Култура
|
1999 г.
|
2000 г.
|
2001 г.
|
2002 г.
|
Дка
|
Кг/дка
|
Дка
|
Кг/дка
|
Дка
|
Кг/дка
|
Дка
|
Кг/дка
|
Пшеница
|
45 500
|
273
|
56 000
|
295
|
52 000
|
298
|
73 000
|
300
|
Ечемик
|
18 700
|
265
|
25 600
|
282
|
24 000
|
320
|
24 000
|
290
|
Слънчоглед
|
30 000
|
54
|
20 000
|
80
|
25 000
|
60
|
18 000
|
70
|
Царевица /зърно/
|
5 500
|
300
|
2 200
|
273
|
6 000
|
300
|
4 000
|
350
|
Тютюн
|
1 800
|
240
|
2 300
|
281
|
2 583
|
320
|
2 466
|
545
|
Грозде
|
23 200
|
500
|
23 200
|
862
|
23 200
|
620
|
23 300
|
800
|
Приоритетно място в растениевъдството заемат пшеницата, ечемикът и слънчогледът. През последните години засятите площи и полученият среден добив от тези култури варират, като най-значим ръст се забелязва при пшеницата и ечемикът. При пшеницата площите са нараснали от 45 хил. дка на 73 х. дка, със прогресивно нарастващ среден добив от 273 кг/дка през 1999 г. до 300 кг/дка за 2000 год. Ечемикът също бележи ръст, като площите са се увеличили с близо 1/3 от 18 700 на 24 000 хил. дка, а средният добив се движи в рамките 265-320 кг/дка, при общо взето нарастващи темпове и лек спад от 2001 спрямо 2002 год. Слънчогледът е третата по важност култура в района. Свитите площи и сравнително по-ниските добиви за тази култура, както и тези на царевицата за зърно се обясняват с високите температури и продължителните засушавания през годината и недостатъчно ефективното използване на изградените системи за напояване.
Лозарство. С особено голямо значение и дял в селското стопанство на общината се явява лозарството. Подходящите климатични и почвени условия, както и традициите и опитът на местните производители поставят отглеждането на грозде и преработката му във вина и спиртни напитки на водещо място в общинската икономика. Площите, заети с лозя през 2002 г. са 23 200 дка (през 2003 г. вече достигат 23 300 дка) и има намерения за допълнителното им увеличаване в близките години с още над 500 дка.
През последните десет години отрасълът преминава през различни етапи на развитие. До 1996 година насажденията се стопанисват с грижите на лош стопанин, което доведе до критично фитосанитарно състояние. Причини за занемаряване на трайните насаждения са също възрастовото и физиологичното състояние, високите производствени разходи, дисбалансът между търсенето и предлагането на продукцията. Всичко това доведе до бракуване на част от лозовите насаждения, а не малка част от съществуващите също са за брак.
С приключване на аграрната реформа по възстановяване на собствеността на земеделските земи след 1997-98 година, се наблюдава повишен интерес към лозарството в региона. Собствениците и арендаторите започнаха възстановителни мероприятия /подмладяване/ на съществуващите насаждения, а също и проучване, анализи и създаване на нови масиви.
Това дава основание за оптимизъм за по-нататъшно възраждане и развитие на лозарството в региона.
Тютюнопроизводство. Тютюн се произвежда предимно в селата по поречието на р. Луда Камчия, което се свързва с опита в това производство на населението от тези села, а също така в последните години и в някои други села в източната част на общината.
Овощарство. От общо 33 896 дка трайни насаждения в община Сунгурларе 10 696 дка са овощни видове - праскови, череши, ябълки, ягоди, малини (останалите 23 200 дка са лозови масиви). За съжаление, в по-голямата си част овощните насаждения са или частично занемарени или напълно изоставени. Иначе, почвените и климатичните условия са благоприятни за овощарството и при подходящи стимули, наличие на пазари и добри цени би могло да се развива успешно на територията на общината.
Зеленчукопроизводство
Сравнително слабо застъпено. Отглеждат се картофи в с. Горово и с. Вълчин, моркови и карфиол в с. Босилково, домати в гр. Сунгурларе, краставици в с.Вълчин, лук в с. Костен и зеле в с. Лозарево и с. Вълчин.
Зеленчуци за лична консумация се отглеждат в дворовете и личните стопанства.
Наличието на добре развита напоителна система в землищата на Сунгурларе, Славянци, Чубра, Черница и Горово е предпоставка за бъдещото развитие на този подотрасъл.
Добри условия и възможности има за отглеждане с комерсиална цел и на по-нетрадиционни култури като билки, гъби, малини, ягоди, орехи, и др. подобни.
Животновъдство.
Животновъдството е втори основен подотрасъл на селското стопанство в общината, профилиран в областта на говедовъдството, свиневъдството и овцевъдството. То се развива от фирми, едри земеделски производители и в личните стопанства В последните години се развива изключително в частния сектор.
Справка за броя на наличните животни към 31.07.2003 г.
Сподели с приятели: |