Финан. Като инструм. За разделяне на обществения продукт

Съществуват 4 осн.аспекта на времевата ст/ст: 1/сложните лихви на растежа; 2/бъдещите суми; 3/плащанията на заеми и амортиз-онни планове; 4/реалните лих%. Времевата ст/ст е от значение винаги когато възникнат парични потоци в ръзлични моменти. По тази причина важна задача на специалиста по фирмени финанси е да се научи как да отчита времевите различия в притока и отлима на пари. Главния въпрос, който интересува инвеститорите е свързан с определяне цената на дадена ценна книга след една година ако тя сегашната й ст/ст е РV при начислявана годишно лихва (к%). За определяне на тази цена се използва формулата: FVn=PV0+1=PV0+k(PV0)=PV0 (1+k), където к (PV0)спечелените пари от лихва през периода; FVn – бъдеща ст/ст след една година; Аколко ще струва тази инвестиция след “n” години? Отговор на този ? палучаваме от формулата: FVn=PV0(1+k) на ента, където n е броя на периодите.

Обикновено сегашната ст/ст се определя по формулата: PV0=FVn/(1+k) на ента, която може да бъде представена като PV0=FVn(1/(1+k)на ента). Изразът”1/1+к на ента” се нарича коефициент на сегашната ст/ст(PVk.n) или дисконтов фактор. Следователно уравнението за сегашната ст/ст може да бъде представено: PV0=FVn(PVk.n).

Лесно е да се разбере, че натрупванията както при намирането на бъдещата ст/ст и дисконтирането, така и при изчисляването на сегашните ст/сти са просто противоположни. По принцип бъдещите ст/сти винаги ще бъдат по-големи от първонач. сума и съответно: когато се дисконтира сегашната ст-ст винаги е по-малка от бъдещата. Влияние в/у коефициентите FV и PV оказва както времето така и л%. Бъдещата ст-ст става все по-голяма, колкото по-дълъг е периода и колкото по-висок е л%.

До този момент обект на внимание са индивидуалните парични потоци. Много по-важни обаче са изчисленията за серии от парични потоци нарастващи във времето. Бъдещата ст-ст на един анюитет, който представлява серии от плащания на фиксирана сума за всеки от няколкото периода:

1/ обикновено когато плащанията се правят в края на всеки период е налице обикновен анюитет. FVn=PMT[((1+k) на ента-1)/к], където : FVn е бъдещата ст-ст на анюитета; PMT-анюитетът, който започва във времеви период1 и продължава до времеви период “n”; к-%-тът на натрупване; n- бр.на периодите или продължителността на анюитета. Или бъдещата ст-ст на 1 обикн.анюитет е FV=PMT(FVAkn).

2/Обикн.анюит.се плащат в края на всеки период.Когато обаче плащанията настъпват в началото на всеки п-д, тогава говорим дължим анюитет. При него FVn=PMT[ ((1+k)на ента-1)/k]*(1+k) и FVn=PMT(FVAk.n)(1+k). Както се вижда бъдещата ст-ст на дължимия А е по-голяма от бъд.ст-ст на обикн.А.

3/Сегашна ст-ст на А: PVAkn=PMT{(1-[1/(1+k) на ента])/k}. Изразът в големите скоби е просто единица минус сегашната ст-ст, разделено на дисконтовия % к

4/Сегашна ст-ст на неравни пар.потоци: PV= (FV1/(1+k)прим)= FV1(PVkt)=

5/ Сег.ст-ст на безкрайни пар.п-ци – перитует: Настоящата ст-ст на безкрайността=годишен доход/дисконтов %=РМТ1/к.

