ду женитбата си и съобщението за това бащинство. Направи я едва когато сподели с мен, че ревнувала, че брат й има дете от друга жена. Тогава решила и тя да се омъжи за друг мъж и да има деца.
Престижът на мъжа - двойно фалически представител с тялото и с пениса си - е такъв, че повечето влюбени жени възприемат всички възгледи на мъжа си и пасивно подвластни на желанието му, приемат всичко от него. Някои се съгласяват дори на бракове, които остават не-консумирани с години.
Един познат лекар попаднал на жена, отдавна в мено-пауза, овдовяла преди няколко години и бездетна, която говорела за покойния си мъж с любов и нежност, но която при рутинното вагинално туше по време на общ преглед изпитала притеснение; не знаела, че има дупка отпред. След като я разпитал внимателно, лекарят научил, че сексуалните й отношения били винаги отношения на анално проникване. Желаела да има деца и се съветвала с лекари, но мъжът й винаги я придружавал, разговарял настрана с лекаря, който никога не я преглеждал след разговора със съпруга. Всеки път й казвали: „Госпожо, вие сте напълно нормална, чакайте, може би един ден ще забременеете." Но този ден така и не дошъл. Може би ще си помислите, че тази жена е била наистина наивна и със слабо сексуално желание. Вероятно, но като се има предвид колко незрели остават понякога момичетата, тя не е някакво изключение. Тази жена била единствено дете и идеализирала баща си, починал, когато била много малка, а майка й я омъжила преди да умре. Съпругът заместил и бащата и майката, бил офицер като баща й и много внимателен с нея. Считаше, че е била много щастлива с него, като се изключи това, че нямали дете. Впрочем, за щастие на детето. Едновременно баща и майка - точно това търсят много жени в съпруга и се ласкаят в нарцистично отношение, че са жени на такъв
съпруг. В техните очи на възрастни момиченца той е всестранно надарена престижна личност, която те предано и покорно обичат.
От психоанализата знаем, че отношенията на телесен контакт между детето и възрастния винаги служат символно на креативната междучовешка връзка; всеки обмен на тялото с друг обект се усеща като добър или лош според това дали активните или пасивните нагони са успокоени (субектът е оправдан) или свръхактивирани (субектът е подложен на увеличено напрежение, което го променя в усещанията му, но и може също, посредством напрежението, да открие другояче своя катарзис или да сублимира нагоните си в дейност, пренесена върху друг обект, не върху този, който би искал да заинтересува). Ако няма нито промяна, нито оправдание от другия на дадено желание, т.е. ако друщят нито го оправдава, нито му обръща внимание, контактът, опитът за обмен отговаря на несъстояла се среща; субектът, воден в тази дейност от желанието си, j е представлявал нищо за другия и чрез изтласкване и не-хуманизиране на гениталното си желание посредством езика, той може никога да не узнае за него.
Що се отнася до половия орган на жената в неговите живи и потенциално сладостни дълбини, без съгласието и свидетелството на мъжа, който изпитва наслаждение в нея и може би й доставя наслада, но заспива веднага след половия акт и никога вече не отваря дума за него, жената, която никога не е чувала думи преди да опита половия акт, за да знае какво представлява насладата, не чува думи и след това и не знае дали нейното желание е безразлично за него или представлява нещо за него. Колко семейни двойки са в това положение, двойки с деца, в които жената, която не е имала случай да срещне други мъже или се е пазила от.такива срещи поради прекомерна заетост или традиционна вярност, не се събужда никога и без да знае, става повече или по-малко фригидна!
Виждаме тези семейни двойки, когато децата им, развиващи се добре до възрастта на едиповия комплекс - а понякога дори и до пубертета, - изведнъж изпадат в ха-рактерологични състояния или в йещо като ларвен живот, в който нищо не ги интересува, или пък проявяват тежки невротични симптоми, бидейки в същото време отлични ученици; виждаме впрочем и бащите на тези деца, които работят много и никога не са вкъщи, и майките, които се съсипват от домакинска работа, защото цялата отговорност за децата ляга върху тях. Половият им орган е отречен, потънал в сън и те компенсират, изпитвайки удовлетворение в паричната зависимост от мъжа, а когато работят, за да осигурят семейния бюджет, са смазани от умора и сърдито отричат ценността на съпруга си: „Нали знаете какви са мъжете! Щом масата е сложена, децата са си легнали и къщата е подредена, с тях всичко е наред!" Понякога добавят: „О, ние чудесно се разбираме, децата никога не са ни виждали да се караме!" И как да ги видят, като никога не са ги виждали и да се обичат. .
