Изисквания section 1 – requirements

(Вижте IEM 26.155)

(Текст, извлечен от: JAR 25.855 &

Приложение F Част III, при Промяна 13

плюс Изменение 93/1 от 8 март 1993)

(a) Операторите не трябва да провеждат операции с големи самолети, видово сертифицирани след 1 януари 1958, с отделения от Клас C или D, както е дефинирано в JAR 25.857, Изменение 93/1, 08/03/93, по-големи от 5.66 m3 (200 кубични фута), имащи таванни и стенни

облицовъчни панели, които не са направени от:

(1) Смола, укрепена със стъклени нишки, или

(2) Материали, отговарящи на изискванията в Приложение F, Част III

за тест за проникването на пламък или други одобрени еквивалентни методи, или

(3) Алуминий (само при инсталации с

алуминиева облицовка, одобрени преди 1 юли 1989).

(b) За спазване изискванията на този

раздел, терминът "облицовка" включва всякакви характеристики на дизайна, като съединения и закопчалки, които биха повлияли способността на облицовката

безопасно да задържи пожар

(See IEM 26.155)

(Text derived from: JAR 25.855 & Appx F Part

III, at Chg. 13 plus Amdt 93/1, dated 8 March 1993)

aeroplane, Type Certificated after 1 January

1958, with Class C or D compartment, as

defined in JAR 25.857 Amdt 93/1, 08/03/93,

greater than 5.66 m3 (200 cubic feet) that have

ceiling and sidewall liner panels which are not

constructed of :

(1) Glass fibre reinforced resin, or

penetration test requirements of Appendix F

Part III, or other approved equivalent

methods, or

(3) Aluminium (only in the case of

aluminium liner installations approved prior

to 1 July 1989).
(b) For compliance with this section, the

term ‘liner’ includes any design features, such as a joint or fastener which would affect the

capability of the liner to safely contain a fire.

(Текст, извлечен от: JAR 25.854, при Промяна

13 плюс Изменение 93/1 от 8 March 1993)

След 19 октомври 2000, операторите

не трябва да провеждат операции с големи самолети, с MAPSC повече от 19, които не отговарят на следното:

(a) Всяка тоалетна трябва да е снабдена със система детектор на дим или неин еквивалент, която осигурява предупредителна светлина в пилотската кабина или осигурява предупредителна светлина или звуково предупреждение в

пътническата кабина, което лесно може да се долови от член на кабинния екипаж; и

(b) Всяка тоалетна трябва да е снабдена с вграден пожарогасител за всеки контейнер за кърпи, хартия или отпадъци, намиращ се в тоалетната. Пожарогасителят трябва да е проектиран така, че автоматично да пръска във всеки контейнер за отпадъци, при възникване на пожар в този контейнер.

(Text derived from: JAR 25.854, at Chg. 13 plus

Amdt 93/1, dated 8 March 1993)
An operator shall not operate a large

aeroplane with an MAPSC of more than 19 after

1 October 2000 that does not comply with the

following:

smoke detector system or equivalent that

provides a warning light in the cockpit, or

provides a warning light or audible warning in

the passenger cabin that would be readily

detected by a cabin crew member; and

(b) Each lavatory must be equipped with a

built-in fire extinguisher for each disposal

receptacle for towels, paper, or waste, located

within the lavatory. The extinguisher must be

designed to discharge automatically into each

disposal receptacle upon occurrence of a fire in

that receptacle.

(Текст, извлечен от: FAR Част 121.289,

Изменение 121-227)

Операторите не трябва да провеждат

операции с големи самолети, които не

отговарят на следното:

(a) Освен самолетите, отговарящи на

изискванията на JAR 25.729, в сила при Изменение 93/1 от 08/03/93 или по-късно, всеки голям самолет трябва да има съоръжение за звуково предупреждение за екипировка за приземяване, което функционира непрекъснато при следните условия:

(1) За самолети с установена позиция

на задкрилките за заход, когато задкрилките са изведени отвъд максималната сертифицирана позиция за конфигурация на изкачване при заход в Полетното ръководство на самолета и

колесникът не е напълно спуснат и

заключен.

(2) За самолети без установена позиция на задкрилките за заход, когато задкрилките са изведени отвъд позицията, при която

обикновено се извършва спускането

на колесника и колесникът не е напълно спуснат и заключен.

