Държавата свива почти наполовина леглата в столичните болници

***

Придружител на пациент е нанесъл побой на санитарка от МБАЛ-Благоевград в неделя, предаде БГНЕС. Инцидентът е станал в Спешно-приемно отделение към 2.15 часа през нощта. 51-годишната санитарка е била бита и ритана в асансьора, водещ към отделението по образна диагностика. Гергина Николова е нападната от мъж, придружаващ баща си в лечебното заведение. 79-годишният Йордан С. е настанен в хирургия с две счупени ребра и със съмнения за системно малтретиране от сина си Николай. Мъжът го нападнал в асансьора на път към рентгена, след което се нахвърлил и върху санитарката. Нападателят е избягал, но по-късно вчера е арестуван. Той не е оказал съпротива. "Доведоха го тук, за да го прегледаме. Не е буйствал, явно бе респектиран от униформените служители. Настанен е в психиатрия на МБАЛ-Благоевград, тъй като страда от психично заболяване", казаха дежурните лекари. Санитарката, която бе нападната, е решена да съди побойника си, дала е показания пред следовател.

Ана Яковов - първата българка фармацевт

Ана Яковов е първата жена - дипломиран фармацевт в България. Още от малка мечтае да стане като баща си - Белизар Яковов, който е сред първите фармацевти, които откриват аптеки след Освобождението в София. Той е бил изключително ерудирана и интелигентна за времето си личност. Роден е в Свищов през 1848 г., а през 1871 г. завършва фармацевтичното училище в Мюнхен и става първият дипломиран фармацевт у нас. През 1872 г. отваря аптека в Свищов. След Освобождението се преселва в София и става един от основателите на Българското дружество и Българското кооперативно аптекарско дружество.

През 1888 г. в семейството му се ражда момиче, което наричат Ана. Детето от ранна възраст помага в бащината аптека. Завършва гимназия и получава разрешение от Здравното министерство да учи за помощник-аптекар. След двегодишен стаж при баща си полага изпит пред Медицинския съвет и получава документ за правоспособност. Неочаквано на 28 октомври 1907 г. умира баща й. Ана трябва да поеме управлението на аптеката и да продължи неговото дело. Но за да защити високото си реноме, младата жена решава да получи по-задълбочени професионални умения. През 1908 г. заминава да следва в швейцарския град Лозана. Там тя е единствената жена по това време. В учението се справя отлично и нито за миг не си и помисля да остане да живее за постоянно в чужбина.

Ана е имала естествено поведение, открит и ведър характер и е била чужда на суетата. Излъчвала култура, достойнство и, без да е примамлива хубавица, привличала мъжките погледи с деликатната си обаятелност и неподправена лъчезарност.

Ана обича много да пътува и затова използва всяка възможност с членовете на туристическото дружество при факултета заедно да опознаят красотите на Швейцария. През 1910 г. прекарва лятната ваканция в малък алпийски пансион. В трапезарията на свободното място на масата сяда прочутият социалист Жан Жорес.

След първото неловко мълчание между тях се провежда приятелски диалог. Следва любезна покана за разходка из многоцветните планински ливади. Пасторалната тишина и великолепните скални масиви ги предразполагат към по-интимен разговор. Между двамата се пораждат сърдечни чувства. Ана е силно впечатлена от обноските, мислите и интелигентността на великия французин. По това време тя е на 22, а Жорес - около 50-те години. Българката не се смущава от възрастовата разлика.

Кратките им срещи завършват само с нежно ръкостискане. Двамата си разменят адресите и започват много често да си пишат. В писмата си Жорес разказва за политическата си дейност и описва живота си. През 1885 г., на 26 години, е избран за депутат и до края на живота си е парламентарист. Притежава широка култура и забележително ораторско умение. Чете неспирно. Превръща се в гранитен стълб на социалдемокрацията във Франция и Европа. Жени се за жена, която му ражда две деца - Мадлен и Луис, които тя кръщава в католическа църква, въпреки че Жан е непримирим атеист. От 1907 г. двамата живеят разделени. Жорес се изявява като блестящ журналист. Неговите статии в "Юманите" са ярки, пламенни и силно убедителни.