Постоянна съставка на всички фин. разчети са лих% и %-тите на рентабилност:

1/Л%-норма на възвръщаемост на индивидуални пар.п-ци:PVkn=PV0/FVn

2/ Определяне лихв% на Анюитета: А)При обикн..анюитети: PVAkn=PV0/PMT; Б)при неравни серии от ПП е характерно: а)темповете на растеж е целесъобразно да се изчисляват въз основа на фин.данни. При предвиждане на сложен годишен темп на растеж нпървата и последната година не се броя, след което се прилага модификация на уравнението PVkn=PV0/FVn за определяне на лихв% се получаваPVkn= начална ст-ст/крайна ст-ст. б)Бъдещите суми са необходими в случай когато трябва да се мобилизират капиталите за финансиране на даден обект след опр.период от t. в) Изпл.на заем е често срещана операция и обикновено се нар.амортизиране на дълга. За данъчни цели фирмата представя лихвата като разход за д-стта, който се приспада, докато заемодателят отчита същата сума като облагаем доход. г) Ефективните лихв% са свързани с едно от най-сложните използвания на концепцията за ст-стта на парите във времето. д) Интервалите на натрупването могат да бъдат различни. Основната формула, прилагана в случаите с често натрупване е : PVn=PV0(1+(k/m) ), където к-Л%; m- бр.лихвени натрупвания през годината; n- бр.години. Сегашната ст-ст при по-чести периоди е: PV0=FVn/[1+(k/m)] min.

Обичайната пр-ка е годишният %, по който са оценявани много заеми и фин.инструменти да е нормалният лихв%. Реалният лихв% представлява номиналния% основан на честотата на прилаганото натрупване и броя на приетите дни в 1 година. В този аспект ефективният % е: К ефективно= (1+(K номинална/m)) на степен m – 1, където Кефект-ефективен годишен лихв%; К номинална- номин.год.л%; m-бр.интервали на натрупване за година. При m=1ефект.% е равен на номиналния.

При годишен интервал на натрупване – m=1, при полугодишен на две, при тремесечен на четири, при месечен на 12 и при дневен на 365

6. Инфлация - същност, фактори, последици.

Причините за инфлацията са: - по-бързо нарастване на нац.доход в сравнение с брутния нац. пр-кт; - увеличаване на бюджетните дефицити; - увел. на скоростта на паричното обръщение; - външна обезценка на валутите и др.

Инфл. в съвременната пазарна ик-ка е сложно и многофакторно явление. Обикновено за инф-я се говори при видимо безценяване на паричната ед-ца, намиращо израз в повишаване индекса на цените (или падане на вал.курс). Класическата инф-я възниква като явление, свързано с паричното обръщение и книжните пари. Първоначално тя се появява като препълване на к-лите на обръщението с излишни парични знаци, което води до обезценяването им и повишаване на стоковите цени.

Според монетаристите инфл-ята е само паричен феномен. Такава ситуация възниква, когато паричното предлагане се повишава.

За Кейнс и неговите последователи инфл-та възниква в реалния сектор като свръх търсене на стоки и услуги, т.е. като взаимод. м/у инфл., данъците и разпределението на доходите следствие на неочакваното повишаване на неконсумативното потребление.

Общото е разгл. на инфл. като пр-с на обезценка на парите, нарушаване процеса на паричното обр-е и диспропорции в с-мата на възпроизводството.

Според темпа на обезцинкагта се различават 3 осн. разновидности на инфл.: - умерена - има стимулиращ ефект в/у ик-я растеж /годишно евеличаване на цените до 10% - в развитите страни.

- галопираща - покачване на цените от 20 до 200% годишно; - хиперинфлация - повиш. на цените е с 50% месечно в продължение на 1г.

Подобно е и разграничаването на инфл. на : инертна, пълзяща, галопираща и хиперинфл.

Може да се разграничат : нормална, пълзяща, скокообразна и унищожителна инфл.. А също така балансирана и небалансирана. Срещат се детайлизиране на инфл. на : администрирана, секторна и структурна.

Инфлационните фактори могат да се обособят в две гр.:1.Парични - изразяват се в прекомерното платежоспособно търсене: а) коефициент на миним. задължителни резерви - има обратнопропроционална връзка с паричното предл.; б)незаемана парична база; в) богатството; г) сконтовия % - влияе обратнопропроционално в/у пар придл.; д) незаконната д/ст; е) увелич. на лихв% на транзакционнитедепозити.

2.Непарични - възникват при обръщението на реалните ик-ки блага и рефлектират в променената величина и ст/ра на разходите. Тук се отнасят: а) ролята на монополите и монополното ценообразуване за предизвекване на инл-нни процеси - особено, ако няма ефективно антимонополно законодателство.

б) начина на ценообразуване чрез т.нар. разходно-калкулативен модел; в) повишаването на номиналната и реалната РЗ.

