Гладуването може да спаси живота ви
Гладуването може ли да причини смърт?
Изтегляне 330.52 Kb.
|
| 7. Гладуването може ли да причини смърт?
Тук нямаме възможност да разгледаме изчерпателно всички погрешни концепции за гладуването, утвърдени в общественото съзнание. Но определени заблуждения трябва да бъдат изяснени. Най-важното от тях е несъстоятелното твърдение, че гладуването с лечебна цел може да причини смърт. Нека да въведем яснота по отношение на един факт с основно значение - да гладуваме не означава да се подложим на недостиг на хранителни вещества - т.е. да се въздържаме от храна отвъд границите на периода, в който гладуването трябва да бъде прекратено. Когато човек навлезе в период, в който чувства по-скоро слабост, отколкото сила, гладуването трябва да се прекрати. Тъй като е необходимо и действително е наложително да се провежда под ръководството на квалифициран професионалист, гладуването трябва да бъде спряно, когато специалистът прецени за необходимо - преди то да престане да бъде лечебно гладуване и вместо това да се превърне в изгладняване. Може ли гладуването да причини смърт, ако въздържането от храна продължи и през втората фаза на лишаването от храна - фазата на изгладняването? Може; и в някои редки случаи се получава точно това, когато гласът на здравия разум е бил неразумно пренебрегнат. Госпожа Глория Лий Бърд, авторка на две книги за Космоса, Умря на 37 години в резултат на прекалено дълго гладуване. Тя се е въздържала от храна в продължение на 66 дни. Било й наредено да гладува за мир от J.W. господаря на Космоса, който се свързал с нея от Юпитер. Тя трябвало да продължи гладуването, докато J.W. изпрати това, което г-жа Бърд описа като „светлинен асансьор" на Земята, който да я отведе на Юпитер. Не е сигурно, дали тя напълно се е въздържала от храна в продължение на тези 66 дни. Лекари от болницата във Вашингтон, окръг Колумбия, където тя умря, изказаха мнение, че тя е приемала сокове през някои периоди, но е минала на „пълно" гладуване през последния месец от живота си. Тъй като публикуваните сведения за смъртта й не ни дават данни за нейната фигура, състоянието на тъканта й, степента на загуба на тегло, дейностите, които е извършвала в периода на въздържание от храна и други детайли, които трябва да ни бъдат известни, за да можем да определим колко дълго е продължило гладуването и кога е започнало изгладняването, няма да правим случайни догадки по отношение на тези неща. По снимката й съдя, че е била дребна жена; не изглежда да е била пълна. Била е стюардеса и тъй като в тази професия ръстът на жените често е определящ за да бъдат избрани, можем да си направим извода, че не е била ниска. Вероятно 50-дневен период е границата на нейните възможности, но това също така зависи от нейната емоционална и физическа активност. Госпожа Бърд е изпаднала в безсъзнание едва 4 дни преди смъртта си и след това не се е върнала отново в съзнание. Какво е било направено за нея като терапия по време на тези последни 4 дни в болницата, не е известно, физически е невъзможно човек да изгладнее до смърт преди да се превърне в скелет и можем да умрем по всяко време, когато гладуваме или се храним, но по други причини. Гладуването, така както го определям в тази книга, не причинява смърт. Смърт, причинена от липса на храна може да се получи единствено след тоталното изчерпване хранителните резерви на тялото. Но тази смърт не настъпва незабавно, тъй като все още е възможно функциите на жизненоважните органи да бъдат поддържани, като се жертват органи, които не са от основно значение за живота на организма. Смъртта по време на гладуване може да бъде резултат от напреднала форма на рак или сърдечно заболяване; болестта на Брайт или друго подобно състояние. В такива случаи не е правилно да приписваме причината за смъртта на гладуването. Такива пациенти умират и без да предприемат гладуване и определено е сигурно, че ще умрат много по-скоро, ако се хранят. Пример за смъртен случай, несправедливо приписан на гладуването, е смъртта на 9-годишно момче от Олбани, Ню Йорк, през септември 1932 година. Заключението на следователя гласеше: „Смърт, причинена от изгладняване". Новинарската хроника не определи колко дълго време момчето е прекарало без храна, но твърди, че момчето е колабирало на път за училище. Обаче нито едно момче, което е близо до смъртта - от изгладняване - няма да тръгне към училище. В истинско състояние на изгладняване на момчето би му липсвала сила да върви. Ще бъде приковано на легло няколко дни преди да настъпи смъртта. Вестниците също съобщиха, че момчето е било „обхванато от конвулсии". Конвулсиите никога на се появяват като признаци на изгладняването. Такива истории поддържат жив мита, че болният трябва да яде „изобилна силна храна, за да запази силите си", но това е измислица. Когато някой умре по време на гладуване, вестниците, търсещи сензация, са винаги готови да окачествят смъртта като резултат от изгладняването, без да знаят какво е било за състоянието на човека, предприел гладуване, нито пък действителните факти по случая. Такива истории изобразяват гладуващия като мъченик и обществото обикновено е склонно да приеме изкривената представа за гладуването Какъв ще бъде резултатът, ако някой вестник публикува данните за всеки смъртен случай в голяма градска болница за една година, съобщавайки името на лекуващия лекар, името на болницата, където това е станало, лекарствата, които са били изписани или операциите, които са били извършени - и да припишат причината за всеки смъртен случай на лекарствата или на операцията? Това може би няма да бъде в състояние да убеди обществото, че лекарствата са зло, но със сигурност ще предизвика вниманието на лекарите. При гладуването има много неуспехи в постигането на продължително подобрение. Това важи най-вече за напредналите случаи, при които се прибягва до гладуване като последно средство. Не може да се твърди, че гладуването дава възможност на всеки мъж, жена и дете, да възстанови доброто си здраве, ако не се взима предвид общото състояние и етапа на болестта. Границите са очертани от самия организъм. Гладуването не е лекарство. Лечението е спонтанен биологичен процес и единствено той може да спаси болния. Безнадеждни случаи, които вече са в необратим стадий, няма да се подобрят, когато е ударил последният час и пациентът се обръща за помощ към гладуването. В повечето случаи опасността всъщност не е б това, че пациентът ще изгладнее до краен предел, а че по-скоро ще бъде натъпкан до смърт. Когато болестта е в последен стадий и няма надежда за възстановяване, ми се струва жестоко да тъпчем пациента до преяждане, което може единствено да увеличи страданията на смъртта. Изтегляне 330.52 Kb. Сподели с приятели:
|