5. Право на задържане Правото на задържане е способ за обезпечаване на длъжника, а не на кредитора. Законът признава на длъжника правото да задържи своята престация, докато не получи насрещното си вземане от кредитора. Особеното на това субективно право на длъжника е, че по своята правна природа задържането на престацията е едно възражение за недобросъвестност, насочено против кредитора, който иска своето, без да предлага това, което сам дължи насреща.
Правото на задържане се упражнява чрез възражение, което длъжникът противопоставя на кредитора си и по този начин отлага изпълнението на дължимата престация, докато не получи насрещно изпълнение за своята престация. Процедурата започва с отказ на длъжника да изпълни своето задължение по договора, след като дългът е станал изискуем. Това е повод кредиторът да иска по съдебен ред (или чрез преговори с длъжника - извънсъдебен ред) да му бъде престирано. В този случай длъжникът възразява на това негово искане, като му противопоставя предоставеното му от закона (чл.90 от ЗЗД) право на задържане, т.с. правната възможност да се позове, че има да взема от кредитора и да задържи дължимото дотогава, докато кредиторът не изпълни своето задължение. Това ни дава основание да обърнем внимание на три основни момента от правото на задържане:
а) правото на задържане е едно негативно потестативно (преобразуващо)
право - то се упражнява с едностранното волеизявление на длъжни ка, има
негативно въздействие, като спира (отлага) осъществяването на облига
ционни правоотношения, и фактически създава ново правно положение
между страните;
б) правото на задържане е обезпечително право, защото гарантира длъжни
ка за вземането, което има срещу своя кредитор;
в) правото на задържане е вид залог, то е залогоподобно право, защото
„кредитор, който упражнява задържането има право на предпочтително
удовлетворение от стойността на задържаната вещ" (чл.91 от ЗЗД);
г) правото на задържане е лично относително право - длъжникът може да
иска еднвременно изпълнение само от своя кредитор, следователно само
на него може да противопостави задържането.
Когато съдът приеме доказателствата на длъжника и това, че длъжникът има право на задържане, той постановява решение, с което го осъжда да прес-тира срешу едновременно насрещно престиране на кредитора (съгласно чл.90 от ЗЗД). По този начин справедливостта е постигната - длъжникът има право да отказва изпълнението, без да изпада в забава, докато не се осъществи еднов-ременност на изпълнението между него и кредитора.
