Изследват безплатно за СПИН

200 000 БЪЛГАРИ СТРАДАТ ОТ ХРАНИТЕЛНИ РАЗСТРОЙСТВА

- Постите се разминават малко или много със здравословните принципи на хранене. Изключена е голяма част от храните, които носят пълноценния белтък, липсват жизненоважни витамини и минерали.

Хубавото е, че този период е кратък. Това е време, в което, ако сме прекалили с храни от животински произход, ще можем да разтоварим организма. Но всички ограничения по време на поста водят до дефицитни състояния и трябва да наваксваме в следващите месеци. Не случайно постите са забранени за малки деца, за бременни, за кърмачки, за хора със заболявания. Бих посъветвала хората да постят само ако се чувстват здрави, пълноценни, в добър дух. Това е стрес за организма и ако имаме предразположение към заболяване, то към края на поста то може да се появи с клинична картина.

- От какви хранителни разстройства най-често страдат българите и какви са най-честите причини за тях?

- Най-разпространените хранителни разстройства са неврогенна анорексия, булимия, орторексия. Няма точна статистика. Преди години правихме проучване и смятаме, че от такъв тип хранителни разстройства има около 200 000 болни българи. Проблемът е, че голяма част от тях остават недиагностицирани. Ако семействата не забележат и не вземат своевременно мерки, лечението е много трудно. Смятаме, че около 1% от всички болни са мъже. Лечението трябва да се повери на екип от специалисти - диетолог, психотерапевт и психиатър.

- Точно като специалист по хранителни разстройства не смятам, че здравни проблеми могат да се решават с икономически санкции за хората. Ако бъде въведен този данък, той ще засегне цялото население. Разбирам, че идеята е този налог да има чисто превантивен характер. Но не мисля, че ефектът ще бъде постигнат. Не мисля, че хората, които имат сериозен здравословен проблем, базиран на храненето, ще започнат да се хранят по-правилно, защото за една или друга храна ще трябва да плащат повече.

Не бива да се забравя, че в България над 30% от бюджета на домакинствата отиват за храна. Мисля, че сме на едно от първите места в Европа по този показател. Ако храната поскъпне заради въвеждането на данъка, голяма част от населението ще започне да се храни с по-евтини заместители, които определено са по-некачествени. Т.е. не само че няма да се постигне търсеният ефект, но и ще се задълбочат здравословните проблеми на нацията.

Моето категорично убеждение е, че този данък няма да превъзпита населението от гледна точка на здравословното хранене. Няма да превъзпита потребителя в посока по-здравословно хранене. Би имала обратен ефект една подобна мярка.

- Няма научни данни, които да доказват, че има заболявания вследствие консумация на храна. Смятам, че няма вредни храни. Ако нещо е наистина вредно, то не би било регистрирано за търговия, не би стигнало до пазара. Смятам, че няма вредни храни, има вредни количества. И най-здравословната храна може да е вредна, ако е в прекомерна доза. Например всички знаем, че плодовете и зеленчуците са много полезни за организма. Но ако се прекали с консумацията на броколи или моркови например организмът ще бъде увреден. Свръхприемът на бета каротин ще натовари черния дроб, ще оцвети лигавицата и кожата в оранжево. Прекалената консумация на ябълки пък ще доведе до свръхприем на фибри, който ще лиши организма от други полезни вещества. Лечението е в дозата, в баланса.

- Разбира се, че всеки случай е индивидуален. Съветите зависят от заболяването. По-голямата част от пациентите ми са с наднормено тегло. Ако може да се даде универсален съвет, той е че енергоприемът трябва да е по-малък от енергоразхода. Много е важно да има редовен хранителен режим: 4 хранения дневно - закуска, обяд, вечеря и следобедна закуска, която е 5-10 процента от дневния прием.Седмичното хранене трябва да е разнообразно: 3-4 пъти трябва да се яде месо, 2-3 пъти - риба, ежедневно да се приемат мляко и млечни продукти, 5-7 яйца, задължително варива 1-2 пъти и ежедневно зърнени храни. Превес е добре да имат пълнозърнестите. Разбира се, ако човек страда от гастрит или язва, трябва да внимава с пълнозърнестите храни.

В случаите, когато човек не иска да отслабва, а да запази теглото си, дневният енергоразход трябва да е равен на енергоприема.

- А какво бихте препоръчали да се развие като политики, за да се предотврати задълбочаването на неблагоприятните тенденции в здравословното състояние на българите и да се подобри здравето на нацията?

- Вместо да се въвеждат данъци, което е неспецифична работа за Министерството на здравеопазването, бих препоръчала да заделят повече средства за диагностика и профилактика. Добре е да се разработват и финансират програми за работа с подрастващите. Не мисля, че хората трябва да се ограничават в избора на храни, а да се образоват, да знаят какво е добро за здравето им. И най-вече - да се въвеждат програми за насърчаване на двигателната активност. За да имаме едно здраво население в бъдеще, възпитанието трябва да започва от най-ранна детска възраст, даже от бебешка. За възрастните адекватната двигателна активност е да отделяме поне 3 пъти на седмица по 1 час за спорт, да се опитваме колкото е възможно повече да ходим пеша. София, а и много други български градове, предлагат невероятни условия за разходки на открито. Мисля, че това е въпрос на възпитание и на добро желание, а не на директиви.

Мисля, че дори и да се повишат доходите, българинът, свикнал да се храни неправилно, няма да започне да яде здравословно. Ако няма адекватно възпитание, той ще продължи да консумира в по-голямо количество.

- Вие сте майка на малко дете. Наскоро бе публикувано изследване, според което българите повече се тревожат за здравето на детето си, отколкото за своето. Смятате ли, че е нужно с финансови санкции някой да задължава родителите да се грижат за здравето на децата си? Не е ли родителски инстинкт това?

- Трябва да се инвестира повече в здравето на децата, защото те са бъдещето на нацията ни. Но това не означава да неглижираме собственото си здраве. Родителите трябва да дават добър пример за децата си. Ако ние се храним нездравословно, а в същото време даваме добри съвети на децата си, няма да има ефект, защото те следват примера. Ако от първите години на детето родителите полагат грижи за здравето му и го възпитават в балансирано хранене и здравословен начин на живот, то като възрастен има по-малка вероятност да заболее и да тежи на държавата.