Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на ПУРБ

4Описание на защитените зони, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване (отчитане) при изготвянето на ПУРБ.

4.1Защитени зони по Директива 92/43/ЕЕС (Директива за хабитатите)

ЗЗ обхваща река и прилежащата й територия, която е продълговата и тясна полоса близо до населени места и силно индустриализиран район. Поради това тя е силно уязвима. Изкуствените иглолистни гори са силно застрашени от пожар. Предимство е постоянното водно течение в речното корито, отводняващо долните хоризонти на откритите рудници. “Река Овчарица” е значима главно като биокоридор, свързващ река Марица, река Съзлийка, язовир Розов кладенец, язовир Овчарица и Свети Илийските възвишения. Реката е дигирана и в нея има гъста растителност от папур и тръстика, почти без открита водна повърхност. Левият бряг е покрит от широколистни и иглолистни изкуствени насаждения и блата. На десния бряг има ливади и ниви. В близост има населено място и промишлена зона, където биологично разнообразие почти не съществува. Над това ниво реката на практика липсва, защото е прекъсната от минни изработки. Водата по долното течение не е от естественото речно корито, а се дренира от долните хоризонти на открития рудник. Водите се използват за напояване.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими видове животни, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC и свързани с водните хабитати: Видра (Lutra lutra), Червенокоремна бумка (Bombina bombina), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южен гребенест тритон (Triturus karelinii), Маришка мряна (Barbus plebejus), Европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Бисерна мида (Unio crassus), като плътността на популациите на изброените животни е ниска.

Посочени са и следните видове птици, включени в Приложение I на Директива79/409/EEC и свързани с водни хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), малка бяла чапла (Egretta garzetta), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), полски блатар (Circus cyaneus).

В предмета и целите за опазване в защитената зона не са местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, не са включени и консервационно значими растителни видове.

Предвиденото в ПУИБРБ залесяване на бреговете ще окаже положително въздействие върху тяхното укрепване. Необходимо е обаче, при залесяването да не се допуска внасянето на инвазивни чужди видове, а да се използват местни видове дървета и храсти.

Нулевата алтернатива означава отказ от прилагане на каквито и да било мерки. Това няма да допринесе за по-пълноценно опазване на консервационно значимите видове на територията на ЗЗ, а ще доведе до задълбочаване на деградацията на местообитанията и животинските видове.
Защитена зона “Ждрелото на река Тунджа” BG0000217

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните типове местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 6220 *Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91AA Източни гори от космат дъб, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba.

От растенията, включени в Приложение II на Директива 92/43/EEC предмет на опазване в зоната е единствено Обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum).

За защитената зона като значими са посочени и други растителни видове: Пурпурен лопен (Verbascum purpureum (Janka) Hub.-Mor.), Тъмнолилава самогризка (Scabiosa atropurpurea L.), Гризебахова кутявка (Moehringia grisebachii Janka), Черноморска ведрица (Fritillaria pontica Wahlenb.), Буплеурум (Bupleurum odontites L)., Игликова айважива (Alkanna primuliflora Griseb.)

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими вида животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegata), червенокоремна бумка (Bombina bombina) Южен гребенест тритон (Triturus karelinii), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южна блатна костенурка (Mauremys caspica), Маришка мряна (Barbus plebejus), Горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Распер (Aspius aspius). Расперът е един от приоритетните за опазване видове в зоната. Макар да покрива незначителен дял от площта на неговите потенциални местообитания в страната, зоната е важна за поддържане на географската кохерентност на националната популация на вида.

Нулевата алтернатива няма да допринесе за подобряване на функциите на ЗЗ с оглед предмета и целите за опазване в нея.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 91E0* Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Pandion, Alnion incanae, Salicion albae), 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion Sedo albi-Veronicion dillenii, 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolius (Ulmenion minoris) покрай големи реки, 91MO Балкано-понтийски церово-горунови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са включени следните консервационно значими видове птици (от Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: блестящ ибис (Plegadis falcinellus), бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), голяма бяла чапла (Egretta alba), малка бяла чапла (Egretta garzetta), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), полски блатар (Circus cyaneus), поен лебед (Cygnus cygnus), ръждива чапла (Ardea purpurea), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegata), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), поточен рак (Austropotamobius torrentium).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат около 25 % от площта на зоната. Бреговете са ниски и незалесени. Вода се отклонява и за напояване. Горите се състоят от елша, тополи и върби. Има няколко разлива, формирани от бивши пясъчни кариери и понастоящем покрити с храсти.

