Исус наша съдба Беседи от магнетофонни ленти

Напоследък четох един покъртителен репортаА от Втората сВетоВна Война - за последния германсКи самолет. Който напуснал обръча на обКръАения от съВетсКи ВойсКи Сталинград. Той бил натъпКан с ранени. ТогаВа надошли още Войници - леКо ранени, полузамръзнали. ВсичКи исКали да отлетят с него. Но той бил Вече препълнен. И те се хВанали отВън наВсяКъде, Където моЖело - по дръМите на Вратите, по КолесниКа. И машината излетяла. Когато Кацнала, нямало нито един от онези. Които Висяли отВън. Те били отВети от струята, ръцете им били измръзнали. Само онези. Които били Вътре, се спасили!

И си мисля: Евангелието на БоЖия Син, Този Който умря и ВъзКръсна, е Като един таКъВ спасителен самолет. С него моЖе да се излети от гибелния обръч. В него има достатъчно място. Но има толКоВа много хора. Които не са истинсКи Вътре, Които не са се Качили праВилно, Които само Висят отВън по него. На Коледа ходят на църКВа. Кръстени са, но ВярВат ВъВ ВсичКо Възможно. И Когато умрат, пасторът трябВа да потВърди, че са били добри хора. Вие разбирате:

те Висят отВън. Бъдете сигурни: ще бъдете отВети!

1в4

Само онзи. Който е истинсКи Вътре, ще бъде спасен! Вие истинсКи Вътре ли сте?

И наКрая исКам още ВеднъА да нарисуВам пред очите Ви Кръста на Исус. Елате мислено с мен на Голгота -хълма пред портите на Ерусалим. Там на Кръста Виси Божият Син. Под този Кръст е единственото място В целия сВят, Където чоВеК моЖе да намери прошение на грехоВете, таКа че ВсичКо да стане ноВо!

В град ЛюбеК има чудесна стара църКВа, ЛюбеКсКата Катедрала, В Която се намира една прочута Картина на разпятието, рисуВана за уКраса на олтара през 15-ти ВеК от Ханс Мемлинг. Когато В 1942 година, след едно Въздушно нападение, църКВата била обхВа-ната от пламъци, един неизвестен ВойниК заедно с няКолКо сВои другари с опасност за живота си се ВтурВа В църКВата и спасяВа тази Картина. НасКоро след Войната изнасях беседи В ЛюбеК. Един ден директорът на един музей на изКустВото ми Каза: "При мен, В мазето, се намира прочутата Картина на Мемлинг. АКо исКате да я Видите, ще Ви я поКаЖа с удоВолстВие." Естествено, не пропуснах тази Въз-моЖност. Заедно с диреКтора на музея и с един приятел слязохме В мазето. Картината е преКрасна:

Войници на Коне с Копия, играещи на зароВе бойци, пъстра тълпа, плачещи Аени, присмиващи се фарисеи. Над ВсичКи тях се издигат трите Кръста. И тогаВа отКрих нещо забележително: В средата на наВалица-та, под Кръста на Исус, има едно затреВено прост-ранстВо, едно сВободно място. "Странно!" - забелязах аз - "При цялата тази наВалица, точно под Кръста на Исус има празно място. КаКВо ли моЖе да е имал предВид Ханс Мемлинг?" Тези средноВеКоВни художници са исКали, разбира се, да Кажат нещо с Картините си, те В изВестен смисъл са били еКспре-Ж. сионисти. И тогаВа моят приятел ни обясни: "ВярВам,

1в5

че той е искал да КаЖе следното: "ТуК, под тръста на Исус, има едно сбободно място. Тук моЖеш да застанеш и ти!" Често си спомням за тази Картина:

Веч няма смъртен страх,

В ИсусоВите рани и аз съм опраВдан.

Исус ръце протяга Към ВсеКи грешник Клет."

Да, аз се радВам, че под Кръста на Исус - БоКия Син има сВободно място и за мен. ТоВа място е сВободно и за Вас! ТрябВа ли да остане сВободно през цялата Вечност?

Без мен!

"Без мен!" е един много опасен, напраВо опасен за ЖиВота лозунг. Но този лозунг моЖе да получи и едно неВероятно положително значение. НеКа го разгледаме:

1вв

1. Не го КазВаме тогаВа, Когато би тряббало да го (саЯсем!

Сигурно сте чуВали за АВраам, този БоКий чоВеК, за Когото се гоВори още В началото: "АВраам поВярВа В Бога и тоВа му се счете за праВда." АВраам беше чоВеК, Който беше разбрал, че е грешник. Но той Видя Вината си, изпоВяда я пред Бога и прие с Вяра Него-Вата прошКа. Един ден този АВраам стигнал до много Критично положение със сВоя племенник Лот. Библията КазВа: "АВраам беше много богат с добитъК, сребро и злато." "Също и Лот, Който придружаваше АВраама, имаше оВци гоВеда и шатри." А след тоВа следВа: "ПояВи се разпра меЖду АВраамоВите гоВедари и ЛотоВите гоВедари." ТогаВа назрял публичен Конф-лиКт меЖду дВамата роднини. ТоВа Ви е познато, нали: "Народ без Жизнено пространство!" СпороВете меЖду пастирите на единия и другия Вземали Все по-застрашителни размери. Те постоянно тичали при сВоите господари и Възбудено доКладВали за разпра-Вии, инциденти и Караници. Положението се изостряло. И сега, приятели мои, аКо Вие бяхте на мястото на АВраам, много по-Възрастния, чичото на Лот,

1в7

как3о щяхте да напрабите при това положение? АКо аз бях на мястото на чичото на този Лот, щях да КаЖа: "Що за поВедение! Как моЖе тВоите пастири таКа да се отнасят с моите! Я се махай оттуК!" На това Лот щеше да отВърне таКа: "НиКога! Аз си исКам праВото! Ти ще отстъпиш!" ТаКа спорът щеше да продължава до безкрайност. ВиЖте, имало е един момент, в Който голямата разпраВия меЖду АВраам и Лот неминуемо е щяла да избухне. И тогаВа старият и набожен АВраам застаВа пред очите на Бога, поглежда сВоя племенник Лот и си мисли: "СКандали? Караници? Без мен! Без мен!" Той слага ръКа на рамото на Лот и КазВа: "Любезни мой, неКа няма спречКВане меЖду мен и теб, защото ние сме братя!" И му праВи едно предложение КаК ВсичКо да се уреди даЖе аКо трябВа и В негоба Вреда. Но - "Раздори? Без мен!"

"Вие ВсичКи сте преЖиВели Вече таКиВа моменти, Когато няКой се нахВърля Върху Вас. ТогаВа помислихте ли си: "КаВга? Без мен!" ТаКа ли реагирахте? Не, Вие сигурно с радост сте приели КаВгата и до днес се Карате с г-Жа Шулце или с Комшията. ВиЖте сега КолКо често би била уместна тази думичКа "Без мен"! Господ Исус КазВа: "БлаЖени миротВорците!" Цялото ни християнство не би струВало много, аКо В решаващите моменти не КаЖем: "РазпраВия ли? Без мен!" Но В решаВащия момент обиКноВено сме ЖалКо победени.

Или пъК неКа Ви разКаЖа една друга история. Която много обичам. ПознаВате ли чудния библейски разКаз за младеЖа Йосиф, Който Като момче бил продаден от сВоите братя? Той попада Като роб В Египет, В голямата, тогаВа чудесна страна с ВисоКо разВита Култура, В дома на един богат мъЖ на име Петефрий. Този господин Петефрий имал големи Къщи и рояци роби. През ранните си години Йосиф бил напраВил заВет с ЖиВия Бог. ТоВа го има! Един младеЖ КазВа на ЖиВия Бог: "Аз исКам да Ти принадлежа!" И таКа, той е съВсем сам В Египет. ВиЖда КаК другите роби Крадат и лъЖат, но не праВи Като тях. НадсмиВат му се. Но

