Извлечение из повестта Иван Александър
Изтегляне 0.83 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Красимира
- Красимира . Как Сара
- Рад Лупу Раксин
- Рад Лупу
- Раксин
Явление 4Сара и Красимира, после Василиса Красимира (като идат насам със Сара, обгърнала я дружески с дясната ръка.) И ти го обичаше? Сара. Обичах го. Той често минуваше край нашата къща, Красимир о, и аз чаках да го видя. Когато ми предложи да се покръстя и да се земем, аз се съгласих с радост. Искаха ме прости евреи, по-добре болярин. Ако татко се възпротивеше, щяхме да бягаме във Влашко... Но после... Красимира. После... видя те и хареса те Александър, мярна ти се короната на царица пред очите и ти забрави обичания... Сара. Драга Красимиро, коя девойка би постъпила другояче? Да бъдеш царица, да ти се покланя цял народ! Красимира. И така короната изтика из сърцето ти любовта?... И ти съвсем изстина към Рад Лупу? Сара (начумерено). Аз не искам да го срещам, аз се боя вече от него... (Влазя отляво Василиса и се спира на известно разстояние от тях.) Красимира. Но той сà страда за тебе. Сара. Нека ме забрави. Аз сега принадлежа на Александра. И Александър ме люби. Красимира (гледа я малко). Зафърли младият и прегърна стария... Презря оногова, с когото можеше да блаженствуваш, и зе оногова... Сара ...с когото можа да царувам... Красимира. Та ти по сметка любиш? Сара (усмихната). Аз съм еврейка. От баща си съм научила по сметка да живея и по сметка всичко да върша. Мен ми беше противен живота у бащини ми и аз исках да найда по-добро при Рад Лупу; но видях още по-добро при Александра... (Разпалено.) Да, искам да бъда царица, искам да блестя в палата, Красимиро; да видя, че ми се покланят до земята тия горди боляри, които сега ме гледат със зле прикрито под външното почитание презрение... И еврейките, които ми завиждат и ме мразят, искам да се пукат. Когато стана царица, ще си завират главите в калта да цалуват полата на багреницата ми... Царица, знаеш ли какво е това нещо?... Слава, диаманти, власт и завистта на всичките жени. Красимира. Но ти не можеш да обичаш един беловлас човек... У тебе има сърце. Сара (отдръпва се и я пронизва с поглед). Красимиро, и у тебе го има, но ти беше любовница Александру цели две години! Ти тогава се не сети да се питаш дали има у тебе сърце... когато те обсипваха с милост и скъпи дарове. Красимира. Разлика голяма. Саро, аз не менявах вярата си, а ти ще промениш своята. Сара (живо). Моята вяра? Що ми дава моята, еврейската вяра? Робство в бащината къща, бедност, унижение, тъмен живот... Моята хубост щеше да повехне при груб мъж търговец, непогалена, неоценена... Аз ще прегърна вярата, която ми отваря вратата на светлив живот, на палатите! Красимира. Но ти не ми казваш — обичаш ли Александра? Сара (гледа я няколко време, па живо). Като питаш, да ти кажа: обичам го, както гълъбицата би обичала гордият орел, под чиито силни криле е намерила защита от ястребите, както майското прясно цвете обича старото слънце, което го топли и прогонва от него студовете и сланата... Да, обичам го. От калта, дето бях червей, той ме дигна до звездите. И моят син ще стане цар. Красимира. Как? Сара. Аз ще му родя син, предсказаха ми вълшебници, и той ми се закле тържествено нему да остави престола. Красимира. Мила Саро, честито ти! Сара. Драга Красимиро, аз те моля да не говориш никому това, което ти поверих. Красимира. Бъди спокойна, драга Саро. (Излазя отдясно.) Василиса. Вие много се сближихте с нея. Не й се