Jaa административен и Напътстващ Материал Секция Четири: Операции, Част Три: Временно Напътстваща Брошура (jar-ops)

1 Общи

2 ODR Таблици

2.1 Преди да се изисква от членовете на екипажа да могат да оперират с повече от един тип или вариант самолети, операторите първо трябва да посочат един самолет, като базов вид самолет, по който могат да се правят разграничения с други модели самолети, по отношение на технологични (системни) процедури, пилотни средства за управление на самолета. Тези разлики, известни също като Различия при изискванията на операторите (ODR), за предпочитане се представят в табличен вид и представляват част от обосновката за работа с повече от един тип или вариант самолети, както и са свързаните с тях разлики/прилики, необходими по време на провежданите обучения на екипажа.

3 Таблиците ODR трябва да бъдат представени както следва:

AMC OPS 1.980(b) (продължение)

3.1 Таблица 1 - ODR 1 - Обща

4.1 ODR 1 – Общо за самолета

a. Общите характеристики на различните самолети, трябва да бъдат сравнени с базовия самолет във връзка с:

i.	Общи размери и дизайн на самолета;
ii.	Общ вид на кот пита;
iii.	Разположение в кабината;
iv.	Двигатели (брой, тип, разположение);
v.	Ограничения (полетен плик).
4.2	ODR 2 – Самолетни системи
a.	Следва да се обърне внимание на разликите в дизайна на различните въздухоплавателни средства и на базовия самолет. Това сравнение трябва да бъде попълнено, използвайки

ATА 100 индекс, за да се създаде класификация на система и подсистема, и след това да се извърши анализ за всяка индекс позиция по отношение на главните архитектурни, функционални и/или оперативни елементи, включително на контроли и индикатори върху контролния системен панел.

4.3 ODR 3 – Самолетни маневри (Оперативни разлики)

a. Оперативните разлики обикновено включват извънредни и аварийни ситуации, както и всички промени, които могат да възникнат по време на управлението на самолета по време на полет. Необходимо е да се създаде списък на оперативните елементи, при разглеждането, на които може да се направи анализ на тези различия. Оперативният анализ трябва да вземе под внимание следното:
AMC OPS 1.980(b) (продължение)

i. Размери на летателната палуба (Например: размер, ъгъл на пресичане и височина на видимост от мястото на пилота);

ii. Различия в контролите (например: дизайн, форма, местоположение, функция);

iii. Допълнителна или променена функция (летателни контроли) при нормални и анормални условия;

iv. Процедури;

v. Работни качества (включително и инерцията) при нормални и анормални конфигурации;

vi. Ефективност при маневрите;

vii. Въздухоплавателен статус след повреда;

4. 
   След като бяха установени различия при ODR 1, ODR 2 и ODR 3, последиците от установените различия, според Летателните Характеристики (FLT CHAR) и Промяна в Характеристиките (PROC CHNG), следа да бъдат вписани в съответните колони.
   
5. 
   Нива на различие – обучение на екипажа, проверка и валидност
   

5. 
   Различните позиции, идентифицирани в системите ODR, които въздействат върху летателните характеристики, и/или процедури, трябва да бъдат анализирани според съответната секция ATA на ODR маневрите. Обикновено, при анормални и извънредни ситуации трябва да се подхожда със съответното внимание.
   
6. 
   Таблица 4 – Разграничаващи Нива срещу обучение
   

[Промяна 1, 01.03.98; Изменение 3, 01.12.01]

1 Философия

1. 
   Концепцията за оперирането на повече от един тип или вариант на самолет зависи от опита, знанията и уменията на екипажа на съответния оператор.
   
2. 
   Първият фактор, който се взема предвид дали двата типа или варианта на самолетите се различават значително или дали си приличат достатъчно, за да може да се проведе безопасна операция и с двата.
   
3. 
   Вторият фактор, който се отчита е дали двата типа или варианта на самолетите са достатъчно сходни, за да се проведе обучение и проверка проведени обучения относно опитността за боравене с елементи, които принадлежат на един тип или вариант на самолет и биват поставени на подобен тип или вариант. Ако тези въздухоплавателни средства са сходни в тези отношения, тогава е възможно да има смисъл в провеждането на подобно обучение и проверка на опитността. В противен случай, при провеждане на проверка на изискванията за опитност, както са предписани в Под-част N, трябва да бъде проведено обучение за всеки един тип или вариант в малък период от време.
   

2.1 Първият етап от представянето пред екипажа на който и да е оператор на мулти-типови операции е да се разгледат разликите между самите типове или варианти на самолетите. Основните разлики могат да бъдат разгледани в следните три области:

a. Ниво на технологията. Нивото на технологията са всеки един тип или вариант на самолет, което се взема под внимание трябва да обхваща най-малко следните проектни аспекти:

i.	Дизайн на оформлението на палубата (например: Философия за дизайна, избрана производителя);
ii.	Механически срещу електронни уреди;
iii.	Наличие или липса на Летателна Управляваща Система (FMS);
iv.	Конвенционални летателни контроли (хидравлични, електрически или ръчни контроли) срещу „летене по жица”;
v.	Странично-ръчен срещу конвенционална контролна колона;
vi.	Определящи скъсени системи;
vii.	Вид на двигателя и технологично ниво (например: реактивни/турбовилтов/бутални, с или без система за автоматична защита.

