тема (онова, което представлява предметът)

3. 
   Обществени колекции
   

Колкото до обществените колекции на организации, различни от обществените културни институции, ръководните принципи припомнят необходимостта от предвиждане на адекватни административни процедури и процедури за поддръжка. Наказателни санкции се налагат при кражба или опит за кражба, посегателство на цялостта на колекциите, осакатяването, разрушаването и т.н. Дори небрежността или неправилната поддръжка трябва да бъдат подлежат на санкциониране. Европейската Конвенция за опазване на околната среда, чрез наказателното си право (1998г.), е приложима в този контекст, тъй като тя изисква от подписалите я държави да приемат съответни мерки срещу нарушенията, направени умишлено в голям брой сфери ( включително паметници и други опазвани предмети). Препоръка № R (96) 9, отнасяща се до опазването на културното наследство срещу незаконните действия, припомня необходимостта от анализ на рисковете, свързани с незаконните действия: да се предвидят стратегии за опазване – превантивни мерки (маркиране и снимки на предметите, укрепени врати, двойни стъкла, огнеопорни каси, електронни камери за наблюдение) и противодействащи аварийни мерки (за координирането на различните участници) – и за оценка на адаптирането на нивото на сигурност към евентуалния риск.

4. 
   Пазар на изкуството
   

5. 
   Трансфер на културните ценности
   

Много международни текстове определят точни правила в това отношение. Конвенцията от Делфи (която третира въпроса в чл. 6 до 10) и Конвенцията на МИУЧП от 1995г. са приети без още да им се противостои. В замяна на това, Конвенцията на ЮНЕСКО от 1970г. и общественият ръководен принцип от 1993г. са в сила. Процедурите по реституция имат различни полета на приложения, в зависимост от различните текстове. Най-общо те визират:

• 
  ценностите, които една държава счита за значими;
  
• 
  откраднати или изнесени произведения, които са част от националния трезор;
  
• 
  ценности, незаконно изнесени от територията на държава след присъединяването й към различните международни конвенции;
  
• 
  крадени предмети от обществени колекции и други места;
  

Конвенция за опазване на правата на човека и на основните човешки свободи (Рим, 4 ноември 1950г.) (STE № 5) (Европейска Конвенция за правата на човека) и нейните протоколи.

Европейска Конвенция за нарушенията спрямо културните ценности (Делфи, 23 юни 1985г.) (STE № 119).

Препоръка 1172 (1992), отнасяща се до състоянието на културното наследство в централна и източна Европа, приета от парламентарната Асамблея на 3 февруари 1992г.

Препоръка № R (96) 6, отнасяща се до опазването на културното наследство срещу незаконите действия, приета от Комитета на министрите на 19 юни 1996г.

Препоръка № R (98) 4, отнасяща се до мерките, спомагащи за интегралната консервация на културно–историческите ансамбли, изградени от движими и недвижими ценности, приета от Комитета на министрите на 17 март 1998г.

Препоръки 1372 (1998) върху Конвенцията на НИУЧП за откраднатите или незаконно изнесени културни ценности, приета от парламентарната Асамблея на 26 май 1998г.

Препоръка 1375 (1998), отнасяща се до опазването срещу разпръскването на случайно събрани колекции, приета от парламентарната Асамблея на 26 май 1998г.

Европейска Конвенция за опазването на околната среда посредством наказателното право (Страсбург, 4 ноември 1998г.) (STE № 172).

Резолюция 1205 (1999), отнасяща се до еврейските култрни ценности, взети насила, приета от постоянната Комисия на парламентарната Асамблея на 4 ноември 1999г.

Ръководни принципи за опазването на архитектурното наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.).

Ръководни принципи за опазването на археологическото наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.).

Ръководни принципи за опазването на движимото наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.).

Насоки за развитието на законодателства и системи за управление на културното наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.).

Насоки за инвентаризация и документиране на културното наследство, Програма за техническо сътрудничество и подпомагане, Служба на културното наследство (Страсбург, 2000г.).
Други текстове:

ГСМТТ: Генерална спогодба върху митническите и търговски тарифи (1974г.).

