Алкохолният туризъм предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти

Изтегляне 80.25 Kb. страница 1/7 Дата 16.01.2024 Размер 80.25 Kb. #119953

Навигация на страницата:

• Разработил: ВЕСЕЛИН СТЕФАНОВ АВРАМОВ

ЦЕНТЪР ЗА ДИСТАНЦИОННО ОБУЧЕНИЕ КУРСОВА РАБОТА Учебна дисциплина: Ресторантьорство Тема:Алкохолният туризъм – предпоставка за развитие или пречка за добрия имидж на ресторантьорството в българските курорти. Разработил: ВЕСЕЛИН СТЕФАНОВ АВРАМОВ Преподавател: проф. д-р Красимир Стоянов Левков Специалност: Икономика на туризма ОКС: Бакалавър Факултетен № 161430222016 Виненият туризъм е специфична продуктова структура, който съчетава пътуване с мотив дегустация и пиене на вино с култура, история, красива природа и добра кухня. Понятието “винен туризъм” се появява в началото на 90-те на миналия век в САЩ – Калифорния и по – късно в Австралия. Там преобладават неголеми като обем винарни (с годишно производство между 100 и 300 хиляди бутилки), които чрез организирането на винени уикенди и турове успяват да увеличат директните си продажби. В Европа включването на известни винарски региони и изби в туристическите маршрути е много по-стара практика, но тя не е развивана като отделен бизнес и вид туризъм. Винените турове с увлекателни беседи за технологията на вината, изнасяни от енолог, завършващи задължително с дегустации, проведени по всички професинални правила, стават търсени туристически продукти в Аржентина, Чили, Южна Африка, както и в стари винарски държави като Франция, Испания, Италия и Германия. В България са на лице необходимите условия и ресурси за превръщането и в атрактивна дестинация за винен туризъм. Традициите във винопроизводството и културата на виното по българските земи са далече в миналото, много преди създаването на самата българска държава. Виното е било част от културата на траките. ”Сакралната напитка на древните траки”, както я нарича проф. Иван Маразов се е пиела в ритуални ситуации, които изисквали приобщаване към божеството. Те смятали, „че виното е самият бог, който влиза в човека и заема мястото на "излязлата" душа, а самият дълъг и сложен технологичен процес на производството прави от виното знак на "култура", т.е. на тотално и радикално променена "природа". Виното е било „течната храна” на Дионис – Богът на виното и веселието, а култови практики са били гадаенето по пламъка на виното, мистериите, обредите, инициациите и жертвоприношенията с вино. Между другото, древните гърци са считали траките за варвари и заради това, че са пиели виното неразредено. Артефакти от тракийската култура са съдове за вино, известни с гръцките си наименования като ритони, амфори и фиали.не на вино. Фиалата (от гръцки phiálē, у древните гърци и траките - ниска чаша, използвана за вино) се приема за прототип на съвременната сомелиерска чаша - символ на професията. В началото на миналия век се изграждат основите на винарската индустрия в България. Основават се лозаро-винарски кооперативи, в няколко развити винарски центрове в страната - Ловеч, Мелник, Пловдив, Пазарджик, Плевен, Сухиндол, Сливен. През втората половина на века се оформят структурата на винопроизводството и облика на българското вино. Масово се засаждат световноизвестни сортове като каберне, мерло, мускат отонел, совиньон блан, шардоне, траминер, ркацители. Новите насаждения са високостеблени и широко редови, подходящи за машинна обработка и бране. Този тип модернизирано отглеждане на лозята се оказва обаче, неподходящ и почти пагубен за местните, типично български сортове мавруд, широка мелнишка лоза, гъмза, памид, димят и мискет. По време на прехода след 1989 г. настъпва срив българската винена индустрия – неудачна поземлена реформа и раздробяване на лозовите масиви, в редица случаи безогледна приватизация на винарските изби, загуба на пазари, намаляване на вътрешното потребление. С новия век и приемането на България в Европейския съюз започва нов етап в развитието на винопроизводството. С пред присъединителните земеделски фондове и програми като САПАРД и ФАР, много български винари и чужди инвеститори успяха да осъществят проектите си за модерни изби и лозя. Това постепенно започна да променя облика на цялата винарска индустрия и за броени години из всички лозаро-винарски райони изникнаха малки, средни и големи, отлично проектирани и добре оборудвани нови винарни с възможности за винен туризъм. Примери за това са Беса Вали, в района на Пазарджик, Загрей до Първомай, Едоардо Миролио до Нова Загора, Катаржина близо до Свиленград, Тера Тангра, Кастра Рубра в Харманли и др. Изтегляне 80.25 Kb. Сподели с приятели: