Гр. Долна баня Ноември, 2005 Съдържание

От така изнесените данни според вида на собствеността върху горите и горските площи относителният им дял в общия Горски фонд на територията на общината е както следва: 57,50% (20 309 дка) - общинска частна собственост, 28,08% (9 916 дка) - частна собственост, 14,24% (5 030 дка) - държавна публична и частна собственост и 0,18% (64 дка) - собственост на други юридически лица.

Горският фонд на територията на община Долна баня се управлява и стопанисва от Държавно лесничейство – Костенец, със седалище к. Вили Костенец.

Горите на Горско стопанство Костенец са разположени по северните склонове на Рила планина и южните склонове на Ихтиманска Средна гора. В Горско стопанство Костенец е включен горският фонд от община Костенец и от община Долна баня. Община Долна баня се намира в Тракийско-горско растителна област, подобласт Рила. Попада в два климатични района на Умерено-континенталната климатична подобласт на Европейско-континенталната климатична област: климатичния планински и нископланински район на Западна Средна България и климатичния район на високите котловинни полета на Преходната планинско-котловинна поморфоложка област на Ихтиманска и Същинска Средна гора. Във вертикално отношение попада в равнинно-хълмистия и хълмисто-предпланинския пояс на дъбовите гори (500-550м). Дървесната и храстовата растителност е представена от съобществата на сухоустойчиви видове: цер; космат дъб; келяв габър; бяла акация; обикновен глог; шипка. Във влажните места покрай поречията на реките се срещат влаголюбиви видове – върба, топола, бряст, елша.

Други дървесни видове, които са разпространени в общината са явор, клек, елша, трепетлика, офика, шестил, череша и др. В състава на растителните формации участват и следните храстови, полухрастови и тревни видове: хвойна, шипка, леска, малина, къпина, боровинка, птиче грозде, лазаркиня, папрат, коприва, светлика, чашкодрян и др.

Според функциите които изпълнява територията на Горския фонд на общината се разпределя, както следва: 1) групи гори със стопанско предназначение 2) защитни гори и територии, от тях: противоерозионни гори и територии и мелиоративни гори и територии 3) рекреационни гори и територии 4) защитени природни територии 5) исторически места с обща площ и 6) други гори и територии със специално предназначение.

Според почвените и релефни условия горските площи са разделени на 6 подпояса. А) подпояс на хълмисто – предпланински смесени широколистни гори Б) подпояс на нископланински гори от горун, бук и ела; В) подпояс на средно планински гори от бук, ела и смърч; Г) подпояс на високопланински смърчови гори; Д) подпояс на високопланински гори от субалпийски смърч и мура; Е) подпояс на субалпийските формации от единични дървета, клек и храсталаци.

Горите стопанисвани от Държавно лесничейство – Костенец като основен компонент на околната среда и като икономически и социален фактор са от изключително голямо значение за развитието на общината.

Те поддържат биологичното развитие на района, подобряват климата, регулират водния режим, създават благоприятни условия за развитие на дивеча, служат като обект на туризъм, отдих, почивка и украса на природната среда. От тях се добиват значително количество строителна дървесина и дърва за огрев. Горите в общината имат голямо значение за местното население изразяващо се главно в снабдяването му с дърва за огрев (основен вид гориво за отопление на населението на територията на общината) и предоставяне на площи за паша. Дърводобивът, лесокултурната дейност, добивът на диворастящи гъби и горски плодове дават възможност за допълнителни доходи на населението. Горите в района на общината предлагат добра база за развитие на Ловното стопанство. Освен описаните функции горите в района имат и голямо противоерозионно и защитно-водохранно значение.

Лесоустройственият проект на лесничейството осигурява добри предпоставки за съхраняване, стопанисване и ползване на горския фонд. Основните насоки на организация на горското стопанство в общината, предвидени в проекта, са съобразени с поставената цел по групи гори и земи съобразно функциите им. В горите и земите с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции организацията на стопанисването е насочена преди всичко към разширеното възпроизводство на главния продукт – дървесината, а също така запазване и повишаване на чистотата на гората. Проектирани са подходящи сечи и залесявания за осъществяване на тази задача. Направлението на стопанисването в защитните и рекреационни гори и земи има за цел непрекъснато подобряване и увеличаване на особените им функции, според конкретното им предназначение. При тях ползването на дървесина е второстепенна задача. Така в защитните гори (противоерозионни и мелиоративни) основната цел е запазване на съществуващата растителност и почвата, както и ограничаване на ерозионните процеси чрез подходящи мероприятия, запазване на инженерните съоръжения и подобряване на ландшафта около тях. В зелената зона (”Рекреационни гори и територии”/ Курортни гори) предимство е дадено на здравно-украсните функции на горите и създаване на максимално подходящи условия за туризъм и краткотраен отдих на населението.