ЕИК: Трактат, институиращ Европейската Общност (Рим, 1957г.; затвърден през 1997г.).

ЮНЕСКО: Конвенция за опазване на културните ценности в случай на военен конфликт (Хага, 14 май 1954г.) и 2-ри протокол (Хага, 26 март 1999г.).

ЮНЕСКО: Конвенция, засягаща мерките за забрана и спиране на нелегалния внос, износ и трансфер на културни ценности (Париж, 14 ноември 1970г.).

ЮНЕСКО: Препоръка за опазване на движимото културно наследство (Париж, 28 ноември 1978г.).

ЕИК: Правилник № 3911/92 от 9 декември 1992г. на Съвета относно износа на културни ценности.

ЕИК: Правилник № 752/93 от 30 март 1993г. на Комисията, който се отнася до постановленията за прилагане на правилник 3911/92 на Съвета, засягащ износа на културни ценности.

ЕИК: Ръководен принцп 93/7/СЕЕ на Съвета от 15 март 1993г., отнасящ се до реституцията на културни ценности, напуснали незаконно територията на държава–членка.

Духовното или нематериално наследство беше много по-трудно за дефиниране и опазване от “предметите, имащи културна стойност ”, които са в основата на европейската Конвенция и на пследвалите я конвенции, специално посветени на движимото и недвижимото наследство. Но нематериалното наследство е също част от “общото културно наследство на Европа” и Конвенцията от 1954г. подчертава в частност необходимостта от насърчаване изучаването на “езици, история и цивилизация”.

Очевидно съществува връзка между материалното и нематериалното наследство. Нематериалното, например, е наследство, което въплъщава нематериални стойности от естетическо, възпоменателно, историческо, духовно или архитектурно естество. От момента, в който достатъчно хора отчитат, че дадено място въплъщава такива стойности, могат да се предвиждат мерки за опазване на неговото бъдеще (“използване и опазване”). Един предварителен проект за резолюция на Съвета на Европа по въпросите, отнасящи се “до наследството, идентичността и многообразието”, представен от Комитета за културно наследство (ККН) през 2000г., но който не беше одобрен, утвърждава следното:

“Културното наследство представлява богатството на културните и социални традиции (…) Той е резултат и автентично свидетелство за взаимодействието на индивидите и общностите като израз на техните вярвания, стойности, стремежи, реализации и опит (…) Тези общности и индивиди са, или са били, концентрирани на определена територия или разпръснати, мнозинства или малцинства, изчезнали или още съществуват. Една територия включва съвкупността от природна среда и сгради, които притежават общи, физически или нефизически характеристики (…) Опазването и експонирането на идентичността и многообразието са изграждащи елементи на живота на общностите или на отделните индивиди…”.

Основната идея на тази декларация е: богатството на културното наследство е следствие от взаимодействието между човешките същества, общностите, предметите и заобикалящата ги среда, с други думи, от взаимодействието на материални и нематериални елементи. Тези въпроси са разгледани в доклада на Комисията на De Cuélar на ЮНЕСКО, озаглавен “Нашето креативно многообразие”, публикуван през 1992г. Според този доклад, например, нематериалното наследство, като имената на местности или местните традиции, е част от културното наследство и то спомага, при взаимодействие с природата, за изграждане на един културен пейзаж (виж Част 6).

Нематериалното наследство трябва да бъде схващано като голяма съвкупност, обединяваща всички форми на народната и традиционна култура. То включва “колективното творчество” на дадена общност, изградена на традицията, както и местните обичаи, устните традиции, езика, празниците, ритуалите, танца, музиката, кулинарното изкуство и уменията, свързани с материалните аспекти на културата и наследството. Тяхното опазване позволява да се разберат туземните култури в историческа перспектива. Въпреки това, поради преходния си характер, нематериалното наследство е изключително уязвимо и трудно за опазване с юридически средства. Нещо повече, ако на страни, които желаят да реформират законите си в тази област, е оказана техническа помощ и ако част от тях наистина са създали законодателни постановления за опазване на духовните стойности, Съветът на Европа най-често е предпочитал да дава съвети за стратегиите, които трябва да се предприемат (събуждане на интереса и образование) и за ролята, която могат да играят институциите в опазването на традиционната и народна култура, отколкото да определя нормативни мерки за опазване. Наравно с това, понятието “колективна памет” е от съществено значение за опазването на материалното наследство.