1вв
негоВият господар започВа да му Вярба и да му поВеряВа разни неща. Знаете ли, християните са смешни хора, но на тях моЖе да се поВери нещо, защото те не Крадат и не лъЖат. И се стига дотам, че Когато този младеЖ порастВа, стаВа упраВител на ВсичКи имоти на г-н Петефрий. Библията го КазВа таКа хубаВо, че ми стаВа драго. Като си помисля: "А Петефрий остаВи ВсичКо, Което имаше, В ЙосифоВа-та ръКа и осВен хляба. Който ядеше, не знаеше нищо за тоВа, Което притеЖаВаше." Той с удоЗолстВие би остаВил и тоВа на Йосиф, но Все паК трябВало да се храни сам. А Йосиф станал хубаВ млад мъЖ. Бил КрасиВо и елегантно облечен. ТогаВа го отКриВа младата Жена на господаря му. Тя е езичница. Няма и КаКВо да Върши. Нали знаете: "Безделието е майКа на ВсичКи пороци." Наистина е таКа. Един ден оКото й се спира на Йосиф. И тя започВа да флиртуВа с него. Йосиф се праВи, че не ВиЖда тоВа. И тогаВа идВа тази страшна сцена. Когато г-Жа Петефрий е сама В Къщи с Йосиф. Внезапно тя застаВа пред него с цялата си необуздана страст, хВаща дрехата му и го моли: "Йосифе, ела да спиш с мен!" Библията разКазВа много ВълнуВащо КаК Йосиф, след КратъК размисъл, КазВа: "Без мен! Без мен! Прелюбодеяние? Без мен!" Но, знаете ли. таКа гоВо-рим ние. Хората от Библията са гоВорели много по-КрасиВо. Йосиф го е изразил много по-хубаВо. Той е Казал таКа: "КаК да сторя аз това голямо зло и да съгреша протиВ Бога?!" ТоВа значело: "Без мен!"

Няма чоВеК от по-Възрастните, Който да не е бил принуден да Взима решение. Когато е бил изпраВен пред изкушението от този грях - Който днес дори Вече не се нарича грях - пред изкушението от разВрат! Казахте ли си тогаВа също: "Бог ме ВиЖда! Без мен!" КаКВо бихме напраВили на мястото на Йосиф?

Мисля, че нямаше и на ум да ни дойде да КаЖем: "Без мен! Без мен, понеЖе има една БоЖия запоВед - да ЖиВеем в чистота и целомъдрие В мислите и постъп-Ките си!" ТолКоВа рядКо ни е идВало на ум това "Без мен!" Но аз Ви КазВам: Бог се сеща за него. Господ ще се сети за нашите грехоВе в онзи ден! УЖасно е, че не

1в9
се сещаме за думичките "без мен" В решаВащия момент! Те биха били толКоВа добри думи, богато пред нас се приближи изкушението да погазим Божиите запоВеди. Един от белезите на нашето Време е, че Божиите запоВеди Вече не Важат.

Веднъ* трябВаше да изнеса беседа пред общо събрание на ханоВерсКите пастори при Встъпването В длъжност на сегашния еВангелсКи еписКоп. Той ме беше помолил да гоВоря по темата: "КаКВо ни липсВа на нас, пасторите и на нашите църКВи." В тази беседа аз Казах: "Всъщност имам да Кажа само едно-единст-Вено нещо: на ВсичКи нас ни липсВа страхът, че моЖем да отидем В ада, че Бог действително сериозно дърЖи за изпълнението на НегоВите запоВеди!"

ТоВа е една добра фраза: "Без мен!" Когато ни обхВане духът на Времето, В Което АиВеем, и сме сКлонни да потъпчем Божиите запоВеди, тогаВа -"Без мен!"

В Библията има един заВладяВащ разКаз. БоКият Син стои на една планина. И дяВолът - Вие не ВярВате, че има дяВол? Той е туК, можете да бъдете сигурни В тоВа! - стои до БоЖия Син, поКазВа Му ВсичКите богатстВа и цялата слаВа на сВета и КазВа: "ВсичКо тоВа ще Ти дам, аКо паднеш и ми се поКлониш. Само за един миг!" Но там БоКият Син му отВръща: "Без мен! Целият сВят моЖе да ти се поКланя, но - без мен!" Е, Господ Исус го е Казал по-хубаВо: "Писано е:

"На Господа тВоя Бог да се Кланжи и само на Него да служиш!"

Само да можеха думичките "без мен" да ни идВат на ум В подходящия момент, нали? КолКо глупаВо: ние не го КазВаме, Когато трябВа да го КаЖем!

