ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Аретов , Н. Национална митология и национална литература , 2006
Георгиева, Ц. Митологизирана реалност, или митовете в историята. – В:История, С., 1995
Георгиева, Ц. , Историографски митове и легенци ( Романът на Антон Дончев “Време разделно”)
Георгиева, Ц. Еничарите по българските земи , София , 1988
Грозданова, Е., Велков, А. Фалшификат ли е летописният разказ на поп Методи Драгинов? – В: Исторически преглед, 1993 , Т.2
Грозданова, Е., Бакалов, Г., История на България Т.2 Късно средновековие и Възраждане , София , 2004
Данова , Н., Османското време в българските текстове от XIX и XX век
Димитров , С., Демографски отношения и проникване на исляма в Западните Родопи и долината на Места през XV-XVIIIв. – В:Родопски сборник, Т.1, 1965
Кийл, М., Разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV-XVIIIв): колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи, С., 1998
Мутафчиева, В. Към въпроса за статута на българското население в Чепинско под османска власт. – В: Родопски сборник, Т.1, 1965
Петров, П., Българските летописни сведения за помохамеданчването в Чепино. – В: Родопски сборник, Т.1 , 1965
Радушев. Е., Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIIIв.- В: Историческо бъдеще, С., 1998 , кн.1
Радушев, Е., Смисълът на историографските митове за ислямизацията. – В: Балкански идентичности , Т.3
Тодоров, И. Летописният разказ на поп Методи Драгинов. – В: Старобългарска литература , 16, 1984
Тодорова. М., Лична, колективна и професионална памет: ислямизацията като мотив в българската историография , литература и кино
Приложение
1. Летописният разказ на поп Методи Драгинов 72
“Когато турският емир цар Мехмед, наречен Ловец, започна сефер в Мора, та изпрати 105 хиляди войска по море и 150 000 по сухо, тогава дойдоха в Плодин град 6 паши, та преминаха през Пещера. И Мехмед паша с много еничари дойде в Чепино на Костантово и събра всички попве и кметове, та ги окова във вериги и каза:
- Бре, хаиншлар. Вас Али Осман пашата ви обича, та не давате царевото. Само когато трябва помагате на нашата войска. И ние ви обичаме като нашите еничари, а вие сте искали да вдигате глава против нашия цар.
Тогава бан Вельо и протопоп Константин отговориха.
-
Честит везирю, нашите момчета доскоро са били в царските войски по
Тунос, по Трабулос и Мисер. Че какво грозно видяхте от нас?
А пашата каза:
- Вие лъжете. Мене ми обади карабашот във Филибе – (проклетият пловдивски митрополит Гаврил).
А те казаха:
- Той не ни заповяда на нас, тъй като не му даваме верим, та ни клевети.
А пашата отговори:
- Нали и вие сте кауре, защо да не давате? Ето че сте асии.
И заповядаха на еничарите да ги изколят всичките. Тогава някой си Караимам Хасан Ходжа измоли от пашата да ги опрости, ако се потурчат. И на Герьовден се потурчиха бан Вельо, протопоп Константин, поп Георги и поп Димитър в Костантово, и всички кметове и попове от другите села. И тъй като имаше голям глад, пашата остави още четири ходжи да ни потурчват и които се потурчат, да им дадат жито за ядене. А той отиде през Разлог в Солун. Нашите се потурчваха до Богородица. Които не се потурчиха, едни изклаха, други избягаха по гората, а къщите им изгориха. Хасан Ходжа изпрати много коне в града, та докараха жито от Беглик хан и го стовари в църквите “Света Петка” и “Свети апостол Андрей” в Костантово, и раздаде на потурчените къщи по две мери ръж и по две мери просо. Та на Петковден дойде ферман от царя да се съберат българите, да станат рая, да дават харач и верим и да ходят на ангария, само турците да отиват във войската. И събраха се бежанците, та съградиха къщи в Каменец и Ракитово. Тогава повечето бежанци от страх отидоха при Стара река, та съградиха ново селище, Батево. Хасан ходжа за кашмер накара потурнаците, та разрушиха всички църкви от Костенец до Станимака – 33 манастира и 218 църкви. И така по Божие благоволение бяха разсипани българите в Цепина. Помени, Господи, грешния недостоен твой раб поп Методи Драгинов от село Корова. Записа се в годината 16... “
Съдържание
Увод......................................................................................................1
Първа глава “Против” достоверността на хрониката..................4
Втора глава “За” Хрониката на поп Методи Драгинов............18
Трета глава Романът и филмът “Време разделно”......................30
Заключение........................................................................................36
Използвана литература.....................................................................38
Приложение.......................................................................................40
Съдържание.......................................................................................45
Сподели с приятели: |