Нулевата алтернатива няма да допринесе за подобряване на функциите на ЗЗ с оглед предмета и целите за опазване в нея.
Защитена зона “Река Блягорница” BG0000612

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91MO Балкано-понтийски церово-горунови гори. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са включени следните консервационно значими видове птици свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), както и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC: видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), поточен рак (Austropotamobius torrentium).

По класове земно покритие водните площи (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са равномерно представени (с по 50%).

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 6510 Низинни сенокосни ливади, 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba, 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори. Не са посочени консервационно значими растителни видове.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени няколко консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: Видра (Lutra lutra), Жълтокоремна бумка (Bombina variegatа), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), Южен гребенест тритон Triturus karelinii, Маришка мряна (Barbus plebejus), Горчивка (Rhodeus sericeus amarus), Распер (Aspius aspius). Както и другите зони по поречието на Тунджа, ЗЗ “Река Тунджа 2” BG0000195 е важна за поддържане на географската кохерентност на националната популация на распера, макар да покрива незначителен процент от площта на неговите потенциални местообитания в страната.

Нулевата алтернатива няма да допринесе за по-доброто опазване на видове и местообитания в ЗЗ.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 92C0 Гори от Platanus orientalis, 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris), 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91AA* Източни гори от космат дъб. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове птици (от Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), голяма бяла чапла (Egretta alba), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), полски блатар (Circus cyaneus), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), бисерна мида (Unio crassus), поточен рак (Austropotamobius torrentium).

Водните площи (вкл. стоящи и течащи води) заемат 7 % от площта на зоната. Полосата от платани по горното течение е важен биокоридор за различни видове. Язовирът се използва от нощните чапли от колонията до село Конуш.

Основни заплахи са изхвърлянето на битови и други отпадъци от намиращите се в района селища, както и млекопреработвателното предприятие близо до село Дълбок извор. Любителският риболов е честа практика в ЗЗ.

Реализацията на предвидените в ПУРБ мерки е необходима и ще допринесе за подобряване на функциите на зоната с оглед предмета и целите за опазване.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus).

Реката е ценен биокоридор между р. Марица и северните склонове на Родопите. В рамките на ЗЗ крайречната растителност е относително рядка. Някои части са обрасли с блатна растителност. Водите на р. Черкезица се използват основно за напояване.

Унищожаването на крайречната растителност представлява сериозна заплаха за реката като биокоридор. Замърсяването от близките свинеферми е друг отрицателен фактор.

Реализацията на нулевата алтернатива може да доведе до по-нататъшно влошаване качеството на речните води и деградация на крайречните местообитания.

Според Стандартния Формуляр, Защитената зона обхваща стръмни южни склонове, обезлесени и силно нарязани от ерозия и дълбоки временни дерета. Липсват постоянни речни течения или стоящи води.

В предмета и целите за опазване в ЗЗ са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91AA* Източни гори от космат дъб, 6210* Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи), 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Sclersnthion или Sedo albi-Veronicion dillenii, 9170 Дъбово-габърови гори от типа Galo-Carpinetum, 9180* Смесени гори от съюза Tilo-Acerion върху сипеи и стръмни склонове. Не са посочени консервационно значими растителни видове. Не са отбелязани и консервационно значими крайречни природни местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: земеродно рибарче (Alcedo atthis), полски блатар (Circus cyaneus), ливаден блатар (Circus pygargus), червенокоремна бумка (Bombina bombina), жълтокоремна бумка (B. variegatа), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii). В зоната не са отбелязани консервационно значими видове риби.

В Стандартен формуляр на СЗЗ от НЕМ Натура 2000 са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 1530* Панонски солени степи и солени блата, 62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: ливаден блатар (Circus pygargus), бял щъркел (Ciconia ciconia), черен щъркел (Ciconia nigra), полски блатар (Circus cyaneus), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii). Тъй като в зоната няма постоянни водни течения и стоящи води, в предмета и целите за опазване не са включени риби и водни безгръбначни животни.