(b) Предупредителната система,

изисквана в подточка (a) на тази

алинея:

невнимание или при обичаен рефлекс;

(2) Трябва да е в допълнение към

задвижваното с клапан съоръжение, монтирано съгласно изискванията за

видово сертифициране на летателна

годност; и

(3) Може да използва която и да е част от задвижваната с клапан система, включително съоръжението за звуково предупреждение.

(c) Сензорът за позицията на задкрилките може да бъде монтиран на което и да е подходящо място в самолета.

(Text derived from: FAR Part 121.289,

Amendment 121-227)

An operator shall not operate a large

aeroplane that does not comply with the

following –

the requirements of JAR 25.729, effective at

Amdt 93/1, dated 08/03/93, or later, each large

aeroplane must have a landing gear aural

warning device that functions continuously

under the following conditions:

approach flap position, whenever the flaps are

extended beyond the maximum certificated

approach climb configuration position in the

Aeroplane Flight Manual and the landing gear

is not fully extended and locked.

(2) For aeroplanes without an

established approach climb flap position,

whenever the flaps are extended beyond the

position at which landing gear extension is

normally performed and the landing gear is

not fully extended and locked.
(b) The warning system required by subparagraph (a) of this paragraph:
(1) May not have a manual shut-off

means readily available to the flight crew

such that it could be operated instinctively,

inadvertently or by habitual reflexive action;

device installed under the

airworthiness type certification requirements;

and
(3) May utilise any part of the

throttle-actuated system including the aural

warning device.

installed at any suitable place in the aeroplane.

(a) Всеки оператор трябва да въведе

начин, по който членовете на кабинния екипаж да могат да влизат в пилотското отделение в случай, че член на полетния екипаж бъде възпрепятстван. Всяка съответна система трябва да може да се

задейства и от двете пилотски места.]

enable a cabin crew member to enter the pilot

compartment in the event that a flight crew

member becomes incapacitated. Any associated

system must be operable from each pilots’

station.]

(Вижте ACJ 26.260)

Приложимостта, както е дефинирана

по-долу, може да бъде повлияна и променена съгласно програмите за

национална сигурност по въпросите на сигурността на борда.

От 1 ноември 2003, всички превозващи пътници самолети с максимална сертифицирана излетна маса над 45 500 kg или с капацитет за настаняване на пътници по-голям от 60, и имащи заключваща се врата, монтирана между пилотското отделение и пътническото отделение, трябва да отговарят на следните изисквания:

(a) Защита на екипажната палуба. Ако оперативните правила изискват врата на екипажната палуба, монтажът на вратата трябва да е такъв, че:

(1) Да устоява на насилствено нахлуване на неупълномощени лица и да може да издържи на удари от 300 джаула (221.3 фут-паунда) в критичните точки на вратата, както и на постоянно опъване от 1 113 нютона (250 паунда) на облата или

стандартна дръжка (Вижте ACJ 26.260(a)(1)), и

(2) Да издържа на пробив от малки

огнестрелни и разпръскващи оръжия, като отговаря на следните дефиниции и скорости за снаряди (Вижте ACJ 26.260(a)(2)).

(i) Демонстративен снаряд #1.

9 mm облечен с метал оловен куршум

със заоблен нос (куршум FMJ RN) с

номинална маса 8.0 g (124 грана) и

референтна скорост 436 m/s (1 430

фута/сек)

(ii) Демонстративен снаряд #2.

Magnum .44 облечен куршум с куха

точка (куршум JHP), с номинална маса 15.6 g (240 грана) и референтна скорост 436 m/s (1 430 фута/сек)

(See ACJ 26.260)

may be affected by and be changed in

accordance with national security programmes

addressing onboard security.

From 1 November 2003, all passenger

carrying aeroplanes of a maximum certificated

take-off mass in excess of 45 500 kg or with a

passenger seating capacity greater than 60, and

having a lockable door installed between the

pilot compartment and the passenger

compartment, shall meet the following

requirements :

(a) Protection of flight deck. If a flight deck

door is required by operating rules, the door

installation must be designed to:

(1) Resist forcible intrusion by

unauthorized persons and be capable of

withstanding impacts of 300 Joules (221.3

foot-pounds) at the critical locations on the

door, as well as a 1 113 Newton (250 pound)

constant tensile load on the knob or handle

(See ACJ 26.260(a)(1)), and

(2) Resist penetration by small arms

fire and fragmentation devices by meeting the

following projectile definitions and projectile

speeds (See ACJ 26.260(a)(2)).

A 9 mm full metal jacket, round nose

(FMJ RN) bullet with nominal mass of

8·0 g (124 grain) and reference velocity

436 m/s (1 430 ft/s)
(ii) Demonstration Projectile #2.