Последиците от инфл. са различни и многопосочни. Това зависи от размерите на обезценката и от скоростта на продължителността й. Инфл. оказва значително и отрицателно влияние в/у спестяванията и доходите на населението. В определени случаи дори се обезмисля самото спестяване. Влиянието на инфл. зависи от това дали е балансирана или небалансирана и дали е предвидена или не. В случай, че е предвидена кредиторите предвиждат повиш. на цените и вкл.в лихв% съответната инфл-нна премия, а доставчиците на суровини вкл.в цената им съотв. надбавка. Предв. инфл.обаче намалява ефективността на ик-ката и обезмисля дългоср.инв-ции.

Инфл. води до негативни промени в общодърж. финанси. Намаляват постъпленията в ДБ и местните бюджети и възникват бюджетни дефицити.

Измерването на инфл.практически се осъщ-ва ч/з ценовите индекси като съотношение м/у сегашната цена на 1 стока и нейната предишна цена. Най-често инфл. се изчислява на базата на потребителски стоки. Използва се обикн.следната формула И= (Ц1-Ц0)/Ц0, където И-процентен изменител на инфл.;Ц1- индексът на потр. стоки приз тек.година; Ц0индекс на потр. стоки от предишната год.

За основен измерител на инфл. обикновено се приема”дефлаторът на БВП-кт”. Този показател представлява съотношението м/у БВП по тек. и по съпоставими цени. Ценовото равнище е показател за величината на цените през наблюдаваната година в сравнение с цените от определена базова година. Ценовият индекс е показател за измерване на ценовото р-ще. Величината на този индекс се установява по отношение на базисната година. Инфл.може да бъде измерена и ч/з потребителски ценови индекс в %.

Антиинфл-та политика може да се провежда от : органите на изпълн.власт; ЦБ и от ик-те субекти. Антиинфл-та п-ка може да се прояви като:

1.Последваща - при нея се предприемат мероприятия и действия, насочени към регулирането на вече появили се инфл-и пр-си; 2.Превантивна - при нея е възможно да се осъщ. мероприятия, които да възпрепятстват, минимизират или отложат проявата на ин-я.

Антиинфл.п-ка може да бъде посочена за въздействие в/у: - причините на инфл.; - последиците от инфл.

Значителна ефекнивност може да се получи само при провеждане на онтиинфл.п-ка от първия тип. Обикновено антиинфл.п-ка се провежда със закъснение, поради което се атакуват само последствията от инфлацията.

7. Актуални теории за пар. п-ка.

В областта на теорията за парите Кейнс се отказва от приемането на скоростта на парите, която като постоянна величина и обосновава теорията на търсенето на пари, свързано със значението на лихв5. Това е теорията за предпочитанието към ликвидност, основана на 3 мотива: 1.Транзакционен; 2.Осигурителен; 3.Спекулативен.

В монетаристката доктрина всичко е подчинено на 1 осн. цел - налагането на парите и паричната политика като решаващо и най-ефикасно средство за ръководене на пазарното ст-во.

Монетаристките идеи се развиват на базата на основните постулати на ик-я либерализъм за ик-ка без държава, за доминираща роля на частния сектор и пазарната конкуренция.

Фридманиският монетаризъм абсолютизира ролята на индивида и неговото поведение при изготвянето на ик-те решения. Така патентова като необходима съставка и някой ел-ти от теорията на австрийската субективна школа. В обкръжението на несигурност, което е типично за пазарната ик-ка, монетаризмът вкл. в своите теоретически постановки и някой от законите на теорията на вероятностите.

Фридман представя 3 важни аспекта на търс на пари:богатството и неговите съставки; оценката на богатството; и факторите от които зависи търс.на пари. Богатството като съвкупност от форми за притежаване на пари обхваща всички източници на доход или услуги за потребление. Според него търс. на пари зависи от 3 осн.фактора: а) тоталното богатство и желанието на собственика да поддържа такава структура на влизащите в него активи, която да му носи макс.изгода; б) цената и доходът от съответната форма на богатството; в) вкусът и предпочитанията на единиците притежаващи богатството. Не без значение са и разл. фактори, които оказват влияние в/у съставана богатството - номиналните цени, пазарните цени и рискът.

