— по гаранционни споразумения и временни финансови помощи;
— по закона за уреждане на необслужвани кредити (дог. до 1990);
— от задължения към закрити държавни фондове (Енергийни ресурси);
— на изпълнителни агенции по предприсъединително финансиране;
— на държавен фонд "Земеделие", за които има изпълнителен лист;
— други частни вземания, чиито събиране е делегирано на агенцията.
Данъчен контрол — обща характеристика и основни форми
Целта на специализирания данъчен контрол е да се ограничава и премахва изяви на нелегалната икономика, които накърняват интересите на държавата, от една страна, а от друга да следи за безупречното изпълнение на собствените задължения на данъкоплатците.
Данъчният контрол бива административен, съдебен и полицейски.
Данъчната администрация реализира административния, съдебната власт осъществява съдебния.
При анализа на данъчните правоотношения се дефинират две основни групи с характеристики на данъчни субекти — данъкоплатците и организации, защитаващи техните интереси.
В данъчно-процесуалния кодекс са посочени, кои лица са данъчни субекти: местни физически и юридически лица, чуждестранни пица, получаващи доходи от източник в страната, чуждестранни юридически цица и неперсонифицирани дружества.
Основни форми на данъчен контрол са данъчните проверки и данъчната ревизия.
Данъчните проверки се осъществяват от данъчната администрация.
Те могат да бъдат ежедневни, текущи и периодични проверки за спазване на данъчното законодателство, както и за констатиране на факти и обстоятелства, свързани с определени данъчни задължения, на проверяваните обекти.
Данъчните ревизии са втората основна форма на данъчен контрол.
Тази контролна проява е по-често употребявана в дейността на данъчните органи в сравнение с данъчните проверки
Резултатите от данъчните ревизии имат по-значими и сериозни последствия за данъчния субект, които се предопределят от по-голямата значимост на данъчния ревизионен акт в сравнение с констативния протокол, с който приключва данъчната проверка.
Данъчното производство се реализира в следната обоснована логика:
I. Данъчната регистрация е задължителна за всички местни физически лица, еднолични търговци и местни юридически лица, включително и тези с идеална цел и неперсонифицираните дружества, както и чужди граждани, осъществяващи стопанска дейност или получаващи доходи в страната, както и техни представителства или клонове.
Регистрацията е свързана с издаването на не-повторяем уникален данъчен номер, идентичен с ЕГН за физическите лица
II. Данъчното деклариране при облагане на данъчно задължените лица, както и данъчната регистрация е административно по характер процесуално действие.
То предопределя правното основание за осъществяването на следващите процедури в процеса по издаване на данъчнооблагателен акт.
Данъчното деклариране е неотменимо задължение на данъкоплатците, чрез което те удостоверяват съответствието между обявените в декларацията фактически данни.
Тази декларация, има характер на доброволно, лично отразяване на данъчното задължение, което е повод за данъчното облагане.
Данъчните декларации съществуват в различни формати, съобразно спецификата на обектите, подлежащи на данъчно облагане.
III. Актовете на констатации отразяват фактите от данъчната ревизия или проверка и могат да служат като фактическо основание за издаване на данъчен облагателен акт.
Чрез различни по форма проверки се събират доказателства по правните основания за данъчно облагане на данъчно задължените субекти.
Актовете за констатации притежават характера на индивидуални административни актове, които пряко не предхождат правни последици и не отразяват фактическия състав на данъчното облагане.
IV. Данъчнооблагателният акт има характер на индивидуален административен акт, който отразява възникването, влизането в сила и погасяването на Данъчната задължение.
Той се създава по повод констатациите от акта на констатации.
В основата на действията в данъчното изпълнително производство стои реализирането на данъците и другите публични вземания. След изтичането на сроковете за доброволно плащане на данъците, данъчните органи са задължени да преминат към тяхното принудително събиране.
Митнически контрол — обща характеристика.
Митническият контрол включва реализацията от страна на митническите oргани на специфични действия по проверка на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други по съдържание документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, респективно и тази на ЕС и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове на някой данъци (акцизи и ДДС).
Въз основа на анализ като основни цели на митническата дейност се дефинират:
— защита на обществото от внос на забранени стоки и предмети;
— фискална, обяснява се с разглеждането на митата и ставките по данъци като приходоизточник за държавния бюджет;
— регулиране и координиране на външнотърговските процедури;
— подпомагане на финансовата и външнотърговска статистика.
Независима от изпълнителната власт институция, която се отчита за своята дейност пред Народното събрание на Република България.
Това е специализиран държавен орган за регулиране и контрол на финансовата система.
В дейността на Комисията се съсредоточават надзорни функции, изпълнявани от съществуващи до този момент Държавна комисия за ценните книжа, Държавна агенция за осигурителен надзор и Агенция за застрахователен надзор.