A .44 Magnum, jacketed hollow point

(JHP) bullet with nominal mass of

15·6 g (240 grain) and reference

velocity 436 m/s (1 430 ft/s)

Текст, извлечен от JAR-25 Приложение F, Част I при Промяна 14, плюс Изменение 93/1 от 08/03/93

(1) Вътрешни отделения, които се

(i) Вътрешните таванни панели,

вътрешните стенни панели, преградите, структурата на кухнята, стените на големите шкафове, структурните подови настилки и материалите, използвани при

направата на хранилищата (без хранилищата под седалките и тези за малки предмети като списания и карти) трябва да са самоугасващи при вертикално тестване съгласно съответните точки на Част I от това Приложение. Средната дължина на изгаряне не може да надвишава 152.40 mm (6 инча), а средната

продължителност на горене след

премахване на източника на пламък не може да надвишава 15 секунди. Капките от тестовия образец не могат да продължават да горят за повече от средно 3 секунди след падането.

(ii) Подовото покритие, текстилът

(включително завесите и тапицерията), седалковите възглавници, подплънките,

декоративните и недекоративните

импрегнирани платове, кожата, подносите и обзавеждането в кухнята, електрическите кабели, термичната и шумовата изолация и нейното покритие, облицовката на товарните и багажните отделения от Клас B и E, подовите панели на товарните и багажните отделения от

Клас B, C, D или E, изолационните

одеала, товарните покривала и трансперанти, отлетите или термично

оформени части, въздухопроводните

съединения и ръбовите ивици (декоративни и триещи), направени от

материали, които не са покрити в

подточка (iv) по-долу, трябва да са

самоугасващи при вертикално тестване съгласно съответните точки на Част I от това Приложение или при други еквивалентни одобрени методи.

Средната дължина на изгаряне не може да надвишава 203.2 mm (8 инча), а средната продължителност на горене след премахване на източника на пламък не може да надвишава 15 секунди. Капките от тестовия образец не могат да

продължават да горят за повече от

средно 5 секунди след падането.

(iii) Филмовите ленти трябва да са защитени ленти, отговарящи на Стандартните спецификации за

защитени фотографски ленти PHI.25

(на разположение от Американския

институт за национални стандарти,

1430 Broadway, New York, NY 10018).

Ако лентите преминават през канали,

тези канали трябва да отговарят на

изискванията в подточка (ii) на тази

алинея.

(iv) Прозрачните пластмасови

или частично направени от еластомерни материали, осветените по ръбовете тела с уреди, състоящи се от два или повече уреда в един корпус, предпазните колани и средствата за обездвижване на товари и багажи, включително контейнерите, сандъците, палетите и др., които се използват в пътническите или екипажните

отделения не могат да имат средна скорост на горене, по-голяма от 63.5 mm (2.5 инча) на минута при хоризонтално тестване съгласно съответните части на това Приложение.

(v) Освен за малките части (като обли

и стандартни дръжки, колелца, закопчалки, щипки, шайби, триещи ленти, макари и малки електрически части), които не биха допринесли съществено за разпространението на пожар и за изолацията на електрическите жици и кабели, материалите на предметите, които не са посочени в алинеи (a)(1)(i),(ii),(iii)

или (iv) на Част I от това Приложение не могат да имат скорост на горене, по-голяма от 101.6 mm (4 инча) на минута при хоризонтално тестване съгласно съответните части на това Приложение.

(2) Товарни и багажни отделения,

които не се използват от екипажа или

пътниците

(i) Термичната и шумовата изолация

(включително покривалата), използвана във всяко товарно или багажно отделение трябва да е направена от материали, отговарящи на изискванията, посочени в подточка (a)(1)(ii) от Част I на това

Приложение.

(ii) Товарните или багажните

отделения, дефинирани в JAR 25.857 като Клас B или E трябва да имат облицовка, направена от материали, отговарящи на изискванията в подточка (a)(1)(ii) от Част I на това Приложение, и отделена от

конструкцията на самолета (без

приставките). В допълнение, тази облицовка трябва да бъде подложена

на теста при ъгъл от 45 градуса, както е посочено в подточка (b) (6) от Част I на това Приложение. Пламъкът не може да прониква в (да преминава през) материала по време на прилагане на пламъка или след премахването му. Средната

продължителност на горене след премахване на източника на пламък не може да надвишава 15 секунди, а средната продължителност на тлеене не може да надвишава 10 секунди.