b. Операционни разлики. Разглеждането на оперативните различия включва главно пилотния машинен интерфейс, както и съвместимостта със следното:

i. Контролен лист хартия срещу автоматизирани дисплеи на контролни списъци или съобщения (например ECAM, EICAS) по време на всички процедури;

ii. Ръчен срещу автоматичен избор на навигационни помощни средства;

iii. Навигационно оборудване;

iv. Тегло на самолета и ефективност.

c. Работни характеристики. Разглеждането на работни характеристики включва боравенето с тях относно боравенето с контроли и способността на екипажа да използва тези техники във всички стадии на операцията. Тези характеристики могат да бъдат летателни, наземни, както и характеристики, които могат да повлияят на работния процес (например: броя на двигателите). Възможностите на автопилота и автотръст системите, могат да повлияят върху работните характеристики, както и на оперативните процедури.

3. 
   Обучение, проверка и управление на екипажа. Провеждането на периодични обучения и проверки могат да бъдат позволени ако представянето на повече от един тип или вариант на самолет показва ясно, че са налице достатъчно средства в технологични, оперативни процедури и работни характеристики.
   
4. 
   Пример за завършени ODR таблици от предложено от оператора, опериране на екипажа с повече от един тип или вариант на самолет, може да бъде разгледано, както следва:
   

IEM OPS 1.980(b) (продължение)

Таблица 1 - ODR 1 – ОБЩО САМОЛЕТИ

БАЗОВ САМОЛЕТ: 'X' ДРУГ САМОЛЕТ: 'Y'				МЕТОД ЗА СЪВМЕСТИМОСТ
ОБЩО	РАЗЛИЧИЯ	FLT CHAR	PROC CHNG	Обучение	Проверка	Скорошен опит
Пилотска кабина	Подобна подредба в кабината, 2 наблюдателни места 'Y'	НЕ	НЕ	A	/	/
Кабина	'Y' максимално сертифициран пътнически капацитет: 335, 'X': 179	НЕ	НЕ	A	/	/

Таблица 2 - ODR 2 - СИСТЕМИ

Таблица 3 - ODR 3 - МАНЕВРИ

Обобщение на обучението трябва да бъде поддържано от оператора пред всеки един член от екипажа при завършване на всяко едно ниво от обучението и проверката.

ACJ/AMC/IEM O — ЕКИПАЖ В КАБИНАТА
IEM OPS 1.988

Допълнителни членове на екипажа, на които са възложени специализирани задължения

Виж JAR-OPS 1.988

Допълнителните членове на екипажа, на които са възложени единични специализирани отговорности, както са описани в Под-част O и не са приложими, включват слените:

i. Детегледачки /придружители;

ii. Домакини;

iii. Наземни инженери;

iv. Преводачи;

v. Медицински персонал;

vi. Секретарки; и

vii. Охраняващ персонал.

IEM OPS 1.990

Брой и състав на Кабинния екипаж

Виж JAR-OPS 1.990

1. 
   Доказателства или анализи, отнесени към JAR-OPS 1.990(b)(2) трябва да бъдат такива, че да съответстват на типа или на варианта на този тип самолет, както и на броя и конфигурацията на пътнически седалки, използвани от оператора.
   
2. 
   Отнасяйки се към JAR-OPS 1.990(b), съответните власти може да изискват увеличение на броя на кабинния екипаж, според изискванията в JAR-OPS 1.990, съотнесени към определен тип самолет или определен вид операции. Факторите, които трябва да бъдат взети под внимание са:
   

b. Видът на изходите и свързаното с тях местоположение;

c. Местоположението на изходите отнесено към пътническите седалки в кабината и общото им разположение;

d. Местоположението на седалките на екипажа в кабината, отнесени към задълженията на екипажа в извънредни евакуационни ситуации, включително:

i. Отваряне на подовите изходи и иницииране на евакуиране на пътниците с помощта на стълбичка или чрез директно спускане;

ii. Помагане на пътниците да преминат през изходите; и

iii. Пренасочване на пътниците далеч от не опериращите изходи, контрол на тълпата и управление на потока от пътници;

e. Действия, които трябва да бъдат изпълнени от екипажа при аварийно кацане, включително по инсталирането надуваеми спускащи се салове и стартирането на животоспасяващите салове.

3 Когато броя на кабинния екипаж бъде намален до минимално изисквания от JAR-OPS 1.990(b), например в случай на възпрепятстващи обстоятелства или при невъзможност от страна на екипажа да бъде налице, се прилагат процедури, които следва да бъдат уточнени в Оперативното ръководство и там трябва да бъдат разгледани най-малко следните случаи:

a. Намаляване на броя на пътниците;

b. Пренареждане на пътниците по местата им в кабината, за да могат да бъдат спазени изискванията за внимателно разпределение на пасажерите в близост до изходите и да бъдат съобразени ограниченията, които са наложени от разпределението в самолетната кабина; и

c. Преместване на кабинния екипаж и предприемане на всички други промени в процедурите.

4 При подготвянето на графика с членовете на екипажа, всеки оператор трябва да установи съответна процедура, която да взема предвид опита на всеки един член от екипажа, за да може в екипажа на самолета да бъдат включени поне няколко души, които са с опит от поне 3 месеца.