66
Таира е шефът на отдела по благополучие към кметството. Облечен в официален костюм, той сяда срещу нас и отваря бележника и папката си. До него се настанява Йуки. В папката на Таира са списъците с всички жители на селото, подредени по възрасти по клубове. Той ни обяснява, че едно от характерните за Охими неща е принадлежността на всеки към група хора (клуб или
моай), в която си помагат взаимно.
Групите нямат конкретна цел, те функционират почти като семейства. Разказват ни също, че в Охими много от нещата се случват на доброволни начала, а не срещу заплащане. Всички предлагат да помагат, а работата на кметството е да организира задачите. По този начин всеки човек се чувства част от общността и може да бъде полезен на селото.
Охими е предпоследното населено място преди да се стигне донос Хедо – най-северната точка на най-големия остров от архипелага. От върха на една от близките планини може да се види цялото село ида се обхване с поглед
зеленината на джунглата янбару. Питаме се къде се крият тези почти 3200 жители. Виждат се някакви къщи, но всичките са пръснати на малки групи близо до морето или в тесните долини, в които навлизат второстепенните пътища.
Сподели с приятели: