Икигай тайните на Япония за
Глава VI. ВДЪХНОВЕНИЯ ОТ СТОЛЕТНИЦИТЕ
Изтегляне 1.55 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Пристигане в Охими
| Глава VI. ВДЪХНОВЕНИЯ ОТ СТОЛЕТНИЦИТЕ Традиции и жизнеутвърждаващи девизи от Охими за дълъг и щастлив живот За да стигнем до Охими, трябваше да летим почти три часа от Токио до Наха – столицата на Окинава. Няколко месеца по-рано се бяхме свързали с кметството на селото на столетниците, за да обясним какви са причините за нашето пътуване ида заявим намерението си да проведем интервюта с най-възрастните му жители. След многобройни разговори, най-после получихме помощ от администрацията и успяхме да наемем къща в близост до селото. Една година след като бяхме стартирали проекта, бяхме на прага на запознанството си с най-дълголетните хора в света. Веднага си дадохме сметка, че там времето изглежда спряло и сякаш всички живеят в някакво безкрайно настояще. Пристигане в Охими След два часа път с кола от Наха, най-после можем да шофираме, без да се притесняваме за трафика. Вдясно от нас е морето и пустият плаж, вляво – планините, покрити от яибару (характерната за Окинава тропическа растителност. Отминаваме Наго – в този град се произвежда бирата Орион, с която се гордеят всички жители на Окинава. Продължаваме по шосе 58 покрай морския бряг и навлизаме в общинския районна Охими. Туктам се виждат малки къщурки и магазинчета, сгушени в тясното пространство между пътя и планинския склон. Навлизане в самото село, минаваме покрай няколко махали с пръснати насам-натам къщи. Изглежда така, сякаш Охими няма център. GPS навигацията най-после ни отвежда до нашата цел – Центъра за подкрепа и популяризиране на благополучието към кметството на Охими. Той се помещава в неугледна бетонна сграда на един от изходите на шосе 58. Влизаме през задната врата, където ни очаква Таира. До него се появява дребна усмихната женица, която се представя като Йуки. В същия миг две други дами, работещи пред компютри, се надигат от местата си и ни отвеждат в стаята за срещи. Сервират ни чай и дават на всеки от нас по два шикуваса. 66 Таира е шефът на отдела по благополучие към кметството. Облечен в официален костюм, той сяда срещу нас и отваря бележника и папката си. До него се настанява Йуки. В папката на Таира са списъците с всички жители на селото, подредени по възрасти по клубове. Той ни обяснява, че едно от характерните за Охими неща е принадлежността на всеки към група хора (клуб или моай), в която си помагат взаимно. Групите нямат конкретна цел, те функционират почти като семейства. Разказват ни също, че в Охими много от нещата се случват на доброволни начала, а не срещу заплащане. Всички предлагат да помагат, а работата на кметството е да организира задачите. По този начин всеки човек се чувства част от общността и може да бъде полезен на селото. Охими е предпоследното населено място преди да се стигне донос Хедо – най-северната точка на най-големия остров от архипелага. От върха на една от близките планини може да се види цялото село ида се обхване с поглед зеленината на джунглата янбару. Питаме се къде се крият тези почти 3200 жители. Виждат се някакви къщи, но всичките са пръснати на малки групи близо до морето или в тесните долини, в които навлизат второстепенните пътища. Изтегляне 1.55 Mb. Сподели с приятели:
|