(iii) Товарните или багажните отделения, дефинирани в JAR 25.857 като Клас B, C, D или E трябва да имат подови панели, направени от материали, отговарящи на

изискванията в подточка (a)(1)(ii) от

Част I на това Приложение, и отделени от конструкцията на самолета (без приставките). Тези панели трябва да бъдат подложени на теста при ъгъл от 45 градуса, както е посочено в подточка (b) (6) от Част I на това Приложение.

Пламъкът не може да прониква в (да

преминава през) материала по време на прилагане на пламъка или след премахването му. Средната продължителност на горене след премахване на източника на пламък не може да надвишава 15 секунди, а средната продължителност на тлеене не може да надвишава 10 секунди.

(iv) Изолационните одеала и покривалата, използвани за защита на товара трябва да са направени от материали, отговарящи на

изискванията в подточка (a)(1)(ii) от

Част I на това Приложение. Средствата за обездвижване (включително контейнерите, сандъците и палетите), използвани във всяко товарно или багажно отделение трябва да са направени от материали, отговарящи на изискванията в подточка (a)(1)(v) от Част I на това Приложение.

(3) Компоненти на електрическата

система. Изолацията на електрическите жици и кабели, поставени в която и да е зона на корпуса, трябва да са самоугасващи при подлагане на теста при 60 градуса, както е посочено в подточка

(b) (7) от Част I на това Приложение.

Средната дължина на изгаряне не може да надвишава 76.1 mm (3 инча), а средната продължителност на горене след премахване на източника на пламък не може да надвишава 30 секунди. Капките от тестовия образец не могат да продължават да горят за повече от средно 3 секунди след падането.

(b) Тестови процедури:

(1) Климатизация. Образците трябва

да са климатизирани при 70 ± 5°F

(21.11 ± 3°C) и при 50% ± 5% относителна влажност, до достигане на равновесно състояние на влагата или за 24 часа. Всеки образец трябва да остане в климатизиращата среда до подлагане на пламъка.

(2) Конфигурация на образеца. Освен

малките части и изолацията на

електрическите жици и кабели, материалите трябва да бъдат тествани като парче, отрязано от произведена част, така както е монтирана в самолета, или като образец, имитиращ отрязано парче,

като образец, отрязан от плосък лист

от материала или модел на произведената част. Образецът може да бъде отрязан от което и да е място на произведената част, но произведените единици, като панели

"сандвич", не могат да бъдат разделяни за тестване. Освен както е посочено по-долу, дебелината на образеца не трябва да е повече от минималната дебелина, която ще се определи за ползване в самолета.

Тестовите образци от дебели дунапренени части, като седалкови възглавници, трябва да са с дебелина 12.7 mm (1/2-инча). Тестовите образци от материали, които трябва да отговарят на изискванията в

подточка (a)(1)(v) от Част I на това

Приложение, трябва да са с дебелина

над 3.175 mm (1/8-инча). Образците от

електрически жици и кабели трябва

да са със същия размер, какъвто се

използва в самолета. При тъканите, трябва да се тестват и основата и посоката на изпълване на плетката, за да се определи най-критичното състояние на запалимост. Образците трябва да бъдат прикрепени в

метална рамка, така че двата дълги ръба и горният ръб да са здраво фиксирани по време на вертикалния тест, предписан в подточка (4) на тази алинея, а двата дълги ръба и ръба, който е далеч от пламъка да са здраво фиксирани по време на

хоризонталния тест, предписан в подточка (5) на тази алинея. Изложената площ от образеца трябва да е широка поне 50.8 mm (2 инча) и дълга 304.8 mm (12 инча), освен ако действителният размер, използван в самолета не е по-малък. Ръбът, към който се прилага пламъкът не трябва да е завършеният или защитен ръб на образеца, а трябва да е представителен за действителния напречен разрез на материала или частта, както е монтирана в

самолета. По време на 45-градусовия тест, предписан в подточка (6) от тази алинея, образецът трябва да е прикрепен в метална рамка, така че и четирите ръба да са фиксирани здраво и изложената площ от образеца да е с размери поне 203.2 mm на 203.2 mm (8 инча на 8 инча).

(3) Апаратура. Освен както е посочено в подточка (7) на тази алинея, за вертикалния тест, тестовете трябва да се провеждат в кутия, където няма течение, съгласно Федералния стандарт за тестов

метод 191, Модел 5903 (преработен

Метод 5902), а за хоризонталния тест

- Метод 5906 (на разположение от

Администрацията за общи услуги, Център за бизнес услуги, Район 3, Вашингтон - General Services Administration, Business Service Centre, Region 3, Seventh & D Streets SW., Washington, DC 20407, USA). Образците, които са твърде големи за кутията трябва да бъдат тествани в подобни условия без течение.