2. КазВаме го тогаба, богато не трябва да го каЖем.

Ах, приятели мои, поВечето хора КазВат "без мен" не там. Където трябВа.

190
Пред мен стои един младей, мъ* и полоВина, КаКто се КазВа. КазВам му: "ЧоВече, знаеш ли КаКВо би станало от теб, аКо само се решиш да предадеш ЖиВота си на АиВия Бог!" "Не-е!" - отгоВаря той -"Без мен!"

Ние се отнасяме Към Бога, Като..., но позВолете ми да използВам един пример: леКарят ми предписа ВсеКи ден да се разхождам по един час. И таКа, аз отсКоро ходя по един определен маршрут В Есен, поКрай ю^Кната гара, и там, насред пътя, има изхвърлено едно старо Канапе. На хората не им трябВало и през няКоя мъглиВа нощ просто го изнесли там. "Общината да му мисли КаК да го махне оттам." Аз мога да си предстаВя историята на тоВа старо Канапе. Може би са го наследили от баба си. Която е починала. Но младите хора си имат модерно Жилище с модерни мебели. "Е," - КазВа мъ^Кът - "КаКВо да праВим с тоВа старо Канапе? То просто не подхожда на нашия стил. И осВен тоВа Кой знае КаКВи животинКи гъмжат В него. Просто ще го изхвърлим!" И го остаВят наВън. Точно таКа постъпВа днешният чоВеК с АиВия Бог. Бог не подхожда на нашия начин на ЖиВот. Той не подхожда на нашето модерно плуралистично общес-тВо. Той не подхожда на нашето мислене. ТогаВа, КаКВо да праВим с Бога? Да остаВим старото Канапе В църКВата! Тя и без тоВа през цялата седмица е затВорена.

Приятели мои! ЖиВият Бог не е старо Канапе. Ясно ли е? Бог не е стара мебел. Която ние, понеже е станала старомодна, могКем да изхВърлим от ?КиВота си. Когато ни сКимне. Имате ли понятие Кой е ЖиВият Бог? МоЖе би и ЦърКВата е ВиноВна за тоВа, че Бог се е превърнал В проблем. ТрябВа просто да ни поби-Ват тръпКи, Когато произнасяме името "Бог"! О, тоВа равнодушие Към Него! Без мен!

Сега исКам да мина още по-нататъК: Ви^Кте, Все поВече се гоВори за тоВа, че целият Запад е болен, не само телесно - от раК и ВсеВъзмоАни други болести, но и духоВно. Знаете ли, тоВа е ужасното, че ние сме душеВно болни. Броят на болните от депресия неп-

191
рестанно расте. Умни хора се замислят от КаКВо Всъщност е болен нашият стар, Културен сбят. И един шВейцарсКи леКар е Казал нещо много умно:

"Нашето Време е сериозно болно от "Бог". ВиЖте сега, през Средните ВеКоВе хората Все още са се съобразявали с Бога. СъщестВуВащите големи храмо-Ве са доказателство за тоВа. Но после хората се опитали да се отърВат от Него. Целият марксизъм е гигантски опит за отърВаВане от Бога. ЧоВеКът преВръща техниката В бог и таКа се опитВа да се отърВе от Бога. Много учени са се сКъсали от писане, за да доКаЖат, че няма Бог. Масите реВяха: "Религията е опиум за народите!" И най-глупаВото хлапе питаше:

"Е, Къде е Бог?" - и продълЖаВаше да си смуче палеца - "Аз още не съм го Видял, значи го няма!" Хората напраВиха един Внушителен опит да се отърВат от

Бога.

"Религията и природните науКи". Там той КазВа: "За нас, учените, днес е съВсем естествено, че В Края на ВсяКо познание стои ЖиВият ТВорец." ВиЖдате ли, ние не сме се освободили от Бога!