Макар и твърде зает със описването на вестника и политическата си дейност, Жорес намира време и няколко пъти се вижда на швейцарска земя с Ана. Една от срещите им става на езерото Леман, при Шильонския замък, през един пролетен неделен ден на 1911 г. След разходката двамата отсядат в малка гостилничка да обядват. Жорес споделя семейните си проблеми, разкрива дълбоките си чувства към младата българка и предлага ръката си. Допълва, че въпрос на кратко време е да получи развод. Ана не скрива радостта си от сърдечното предложение, но е раздвоена, тъй като в България я очакват. Жорес й предлага да дойде в Париж и да запише в Сорбоната химия на хранително вкусовата промишленост - нова специалност, близка до фармацията. След известно колебание Ана приема и пристига във френската столица. Жорес я записва в университета и я настанява да живее у сестра му. Неговите близки я обгръщат с ласкаво внимание. Жорес я запознава с политическия елит. Двамата не пропускат изложби, кинопрожекции, театрални и оперни премиери.

Над Балканите се носят буреносните облаци на прииждащите войни. В България е обявена мобилизация. От София пристига тревожно писмо, с което майка й я моли да се завърне и да поеме аптеката, тъй като в нея няма кой да работи - наетите аптекари са заминали на фронта. За семейството това е единственият източник на препитание. Няма място за колебание - Ана трябва да послуша майчиния зов и да изпълни дълга си. Жорес с мъка проявява разбиране. Разделят се с уговорката, че след като военната обстановка се разведри, той ще пристигне в България и ще я отведе като своя съпруга. Следват почти две години раздяла. Цялото време на Ана преминава в аптеката, която в това смутно време е пълна от сутрин до вечер с клиенти, но привечер винаги намира време да напише поредното писмо до Жорес, понякога и по две писма на ден. Реди словата с надежда, че скоро двамата ще слеят сърцата си в едно...

Но съдбата решава друго. В навечерието на световната война Жорес с всички сили защитава мира. Държи смели речи, които не допадат на милитаристичните кръгове. Започва да получава заплашителни писма и сам предсказва фаталното си бъдеще. "Няма да бъде чудно, ако аз бъда първата жертва на войната. Прощавам на този, който ще ме убие. Виновни ще бъдат онези, които са го въоръжили. Желая само едно нещо: да не ме карат да се мъча много...", пише Жорес.

Така се случва. 31 юли 1914 г. Гореща лятна вечер. Жорес и колегите му от "Юманите" заемат маса до един от широко отворените прозорци в "Кафе дю Кроасон" на ул. "Монмартър". Към 9,45 часа 29-годишният Раул Виян открехва леката завеса и стреля по Жорес, улучвайки го два пъти в тила. Убиецът е син на секретаря на Реймския съд, който го издържа. Не познава Жорес, но решава да го убие, повлиян от агресивните статии в "Л'Аксион Франсез", които определят социалистическия трибун като предател и родоотстъпник.

Делото се гледа през март 1919 г. Виян е оправдан, след като е прекарал пет години в затвора без присъда. Известността не го прави герой. Става дребен разпространител на фалшиви пари. Заминава за Испания и се присъединява към националистите. През 1936 г. един републикански куршум го пронизва в челото край град Менорка.

На 1 август 1914 г. в дома на семейство Яковови на ул. "Раковски" и "Рачо Димчев" се получава запечатана телеграма. Сестрата на Ана, очаквайки радостна вест, тичешком я отнася в аптеката. Младата жена разкъсва с вълнение плика. На синкавата бланка е изписан едничък лаконичен ред "Мила Ан, нашият скъп Жан е мъртъв", подписан от сестрата на Жорес.

След време Ана създава семейство и се преселва в Белово, Пазарджишко, където открива аптека. Умира през 1971 г.