(4) Вертикален тест. Трябва да бъдат

тествани минимум три образеца и

резултатите да се усреднят. За тъканите, посоката на плетката, отговаряща на най-критичното условие на запалимост, трябва да е успоредна на най-дългата страна.

Всеки образец трябва да е закрепен

във вертикално положение. Образецът трябва да бъде подложен на горелка Bunsen или Tirril с номинален вътрешен диаметър на тръбата 9.525 mm (3/8 инча),

настроена да дава пламък с височина

38.1 mm (11/2 инча). Минималната

температура на пламъка, измерена с

калибриран пирометър с термодвойка, в центъра на пламъка, трябва да е 843.33°C (1550 °F). Долният ръб на образеца трябва да е на 19.05 mm (3/4 инча) над горния ръб на горелката. Пламъкът трябва да се

приложи върху централната линия на

долния ръб на образеца. За материалите, покрити в подточка (a)(1)(i) от Част I на това Приложение, пламъкът трябва да се приложи за 60 секунди, след което да се

премахне. За материалите, покрити в

подточка (a)(1)(ii) от Част I на това

Приложение, пламъкът трябва да се

приложи за 12 секунди, след което да

се премахне. Продължителността на

горене, дължината на горене и

продължителността на горене на капките, ако има такива, могат да бъдат записани. Дължината на горене, определена съгласно подточка (7) на тази алинея трябва да бъде измерена с точност до 2.54 mm (една десета инча).

(5) Хоризонтален тест. Трябва да бъдат тествани минимум три образеца и резултатите да се усреднят. Всеки образец трябва да е закрепен в хоризонтално положение. За теста, изложената повърхност, когато е инсталирана във

въздухоплавателното средство, трябва да е с лицето надолу. Образецът трябва да бъде подложен на горелка Bunsen или Tirril с номинален вътрешен диаметър ба

тръбата 9.525 mm (3/8 инча), настроена да дава пламък с височина 38.1 mm (11/2 инча). Минималната температура на пламъка, измерена с калибриран пирометър с термодвойка, в центъра на пламъка, трябва да е 843.33°C (1550 °F).

Образецът трябва да е позициониран

така, че тестваният ръб да е центриран на 19.05 mm (3/4 инча) над върха на горелката. Пламъкът трябва да се приложи за 15 секунди, след което да се премахне. Заради отчитането на времето, трябва да се използват минимум 254 mm (10 инча) от образеца, като приблизително 38.1 mm (11/2 инча) трябва да изгорят

преди горящата предница да достигне зоната за отчитане на времето, и средната скорост на горене трябва да се запише.

(6) 45-градусов тест. Трябва да бъдат

тествани минимум три образеца и

резултатите да се усреднят. Всеки образец трябва да е закрепен под ъгъл 45°. За теста, изложената повърхност, когато е инсталирана във въздухоплавателното средство, трябва да е с лицето надолу.

Образецът трябва да бъде подложен на горелка Bunsen или Tirril с номинален вътрешен диаметър ба тръбата 9.525 mm (3/8 инча), настроена да дава пламък с височина 38.1 mm (11/2 инча). Минималната температура на пламъка, измерена с калибриран пирометър с

термодвойка, в центъра на пламъка, трябва да е 843.33°C (1550 ° F). Трябва

да се вземат подходящи мерки за

избягване на течениея. Пламъкът трябва да се приложи за 30 секунди, като една трета от него да е в контакт с материала при центъра на образеца, след което да се премахне. Трябва да се запишат

продължителността на горене,

продължителността на тлеене и дали пламъкът прониква в (преминава през) образеца.

(7) 60-градусов тест. Трябва да бъдат

тествани минимум три образеца от всяка жица с различна спецификация (модел и размер). Образецът от жицата или кабела (включително изолацията) трябва да се закрепи под ъгъл 60° спрямо хоризонталата на кутията, описана в подточка (3) на тази алинея, като вратата на кутията трябва да е отворена по време на теста, или да се постави в камера с

