Грешките на херметизма и езотеризма, шифърът на да Винчи и Истината за Иисус Христос Вековното изопачаване на тайните на Сътворението
Изтегляне 1.48 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
ev mira1, prayer fasting5
| 56 57 чрез който човек може да подчини свръхестествените сили ида управлява реалността чрез ритуали, наркотици, чрез приглушаване и подтискане дейността на лявото полукълбо на мозъка, което води до активизиране на дясното полукълбо, съсредоточаващо в себе си центровете на чувствата, интуицията и образното мислене. Тези твърдения на древния автор обаче остават и до ден днешен обектна мистична или религиозна вяра, считани от съвременната наука като подчертано спекулативни. Авторът на въпросната книга твърди още, че в състояние на транс великият жрец е получавал уникална информация, която е могъл да предадена хората. Хермес е можел да напуска физическото си тяло чрез един метод, използвани до днес от видни езотерици- херметици и окултисти. Напр. в книгата Изумрудената плоча Хермес твърди, че у човека има частица от безсмъртното разумно начало, която може да бъде отделена чрез специални тренировки с помощта на дълбок транс, който приличана смърт, а след това чрез владеене на специални знания да излезе от тъмнината (ада) ида попадне в светлината (Бог)“ 35 Въпреки че през вековете херметизмът се развива предимно на вярата в някои ерзацнаучни (те. лъженаучни) твърдения, въз основана които това учение никога и никъде не е постигало онова, което твърдят неговите привърженици, в основата му се оформят редица рационално издържани истини, приети от съвременната наука. Напр. Хермес защитава идеята за единството на законите на вселената. Той пръв назовава човека микрокосмоси допуска, че за да опознае вселената, човек трябва да опознае първо самия себе си. Съгласно мнението на руската изследователка на езотеризма и херметизма С. Н. Павлова, учението на Хермес съдържа следните принципни положения, някои от които са признати и от съвременната наука 1) Бог съществува и затова човек трябва да се ръководи от принципа, който философията на херметизма нарича с всеобхватната дума Всичко“. Този принцип напр. напомня за теорията на всичко, представляваща една от фундаменталните теории във физиката, целяща обединението на всички природни физически взаимодействия и обяснението на всички възможни физични явления и процеси, протичащи във вселената от гледна точка на природните закони. Защитник на тази теория е известният английски физик Стивън Хокинг. 2) Светът съществува в Разума на това Всичко) Светът е безкраен и безкрайно сложена ние се лутаме из нищожно малка, достъпна за нашите възприятия негова част. Съвременната физика и астрономията показват несъстоятелността на този принцип. Оказва сече видимата вселена има крайни размери, бидейки ограничена част както в пространството, така и във времето) Светът е изграден на йерархична основа и се подчинявана единни принципи и единни закони. Това всъщност е идеал, който е заложени в основата на теорията на всичко) Единственият начин да съществува светът е движението, вибрацията, която се подчинявана този ритъм. Този принцип е формулиран неясно. Не е ясно напр. какво е естеството на въпросната вибрация (трептене на електромагнитното поле или нещо друго) Светът е поляризирани нито един процес не се осъществява без наличието на разлика в потенциалите. Съвременната наука потвърждава в известен смисъл този принципно същевременно в нея се описват и други форми на процеси, които не изискват наличието на потенциални различия. Напр. това е движението на телата по инерция) Светът е изграден на базата на причинноследствени връзки и въз основана това понятието за случайност е несъстоятелно. В съвременната наука случайността се разглежда като форма на незнанието на хората, възникващо при наличието на една безкрайна и следователно необозрима поредица от причини, следствието от която може да се разглежда като епистемологична основана случайността. С други думи, случайността се явява следствие на фундаментално непознаваем набор от причини, които човешкото познание не може да обхване по принцип) В света всичко е подчинено на взаимодействието на активното и пасивното начало, които се проявяват на всички йерархични нива. От гледна точка на съвременната наука положенията активно и пасивно имат относителен характер. В някои случаи едни и същи физични обекти могат да се окажат носители на активното начало, а при други физични условия същите обекти е възможно да се превърнат в пасивни фактори. Напр. електроните във външно електромагнитно поле изпитват влия- |