Количеството и качеството на горските масиви може да бъде и една от определящите предпоставки за бъдещото развитие на общината. Всички гори на територията на община Долна баня следва да се стопанисват въз основа на стриктно изпълнение на лесоустройствения проект. В проектираните мероприятия като главна сеч, отгледна сеч, санитарна сеч и сеч за реконструкция следва около 75% относителен дял да имат отгледните и санитарни сечи. Размера на годишно ползуване в горите да се определя от лесоустройствения проект съгласно определените стопански класове. Лесничейството следва да добива дървесина и да я продава на различни потребители. По отношение на общинските гори, собственост на община Долна баня,дърводобива и добива на дърва за огрев са отдадени, чрез организиране на търг от Държавно лесничейство Костенец. С цел бъдещето ефективно ползване и опазване на общинския горски фонд трябва да се създаде общинско предприятие да стопанисване и експлоатация.

Освен добив на дървесина се извършват и ще се извършват залесителни мероприятия. Начина на възобновяването на зрелите насаждения трябва да се определя конкретно за всяко насаждение в зависимост от типа месторастене, възобновителната му способност, бъдещият видов състав и водените до сега мероприятия от икономическа гледна точка. В горите с дървопроизводителни и средообразуващи функции залесяването трябва да има предимно производствена цел. В горите с особени/специални функции залесяването следва да се проектира с оглед увеличение на защитно-водохранните, защитно-противоерозионните и здравно-украсните им функции. Общо се предвижда за територията на община Долна баня в следващите 2006 – 2007 год. да бъдат залесявани пустеещи земи (ерозирали, пустеещи и територии за залесяване) на площ в размер на 3 – 4 хил. дка с бързорастящи високоенергийни дървесни видове с възраст на отсичане 10 – 15 години с обща стойност на инвестицията за периода 300 000 лв. Това е дългогодишна инвестиция, като при нейната реализация ще се ангажира допълнително работна ръка от местното население. В проектираните залесителни мероприятия в разработващият се от Държавно лесничейство – Костенец нов Лесоустройствен план за периода 2007 – 2016 год. ще се дава предимство на иглолистните дървесни видове – главно бял бор и черен бор, по-малко със смърч, бяла мура и ела – около 80% от ежегодно залесяваните площи. От широколистните дървесни видове ще се залесява главно със зимен дъб и бук, по-малко с цер габър и акация. Вследствие на предвидените мероприятия ще настъпят съществени промени в площите и възрастовия състав по дървесни видове. Ще се увеличи участието на иглолистните дървесни видове. От широколистните ще се увеличи участието на бука и на зимния дъб.

За правилното реализиране на лова и риболова на територията на общината е необходимо стриктно да се изпълнява и ловноустройствения проект, като неделима част от лесоустройствения проект.

В горските масиви редовно се правят проверки за незаконна сеч, контролират се пътните артерии, на нарушителите се съставят актове и се налагат наказания. С връщането на гори на техните собственици се осигурява допълнителен доход за развиване на базата на собствен ресурс.

На територията на горския фонд ще се осъществяват и в бъдеще редица странични ползвания – паша на едър и дребен рогат добитък, добив на сено от голите площи, добив на листников фураж при провеждане на сечи при реконструкцията на насажденията и почистване на просеки. Съществуват и сравнително добри условия за добив на билки, горски плодове и гъби.

Горските територии следва да бъдат оценявани и от гледна точка на потенциала им за развитие на някои алтернативни форми на туризъм, за съхранението, опазването и развитието на горската флора и фауна, както и на екологичното им въздействие.

Развитието на промишлеността е предимно свързана с развитието на хранително – вкусовата промишленост, като централно място заема винзавод – ЕТ “Ивена Комерс”. Винзаводът е традиционен производител на вина и високо алкохолни напитки от регионално и национално значение. Това е единственото по-голямо предприятие в общината, което разширява и модернизира производствените си мощности. На основата на повишено качество и обогатяваща се номенклатура, Винзаводът в град Долна баня притежава съществена конкурентноспособност както на вътрешния, така и на международните пазари. В завода работи около една пета от трудоспособното население на Долна баня, като проблем са не дотам добрите условия на труд.

Характерен отрасъл, произтичащ от особеностите на природата/голям е дела на горската растителност/ е дърводобива и дървопреработването.

Дърводобивът и дървопреработващата промишленост са представени от две по-големи фирми, които разполагат с амортизирано оборудване и обслужват предимно местни потребители. На територията на община Долна баня функционират десетина дребни производители на мебели от масив. Тяхното производство се осъществява практически в занаятчийски условия и е основано на индивидуални поръчки на отделни клиенти.