Реализацията на предвидените в ПУРБ мерки е необходима и ще допринесе за подобряване на функциите на зоната с оглед предмета и целите за опазване.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). За защитената зона не са посочени значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона от консервационно значими видове животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати е само европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus). Експертното уточняване на информацията от Стандартния формуляр за набиране на данни за СЗЗ “Гора Блатец” BG0000567 показа, че в ЗЗ няма риби от Приложение II към Директива 92/43/EEC, тъй като липсват постоянни реки или стоящи водоеми.
Защитена зона “Гора Жельо Войвода” BG0000554

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове, не са посочени и консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) или други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати, тъй като в зоната липсват постоянни реки или стоящи водоеми.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91F0 Крайречни смесени гори от Quercus robur, Ulmus laevis и Fraxinus excelsior или Fraxinus angustifolia покрай големи реки (Ulmenion minoris). За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове, както и консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати, тъй като в зоната липсват постоянни реки или стоящи водоеми.

Територията е силно обезлесена. Съществуващите гори са вторични с добре оформени млади гори. Има добре съхранена липова гора, а близо до село Славово има влажна смесена гора с растителни елементи, характерни за обикновените заливни гори.

Мястото е важно за гнездящите пойни птици. Най-важната му характеристика е на “Биоцентър”.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 6110* Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi, 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91AA* Източни гори от космат дъб, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Sclersnthion или Sedo albi-Veronicion dillenii. Не са посочени консервационно значими растителни видове.

В Натура 2000 Стандартен формуляр на СЗЗ са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), къдроглав пеликан (Pelecanus crispus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), ливаден блатар (Circus pygargus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), полски блатар (Circus cyaneus), поен лебед (Cygnus cygnus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), южен гребенест тритон (Triturus karelinii). В зоната не са отбелязани риби от Приложение II към Директива 92/43/EEC.

По класове земно покритие водните площи (вкл. стоящи и течащи води) са около 1% от територията й.

Зоната е важен екокоридор. Има няколко малки язовира и този в близост до село Люляк има голямо разнообразие от птици.

Качеството на хабитатите в определени райони на сайта е сравнително добро. Някои части са силно урбанизирани, а в други се извършва дърводобив (близо до изоставената мина Бакъджик). В границите на сайта са построени няколко хотели и вили. Зоната е със запазено голямо биологично разнообразие и е важна за връзката с други зони и биокоридори, с оглед да се избегне изолирането на популации на видове.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори, 91AA* Източни гори от космат дъб, 8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Sclersnthion или Sedo albi-Veronicion dilleni, 62А0 Източно-субсредиземноморски тревни съобщества, 91Z0 Мизийски гори от сребролистна върба.

За защитената зона са посочени и други значими растителни видове: източна ведрица (Fritillaria orientalis Adams.), триръба хептаптера (Heptaptera triquetra (Vent.) Thrin.), златисто лале (Tulipa aureolina Delip).

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), голяма бяла чапла (Egretta alba), гривеста чапла (Ardeola ralloides), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), малък воден бик (Ixobrychus minutus), малка бяла чапла (Egretta garzetta), малък корморан (Phalacrocorax pygmeus), нощна чапла (Nycticorax nycticorax), речна рибарка (Sterna hirundo), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), черен щъркел (Ciconia nigra), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii). В зоната не са отбелязани риби от Приложение II към Директива 92/43/EEC.

ЗЗ обхваща равнинната част на долината на р. Блатница, ляв приток на река Съзлийка. Реката се замърсява от промишлените отпадъчни води от град Нова Загора, които пречиствателната станция не успява да пречисти. Водите се замърсяват и от отпадъчните води и битови отпадъци от близките села. Населението в района практикува бракониерски риболов с мрежи. Замърсяване с отпадъчни води, обезлесяване и интензивна паша са най-силно влияещите отрицателни фактори. Въпреки това има потенциална възможност за възстановяване на зоната като биокоридор.

В предмета и целите за опазване в защитената зона са посочени следните хабитати от Приложение I на Директива 92/43/EEC: 1530* Панонски солени степи и солени блата. За защитената зона не са посочени консервационно значими растителни видове.

Предмет на опазване в защитената зона са следните консервационно значими видове птици (включени в Приложение I на Директива79/409/EEC) и други животни от Приложение II към Директива 92/43/EEC, свързани с водните хабитати: бял щъркел (Ciconia ciconia), земеродно рибарче (Alcedo atthis), ливаден блатар (Circus pygargus), полски блатар (Circus cyaneus), тръстиков блатар (Circus aeruginosus), видра (Lutra lutra), червенокоремна бумка (Bombina bombina), обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), южен гребенест тритон (Triturus karelinii), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus), бисерна мида (Unio crassus), ценагрион (Coenagrion ornatum).

По класове земно покритие водните площи (вкл. стоящи и течащи води) и тресавища, блата, мочурища и крайбрежна растителност са равномерно представени (с по 50%).