Мястото и съдържанието на колективните трудови договори се различава много в различните страни от Европейския съюз и ОИСР. Разликите между браншовете също са големи. При това разликите като че ли се увеличават. Въпреки всичко, обаче, изпъкват някои тенденции и изводи, които могат да се направят.
Колективните трудови договори
Колективните трудови договори покриват средно две трети от трудовия пазар в страните от Европейския съюз (което е повече от степента на организация на работодателите и значително повече от средната степен на членство в професионалните съюзи). В останалите страни от ОИСР степента на покритие е значително по-малка.
В Източна Европа степента на покритие на колективните трудови договори, както и степента на членство в професионални или работодателски организации, е значително по-малка отколкото в Западна Европа.
Обявяването на договорите за общовалидни съществува в единадесет от 15-те страни на Европейския съюз (изключение правят Великобритания, Ирландия, Швеция и Дания).
Ограничения на правото на стачка, като напр. изискването за пропорционалност или изискванията за проведено вътрешно гласуване на членовете, има в повечето от страните на Европейския съюз.
Солидарни действия са по принцип разрешени единствено в скандинавските страни.
Системите за провеждане на преговори все повече се децентрализират. Както работното време, така и заплатите, се определят на по-ниско ниво от преди. Все повече решения се пренасят на ниво предприятие.
Великобритания е единствената от 15-те страни от Европейския съюз, в която почти всички преговори се водят на ниво предприятие. Също и в страните от Източна Европа, както и в страните от ОИСР, които са извън Европа, преговорите се провеждат предимно на ниво предприятие.
Все по-често явление стават изключенията в договорите, допускащи предприятия с проблеми в рентабилността и конкурентноспособността да преговарят за специални условия свързани с работното време, заплатите и др. (opt-out, drop-out clauses).
Степента на намеса на държавата е много различна, но е често явление в много страни, напр. чрез споразумения за политика на доходите (т.н тристранни споразумения).
Повишена европеизация: повишено значение на законодателството на Европейския съюз и Европейския съд, както и на европейските колективни трудови договори, не рядко в противоречие с националното законодателство и колективните трудови договори.
Изключителното право на решение за подход към трудово-пазарните отношения често пъти вече не е на национално ниво, а е преминало на ниво Европейски съюз.
Открояват се пет повече или по-малко различни, конкуриращи се системи за колективни трудови договори или системи за трудово-пазарни отношения: скандинавската, континенталноевропейската, англосаксонската, южноевропейската и източноевропейската.
Страните
Процес на преструктуриране на профсъюзите: сливане на съюзи и изместване в посока професии, свързани с услуги.
Спадане на членската маса на профсъюзните организации. В рамките на Европейския съюз степента на членство възлиза на 26,4 % от работната сила. В Швеция, Дания и Финландия членство е най-голямо - между 70 и 80 процента.
Спадането на членската маса е най-осезателно в частния сектор, а членството в профсъюзите е средно два до три пъти по-голяма за работещите в обществения сектор в 15-те страни-членки на Европейския съюз.
Процес на преструктуриране сред работодателите: сливания между съюзи и между браншови и работодателски съюзи.
Средната степен на организираност сред работодателите в Европейския съюз възлиза на 60 %. Във всички страни-членки на Европейския съюз, без Швеция, Дания и Финландия, степента на членуване при работодателите е по-висока отколкото към профсъюзите.
В страните от Източна Европа членството в профсъюзите и работодателите е значително по-ниска отколкото в Западна Европа.
Ефекти
Икономическият ефект от различните видове колективни трудови договори не е изследван достатъчно. От една страна броят на изследванията е малко, от друга - причинно-следствените връзки често са неясни.
В общ план обхватът на конфликтите спада от края на 1980-те години. Най-голям обхват на конфликтите продължава да има в южноевропейския модел. Най-малък е обхватът им в континенталния европейски модел.
По отношение на безработицата ефектите от различните системи за колективни трудови договори като че ли са ограничени, с изключение на южноевропейската система, която отново се справя по-лошо.
Степента на профсъюзно членство не се отразява на макро променливите като инфлация, бюджетен дефицит, растеж и пр., нито в положителна, нито в отрицателна посока.
За сметка на това високата степен на профсъюзно членство води до намалени доходи и по-ниска заетост сред младежите, имигрантите и жените.
Степента на покритие на колективните трудови договори оказва отрицателно въздействие върху макро променливи като инфлация, заетост, бюджетен дефицит, растеж и прочее.
От 1 февруари 2003 г. Институтът за пазарна икономика въведе абонамент за правото да се препечатват коментарни материали от бюлетина, за да покрие частично разходите по издаването му.
За връзка и въпроси: Светла Костадинова 02/952 62 66, 952 35 03; svetlak@ime.bg
1 Докладът е достъпен на страницата на Министерството на финансите.
2 Виж “Доклад по тригодишната бюджетна прогноза за периода 2007-2009 г.”, достъпен на страницата на Министерството на финансите
