Извършване на оценка на изпълнението на
Изтегляне 4.56 Mb.
|
4.1.3.Ресурси и финансиранеРесурсите и финансирането на процеса на реализиране на стратегията се преценява по това в каква степен постигнатите резултати съответстват на направените разходи, или степента в която желаните ефекти са постигнати на разумна цена, т.е. ще се оцени цялостното изпълнение от гледна точка на съотношението между вложените финансови, материални и човешки ресурси и постигнатите резултати. В НСД няма планирани разходи за реализиране на мерките. В НПЗД за 2008 и 2009 г. са планирани ресурси и финансиране предимно “в рамките на утвърдения бюджет” или “от ОПРЧР”. Едва през 2010 г. в НПЗД се планират средства и по други програми, основно донорски и няколко национални. В този смисъл оценителският екип направи преценка на степента на съответствие на съотношението между вложените ресурси и постигнатите резултати като използва информация от програмните бюджети на секторните министерства, делегираните държавни дейности и част от финансираните процедури по ОПРЧР за периода 2008 – 2010 г. Беше направен преглед на финансирането и ресурсите по отношение на планираните резултати по първите три оперативни цели на стратегията. По отношение на четвърта цел не бяха идентифицирани специално планирани ресурси. В настоящата оценка няма да бъдат правени изводи и препоръки по отношение на процедурите и стандартите за издръжка на социалните услуги. За целите на оценката екипът формулира показатели по отношение съотношението на вложените ресурси и постиженията.
Първият индикатор за оценка на социалното включване на децата като първа оперативна цел на стратегията е Съотношение на вложени ресурси (финансови, материални и човешки) за създаване на условия за социално включване (напр. подкрепа на семейството с цел превенция) спрямо деца, живеещи (останали и върнати) в семейство. Оценителският екип, прие, че финансирането и ресурсите за осигуряване на условия за социално включване на деца са тези, които са планирани по Програми 6 и 7 на бюджета на МТСП48 , финансирането на делегираните държавни дейности за доставка на услуги в общността49 и планираните средства по процедури за деинституционализация и социални услуги в общността по ОПРЧР50. От таблицата по долу се вижда, че общият размер на тези средства расте през годините, като растежът през 2009 и намаляването през 2010 г.се дължи на цялостната финансова политика и на отражението на финансирането по ОПРЧР (голямата разлика се дължи на това, че средствата са договорени през 2009 г , а реално изплащани до 2011 г.)
От гледна точка оценка на съотношението между вложените ресурси и постигнатите ефекти в областта на социалното включване, важно е да се проследи дали увеличението на планираните ресурси води до увеличен брой на потребителите, или дали са повече децата, които се отглеждат в семейна среда. В случая става въпрос за децата, при които е идентифициран риск, но с него е работено или са изведени, но към друга семейна среда или това са децата, които остават или се връщат в собствените си семейства или биват настанени в семейна среда.
За периода на оценка броят на успешните случаи по превенция, както и настаняванията в семейна среда и реинтеграциите расте, но с незначителни темпове и в неустойчива тенденция нагоре. Това нарастване, обаче изостава далеч от темпа на нарастване на вложените ресурси и в края на оценявания период разходите за единица случай са значително по-високи от тези през 2008 г. (2008 г.- 6002 лв.; 2009 – 8126 лв.; 2010 – 9809 лв.). Причините за това са свързани с големите инвестиции и финансирането на проекти по ОПРЧР, което създава предпоставки не само за увеличаване на общия брой на децата, живеещи в семейна следа, но и за създаване на модели за социални и интегрирани услуги. Проектното създаване и реализиране на модели и услуги създава условия за разработване на иновативни такива, партньорства, адаптиране на опит, но устойчивостта на политиката зависи от осигурените и гарантирани държавни ресурси. За периода на оценка тази тенденция е налице. От гледна точка ефикасността обаче, увеличените ресурси не съответстват на броя на успешните случаи на деца, останали и върнати в семейна среда като темп. Ако тази тенденция продължи, т.е. ако продължи влагането на повече ресурси, без да се мери ефикасността, успоредно с ефективността (дали животът на клиентите се е подобрил, колко услуги и за какъв период от време са ползвали, дали все още са клиенти на системата) ще се стигне до сериозен разход на средства, без директна връзка с броя на социално включените деца. Долната графика показва съотношението между отделените ресурси за социално включване, броят на децата, които са социално включени и разходите на единица дете за годините 2008, 2009 и 2010.