доверявай, Саро. Красимира е лукава. Сара. Ох, Василисо! Ти сѐ с твоите подозрения! Красимира ми е искрена приятелка и по моя молба царят я остави в палата да ми бъде другарка. Тя е тъй мила, тъй умна... (Тръгват наляво.) Василиса (внушително, като протака думата). Лисица! Питай мене, старата... Как беше уплела Александра! Ти знаеш? Тя магия му правеше. Вареше бурен от либиче и му даваше водата да пие, за да я залюби още повече. Хитра е, магьосница е... Сара (гледа надясно). Раксин иде. Мразя тоя старец... Гледа ме тъй лошо... Да идем в градината. (Излазнт отляво, отдясно влазя Раксин.) Явление 5 Раксин и после Рад Лупу Раксин. Това е ужасно! Да качи тая еврейка на трона? И да й обещае, както ми обади сега Красимира, да направи сина й наследник — ако има син! Или той се полишил? ... Или годините вече са ослабили ума му, та на тая възраст, при възмъжали синове и при жива съпруга, да зима за жена момиче, еврейка, три пъти по-младо от себе си? Не мисли ли той какъв срам готви за трона и каква опасност за царството след себе си? (Влазя Рад Лупу.) Раде, истина ли, че ще ни напуснеш? Рад Лупу. Да, болярино, аз си отивам за отечеството. Раксин. Някаква нужда ли те вика там? Или нещо те обидиха тука ? Рад Лупу. О не, славни болярино: царят и царицата бяха добри към мене. Но аз в палата не мога да остана вече. Раксин (почуден). Тия думи ми са загадъчни. Ти от три месеца насам си тъжен. Рад Лупу. Мене ме прогонва оттука оная причина, която и царицата прави да страда. Раксин (замислюва се). Сара? Рад Лупу. Да. Аз бягам от нея. Раксин. Как смее! Тя още не е господарка тука, да пъди най-верния и предан служител царски. Рад Лупу. Ти не ме разбра добре, славни болярино. Сара не е помислила подобно нещо. Тя даже ме не забелязва... Но аз бягам от нея. Раксин. Защо? Ах, разбирам: ти може би я любиш? Рад Лупу (мълчи с наведени очи). Раксин. Тя е любовница на Александра и ти пак я любиш! Рад Лупу. Безумно... (След малко мълчание с решителен тон.) Велики логотете, обичах я, обичахме се, преди Александър да я види... Аз мрях от любов за Сара, но той ми я отне! Той я доведе в двореца, дето съм и аз. Близо сме, но ледна стена ме дели от нея. Тя се преструва, че ме не познава вече, тщеславието задуши у нея първите чувства, а аз страдам, страдам, пъклено се мъча! Душата ми гори от пламъците на ревността и любовта. Иванко Басараба ме изпрати тука да служа на царицата, да бдя над нея. Но аз съм принуден да бягам далеч оттука, далеч от Сара, далеч от Александра. Боя се, славни болярино, от мене си... Боя се кръв да не пролея, разбираш? И бягам оттука... Защото умразата ми против Александра е ужасна и чини ми се, че... (Дига левия си юмрук и избягва отляво.) Раксин (стои малко замислен, па внезапно лицето му светва от вдъхновена мисъл). Да, да, това трябва да стане. Само това може да стане. Нека Бог ме прости, но Александър и царството да бъдат спасени! Да намеря веднага Красимира. (Излазя бързо отляво.) Влазят отдясно Теодора, Стана и Мара. Каталог: library -> svetski -> bgclasica bgclasica -> СВ. Климент охридски bgclasica -> Гроздоберът беше към края си bgclasica -> И аз имам зимница там, тя как е. Йове? bgclasica -> Изгнаници клети, отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик bgclasica -> Тая прохладна майска вечер чорбаджи Марко, гологлав, по халат, вечеряше с челядта си на двора bgclasica -> Вариклечко не, ами вариклечко пошушваше чорбаджи Петраки и пак приглашаше Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|