НеотдаВна имах беседи В едно малКо планинско градче. Когато една Вечер излизах от сградата на църКВата, гледам, наоКоло стоят няКолКо двадесетгодишни младеЖи. "Защо не Влезете Вътре?" - питам ги аз. "Хм-м." - е отгоВорът. Аз им КазВам: "ТоВа не е отгоВор, да КазВате "Хм-м." Тебе питам." - обръщам се Към един от тях - "Бог ЖиВ ли е, или не?" Той отгоВаря: "Не знам." Аз: "Та тоВа е уЖасно, чоВече! Или Той е ЖиВ и ти трябВа да Му принадлежиш, или напусни официално църКВата. Напуснал ли си църКВа-та?" "Не." - КазВа той. Сега загоВарям друг: "ЖиВ ли е Бог?" И той КазВа: "Да, мисля, че да!" "О, КаЖи ми

192

тогаВа, спазВаш ли НегоВите запоВеди?" "Не-е!" - е отгоВорът. И таКа разпитах ВсичКи. Нямаше нито един. Който да се осмели да отрече същестВуВането на Бога. Но и ниКой от тях не беше помислил сериозно да Му принадлежи. И таКа е наВсяКъде.

Когато праВя посещения, мъжете КазВат: "Аз Вяр-Вам В един Бог, но неКа другите ходят на църКВа." Разбирате ли, хората не отричат Бога, но и не Му принадлежат.

Въпросът за Бога не е решен. А нерешените проблеми създаВат един КомплеКс, една душеВна болест, болест. Която съсипВа чоВеКа. И ние се съсипВаме, понеЖе нямаме КураЖа да изясним Въпроса с Бога! В църКВата обиКноВено на десет Жени има по един мъЖ. Къде са мъЖете? Аз Ви гарантирам, че те ще пропаднат душеВно, още преди да отидат В ада, защото нямат смелостта да принадлежат на Бога, а и не могат да се отърВат от Него.

И В тази обстаноВКа застаВаме ние, християните, с една зашеметяваща Вест, че този Бог, Към Когото хората се отнасят таКа презрително, е разрушил стената. Която Го отделя от нас и е дошъл при нас В лицето на Исус. Един БоЖестВен Спасител е дошъл на сВета! И не стига, че е дошъл, но и умира на Кръста за нас! КаКВо поВече да напраВи Бог за Вас? И тогаВа Той със сила ВъзКръсВа от мъртВите, побеЖдаВа смъртта и ни отКриВа пътя Към ЖиВота. А ние стоим и КазВаме: "Ах, тоВа е много хубаВо, и аз ще послушам малКо, но - "без мен!" При таКаВа непоследоВател-ност на чоВеК му прилошаВа, напраВо му се поВдига!

Като млад сВещениК, В моя район имах един работник, Който Винаги ме реЖеше и ми се присмиваше, Когато исКах да му гоВоря за Исус. Когато го попитах:

"КаК ще застанете един ден пред Бога, Когато умрете?" - той отгоВори: "Вие, попоВете, Винаги плашите хората със смъртта. Без мен!" ТаКа упорстваше. И този чоВеК умира, а няма още 40 години. Една нощ Жена му ме ВиКа. Тичам при него и му КазВам: "Сега е часът, В Който Исус те призоВаВа за последен път!" Беше страшно - той поисКа да се помоли, но Вече не

193
можеше. Аз му Казах няКолКо думи от Библията - думи за Божията прошка и милост, но те Вече не достигнаха до него. Той беше Казал: "Без мен!" и сега Бог не го искаше Вече! И той умря В страшно отчаяние - без мир с Бога.

ЗаКлеВам Ви, започнете да се отнасяте сериозно Към тоВа ВълнуВащо послание: "Бог толКоВа Възлюби сВета, че даде СВоя Единороден Син, за да моКе ВсеКи, Който поВярВа В Него (или Му се доВери), да не погине, но да има Вечен ЖиВот." Но този Исус праВи още нещо. Той КазВа нещо извънредно обезпокоително:

"Ето, стоя при Вратата на тВоето сърце и хлопам." Ах, приятели мои, има толКоВа различни християни. Има християни. Които само си плащат църКоВния данъК - мили хора, но ужасно сКучни. Има християни, Които ходят на църКВа само на Коледа. Ах, Вие, добри Коледни християни! Има християни. Които пусКат Жените си да ходят на църКВа, а самите те не се ползВат от тоВа. Ужасно еВтино! Има християни, Които КазВат: "Аз съм Кръстен." Чудесно! Но аКо тоВа беше ВсичКо! Има християни. Които са чули СлоВото на ЖиВия Бог: "Ето, стоя при Вратата и хлопам. АКо чуе няКой гласа Ми и отВори Вратата, ще Вляза при него." и КазВат: "Без мен!" КолКо птьАно: "Господи Исусе, малКо християнство не е зле, но Ти да ме заВладееш - тоВа е тВърде много. Без мен!" И таКа, ние КазВаме думите "без мен" на съВсем погрешно място.

