Въведение
През годините на преход и строителния бум в началото на
новото хилядолетие се допуснаха множество грешки свързани с
планирането и развитието на туризма, първоначално в морските и
планинските туристически комплекси, а постепенно и в не токова
популярни селища и туристически дестинации във вътрешността на
страната. Инвестиции в жилищни имоти все повече обсебват
публичните природните ресурси, формирайки бързи печалби, без да
се съблюдава обществения интерес за устойчиво развитие на туризма
и опазване на природното и културно наследство. Презастрояване на
Черноморието и някои планински региони, включително и в
защитени територии и зони, доведе до безвъзвратно унищожаване на
публичен туристически ресурс, на природни ценности и културно-
исторически паметници. Намаляване на капацитета и неефективно
функциониране на институциите ангажирани реално с развитието на
туризма, опазването и управлението на защитените територии и на
културно-историческото наследство. Постоянно променяща се
нормативна база и политики в трите области без включване на
заинтересованите страни и без ясни цели и стратегии за постигането
им, включително в областта на качеството на кадрите. Тези и други
тревожни тенденции налагат въвеждане на крайно необходимите
етически регулации в българския туризъм, заложени в Глобалния
етичен кодекс в туризма и Хартата за развитие на устойчив
туризъм в България, чийто принципи следва да бъдат прилагани в
национални, регионални и местни политики.