приблизителни размери – височина 609.6 mm (2 фута) и основа 304.8 mm (1 фут) на 304.8 mm (1 фут), отворена отгоре и от едната вертикална страна (предната), която да позволява достатъчен въздушен поток за пълно горене, но да няма течения. Образецът трябва да е успореден на предната страна на камерата и да е на приблизително152.4 mm (6 инча) от нея. Долният край на образеца трябва да е здраво закрепен със скоба. Горният край на образеца трябва да минава през макара или прът и към него трябва да е прикрепена подходяща тежест, така че образецът да е опънат докато трае тестът за запалимост. Протежението на образеца между долната скоба и горната макара или прът трябва да е 609.6 mm (24 инча) и трябва да е маркирано на 203.2 mm (8 инча) от долния край за да се вижда

централната точка за прилагане на пламъка. Върху тестовия маркер, за 30 секунди трябва да се приложи пламък от горелка Bunsen или Tirrill. Горелката трябва да е монтирана под тестовия маркер върху образеца, перпендикулярно на образеца и под ъгъл 30° спрямо вертикалната равнина на образеца. Горелката трябва да има номинален вътрешен диаметър на тръбата 9.525 mm (3/8 инча) и да е настроена да дава пламък с височина 76.2 mm (3 инча) с вътрешен конус приблизително една трета от височината на пламъка. Минималната температура в най- горещата част на пламъка, измерена с калибриран пирометър с термодвойка, не трябва да е по-малко от 954.44°C (1750°F). Горелката

трябва да е позиционирана така, че най-горещата част на пламъка да е приложена върху тестовия маркер на жицата. Продължителността на горене, дължината на горене и продължителността на горене на капките, ако има такива, трябва да

бъдат записани. Дължината на горене, определена съгласно подточка (8) на тази алинея трябва да бъде измерена с точност до 2.54 mm (една десета инча). Счупването на образците от жицата не се счита за неуспех.

(8) Дължина на горене. Дължината на

горене е разстоянието от първоначалния ръб до най-далечната следа за щети върху тестовия образец, дължащи се на

въздействието на пламъка, включително частично или пълно унищожени, овъглени или натрошени места, но без изчернени, изцапани, изкривени или обезцветени места, както и без места, където материалът се е свил или стопил, в посока далеч от източника на топлина.

Текст, извлечен от: JAR-25 Приложение F, Част II при Промяна 12, плюс Изменение 86/1, 16/6/86, и преиздадено чрез Промяна 13 15/10/89

седалкова възглавница трябва да

отговаря на следните критерии:

(1) Трябва да бъдат тествани поне три комплекта образци от долни и задни седалкови възглавници.

(2) Ако възглавницата е направена от

огнеупорен материал, той трябва изцяло да затваря вътрешния дунапренен материал на възглавницата.

(3) Всеки тестван образец трябва да е

изработен от основните компоненти

(тоест дунапренена вътрешност, плаващ материал, огнеупорен материал, ако се използва, и обличащо покритие) и чрез

монтажните процеси (представителни шевове и краища), които ще се използват в производството. Ако за задната

възглавница се използва различен

материал от този на долната възглавница, трябва да се тестват и двете комбинации от материали като пълни тестове на образци, като всеки комплект се състои от образец на задна възглавница и образец на

долна възглавница. Ако за дадена

възглавница, включително за външното й обличащо покритие, чрез теста с петролна горелка се демонстрира, че отговаря на

изискванията на това Приложение,

обличащото покритие на тази възглавница може да бъде заменено с подобно обличащо покритие, при условие че дължината на горене на заменящото покритие, установена съгласно тестът, описан в JAR 25.853(b), не надвишава съответната дължина на горене на обличащото покритие, използвано при

възглавницата, подложена на теста с

петролна горелка.

(4) За поне две трети от общия брой

тествани комплекти образци, дължината на горене от горелката не трябва да достига страната на възглавницата, която е на противоположната страна спрямо

горелката. Дължината на горене не трябва да надвишава 431.8 mm (17 инча). Дължината на горене е перпендикулярното разстояние от

вътрешния ръб на седалковата рамка, която е най-близо до горелката, до най-далечната следа за щети върху тестовия образец, дължащи се на въздействието на

пламъка, включително частично или

пълно унищожени, овъглени или натрошени места, но без изчернени,

изцапани, изкривени или обезцветени

места, както и без места, където материалът се е свил или стопил, в посока далеч от източника на топлина.

(5) Средната процентна загуба на тегло не трябва да надвишава 10 процента. Също, поне две трети от общия брой тествани комплекти образци не трябва да надвишава 10 процентна загуба на тегло. Всички капки, падащи от възглавниците и

стойката не се вземат под внимание преди да е установено теглото след теста. Процентната загуба на тегло за даден комплект образци е теглото на комплекта образци преди теста, минус теглото на комплекта образци след теста, изразен като процент от теглото преди теста.

