Мониторинг, оценка и отчитане на стратегията

4.2. Изпълнение на стратегията

4.2.1. Цел 1 Намаляване на детската бедност и създаване на условия за социално включване на децата

Първа оперативна цел е най-всеобхватна и дефинирана така, че включва повече приоритетни области в сравнение с останалите. Нещо повече, тя в голяма степен включва в себе си и две от останалите три оперативни цели, свързани с образованието и здравето на децата, тъй като по дефиниция те са функция на социалното включване.

Социалното включване и бедността за изведени като взаимосвързани в описателната част, предхождаща стратегията. Това е уместно, тъй като бедността се разглежда като фактор за социално изключване – децата, които растат в бедност, имат по-ограничен достъп до услуги, и живеят с ограничени възможности да растат в добро здраве, да получат добро образование и, в дългосрочен план, да си намерят работа и да бъдат пълноценни участници в обществения живот. Децата, които растат в бедност е по-вероятно да възпроизвеждат цикъла на социално изключване. Поради това ЕС извежда и борбата с детската бедност като приоритет⁵⁶. ­ Според Съвместния меморандум по социално включване на Република България и Националния доклад по стратегиите за социална закрила и социално включване за периода 2006 - 2008 г. децата формират една от основните групи, сред които е отчетен висок риск от изпадане в бедност.

В този смисъл извеждането на бедността и социалното изключване в оперативната цел на стратегията е уместно.

Макар в стратегията и оперативните планове да се посочва социалното включване като част от целите, „социалното включване” не е дефинирано и декомпозирано от гледна точка на очакваните постиженията и с оглед тяхното измерване. Липсват и междинни (етапни) срокове, подцели, индикатори спрямо очакваните резултати и индикатори спрямо оперативната цел, които да правят социалното включване измеримо.

Ето защо за целите на оценката беше необходимо да се въведе дефиниция за социално включване, въз основа на която да се изведат индикатори, които да са измерими и конкретни. Според ЗСП "Социално включване" е създаването на условия и възможности в най-висока степен за участие на подпомаганите лица в обществения живот.

Така по отношение на децата оценителският екип възприе, че от гледна точка на крайния резултат за децата, който трябва да бъде измерен, се описва от следните параметри - с най-висока степен на участие в обществения живот, т.е. социално включени са децата, които не растат в бедност, ходят на училище и растат в семейство. С това изходно определение бяха изведени следните индикатори за измерване на ефективността на постигане на оперативна цел 1:

Индикатор 1: Дял на децата, живеещи в бедност спрямо общия брой деца

Индикатор 2: Дял на децата, живеещи извън семейство спрямо децата, живеещи в семейна среда

Индикатор 3: Дял на децата, които не ходят на училище (необхванати или отпаднали) спрямо децата в училищна възраст

Индикатор 4: Дял на децата със социално-значими заболявания или деца с увреждания

Възможно е тези индикатори да не изчерпват целта, но екипът ги предлага, защото са оперативни, измерими и в тяхната съвкупност са в голяма степен показател за степента на социално включване на децата в България.

В Националната стратегия за детето от 2008 г. е приета дефиницията на УНИЦЕФ за детска бедност: „детската бедност е ситуация, при която детето има стандарт на живот, който не допринася за неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие”⁵⁷.

При измерването на бедността съществуват два основни метода: относителна и абсолютна бедност. НСИ и Евростат изчисляват относителна бедност: НСИ е възприел Регламент 1177/2003 на Европейския парламент и на Съвета⁵⁸, с който се определя обща рамка за системно изготвяне на статистически данни на Европейската общност за доходите и условията на живот⁵⁹. Съгласно него линията на бедност представлява 60% от средния разполагаем общ доход на еквивалентна единица⁶⁰. Но в дефиницията, приета от УНИЦЕФ и залегнала в Националната стратегия за детето от 2008 г. се налага възгледа, че оценката на бедността е измервана в абсолютни стойности. При приемането на тази дефиниция за бедност може да се използват изследвания, базирани на цените на съвкупността от стоки и услуги, които трябва да получи дадено дете от своето семейство⁶¹.

Може да се твърди, че това е по-добрият метод за изчисление на бедните деца и е в техен интерес. Този подход е възприет от организацията COFACE (Конфедерация на семейните организации в Европа), според която се бори за универсални детски надбавки, които изцяло да покриват основните нужди на децата и които се полагат по право на децата⁶².