Идеята за “колективна памет” е изложена в някои от основните текстове на Съвета на Европа. Препоръка № R (89) 6, отнасяща се до опазването и експонирането на наследството на народната архитектура е резултат от необходимостта да се запази “колективната памет” на “народна” Европа, чрез провеждането на полидисциплинарни дейности в тази област и проявява на интерес към архитектурните и художествени качества, но и към географските, истоирчески, икономически, социални и етноложки фактори. Технологичният прогрес и еволюцията на индустриалния сектор оказват влияние върху традиционните индустриални обекти. По този повод Препоръка № R (90) 20, отнасяща се до опазването и консервацията на техническото, индустриално и художествено наследство на Европа, признава техническата, културна и социална стойност на съвкупността от това наследство, което е значима част от “колективната памет и европейската идентичност”, елементи на което заслужават да бъдат опазвани.

Нарастващата необходимост от събуждане на обществения интерес към стойностите на наследството е подчертана в 3-та европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Ла Валета, 16–17 януари 1992г.). Резолюция № 3.C.b признава важната роля в това отношение на проектите, които се изразяват в европейски Класове на наследството, европейски дни на наследството и европейски културни маршрути и акцентира върху нуждата от промотиране на наследството, представяйки ориентири за европейската памет. Декларацията от Хелзинки за политическото измерение на консервацията на културното наследство на Европа, направена по време на 4-та европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Хелзинки, 30–31 май 1996г.) цели да се насърчи достъпа до знание и използване на културното наследство (включително и на нематериалното) като основен фактор за индивидуалното и колективно процъфтяване. Резолюция № 1 (Културното наследство – фактор за европейското изграждане) подчертава значението на всяка една култура и общи традиции, допринесли за развитието на модерна Европа и на нейното наследство. Тези въпроси са засегнати отново и в препоръка на Комитета на министрите от 1998г., както и в кампанията “Европа – едно общо наследство” през 1999–2000г.

Препоръка № R (98) 5, отнасяща се до педагогиката на наследството потвърждава факта, че действията за изучаване на наследството са привилегировано средство, което може да даде смисъл на бъдещето чрез едно по-добро разбиране на миналото. Тази препоръка следва Препоръка 1283 (1996), отнасяща се до историята и изучаването на историята на Европа, приета от парламентарната Асамблея, която подчертава значимостта от преподаването на история за запознаване на младежта със собственото й културно–историческо наследство, и спомага за по-голямо разбирателство и доверие между народите на Европа (виж Част 1 и Препоръка (2001) 15 на Комитета на министрите, отнасяща се до обучението по история в Европа през XXI век). Резолюция (98) 4 за културните маршрути на Съвета на Европа дефинира списък на приоритите за намеса, отбелязвайки, че идентифицирането на европейските стойности и на общото културно наследство може да се реализира посредством създаването на културни маршрути, проследяващи историята на народите, миграциите и разпространението на големите цивилизационни течения. Нужно е проектите, провеждани в тази насока, да експонират паметта, историята и европейското наследство и да взимат предвид както материалното, така и нематериалното наследство. Накрая, една от целите на кампанията 1999–2000г. беше да подчертае факта, че:

“... наследството не включва само материални ценности, паметници, археологически останки, движими ценности, културни пейзажи, селски или индустриални ансамбли... и че стойностите от духовно, етично и интелектуално естество трябва да бъдат поставени на първи план в момент, когато историята набира ход... ” (както г-н Ханс Кристиан Крюгер го припомни в своята реч, произнесена по повод на приключването на кампанията, състояла се в Рига от 7 до 9 декември 2000г.).