Според Кейнският анализ търс. на пари е крайно чувствително към измененията в лихв%. В тяхната схема инв-те реагират слабо на измененията на лихв%, а това дава осн. да се направи изводът, че паричната по-ка нито в своя пряк, нито в своя непряк ефект оказва чувствително влияние в/у ик-ката активност.

В монетаристката теория търс. на пари се колебае в зависимост от относителната възвръщаемост на всички съставки на богатството и трябва да се изразява в реални, а не в номинални величини. Те обратно на кейнсианците смятат, че нарастването на количеството на предлаганите от ЦБ пари няма да бъде компенсирано от спадане скоростта на обръщеное, която те приемат за приблизително постоянна.

според Фридманския макроанализ на парите, количиството на парите, изразено в номинални величини, които се пускат в обръщение се определя изцяло и по независим начин от държ. органи.

Фридман представя парите(М), ч/з които ще въздейства като съвкупност от налични пари и банкови влогове. В рамките на монетаристката доктрина парично въздействие може да се осъществява с 4 категории пари:

Според Майер М1=пари и тек.влогове

Фридман М2= М1+ср.влогове в ТБ

Лайдер М3=М2+спестовни вл.

Брунер и мелтцер М4=М3+държ.фин.активи.

най-широко приложение в монетаристката теория намира фридманското обяснение за парите. Въз основа на него се формулират и непосредствените детерминанти на кол-то на парите: базисните пари; кол-то на депозитите; отнжш.м/у банковите влогове и наличните пари.

За монетаристите парите, намиращи се под контрола на ЦБ са базисни пари. Те са основа на образуването на голямо кол-во банкови влогове. Според Фридман ЦБ може да контролира успешно само паричната база. Монетаристите приемат израза Y=MV за достатъчен при обяснение на мултипликационното въздействие на пар.маса в/у нац.доход. Y-нац.доход; М- пар.маса; V- скоростта на обръщението. Според Фридман ролята на парите в ик-ката може да се обясни с т.нар. пар.мултипликатор, който има два варианта - единият изразява краткоср.влияние на парите, а др. дългосрочното. формулата на мултипликатова е еднаква с тази за изчисляване скоростта на обръщението V^Y/M. На тази основа Фридман прави извода, че дългоср.мултипликатор е равен на скоростта на обръщението. Краткоср.мултипл. делтаY=делтаМ е равен на три пъти дългоср.мултипл. Изразът Y=MV подсказва три въз-сти: - доходът е равен на скоростта на пар.об-е, умножена по пар.маса; - пар.маса е равна на дохода, разделен на скоростта на обр-ето; - скор. на обр.=дохода, разделен на пар.маса.

В монетаристката теория популярност спечели т.нар. принцип “к%” на месечно или годишно нарастване на пар.маса. Той е приложим само в режим на плаващи вал.курсове.

Типично монетаристко решение на проблема за инфл-та е т.нар.индексация. С нейното въвеждане се утвърждават 2 аспекта на борбата с/у инфл-та: - ограничаването на държ.разходи и рестриктивната пар. пол-ка; - съобразяване наразх. и заплатите с темпа на нарастване на инфл-та. В монетаристката теза за инфл-та се открояват следните твърдения: 1.Инфл-та винаги и навсякъде е парично явление. 2.Инфл-та не е неизбежна в период на ик-ки растеж. 3.При нормални условия инфл-та трудно може да предизвика ик-ки р-ж и ако все пак това стане, то може да бъде само едно временно чудо. 4.В качеството си на данък в/у наличните пари инфл-та може да бъде по-малкото зло. 5.Главното и основното док-во за съществуването на И е покачването на цените. 6.Като причина за И в западната ик-ка може да се посочи и кейнсианската пар.по-ка на правителствата. 7.И може да бъде породена само от неконтролираното нарастване на парите в обръщение. 8.Правителствата могат да използват два основни метода за борба с/у инфл-та - рестриктивна пар.по-ка и индексация.

В изследванията на Фридман индексацията се използва като метод за борба с/у инфл.главно по няколко причини: 1.Елиминирането на вредните ефекти от по-ката на доходите; 2.Спиране процеса на ограбване на кредиторите на държавата; 3.Намаляване на тежкото данъчно бреме. По принцип прилагането на индексацията означава, че ик-ките агенти не са в състояние да се ориентират в с-мата на несигурност и трябва да им се помогне.