(b) Тестови условия. Средната вертикална скорост на вятъра при върха на задната седалкова възглавница трябва да е 0.127 m/s ± 0.05 m/s (25 fpm ± 10 fpm).

Хоризонталата скорост на вятъра

непосредствено над долната седалкова възглавница трябва да е под 0.05 m/s (10 fpm). Скоростта на вятъра трябва да се измерва при работеща вентилация и изключен мотор на горелката.

(c) Тестови образци

(1) За всеки тест трябва да се използва по един комплект образци от възглавници, представляващи долна и задна седалкова

възглавница.

(2) Образецът от долна седалкова

възглавница трябва да е широк 457 ± 3 mm (18 ± 0.125 инча), с дълбочина

508 ± 3 mm (20 ± 0.125 инча) и дебелина 102 ± 3 mm (4 ± 0.125 инча), без краищата на тъканта и застъпванията на шевовете.

(3) Образецът от задна седалкова

възглавница трябва да е широк 432 ±

3 mm (18 ± 0.125 инча), с височина 635

± 3 mm (25 ± 0.125 инча) и дебелина

51 ± 3 mm (2 ± 0.125 инча), без краищата на тъканта и застъпванията на шевовете.

(4) Образците трябва да бъдат

климатизирани при 21 ± 2ºC (70 ± 5ºF)

и относителна влажност 55% ± 10% за поне 24 часа преди теста.

(d) Тестова апаратура. Подредбата на

тестовата апаратура е показана на

Илюстрации от 1 до 5 и трябва да включва компонентите, описани в тази алинея. Незначителните подробности на апаратурата могат да варират в зависимост от използвания модел горелка.

(1) Стойка за образеца. Стойката за

поставяне на тестовия образец се състои от стоманени ъгли, както е показано на Илюстрация 1. Дължината на краката на стойката е 305 ± 3 mm (12 ± 0.125 инча).

Стойката трябва да се използва за поставяне на тестовия образец от долна и задна седалка, както е показано на Илюстрация 2. Стойката трябва също да включва подходящ съд за капки, облицован с алуминиево фолио, с матовата страна нагоре.

(2) Тестова горелка. Горелката, която

ще се използва за теста, трябва:

(i) Да е от вида модифициран пистолет;

(ii) Да има дюза с ъгъл наразпръскване 80 градуса, с номинален капацитет 2.25

американски галона на час при 100 psi;

(iii) Да има конус от 305 mm (12 инча),

монтиран на края на изтеглящата тръба, с отвор, висок 152 mm (6 инча) и широк 280 mm (11 инча), както е показано на Илюстрация 3; и

(iv) Да има регулатор на инжекторното горивно налягане, настроен да доставя изисквания за теста номинал от 2.0 американски галона керосин от Клас 2 или еквивалентен, на час.

(3) Калориметър

(i) Калориметърът, който ще се използва за теста трябва да е калориметър от 0-17.0 вата/cm2 (0-15.0 BTU на ft2 сек), с точност ± 3%, монтиран в изолационна дъска от

калциев силикат, с размери 152 на 305 mm (6 инча на 12 инча) и дебелина 19 mm (0.75 инча), която е прикрепена към стоманена ъглова скоба за поставяне в тестовата стойка по време на калибровката на горелката, както е показано на Илюстрация 4.

(ii) Тъй като разпадането на

изолационната дъска в процеса на

употреба може да доведе до разместване на калориметъра, той трябва да се наблюдава и при нужда закрепването да се уплътнява, за да е сигурно, че лицето на калориметъра е на едно ниво с изложената равнина на изолационната дъска, в равнина, успоредна на изхода на конуса на тестовата горелка.

(4) Термодвойки. Седемте термодвойки, които се използват в теста, трябва да са заземени термодвойки от вид K, в керамичен пакет и с метална обшивка от 0.0625 до 0.125 инча, с проводник с

номинална американска дебелина за жица (AWG) от 22 до 30 (диаметър от 0.643 mm (0.0253 инча) до 0.254 mm (0.010 инча)). Седемте термодвойки трябва да са прикрепени към стоманена ъглова скоба, за да образуват гребло от термодвойки,

което да се постави в тестовата стойка, по време на калибровката на горелката, както е показано на Илюстрация 5.

(5) Подредба на апаратурата.