Бедността като цяло е сложен феномен, но се приема, че детската бедност не може да се разглежда извън контекста на семейната бедност. Също така не може да се намали детската бедност, ако се разглежда отделно семейната бедност⁶³. Трябва да се посочи, че вниманието, отделено на детската бедност и поставянето на цел за намаляването й в Националната стратегия за детето от 2008 г. е правилно и е в унисон с останалите оперативни цели. Тези цели са взаимосвързани и представляват цялостен подход за подобряване на развитието на най-малките жители в България. Това отговаря на приетите с Договора за ЕС задължения на страните-членки, включената в Лисабонското споразумение Европейска харта за основни права и доклада на представителството на ЕС „Детската бедност и детското благосъстояние” 2-3.9. 2011 г. Като цяло стратегията се доближава до комплексния подход, основан на три стълба: достъп до адекватни ресурси; достъп до качествени услуги и възможности; детско участие.

В НСД се установи смесване на дефиниции и стойности за бедност – заложена е дефиниция, според която бедността следва да се отчита по метода на абсолютната бедност, а заложените базови и целеви стойности са всъщност за риск от бедност и относителна бедност (които са всъщност два различни индикатора). Ето защо за оценката на постиженията относно бедността оценителският екип посочва стойности по два основни индикатора:

• 
  Бедност сред семействата с деца
  
• 
  Относителна детска бедност (0-17 г.)
  

Като цяло данните за бедността подкрепят констатациите от макроикономическия анализ, че 2008 е преломна година и период, когато започва влошаване на икономическото състояние на страната, в това число и благосъстоянието на семействата и децата. Данните както за семействата, така и за децата сочат, че броят на бедните се увеличава. Макроикономическият анализ, направен за целите на оценката сочи, че дори и при подобряване на макроикономическите показатели трудно може да се очаква това подобрение да се отрази на доходите на населението. Следователно проблемът с бедността сред децата и семействата с деца в България е сериозен и не може да се очаква състоянието им да се подобри единствено като следствие от евентуално подобряване на макроикономическите показатели за страната, без да се вземат целенасочени мерки за подкрепа.

Макар да се отчита леко понижение по този показател, в съчетание с данните за нарастваща детска бедност и бедността сред семействата с деца, състоянието на децата и техните семейства не е добро. Нещо повече, макар намаляването на детската бедност да се посочва като приоритет, в отчетите за изпълнение на НПЗД не бяха открити система от мерки, насочени към този проблем. Предприета е само мярка за разширяване на обхвата и подкрепата на семействата с деца до завършване на средно образование на детето, но не повече от 20-годишна възраст⁶⁴

Не може, обаче, да се твърди, че дори и тази мярка е довела до някакъв напредък по изпълнението на целта за намаляване на детската бедност.

Наблюдава се увеличение на броя на децата през 2009 г. спрямо предходната, а намалението през 2010 г. е незначително: разликата е 2030 деца. Трябва да се отбележи, че за периода 2008 – 2010 г. нарастват средствата, отпускани за всяко дете, но за 2010 г. нарастването в % след извадената инфлация е едва 4,99% спрямо 2009 г.⁶⁵

Липсва един съществен елемент в поставените мерки и цели в НСД: жилищна политика прецизирана според нуждите на семействата. Стратегията определя, че ще развива „политики за поемане от държавата на част от жилищните кредити за млади и многодетни семейства”⁶⁶. Така се оказват изключени както бедни семейства, така и семейства, които не могат и никога няма да могат да вземат кредит за ново жилище, защото не са млади или многодетни. Не е ясен и ефектът за онези, които са подпомогнати.

От посочените данни следва, че като цяло детската бедност не само не е намаляла, но се и увеличава. В стратегията няма заложени конкретни, системни и диференцирани мерки за намаляване на бедността сред семействата с деца, а оттам и на детската бедност. Към 2010 сред съществуващите мерки за подкрепа на хората с най-ниски доходи, няма диференциран подход за подкрепа на онези, които имат деца, а при подкрепа на семействата с деца – за подкрепа на по-бедните сред тях. При запазване на тази тенденция целта за намаляване на детската бедност няма да бъде постигната до края на 2018 г.