“Силвекс” -мотел “Долна баня”

“Тиже” ООД -хотел Природа /намира се в курорта/

“Марани тур” ЕООД - бивша база на БГА Балкан

“Ратан” ООД - частно летище

ЕТ ”Интерфорум ЕС” - оранжерия

ЕТ „П.Узунов” - шивашки цех

“Л и М Баден” ООД - дърводобив, добив на дърва за огрев от

общински гори

ПК „Напредък” - кооперация

Мелница „Ивел” - хлебопроизводство и производство на брашно

„Илиан Антов777” - кафе аператив и бутик

“Тед груп” ООД - дърводелска фабрика

Голф клуб “Ибър” - собственик на бъдещия голф комплекс

“Стил” ЕООД - общинско предприятие за комунално битови

услуги

„Балкан фрутс” - сертифицирано производство на ягоди и малини

На територията на общината се намират офиси на банките “Банка ДСК” и “Биохим”, които обслужват населението за различните видове финансови услуги.

Проблеми за развитието на бизнеса са недостига на финансови средства, високите данъци и голямата бюрокрация; слабата информираност за възможностите за развитие и инвестиране на голяма част от икономическите субекти.

Като цяло може да се определи, че с изключение на Винзавода в град Долна баня, промишлеността в общината е отбелязала упадък през последните десетина години. Основна причина за тази тенденция е разпокъсването на икономическите и технологическите връзки със стопанските субекти, в чиито рамки са функционирали сравнително малките промишлени предприятия в община Долна баня. От друга страна съществуващата – макар и скромна по мащаб промишлена инфраструктура/сгради, електрозахранване, водоснабдяване и канализация и други/ е предпоставка за насърчаване на малките и средните промишлени предприятия в общината. Важен позитивен фактор в това направление е наличието на квалифицирана работна сила, която за кратко време би позволило да се възродят определени конкурентоспособни индустриални производства в община Долна баня, сравнително добрата инфраструктура, относително ниските цени на земите, наличието на свободни земеделски имоти.

Това са предпоставки за разработване Проект за изграждане на съвременен „Индустриален парк на община Долна баня”, отговарящ на изискванията на европейските фондове за насърчаване на конкурентоспособните малки и средни предприятия. Изхождайки от предпоставките за създаване на конкурентоспособен Индустриален парк в землището на Община Долна баня и от опита в тази насока на публичните и частни институции и инвеститори от Европейския съюз могат да се определят основните характеристики на бъдещия Индустриален парк „Долна баня”, а именно:

1. Индустриален парк „Долна баня” може да привлича като клиенти – наематели на обособените терени както местни, така и западноевропейски, далекоизточни и други чуждестранни партньори от групата на средните производствени предприятия, заинтересовани от създаването на високоефективни гъвкави производства на територията на Република България с оглед износ без ограничения на крайната продукция на европейския пазар - след присъединяването на страната ни към Европейския съюз. По тази причина наред с предоставянето на традиционните административни и комунално-битови услуги трябва да се предвиди създаването на територията на Индустриален парк „Долна баня” на митническо бюро; данъчно бюро; банкови офиси и други подобни институции. Българското законодателство позволява в подобна зона всеки инвеститор да обособи собствен склад под митнически контрол и да се ползва на място – например в Долна баня, от предимствата на класическите свободни безмитни зони.

2. Маркетинговите проучвания сочат, че основно място в структурата на партньорите на бъдещия Индустриален парк „Долна баня” ще заемат производството на промишлени и хранителни стоки при прилагане на нови високи технологии; разработването и разпространението на продукти и услуги на информационните технологии; предоставянето на транспортни и логистични услуги с обхват Югоизточна Европа и други подобни предприемачески инициативи. Съществуват благоприятни условия за създаване на производства с преимуществена екологична насоченост, сертифицирани според изискванията на Европейския съюз за биологични производства, за безопасност на храните и други подобни.

3. Индустриален парк „Долна баня” може да бъде разположен на терен с площ от 100 дка до около 200 дка земя в землището на Община Долна баня, разпределена на парцели за отдаване под наем в зависимост от нуждите на фирмите. След оформяне на отделните парцели се изгражда вътрешно-транспортната мрежа /пътища и паркинги/. Към всеки парцел следва да се изгради връзка с водопровод, канал, кабел за електрическа енергия и кабели за телекомуникация със съответната мощност.

4. Концепцията за изграждане на Индустриален парк „Долна баня” трябва да се основава на подхода на единно управление, само с терени предоставени под наем. Това ще позволи по-активното и убедително привличане на институционална и финансова подкрепа от Европейския съюз, основана на публично-частното партньорство с Община Долна баня.