Тестовата горелка трябва да е монтирана на подходяща поставка, така че изхода на конуса на горелката да е на разстояние 102 ± 3 mm (4 ± 0.125 инча) от едната страна на стойката за образеца. Стойката на горелката трябва да позволява

завъртането на горелката от стойката за образеца по време на загряващия период.

(6) Записване на данни. За измерване и записване отчитанията на калориметъра и термодвойките, трябва да се използва записващ потенциометър или друг подходящ калибриран уред с подходящ обхват

(7) Везна. Уред за претегляне - Трябва да се използва уред, който да може чрез съответните процедури да установи теглото на всеки комплект образци от седалкови възглавници, преди и след теста, с точност до 9 грама (0.02 паунда). За предпочитане е да се използва система за продължително претегляне.

(8) Уред за измерване на времето. За

измерване времето на прилагане на

пламъка от горелката и времето за

самоугасване или продължителността на теста, трябва да се използва хронометър или друг уред (калибриран до ± 1 сек.).

(e) Подготовка на апаратурата. Преди

калибровката, цялото оборудване

трябва да бъде включено, а горивото

за горелката трябва да е настроено,

както е посочено в подточка (d)(2).

(f) Калибровка. За да се осигури подходяща изходна температура от

горелката, трябва да се проведе следният тест:

(1) Поставете калориметъра на тестовата стойка, както е показано на Илюстрация 4, на разстояние 102 ± 3 mm (4 ± 0.125 инча) от изхода на конуса на горелката.

(2) Включете горелката, оставете я да работи 2 минути за да загрее и настройте регулатора на горелката за поемания въздух така, че да дава отчитане на калориметъра от 11.9 ± 0.6 вата/cm2 (10.5 ± 0.5 BTU на ft2 сек), за да е сигурно, че са постигнати условия на стабилно състояние. Изключете горелката.

(3) Заменете калориметъра с греблото термодвойки (Илюстрация 5).

(4) Включете горелката и се уверете, че термодвойките отчитат 1038 ± 38ºC (1900 ± 100ºF), за да е сигурно, че са постигнати условия на стабилно състояние.

(5) Ако калориметърът и термодвойките не отчитат в обхват, повторете стъпките в подточки от 1 до 4 и коригирайте регулатора на горелката за поемания въздух докато постигнете правилно отчитане. Греблото с термодвойки и

калориметърът трябва да се използват често, за да се поддържат и записват калибрираните тестови параметри. Докато конкретният уред не демонстрира последователност, всеки тест трябва да се калибрира. След като последователността е потвърдена, може да се проведат няколко теста с пред-тестовата калибровка преди серията и проверка на калибровката след нея.

(g) Тестови процедури. Запалимостта на всеки комплект образци трябва да бъде тествана както следва:

(1) Запишете теглото на всеки комплект образци от долни и задни седалкови възглавници, които ще бъдат тествани, с точност до 9 грама (0.02 паунда).

(2) Поставете тестовите образци от долна и задна възглавница на тестовата стойка, както е показано на Илюстрация 2, като закрепите образеца от задна седалкова

възглавница най-отгоре на тестовата

стойка.

(3) Завъртете горелката на мястото й и се уверете, че разстоянието от изхода на конуса на горелката до страната на образеца от долна седалкова възглавница е102 ± 3 mm (4 ± 0.125 инча).

тестовата позиция. Включете горелката и я оставете да работи 2 минути за да осигурите адекватно време за загряване на конуса на горелката и за стабилизация на

пламъка.

(5) За да започнете теста, завъртете

горелката в тестова позиция и в същото време включете уреда за измерване на времето.

(6) Изложете на горелката образеца

от долната седалкова възглавница за 2 минути, след което изключете горелката. Веднага след това завъртете горелката настрани от тестовата позиция. Прекратете теста 7 минути след като сте започнали излагането на възглавницата на

пламъка, като използвате газово средство за гасене (тоест Халон или CO2).

(7) Установете теглото на остатъка от

образеца от седалкова възглавница,

който е поставен отляво на стойката,

с точност до 9 грама (0.02 паунда),

без капките.

(h) Тестов доклад. По отношение на

всички тествани комплекти образци за конкретна седалкова възглавница, за която се извършват тестове за спазване на изисквания, трябва да се запише следната информация:

(1) Идентификация и описание на

тестваните образци.

(2) Броят на тестваните комплекти

образци.

(3) Първоначалното и остатъчното тегло на всеки комплект, изчислената процентна загуба на тегло за всеки

комплект и изчислената средна процентна загуба на тегло за общия брой тествани комплекти.

(4) Дължината на горене за всеки тестван комплект.