М/у кейсианското и фридманското обяснение на инфл. и безработицата има и общи черти проявяващи се в следните насоки: 1.Ик-ката им програма не изкл. съществуването на инфл. и безработицата като явления в стопанската с-ма; 2.И двете течения се опитват да приспособят своите предложения към реално съществуващите непълна заетост и обезценяване на парите в обръщение; 3.Въпреки, че не признават съществуването на трайна продължителна обратна връзка м/у инфл.и безраб., представителите на монетаризма не стигат до пълно отричане на тази връзка; 4.Монетаристкото обяснение на поведението на ик-ките агенти ч/з въвеждането на адаптивните очаквания за инфл. и покачването на цените е своеобразно продължение на анализа на Кейнс за т.нар.психологически очаквания.

На теория и практика монетаризмът не демонстрира единство в мисленето и действието. Неговата марка носят няколко теоретически и практически варианта, обединени от: 1.Основната идея за водещата роля на парите; 2.Постановката на неокласическата школа за устойчивия х-р на частния сектор; 3.Твърдението, че връзката м/у инфл.и безраб. е временна и краткотрайна. На пр-ка силата на паричния фактор и неговото водещо място в ик-кото развитие се изтъква от следните теоритически варианти на монетаризма: глобален монет-зъм; фридмански; м-зъм на новите класици; бюджетен; м-зъм на австрийската парична школа

8,Банки и б-ва с-ма.

Ц-те Б-ки са се обособили постепенно. Те са се отделили от др.банки развивайки специфичната си д/ст по емисията на банкноти. Превръщането на емисионните банки в ЦБ-ки за отделните страни става в различни исторически п-ди. Приема се, че първата ЦБ в света е била Шведската държ.банка основана през 1668г. В Англия със спец.закон от 1694г.се образува Англййската банка като емисионен институт с частен акционерен к-л. След Втората св. война на територията на ФРГ и Зап.Берлин на мястото на напълно обезценената рейхсмарка се въвежда DM и се предприема изграждане на двустепенна централизирана банкова с-ма с федеративна стр/ра. Дойче Бундесбанк става приемник на създадената през1876г. Дойче Рейхсбанк като ЦБ на Г-я. Тя е едновременно гарант на нац.валута; емисионен инс-тут; б-ка на б-ките и б-ка на д-вата. Във Фр-я Ц емис.Б-ка е създадена като частно АД през 1800г. Тя е имала като гл.задача да издава банкноти, платими на преносител, да мобилизира свободните пар.ср-ва, да сконтира менителници. Ролята на ЦБ в САЩ изпълнява създадената през 1913г.Федерална резервна с-ма, която е с-ма от децентрализирани териториални резервни банки.

ЦБ на Б-я /БНБ/ бе създадена непосредствено след Освобождението /през 1879г./. Първонач.тя е обикн.ТБ, поемаща ф-циите на ем-нна б-ка и б-ка на дър-вата. В периода 1951-1987г. банковата ни с-ма бе еднозвенна, т.е.ем.б-ка имаше ф-ции на ТБ. При национализацията през 1947г. БНБ погълна всички съществуващи до този момент ТБ. Началото на прехода към двузвенна б-ва с-ма у нас бе поставено през 1987г. когато се създадоха и специализирани отраслови ТБ за дългоср.кредитиране само на съответните отрасли. През 1992г. се създаде б-ва консолидационна компания със задачи да консолидира малките държавни банки с цел да се създадат по-големи; да се подбри обсл. на големите пр-тия, да се подготви прив-та на държ.б-ки.

При осщ-не на своите изкл.права за емисия на банкноти ЦБ следи пуснатите парив обръщение изцяло да се покриват от м/унар.резерв и от сл.активи: 1.Кредити,гарантирани от държ-вата; 2.ЦК в търг.портфейл на б-ката; 3.Кредити на банки, отпуснати с/у залог; 4.Чекове притежавани и държани от б-ката за събиране. Ч/з рефинансирането на ТБ-ки ЦБ се явява кредитор от последна инстанция - тя осиг.необх.ликвидност но б-ковата с-ма. ЦБ предоставя 3 вида сконтови кредита: 1.За краткоср. регулиране на ликвидността; 2.За сезонни нужди; 3.широк сконтов кредит, който се предоставя на банки с тежки и продължителни ликв.промени.