Друг показател за ефикасност е Съотношението на вложените ресурси (финансови, материали и човешки, вкл. и за обучение и капацитета на системата) за деинституционализация (живеене в семейство) спрямо деинституционализирани деца (от дом - в семейство). По отношение на вложените ресурси за деинституционализация оценителският екип прие, че това са всички финансирания по Програма ФАР и ОПРЧР, планирани и изплатени за реформа на специализирани институции, за разкриване на алтернативни услуги, за реинтеграция и съпътстващи дейности, свързани основно с обучение на персонал, инфраструктура и капацитет на системата. Посоченият списък няма претенциите да представя изчерпателно всички договорени и изплатени средства за периода, поради това, че е налице сериозно разминаване между периодите на договаряне и изплащане, т.е има договорени през 2009 г. финансови ресурси, които още не са изплатени и реализирани. В таблицата са представени, планираните ресурси по години, така като са отразени в Насоките за кандидатстване по Програма ФАР, компонент 1 и индикативните годишни програми по ОПРЧР за периода на оценка.
Ефикасността на процеса се мери като съотношение на тези ресурси към броя на деинституционализираните деца. Оценителският екип прие, че деинституционализираните деца са тези, които са изведени от специализираните институции и са върнати в биологичните им семейства или настанени в приемни семейства, осиновени, навършили пълнолетие. В този смисъл, децата настанени в различни форми на резидентни услуги – ЦНСТ и преходно жилище, независимо дали са в или извън институцията като сграда се приемат като деца, живеещи в институционални форми, т.е не деинституционализирани, защото не са налице доказателства или изследвания, които да посочат, че има реално подобрение на живота им в тези услуги и че институционалните механизми и форми на работа не се прилагат (виж. Част 3.2.1. Цел 1). Прилагайки този подход, броят на децата, които са деинституционализирани е за 2008 г. – 2209, 2009 г.- 1698, 2010 г. – 1849. Съотношението между инвестираните ресурси по програми и броят на деинституционализираните деца показва, че разходите растат с бързи темпове, както като цяло, така и за единица случай (2008 г. – 4 131, 2009 г – 8958, 2010 г – 12 819). Ако нарастването на финансирането продължи с тези темпове (това е факт, имайки предвид План за действие за изпълнение на Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Р България”) разходите са деинституционализация, при това за извеждане и към резидентни услуги далеч ще надхвърлят нивата от 2010 г. От гледна точка на ефикасността и социалното включване инвестициите в процеса на деинституционализация трябва да водят до това децата да живеят трайно в семейна среда. За периода на оценка разходите за деинституционализация растат, а броят на деинституционализираните деца - не. Графиката показва съотношението на ресурсите , използвани за осигуряване на процеса на Деинституционализация и броят на деинституционализираните деца по години 2008, 2009 и 2010 г. 
Ефикасността се мери и по отношение на Съотношение на вложени ресурси за деинституционализация (живеене в семейство) спрямо деца (от дом - в алтернативни услуги (в т.ч. приемни, ЦНСТ, кризисен център и вс. услуги от резидентен тип). Съотношението на вложените ресурси за деинституционализация към броя на случаите на деца, настанени в различни форми на резидентни услуги и приемни семейства (това съотношение се мери от гледна точка на факта, че настаняването в услуги извън семейна среда е временна мярка и след това отново ще бъде необходима подкрепа за връщане в биологично семейство или осиновяване) показва, че темпът на нарастване на случаите е далеч под темпа на нарастване на ресурсите. Това съотношение е показано на графиката:
Показател за ефикасността на създаването на условия за социално включване е и Съотношението на разходите за институционални услуги към разходите за услуги в общността. Специализираните институции от всички видове и резидентните услуги в общността се финансират като делегирани държавни дейности от общините, с изключение на ДМСГД, които все още са изцяло държавна дейност и се финансират в бюджета на МЗ. За периода на оценка като цяло разходите за институциите и резидентните услуги намаляват, въпреки увеличените бюджети за издръжка на едно дете. Това се дължи на намаленият като цяло брой деца, отглеждани в институции. То е най-сериозно при издръжката на ДМСГД и ДДЛРГ. За разлика от институциите общите ресурси за издръжката на ЦНСТ растат, при това с доста сериозни темпове, което се обяснява от една страна с нарасналият им брой, а от друга с растежа на издръжката на клиент. Важно е тук да се отбележи, че този темп на нарастване на ресурсите е твърде сериозен и е налице тенденция той да достигне много високи нива.
По отношение на услугите в общността отново е налице нарастване на ресурсите, което отчасти се дължи на увеличената издръжка на клиент, а от друга на увеличеният брой на клиентите като цяло и на разкритите услуги по места.
Сравнението между разходите за институционални и резидентни услуги спрямо разходите за услуги в общността ясно показва, че за периода на оценка разходите за специализирани институции са много по-високи от тези за услуги. Долната графика показва съотношението между отделените ресурси за специализирани институции и услуги в специализираните институции като сравнение с отделените ресурси за услуги в общността от всички видове за годините 2008, 2009 и 2010. 
Освен това, при сравняване на ресурсите за деинституционализация и тези за специализирани институции се вижда, че ресурсите тези за институции са много по вече, което от гледна точка ефикасността на процеса, показва, че независимо от инвестициите в деинституционализация (услуги в общността) те все още не могат да достигнат издръжката на институциите.