Вие нямаше да сте туК, аКо нямахте няКаКВо Влечение Към християнството. Чуйте сега тоВа: Великолепието на Исус можете да изпитате едВа Когато отговорите на почукването Му, Когато отВорите Вратата и Го приемете ВъВ Вашия ЖиВот!

194
3. Има Един, Който имаше всич(ш оснобания да ка)ке: "Без мен!", но не го каза.

Този "Един" е Господ Исус. Той наистина имаше ВсичКи осноВания да КаЖе "Без мен!", но не го Каза. СлаВа на Бога, че не го Каза!

ПозВолете ми В тази ВръзКа да разКажа една история: има един датсКи поет на име ЯКобсен, Той е написал една покъртителна ноВела: "Чумата В Берга-мо". Бергамо е едно италианско градче, близо до РаВена. Разположено е В планината и до него Води само един сКалист път. В тоВа градче, пише ЯКобсен, В Средните ВеКобе избухВа чума. Ужас! Ден и нощ Камбаната бие на умряло. Хората се молят на Бога, ВиКат за помощ, но ВсичКо е напразно - чумата ВърлуВа още по-страшно. ТогаВа ВсичКо им стаВа безразлично. КазВат: "Бог е мъртъВ!" ИзтърКулВат буретата от избите и започВа страхотно пиене. МъртВопияни, те се прегръщат и съВКупяВат, КаКто им падне. ЗапочВа същинсКа ВаКханалия, оргия на отчаянието. Дни наред. ВсичКо е безразлично. ВсичКи задръМи са паднали. Често посред танца няКой пада мъртъВ, с почерняло лице. ОстаВят го да леЖи. Оргията продълАаВа. "НеКа ядем и пием, защото утре ще умрем!" Един ден се стъписВат. ЧуВат хороВа песен. ИзтичВат до градските порти и КаКВо да Видят: по

(аменистия път нагоре Към града се задаВа едно шестВие от Каещи се. Които пеят монотонно: "Господи, помилуй нас!" Начело ВърВи млад монах. Който носи ппе^КъК дърВен Кръст. ШестВието минаВа през градските порти, а Жителите на Бергамо стоят и се Смеят: "Вие сте идиоти! ТуК Бог е мъртъВ! Стига с Вашето пеене! Бог е мъртъВ! Елате да ядем и пием, Защото утре ще умрем!" А отпред ВърВи монахът с големия дърВен Кръст. Вратите на църКВата са отворени. Там и без тоВа ниКой Вече не Влиза. И таКа,

ШестВието Влиза там. Монахът подпира сВоя Кръст ;Йа една Колона. След него със смях и Вой нахлуВа

195
подивялата, разюздана тълпа обречени на смърт. Един обезумял месарсКи Калфа с окър3авена престилка се КачВа на олтара, размахба един златен потир и изреВаВа: "Пийте! ТуК Бог е мъртъВ!" ТогаВа бледият монах застаВа на амВона и праВи знаК с ръКа. СтаВа тихо. И В тишината той КазВа: "ИсКам да Ви разКаЖа нещо. Когато БоАият Син уВиснал на Кръста с про-бодени от гВоздеите ръце, народът също започнал да Му се подиграВа, да Го хули и да Му се надсмиВа. И даЖе и дВамата престъпници отляВо и отдясно също Го хулели. И тогаВа Божият Син Си помислил: "За тия ли хора трябВа да умирам, за тия ли, чиито сърца хич не се ВълнуВат от Моята смърт. За тоВа ли мръсно чоВечестВо, Което от нищо не се трогВа, трябВа да загубя ЖиВота Си?" ТогаВа БоЖият Син Си Казал: "Без Мен! Без Мен!" и с боКестВената Си сила отКъснал гВоздеите от дърВото, слязъл от Кръста, дръпнал Си дрехата от Войниците, таКа че зароВете им се търКолили надолу по ГолготсКия хълм, наметнал Се с нея и ВъзнасяйКи Се Към небето. Казал: "Без Мен!" - и Кръстът останал празен! И сега за Вас няма ниКаКВо избаВление, ниКаКВо изцеление, ниКаКВо спасение. Сега остаВа само смъртта и ада!" ТаКа пропоВядВа монахът. Цари мъртВа тишина. МесарсКият Калфа отдаВ-на е сКочил от олтара. Той е застанал под амВона, а потирът се изтърколил от ръцете му. "Няма ниКаКВо избаВление, ниКаКВо спасение,..." И тогаВа изВеднъЖ този подиВял месарсКи Калфа праВи три КрачКи напред, протяга ръКа Към монаха и остро изВиКВа: "Ей. ти. Качи отноВо Спасителя на Кръста! Качи отноВо Спасителя на Кръста!"