Декларацията на Съвета на Европа за културното многообразие, която признава, че това многообразие е основно условие за съществуването на човешкото общество, препотвърждава становището, че политиките трябва да осигурят признание на различните културни форми. В това отношение необходимостта от опазване на нематериалните аспекти на културното наследство, изградено на традиции и обичаи, е особено актуална. 5-та европейска Конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Порторож, 6-7 април 20001г.), изтъква темата за опазването и развитието на културното многообразие като съставен елемент от идентичността на общностите и индивидите, и се обръща с призив към обществените власти да позволят на местните общности да “открият своята идентичност и чувство на принадлежност, с помощта на едно по-добро разбиране на материалните, лингвистичните и духовни стойности на наследството” (Резолюция № 1). Относно бъдещите дейности на Съвета на Европа в областта на културното наследство, конференцията препоръчва изработването на основни текстове за референция с цел разширение на понятието за наследство, което да включи и понятието “културна околна среда” и задоволяване на нуждата от опазване на материалните, нематериалните и духовни стойности.

По-нататък Комитетът на министрите приема основните насоки за развитие на тези дейности, които трябва да приключат в края на 2003г., и които включват сътрудничество с други международни организации (Решение № СМ/792/04072001) (виж Част 1). Неотдавнашните дейности за планиране, произтичащи от насоките на ККН, а в последствие и на Управителния Комитет за културно наследство (УККН), разшириха кръга от стойностите на наследството, свързвайки материалното и нематериалното наследство (“възпоменателни обекти”, имащи стойност на спомен, напр. Берлинската стена). Освен това, необходимостта от децентрализация на наследството бе широко призната; удобното разграничаване на материално от нематериално наследство оттук насетне е осъждано като като твърде тесногръдо. Все пак, най-общо работната група, създадена да проучи тези нови дейности, след консултации с представители на ЮНЕСКО и на ИКОМОС, се съгласи, че Съветът на Европа трябва да избягва дублиране с работата на ЮНЕСКО при изработването на определения, отнасящи се до нематериалното наследство. Вместо това, да съсредоточи усилията си върху ролята на наследството в обществото, по-специално от гледна точка на неговото интерпретиране и обясняване.

Работата на ЮНЕСКО в тази област включва Препоръката от 1989г. за опазването на традиционната и народна култура, последвана от план за действие, предназачен за опазването на нематериалното наследство, съобразен с Резолюция 25 В.2, приета от Генералната Конференция на ЮНЕСКО на неговата 30 сесия през ноември 1999г. През 2001г. Изпълнителният Съвет на ЮНЕСКО препоръча на Генералната Конференция да засили дейността си, като изработи нов нормативен инструмент. Освен това, универсалната Декларация за културното многообразие, приета от ЮНЕСКО през 2001г., препотвърждава, че културата “трябва да бъде разглеждана като съвкупност от отличителни духовни и материални, интелектуални и емоционални черти, характеризиращи дадено общество или социална група и че тя включва, освен изкуствата и литературата, начина на живот на отделния индивид, на колектива, стойностните системи, традиции и вярвания”. Тази декларация включва и план за приложение на препоръката с изработването на политики и стратегии за опазване и експониране на културното и природно наследство с акцент върху устното и нематериално културно наследство.

Европейска културна конвенция (Париж, 19 януари 1954г.) (STE № 18).

Препоръка № R (89) 6, отнасяща се до опазването и експонирането на селското културно наследство, приета от Комитета на министрите на 13 април 1989г.

Препоръка № R (90) 20, отнасяща се до опазването и консервацията на техническото, индустриалното и художествено наследство на Европа, приета от Комитета на министрите на 13 септември 1990г.

III европейска конференция на министрите, отговорни за културното наследство (Ла Валета, 16–17 януари 1992г.): Резолюция № 3 C.b на конференцията.

Препоръка 1283 (1996), отнасяща се до историята и изучаването на историята на Европа, приета от парламентарната Асамблея на Съвета на Европа на 22 януари 1996г. и Отговор на Препоръка 1283 (1996), приета от Комитета на министрите на 5 септември 1996г.