Лихвената п-ка на ЦБ се изразява в определянето на осн.л%. От 27.11.1997г.БНБ определя този л% на база ср.год.доходност по тримисичните ЦК, постигната на всеки първи аукцион. Така определеният осн.л% влиза в сила автоматично в деня на емисията на тези ДЦК и важи до датата на следващата емисия. БНБ отчита агрегатите на пар.предл. в 3гр: 1. М1(пар.база или бързоликв.пари)=пари извън банките+безсрочни левови депозити на фирми; 2.Квази пари=безср.деп. на фирми във валута+спестовни деп-ти+срочни краткоср.деп-ти; 3.Широки пари=М1+квази парите+спец.деп-ти+инструменти на пар.п-р.

Рефинан. на ТБ-ки от ЦБ може да се осъществява ч/з: 1.Ресконтиране на търг.полици; 2.Предоставяне на ломбардни кредити; 3.Отпескане на банкови кр-ти. Сконтовата п-ка е от най-стария арсенал от инстр. на парично-кредитната п-ка на ЦБ-ки. Същността на ск.п-ка е въздействието в/у сконтовите кр-ти и паричната база ч/з промяна на сконт.л%. Намаляването на ск.л% стимулира търсенето на кр-т и обратно.

ЦБ сконтира 2вида търговски ЦК: 1.ТЦК, издадени от търг.др-ва и др.лица; 2.Издадени от самите ТБ-ки. ТБ използват ср-вата, получени ч/з сконтов кр-т, за увеличаване на своята ликвидност или кредитиране печелейки от разликата м/у пазарния л% и сконтовия л%. Възможни са 3вида сконтови кр-та: 1.За краткоср.регулиране на ликв-стта; 2.Ск-ви заеми за сезонни потребности; 3.Ск-ви заеми на банки с тежки и продълж.ликвидни проблеми.

Операциите на откр.пазар са осн.ик-ко ср-во на ЦБ за регулиране на пар.маса, паричния п-р и банковата ликвидност. Те могат да се изразяват като окончателна покупка или пр-ба на ЦК или като операция”peno”. ЦБ има пълен контрол в/у тях. Операциите на открития п-р са основен инструмент на пар.п-ка. ЦБ ч/з продажбата на ЦК свива паричната база, намаляват се резервите на ТБ-ки, което води до свиване на пар.маса.

%-тът определящ ср-вата, които ТБ-ки задължително съхраняват в ЦБ се нарича норма на задължителните резерви. Като основно предимство на задължителните резерви се очертава обстоятелството, че те влияят еднакво на всички банки. Промените в % на задължителните резерви влияятв/у паричното предл. ч/з кредитния мултипликатор. При увеличаване на задълж. резерви депозитната експанзия намалява, паричното предл.се свива, а нараства потребността на ТБ-ки от кредитин ресурси.

Практичиски цел на банковия надзор от страна на ЦБ е да се защитят вложителите и да се осигури ефективното функциониране на банковата с-ма. Съществената част на надзора от ЦБ е да се направи независима оценка на политиката на ТБ-ки относно отпускането но заеми, инвестирането и управлението на кредитиния и инвестиционния портфейл. Важин аспект на регулирането на д-стта на ТБ-ки са процедурите по издаване на лицензи и структурните изменения в ТБ-ки. Банковият надзор трябва да установи какъв е произходът на к-лите и какви видове б-ви оп-ции се предвиждат, включително и образователния лиценз на управляващите банката.