Приятели мои, монахът не разКазал Вярно тоВа събитие. Най-трогателното е тоВа, че Божият Син не е Казал "Без Мен!" Мога ли сега да КаЖа таКа: Той и досега страда на Кръста, ВъпреКи че хората КазВат:

"Работата, удоВолстВията и ВсичКо В този сВят е по-ВаАно за нас от нашето спасение."

Този Спасител, Който следВа ВсеКи от нас до този час, има ВсичКи осноВания да Каже: "Без мен! ПраВете КаКВото исКате!" АКо аз бях Исус, нямаше да имам

19в
нищо протиВ да загине целият сВят. Но Исус, Божият Син, Спасителят, Той не КазВа: "Без мен!", а ВърВи подир нас! КолКо дълго още ще трябВа да ВърВи след Вас? Кога най-после ще разберете, че Исус исКа да Му принадлежите? Кога ще Ви се отВорят очите, за да КаЖете: "Спасител мой! Примирител мой!"

Последната точКа ще Ви разКаЖа съВсем наКратКо:

Знаете ли, ние КазВаме "Без мен!" с удивителен знаК. Исус е Казал един път "Без Мен", но без удивителен знаК. И продълАаВа: "Без Мен не можете да напраВите нищо." МоЖете да бъдете сигурни, че тоВа е Вярно, че ВсичКо, Което праВим без Него, няма стойност за Вечността.

ВеднъА наблюдавах КаК няКолКо момчета се биеха на улицата. И едно малКо момченце, може би по погреш-Ка, също получи няКолКо удара. ДоКато обмислях дали да се намеся, станах сВидетел на една Възхитителна сцена. МалКият се измъКна от суматохата: сълзите му течаха, носът му течеше, но Като се отдалечи на оКоло 5 КрачКи, обърна се изВеднъА и изВиКа: "ЧаКайте само, аз ще Кажа на моя батКо!" И разбрах - Вече ВсичКо е наред. Той имаше голям батКо, на Когото можеше да Ка?Ке ВсичКо, и Който щеше да му помогне. И си помислих: "КолКо хубаВо е, че имаш голям батКо, моето момче!" И ме обзе голяма радост, че и аз имам В лицето на Исус един голям батКо. Който ще застане на моя страна! Чудесно е, че този голям брат таКа мощно застаВа на страната на СВоите, че даЖе им КазВа: "Без Мен не можете нищо да напраВите!"

Поетът ХаВергал е създал следната песен:

"Жи Вотът ми, пълен с борби и страдания, предаВам заВинаги В ТВойта ръКа, Аелал бих да мога с любоВ и старание, със Теб да работя - за Вечността!"

197
Бих Аелал и Вие да Кажете на Вашия Спасител, Който е напраВил за Вас толКоВа много: "Господи Исусе, Без Теб не исКам Вече нищо да праВя!"

19в
Има ли сигурност в религиозните неща?

Е, това е съВсем ясно: В религиозните неща няма никакВа сигурност. "Религия" - тоВа е Вечното търсене на Бога. ТоВа означаВа постоянно безпокойство и несигурност. "ЕВангелие" е нещо съВсем друго. ТоВа е, Когато Бог ни търси. Ето защо, по-добре е да запитаме: "Има ли сигурност В християнството?"