IV европейска конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Хелзинки, 30–31 май 1996г.): Декларацията от Хелзинки за политическото измерение на консервацията на културното наследство в Европа и Резолюция № 1.

Препоръка № R (98) 5, отнасяща се до педагогиката на наследството, приета от Комитета на министрите на 17 март 1998г.

Резолюция (98) 4 за културните маршрути на Съвета на Европа, приета от Комитета на министрите на 17 март 1998г.

Декларация за културното многообразие, приета от Комитета на министрите на 7 декември 2000г.

V европейска конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Порторож, Словения, 5–7 април 2001г.) : Резолюции № 1 и 2.

Проспектива: функции на културното наследство в една променяща се Европа: сборник с резултатите на експертите, доклад, изготвен от работна група, Разделяне на културното наследство, Съвет на Европа, 2001г.

Препоръка Rec (2001) 15 на Комитета на министрите към страните–членки, отнасяща се до обучението по история на Европа на XXI век, приета от Комитета на министрите на 31 октомври 2001г.
Други текстове:

ЮНЕСКО: Нашето креативно многообразие, доклад на световната Комисия за култура и развитие, 1992г.

ЮНЕСКО: Препоръка за опазването на традиционната и народна култура, приета от Генералната Конференция на 15 ноември 1989г.

ЮНЕСКО: Доклад, отнасящ се до предварителното поручване на възможността да се регламентира на международно ниво опазването на опазването на традиционната и народна култура, посредством нов нормативен инструмент, Изпълнителен Съвет, 16 май 2001г.

ЮНЕСКО: универсална Декларация за многообразието (Париж, 2 ноември 2001г.).

ЧАСТ 6

КУЛТУРНА СРЕДА

Еволюция на понятието “културна среда”

Препоръка № R (95) 9 на Комитета на министрите, отнасяща се до интегралната консервация на културните обекти, като част от политиките за пейзажа, признава, че околната среда е динамична система, изградена от природни и културни елементи, чието взаимодействие може да има пряк или непряк, незабавен или дългосрочен ефект върху живите организми, човешките общности и наследството като цяло. Препоръчвайки на правителствата да определят своите политики за пейзажа в по-тясна връзка с регионалното планиране, земеделската и горска политика и консервацията на културното и природно наследство, тя цели разпространяване на принципите за устойчиво развитие чрез баланс между нуждите на обществото, използването на природните ресурси и организацията на човешките дейности. Препоръката дава основни насоки за развитие на политиките за пейзажа с цел зачитане и експониране на европейските културни идентичности, и предлага мерки за консервацията и контролираното развитие на културните обекти.

Връзката между културното и природно наследство и благоустройството на териториите е развита по-късно в резултат на работата на Конгреса на местните и регионални власти в Европа (КМРВЕ), която води до отварянето за подпис на европейската конвенция за пейзажа във Флоренция, на 20 октомври 2000г., и в резултат от приемането на Ръководни принципи за устойчиво териториално развитие на европейския континент на 12-та сесия на европейската конференция на министрите, отговарящи за благоустройството на териториите (ЕКМБТ), състояла се в Хановър от 7 до 9 септември 2000г. (виж Част 7).

4-та европейска конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Хелзинки, 30–31 май 1996г.), очертава за първи път, в рамките на дейностите на Съвета на Европа, понятието за “културна среда”. Параграф А (достъп до културното наследство) на Декларацията от Хелзинки за политическото измерение на консервацията на културното наследство в Европа утвърждава:

“…Достъпът до знания и използването на културното наследство трябва да насърчава като основен фактор за индивидуално и колективно осъществяване. Този достъп позволява на всеки един да се самоопредели в своята историческа, социална и културна среда. Разширеното понятие на наследството, според настоящата декларация, включва не само архитектурното и археологическо наследство, но и културните пейзажи, движимите ценности и нематериалното наследство…”.

