Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 60 61 вяра в съществуването на една-единствена цялост, обхващаща всичко съществуващо, в това число и духовния свят. С други думи, херметизмът е едно принципно антидуалистично уче- ние. Дуализмът, от своя страна, предполага наличието на противопоставяне, на конфликт между два противостоящи единна друг принципа, противопоставяне на несъвместими ценностни йерархии иреалности. В книга ние показахме, че духовната реалност е особена сфера на съществуване, която е фундамен- тално различна от физическата реалност на видимата вселена. С други думи, съгласно КВТТП характерът на целостта на съществуващото всичко е по-скоро дуалистична и линията на разделението минава по границата между духовния и физическия свят. В теорията на Шипов и Акимов обаче е възприета идеята за единството на духовния и физичния свят, което всъщност означава продължение на линията, означена от втория принципна херметизма. Но както видяхме в книга 4 , свеждането наду- ховния свят до този на физичната реалност или обратното, е във фундаментално противоречие с теоремата на фон Нойман от квантовата механика, както и с теоремата на Бел, свързана с явлението квантова нелокалност. Именно това противоречие наложи изграждането на КВТТП, който оформя и окончателния видна ФБ. Принципната несводимост на духовния свят към физическата вселена и обратното, всъщност означава отхвърляне на идеята за пантеизма, характерна за херметизма, което, от друга страна, е в пълно съгласие с християнската религиозна философия. КВТТП, както и християнството, следователно стоят от една и съща страна на бариерата, защитавайки дуализма, разграничаващ ясно Божието битие от това на човека, разграничаващ недвусмислено и категорично тялото на човека от душата, физическия от духовния свят, както и духана греховната природа от духана праведността и святостта. Теорията на руските учени Шипов и Акимов се плъзга по плоскостта на стария и изчерпал ресурсите си херметизъм и неговите езотерични разновидности, затова и философската интерпретация на тази теория, разработена отучените Ви Т. Тихоплав, има подчертано пантеистичен, херметичен и определено езотеричен харак- тер. Според херметизма реалността във всичките ѝ аспекти се възприема като всеобхватна цялост, в която всички дихотомии, всички различия между духовното и физическото битие, между духа и материята, са в хармонично единство. Цялостната картина на всичкото, включващо материалния и духовния свят, съставят една разбираема, достъпна за човешкото познание картина. Например злото и произтичащият от него грях може да бъде разбрани идентифициран чрез специфично познание, с помощта на което негативните явления, произтичащи от него, могат да бъдат компенсирани със собствените усилия на човека, чрез познание, посвещение и духовно израстване. Така грехът и греховната природа заемат своето логично място в цялостната картина на света, разглеждан като единно хармонично цяло. Защитниците на херметизма приемат, че човешкото познание има потенциална възможност пряко да осмисли всеобхватната хармония и като така то може да съдейства за превръщането на грешния човек в част от нея. Човешкото познание може да постигне тези цели, използвайки методологията на херметичното учение, основана на твърдението, че каквото е горното, такова е идолното. Това твърдение позволява прилагането на метода на аналогиите, които се предполага, че съществуват между физичния и духовния свят. Всичко това разкрива принципните различия между херме- тизма и християнството. Най-характерните особености на това различие ние ще се постараем да представим в настоящата кни- га. Херметизмът по своята същност представлява едно специфично мистично учение, мистичен сбор от знания и мистичен начин на мислене. Подобно на някои други учения, философски школи и начини (типове) на мислене, които ние след малко ще разгледаме подробното отхвърля опростенческите вярвания и упражняването на вярата без усилията на разума. Най-често херметизмът стои в основата на отхвърлянето на кодифицираните догми в различните религии, на авторитета на жреческите и клерикалните общества и групи, както и необходимостта въобще от тях. Много изследователи считат, че херметизмът всъщност отказва да приеме монопола на рационалния разум като единствено или доминиращо средство на познанието и върховен арбитър на действителността. На мястото на рационалното |