Изложение на книгата Откровение Дейвид Чилтън
Изтегляне 3.87 Mb.
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, 26 Enz faktor, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, vazstanoveniat rai
| Епистемологична осъзнатост
Какво се има предвид под епистемологична осъзнатост? Това понятие означава все по-голямо разбиране с течение на времето за собствените презумпции и по-голямо желание да бъдат приложени тези презумпции в действие. То важи и за житото, и за плевелите. В какво житото прилича на плевелите? В какво се различава? Ангелите незабавно видяха разликата. Затова Бог ги възпря от изскубване на плевелите. Той искаше да запази почвата – историческия процес. Следователно, Бог позволява пълното развитие и на житото, и на плевелите. Това, което трябва да се разбере тук, е, че учението за специалната благодат в историята задължително включва в себе си учението за общата благодат. Когато християните растат в зрялост, те стават по-могъщи. Това не е праволинейно развитие. Има времена на скакалци, бедствия и суша, както за християните, така и за сатанистите (хуманистите). Има приливи и отливи, но винаги има посока в движението. Има зрялост. Изповедите на вярата биват подобрявани. Това от своя страна дава на християните обществена сила. Чудно ли е, че Уестминстърската изповед на вярата е била написана по време на кулминацията на пуританското управление в Англия? Дали подобренията в изповедите на вярата са обществено безполезни? Дали подобренията в изповедите на вярата и в теологичното разбиране задължително водят до обществено безсилие? Глупости! Именно Реформацията е тази, която направи възможни съвременната наука и технологии. От другата страна на нивата – всъщност, точно до житото – самоосъзнатостта на невярващите също нараства. Но те не винаги стават по-убедени в техните корени на хаоса. Ренесансът е постигнал успех в поглъщането на плодовете на Реформацията само до степента, до която той е бил бледа имитация на Реформацията. Ръководителите на Ренесанса бързо са изоставили заредените с магии, демонично вдъхновени магьосници като Джордано Бруно.783 Те може да са запазили хуманизма на Бруно, но след 1600 откритото посвещение към демоничното е намаляло. На негово място идват рационализмът, деизмът и логиката на подредения свят. Те са използвали откраднати презумпции и са придобили власт. Толкова привлекателно е било това видение за математически автономната реалност, че християни като Котън Мейдър са приветствували новата наука на Нютоновата механика като християнска по своята същност. Тя е била толкова близо до християнския възглед за подредената същност на Бога и отражението в създанието на тази подреденост, че християните без колебание са прегърнали новата наука. Това, което виждаме, следователно, е, че християните не са били напълно осъзнати епистемологично, а също и езичниците. По времето на апостолите е имало по-голяма епистемологична осъзнатост сред ръководителите от двете страни. Църквата е била преследвана и е спечелила. След това е имало упадък към смесени възгледи и при двете страни. Например, опитът на Юлиан Отстъпник да съживи езичеството в края на четвърти век е бил смешен – това е било половинчато езичество, в най-добрия случай. Два века преди това Марк Аврелий, истински философ-цар в Платоновата традиция, е бил сериозен гонител на християните; Юстин Мъченик е умрял по време на неговото царуване. Но неговият развратен син, Комодус, е бил твърде зает със своите 300 женски и 300 мъжки наложници,784 за да се занимава със систематични гонения. Кой е бил по-самоосъзнат, от епистемологична гледна точка? Аврелий все още е имал светлината на разума пред себе си; неговият син е бил потопен в религията на революцията – обществено безсилен. Той е бил по-готов от своя баща, философа-гонител, да следва логиката на своята сатанинска вяра. Той е предпочел разврата пред властта. Комодус е бил убит 13 години след като е станал император. Сенатът решил неговото име да бъде прокълнато.785 Ако един съвременен изследовател би искал да види едно максимално последователно езическо общество, той може да посети африканското племе Ик. Колин Търнбул го е посетил и неговата книга Планинският народ (The Mountain People, 1973), е класическа. Той е открил почти пълен бунт срещу закона – семейния закон, гражданския закон, всякакъв закон. Но в същото време той е открил напълно безсилни, разбити хора, които бързо изчезнали. Те са били безвредни за Запада, защото са били по-самоосъзнати от Западните сатанисти. Изтегляне 3.87 Mb. Сподели с приятели:
|