград и Д. Воден – съответно 17,42 ng/m³ и 10,63 ng/m³. Процентът на дните, в които са измерени концентрации над ПДКср.дн., е съответно 30,0 % за Асеновград и 15 % за Долни Воден, като най-високите измерени концентрации, превишаващи денонощната пределно допустима концентрация са съответно за Асеновград – 4 пъти ПДК, Долни Воден – 5.3 пъти ПДК, ”Блок”Гигант” Пловдив – 3,4 пъти ПДК.

През 2008 г. най-високите измерени средно-денонощни концентрации на кадмий са съответно 62,1 ng/m³ за Долни Воден и 50 ng/m³ за ”Блок”Гигант” – Пловдив. Като причина за превишенията се посочват както емисиите от КЦМ АД в момента на пробовземане, така и вторично замърсяване от утаените количества кадмий на земната повърхност през целия период на работа на предприятието, които при определени метеорологични условия поради ветрово разпрашаване попадат в пробите, както евентуално и от използваните твърди горива в битовия сектор през зимния период.

През 2009 г. кадмий е контролиран в два пункта – АИС “Евмолпия” в Пловдив и Долни Воден, като и в двата контролирани пункта е регистрирано превишение на средно-годишната норма (ПДКср.год. 10 ng/m³), съответно 15,09 ng/m³ за Д. Воден и 22,42 ng/m³ за АИС “Евмолпия”.

Данните показват, че по отношение замърсяването на атмосферния въздух с кадмий след 2005 г. се наблюдава тенденция към влошаване, както за района на ИП, така и за град Пловдив.

Серен диоксид (фиг. № IV.1.3-5)

През периода 2007 - 2009 г. серният диоксид е контролиран в 7 пункта – четири на МОСВ, два на РИОКОЗ и един на НИМХ.

През 2007 - 2008 г. в шест от посочени пунктове се наблюдава превишение на ПДКмакс.едн., като най-високите измерени стойности са регистрирани в пункта на РИОКОЗ „Баня Старинна”, съответно 1943 и 862 mg/m³, респективно превишения от 2,74 и 2,46 пъти над ПДК-нормата. През 2009 г. в 4 от контролираните 7 пункта се наблюдава превишение на ПДКмакс.едн., като най-високата измерена стойност на серен диоксид отново е регистрирана в пункта на РИОКОЗ ”Баня Старинна” (1368 mg/m³, или превишение 3,91 пъти над ПДК-нормата). Прави се изводът, че високи концентрации са получени в следствие на натрупване на замърсявания от горивни процеси в комунално-битовия и промишлен сектор в дни след продължително безветрие. Най-високите концентрации са регистрирани през зимните месеци в град Пловдив, което се свързва с увеличаване потреблението на топлоенергия от населението през този период. В пунктовете, контролиращи влиянието на промишлената дейност върху качеството на атмосферния въздух, също се констатира сезонна зависимост – месечното изменение на концентрацията зависи както от производствените фактори, така и от отоплението през зимните месеци.

Фигура № IV.1.3-5. Сравнителна графика за замърсяването на въздуха със серен диоксид (mg/m³) за периода 2000 – 2009 г.

Този атмосферен замърсител се контролира в 6 пункта – три на МОСВ, два на РИОКОЗ и един на НИМХ, тъй като в пункт ”Долни Воден” е пробонабирано до 03.04.2007 г. (виж по-горе таблица № IV.1.3-2). Превишени замърсявания се констатират в мониторинговите пунктове на г. Пловдив, като най-високи измерени стойности на азотен диоксид са регистрирани в пункт АИС ”Евмолпия”, където са и най-често регистрираните превишения на ПДК_{мак.едн.} В четири от пунктовете се наблюдава и превишаване на средногодишните норми. Данните показват, че по отношение на този атмосферен замърсител не се наблюдава тенденция към съществено подобрение след приемане на областната стратегия за развитие през 2005 г. Прави се изводът, че производството на топлоенергия за битови и промишлени цели, както и автомобилният транспорт са основните източници на замърсяването атмосферния въздух с азотен диоксид.

Фигура № IV.1.3-6. Сравнителна графика за замърсяването на въздуха с азотен диоксид (mg/m³) за периода 2000 – 2009 г.

Таблица № IV.1.3-5. Стойности на основните показатели за качество на атмосферния въздух по данни от мониторингова станция – гр. Куклен за периода 2006-2007 г.

1.4. Предварителна прогноза за въздействие при реализация на инвестиционното предложение

С реализацията на ИП за ”Преустройство на новоизграждащ се склад за метални изделия и метални конструкции в цех за горещо поцинковане” не се очаква съществена промяна на имисионната ситуация по отношение на критичните за района замърсители – серен диоксид и прах съдържащ тежки метали (олово и кадмий). Като се имат предвид очакваните съгласно ИП емисии (виж по-нататък раздел V, т. 1) може да се направи изводът, че общите и за двете инсталации замърсители ще бъдат ”прах съдържащ цинков оксид (като ФПЧ10)” и ”азотни оксиди (като NO2), емитирани от горивните системи за природен газ на КЦМ АД (пароцентрала и рафонационни котли)”. По отношение на тези общи замърсители, по-нататък в т. 1 на раздел V е направена имисионна оценка за кумулативен ефект.