Заключителната декларация на II-та среща на върха на държавните глави на страните–членки на Съвета на Европа (Страсбург, 10–11 октомври 1997г.) се спира специално върху важната роля на опазването на културното и природно наследство и върху нуждата от стимулиране на процеса на осъзнаване на това наследство, заздравяйки взаиморазбирателството и доверието между народите на Европа.

5та европейска конференция на министрите, отговарящи за културното наследство (Порторож, 6–7 април 2001г.), лансира идеята за “културна среда”, застъпвайки се за нейното утвърждаване чрез приемане на стратегии за развитие, целящи просперитет и признаващи необходимостта от устойчиво опазване на културното наследство; чрез политики за постигане на стойностна съвременна архитектура, която да създаде утрешното наследство; чрез опазване цялостта на културното наследство (като не се насърчават копията на изчезналите сгради); чрез мерки, способстващи редовната поддръжка на наследството; чрез развитие на политики за благоустройство на териториите, зачитащи “културната среда” и приноса на всички исторически епохи; и чрез културно сътрудничество с цел развиването на етични подходи и на междусекторни политики (Резолюция 1.4). От гледна точка на бъдещите дейности на Съвета на Европа, европейските министри призовават Комитета на министрите да изработи програма за разширяване на понятието за наследство, което да включва и “културната среда”, и за задоволяване на нуждата от опазване на културните стойности в техния най-широк смисъл (материален, нематериален и духовен) (Резолюция 2.1). Програмата оказва влияние върху принципите, изложени в Декларацията от Хелзинки по отношение на достъпа до културно наследство и отново повдига въпроса за културните права в областта на културното наследство.

Дейностите по планиране, предприети неотдавна под контрола на Комитета за културно наследство (ККН), а след това и на Управителния Комитет за културно наследство (УККН) започнаха да изучават концептуално прехода от опазването на паметниците посредством интегрална консервация към желаната цел за устойчиво управление на културните аспекти (матераилни и нематериални) на околната среда в нейната цялост (виж Част 7). Това развитие почива на все по-разпространената идея, че човек живее в глобална “културна среда?”, изградена от различни смислови значения и спомени, които представляват паметта на индивидите и общностите и са основа на тяхната идентичност. С други думи, културното наследство не се ограничава само с ясно определените предмети и места, обект на опазване. Тази промяна отразява прехода от една система за опазване на културното наследство – “отгоре–надолу” към обратния подход – “отдолу–нагоре”, който привилегирова темите от обществен интерес, изразени в “колективната памет” на хората и на местата, с които те се идентифицират (виж Част 5).

В това отношение Конвенцията от Флоренция предоставя подходяща рамка за сътрудничество в областта на околната среда и за включване на културното и природно наследство в политика за устойчиво благоустройство на териториите. Нейният 5 чл. (a и d) декларира, че всяка страна се ангажира:

“… да признава юридически пейзажа като основен компонент на обкръжаващата среда на хората, израз на многообразието на тяхното общо културно и природно наследство, и основа на тяхната идентичност…” и “… да интегрира пейзажа в политиките за благоустройство на териториите и урбанизъм, в политиките за култура, околна среда, земеделие, икономика и социална политика, както и в другите политики, които могат да окажат пряк или косвен ефект върху пейзажа…”.

Член 1 а определя “пейзажа” като такава част от територията, която “… е възприета от хората, чийто характер се дължи на действието на природните и/или човешки фактори и на тяхното взаимодействие…”.

В заключение обяснителният доклад уточнява, че, упражнявайки допълнително влияние върху своята околна среда, хората ще могат да заздравят местните и регионални идентичности и различия, което би трябвало да допринесе за осъществяване на целта, определена от Декларацията от Хелзинки, а именно “индивидуално и колективно осъществяване”.

Този подход трябва да бъде развит чрез действия за информиране и за събуждане на обществения интерес, които да насърчат максимален брой страни да ратифицират конвенцията, и чрез изработването на нов нормативен текст за културните права и свързаните с тях въпроси, който включва понятието

“културна среда” (виж Част 1).