Примитивни форми на банковото д-ст са съществували още в дълбока древност. Сведенията за появата на банкоподобни институции са доста оскъдни, но се знае, че финикийците, египтяните, вавилонците, древните гърци и др. са осъществявали парични сделки. Жреците на храмовете и свещените места в Делфи и Хафес са приемали на съхранение ценни предмети, благородни метали и монети. В Др.Гърция 4в.пр.Хр. са били известни сарафите, които заедно с гръцките храмове са извършвали банкоподобни о-ции. В Др.Рим са съществували сарафи, които са уреждали плащания и са осъщ-ли влогонабиране.До Хв.банките и банковото дело се развивали бавно поради феодалното ст-во и липсата на комуникации. Едва презХIв. се дава тласък на развитието през Средновековието. Именно тук банковото дело се разпространява и в др.държави като Франция, Великобритания, Холандия и др. Великите геогр.открития ускоряват тър-я оборот и спомагат за развитието на банкерството. Появяват се първите банки от съвремене тип: 1609г. - Амстердамската; 1619г. - хамбургската; 1624г.- Нюрнбергската; 1694г.- Английската. Приема се, че Англ.банка е първата б-ка в съвременния смисъл на думата.

Б-ките представляват пр-тия, търгуващи с пари. В своята д-ст те се стремят към печалба и осигураване на своята ликвидност. Първата им д-ст е размяната на пари, втората есъхраняването на ценности и преводите на пари помежду им. Следващата им д-ст е кредитното посредничество, т.е. кредитирането. Ч/з банките се осъществява преди всичко движението на заемния к-л и свободните пар.ср-ва.

Класифицирането на ТБ-ки може да се основава на разл.критерии: I.според източника за оформяне на собств.к-л: 1.държавни; 2.общински; 3.частни; 4.кооперативни: а/градски - популярни; б/селски - земеделски и кредитни кооперации;

II.Според правната си форма - еднолични пр-тия, търг.др-ва и кооперации.

III.Според обслужваните клиенти. IV.Според големината на осн.к-л и привлечените ср-ва - малки големи и средни. V.Според териториалния обхват - национални, регионални, чуждестранни и транснационални. VI. Според осъщ-те оп-ции: 1.универсални - извършват всички оп-ции без емисията на банкноти; 2.специализирани - ломбардни, ипотекирани, инвестиционни, депозитно-спестовни банки и каси, джиро-банки, депозитно-кредитни и сконтови б-ки. VII. Според обхвата на де-стта им.

ТБ-ки осъщ-ат парично, платежно, кредитно и капиталово посредничество м/у своите клиентич/з многообразните си оп-ции, които се разграничават на активни и пасивни. Пасивните изразяват формирането на собствения и мобилизирането на чуждия к-л от б-ките, а активните показват направленията на тези ср-ва - начините и формите на използването им. Комисионните оп-ции са третия вид банкови оп-ции. По принцип тук банките не ангажират собствен к-л. Те извършват услуги с/у които пол.доход под формата на такси, комисионни и др.. Такшво оп-ции са: преводни, акредитивни, иткасови, доверителни, емисия, покупко-пр-ба на ЦК на валута, анализи, ин-ция, прогнози по поръчка на клиенти и др.

Ликв-стта е способността да се погасяват дълговете в момента на падеж. Л на ТБ-ка е възможността тя да посрещне своите задължения към клиентите и кредиторите си с: наличните си ср-ва; активите, които лесно и бързо се продават и паричния к-л, който могат да си набавят от пар.пазар. Платежоспособността на ТБ-ки е възможността им да погасяват всички свои задължения по балансова ст-ст. Рентабилността изразява способността на к-ла да създава пр-кт и се изразява като отношение на печ-та към к-ла.

Конкуренцията м/у ТБ-ки се осъществява в областта на :1. Влоговата п-ка - изразява се в предимствата и поощренията предоставени на вложителите; 2.Кредитната д-ст - най-съществено е определянето на л% по влоговете; 3.Предоставените услуги; 4.Управлението на разходите, печалбите и дивидентите; 5. Маркетинга и рекламата; 6.Иновациитев банковото дело; 7.Кадрите; 8.Мрежата от обслужващи клонове, филиали, офиси.

Банковата д-ст винаги е свързана с определен риск: I.Общ риск - произтичащ от цялостното ик-ко соц-но и пол-ко състояние на страната и ик-ките субекти и неопределеността им в бъдеще. II.Специфичен банков риск - произтичащ от конкретни банкови оп-ции: 1.Риск по активните банкови оп-ции - кредитен, лихвен, риск при инвестициите в ЦК, валутен и общ ликвиден риск; 2.Риск по пасивните оп-ции.