I същност и структура на правото Характеристика и белези на правото като нормативен регулатор
Фактически състав (ЮФ) на задължението за обезщетение
Изтегляне 376.53 Kb.
|
Свързани:
Методи на счетоводството, Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти., CV - 1, Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Управление на устройства чрез диспечера на устройства (Device Manager ), Туристическо поведение
| Фактически състав (ЮФ) на задължението за обезщетение
4. Обезщетение за вреди Длъжник, който е виновен за неизпълнението, отговаря спрямо кредитора за вредите, които той понася от неосъществения резултат на договора. „Да претърпи вреди" означава кредиторът да влоши състава на имуществото си под формата на ненужни и излишни разходи, нереализирани възможности за придобиване на някаква облага или неблагоприятно отражение върху някои фактически отношения. Поначало законодателят визира имуществените (материалните) вреди. Но справедливостта изисква да се обезщетят и онези накърнени права и интереси на кредитора, които са неимуществени и са в сферата на личните права, на нравствено-етичните норми (морала) или на фактическите отношения - търговски, научни, естетически, спортни, политически имуществените ^материалните,) вреди представляват онова влошаване на състава на имуществото на кредитора, което може да се определи по размер като разлика между имотното състояние на кредитора след неизпълнението на задължението и имотното състояние, което би имал, ако задължението би било изпълнено. Вредоносното неизпълнение се измерва с претърпените загуби и пропуснатите ползи от кредитора: претърпените загуби се изразяват в реалния размер на ощетяването на кредитора, в конкретните обстоятелства, които са довели до намаление на имущественото състояние на кредитора - например платени са транспортните разходи за доставката, но камионите се връщат празни, защото производителят не е осигурил в срок договореното количество стоки; пропуснатите ползи се изразяват в една възможност на кредитора да увеличи имуществото си, която обаче е била осуетена от неизпълнението. За преценяването на размера на пропуснатата полза се взема предвид едно бъдещо събитие, от което кредиторът е имал очакването да реализира определена полза. Така твърдението на кредитора го обременява с тежестта да установи какво би било положението, ако вредоносното действие не би настъпило и да докаже, че би предприел (или вече е предприел) необходимото действие за реализиране на тази полза така, че очакваното приращение (например печалба) със „сигурност", т.е. с една висока степен на достоверност, ще се реализира. Обикновено неизпълнението на едно договорно задължение, като причинява вреди и загуби на кредитора, поставя началото на поредица от други вреди и загуби, ефектът и мащабите от които може да бъде огромен и непредвидим, поради сложната връзка между гражданските правни субекти в гражданския оборот. Поради това определянето на реалните граници на последиците от неизпълнението, на тяхната причинна връзка и отдалечеността им от негативния резултат на неизпълнението, е от особена важност за определянето на размера на кредиторовата претенция за обезщетение. Правната уредба на този въпрос се дава от чл.82 от ЗЗД, който постановява: „Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди." Анализът на тази правна норма налага два основни извода: 1. Да отговаря за вредите, защото ги е причинил или както казва законодате лят „те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението". Това оз- начава, че между вредата и виновното неизпълнение трябва да съществува отношение на причинна зависимост (отношение на причина към следствие). 2. Да отговаря в определени граници - той дължи обезщетение само за тези вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението, т.е. обезщетение над този предел не се дължи, макар кредиторът наистина да е претърпял вреди, които се намират в причинна връзка с неизпълнението, но те са толкова „отдалечени" като последици, че не могат да се считат за пре ки или непосредствени: а) Предвидими вреди. Това са вредите, които при обикновени условия длъжникът може и трябва да очаква да се причинят като последица от неизпълнението (това, което нормално следва, ако длъжникът не изпълни задължението си). б) Преки вреди. Пряка е конкретната вреда, която се явява нормално и необходимо следствие от неосъщественото изпълнение на кредитора и това може по оезусловен начин да се докаже със съществуващия опит или практика в подобни случаи. Отговорност не може да възникне от косвена вреда, тъй като такава вреда не е пряко следствие от неизпълнението на договора и освен това причинната й връзка, с последиците от неизпълнението, е случайна, макар в определен момент значението й да има определящ характер. За да се поправи вредата, която кредиторът е претърпял, вследствие на неизпълнението, законът предвижда тяхното справедливо компенсиране, т.е. замяната им с определена равноценност под формата на парично или натурално обезщетение. Съгласно чл.79 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни задълженията си, кредиторът има право „да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнението". А. Натурално обезщетение „Обезщетението в натура" има условен смисъл - това понятие се използва, за да се противопостави на паричното обезщетение, т.е. да изведе на преден план искането на кредитора да получи реалното изпълнение, на което има право и което не е получил, като само вредите от забавата се компенсират с парично обезщетение. Законодателят защитава този имуществен интерес на кредитора, защото така неблагоприятните последици от виновното неизпълнение могат да бъдат отстранени възможно най-пълно и ефикасно, тъй като резултатът отговаря и на целта на облигационното правоотношение, и на целта на правната норма. „Обезщетяването", чрез пряко изпълнение (осъществяване „в натура" на дължимия резултат), зависи не само от неговата допустимост, установена от закона, а главно от инициативата на кредитора, който може да се възползва от тази правна възможност само ако прецени, че има интерес от такова изпълнение. В случай че за кредитора виновното неизпълнение на договора лишава от реално съдържание неговия интерес (например при фикс-сделка), то възможното компенсиране на вредите е обезщетението под формата на съответна парична сума. Б. Парично обезщетение Паричното обезщетение представлява правно задължение на длъжника да престира (еднократно и периодично) една парична сума, представляваща равноценност на понесената вреда. Изтегляне 376.53 Kb. Сподели с приятели:
|