От гледна точка постигане на социално включване и ефикасност на процеса е необходимо това съотношение да се промени в полза на деинституционализация и услуги в общността. Подобна е и ситуацията на местно ниво. Най-голям процент от бюджета за услуги се отделя на работата с риска, а именно деца в институции и деца с увреждания, за сметка на работа по социално включване и превенция на изоставянето.
Въпреки декларираното на различни нива приоритизиране на работата по превенция на изоставянето и осигуряване на условия за социално включване, бюджетното разпределение е в подкрепа на семействата и децата с идентифициран риск, т.е няма съответствие между приоритетите и ресурсите. Таблицата по-долу показва обобщена информация за вложените ресурси за социално включване, деинституционализация и услуги в общността за трите години на оценка, както и индикативната цена на успешен случай.
Ефикасността на процеса на осигуряване на условия за равният достъп до образование се преценява като Съотношение на вложени ресурси (финансови, материали и човешки) за равен достъп до образование (предучилищна подготовка, намаляване на сегрегацията в образованието, подобряване на уменията за български език за децата, чийто майчин език е друг и т.н.) - спрямо реален брой деца получили достъп до образование.
На първо място, оценителският екип направи преценка на Съотношението на вложените ресурси за осигуряване на равен достъп до образование и броят на обхванатите деца в предучилищна подготовка, както и броят на деца със СОП, обхванати в общообразователните училища. Ресурсите отделяни за улеснен достъп до образование и включващо образование се увеличават за периода на оценка, успоредно с включването на темата и поставянето на целите в програмните документи на МОМН. Растежът през 2010 г. е много голям и не съответства на темпа на нарастване на броя на обхванатите деца. 
Броят на децата, обхванати от предучилищна подготовка е изчислен спрямо коефициент на обхващане и брой на децата във възрастовата група 5-7 години. Този брой няма претенциите да бъде изцяло точен, изчислението е направено, за да се проследи тенденцията и разбира се, се наложи да бъде направено поради липса на данни за този брой деца.
Друг показател за ефикасността на системата е Съотношението на вложените ресурси за подобряване на качеството на образованието и темпа на отпадане на деца от образователната система.
От таблицата се вижда, че част от програмите са нови за програмния бюджет на МОМН за 2010 г., а други се прекратяват. Ресурсите, които се отделят за подобряване на качеството на образованието нарастват с малки темпове през годините на оценка, като този темп е подобен на темпа на намаляване на отпадането от училище. 
Според представителите на ОЗД и РДСП в областта образование най-голям процент от бюджета се отделя за семействата и децата със СОП, което е обяснимо имайки предвид целенасочената политика по ресурсно осигуряване на включващото обучение в периода на оценка.
Оценката на ефикасността и съотношението между ресурсите и постиженията в областта подобряване здравето на децата е затруднена в значителна степен поради това, че не са налични програми в бюджетите, които да са насочени като финансиране на дейности по профилактика и лечение на деца. В този смисъл изводите, които могат бъдат направени са косвени, т.е. няма конкретни данни, които могат да бъдат коментирани. Основният показател за оценка е Съотношението на вложените ресурси (финансови, материали и човешки) за подобряване здравето на децата – профилактика, намалена смъртност, - намалена/повишена заболеваемост и смъртност. В част от програмите на бюджета на МЗ, показателите са свързани с подобряване здравето на децата, макар че те са насочени и към други групи потребители.
Горната таблица показва устойчивост на разходите за профилактика (намаляване през 2009 г. и увеличаване през 2010 г., като те не успяват да достигнат нивата от 2008 г.). Освен директно от държавния бюджет, системата се финансира и от държавно делегирани дейности. По отношение на тях отделените ресурси са посочени в таблицата по-долу, като ясно се вижда, че отделените ресурси се увеличават.
Оценителският екип направи сравнение между тези показатели и информацията за заболеваемост на децата:
Повишеното ниво на отделени ресурси съответства на повишена заболеваемост на децата , което категорично означава ниско ниво на ефикасност. ИЗВОДИ
ПРЕПОРЪКИ
Каталог: wp-content -> uploads -> 2009 2009 -> Католически Литургичен Календар 2010 2009 -> Смб – Секция “Изток” Великденско математическо състезание 22. 04. 2007 г 2009 -> 1. Числото, което се получава от числото 194 973, като се разменят цифрите на десетиците и хилядите, е 2009 -> Програма за развитие на сектор „Рибарство на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "Рибарство" на Република България, финансирана от Европейския фонд по рибарство за Програмен период 2007 2013 г 2009 -> Програма за развитие на сектор "рибарство" (опрср) на република българия, финансирана от европейския фонд за рибарство за програмен период 2007 2013 Г. Изтегляне 4.56 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