Да се върнем на момиченцето, навлязло в едиповия комплекс. В отговор на прословутия въпрос за раждането си или за бъдещите си деца, то получава обещание за плодовитост и научава от майка си, че ще се омъжи. Ако майката е умна, тя ще отговаря ден след ден на всичките му въпроси за любовта и желанието. Едва тогава ще започне гениталното му възпитание, т.е. символичното му посвещаване в съответствието между желанието и любовта, поставени в служба на взаимното щастие, което си даряват мъжът и жената, и в служба на отговорно майчинство, чието свръхвалоризирано място на сладостни усещания е кухината на половия орган. Въвеждайки го в забраната на инцеста, с думите си майката ще позволи на момичето да си представя във фантазиите си мъж, който няма да е баща му.
Подобно словесно сексуално възпитание на момичето трябва да се провежда от майката, пък било и само за да му даде право на бъдеща гениталност и за да го освободи, посредством желанието му към хетеросексуални обекти, от възбраната, която така дълбоко го е белязала в първото му желание. И наистина, необходимо е някой облечен в доверие възрастен, от когото момичето знае, че е обичано, да му даде правото на друга, не инцестна гениталност, въпреки че самото то може да не си представя, че съществуват и други видове гениталност. Без думите, отменящи възбраната, момичето би могло да отрече стойността на здравото съществуване и на смисъла на усещанията, за които много трудно намира думи и за които е безкрайно щастливо да. научи от някоя жена, че имат смисъл. Ако няма такова словесно посвещаване, извършено от жена, ако бащата и майката в непринудени разговори не позволяват на момичето да има приятелски отношения с момчета и любовни фантазми, свързани със случайни хетеросексуални обекти, желанието може да остане инхйбирано и с появата в пубертета на менструацията и на гениталните нагони - отново изтласкано.
Но каквато и да е получената чрез възпитание подготовка на девойката за бъдещата сексуална среща с мъжа, когото ще обича и когото ще пожелае, тъкмо думите на този мъж при сексуалната им среща ще я разкрият истински пред нея самата. Това не е нещо, което е могла да чуе или прочете в литературата. Защото каквито и да са били фантазмите й и каквото и да се е говорило преди половия акт, то'си остава фантазми и думи, докато не изпита наслада при телесния контакт и не бъде утвърдена в наслаждението си чрез етическата и естетическата оценка, засвидетелствана й от мъжа. Именно това в тяхната среща - и защото такава среща е истинска - създава корените на трайна любов, като с всяка слепваща среща любовта на двойката се усъвършенства. Ако обаче езикът
изчезне помежду им, ако думите липсват, желанието у жената към мъжа постепенно ще угасне*. Защото тъкмо чрез изразяването на своите желания и емоции човешкото същество, което никога не може да се самопознае -а по отношение на пола си жената никога не може да се самопознае - бива опознато, за да придобие отговорно съществуване и да избяга от нищото, което го праща в небитието. Що се отнася до жените, когато срещите на телата не се придружават от срещи на сърцата, срещи на красивия език, на емоционалния език, те са несъстояли се срещи в човешкия смисъл на думата.
Нека отидем още малко по-далеч. Главата е символичното място на мислите, на екзистенциалния контрол, на човешкото поведение. Сърцето е символичното място на нашите емоции, на нашите чувства. Тялото е символичното място на нашия Аз, а в женското тяло, ограничено във формите си и с ясните граници на ерогенни-те изходи, се намират местата, които посредничат на насладите от удоволствието. Жената ситуира в централната част на тялото - корема, мястото на зова към мъжа, който, ако е обичан, винаги бива свързван чрез фантазми с плодовитостта, била тя нежелана или желана. Плодовитостта метафорично означава креативна промяна на цялото й същество и поради дълбочината на желанието й и на отворения й полов орган зовът за проникваща среща с мъжкия полов орган получава истински генитален смисъл. Но ако утробата и половият орган на жената са тясно съчленени помежду си, то и коремът и сърцето й са преплетени поради факта, че са разположени в неделимата маса на торса и че са толкова по-малко диферен-
* Всички знаем, че ако не поздравим готвачката за гозбата й, тя ще си помисли, че не се е получила, дори ако я е опитала и я е харесала. Ако не кажем нищо на художника за някоя негова творба, от която е доволен, той'веднага бива денарцисизиран (оттам умопомрачителните тълкувания на картините, които толкова радват авторите им). Да кажеш нещо означава да придадеш на срещата смисъл на удоволствие. - Б. а.
цирани в гениталната й диалектика, колкото по-охотно истинското отдаване на сърцето се допълва от отдаване на тялото. И много честа, преди да има опит в сексуалните срещи, или ако опитът й не я е научил на нищо, жената мисли, че е влюбена в човек от другия пол само защото от момента, в който е покорена от присъствието му, желае да приеме в себе си неговия пенис.
Сърцето е символичното място .на различните видове обичане. То се е създало през детските и младежките години, години на орално и анално доминиране, после на генитално доминиране в отношението към фалоса, желан в динамика, която за момичето е центростремителна, но винаги е свързана с фалически ценни една за друга телесни връзки.
Загубването на усещането за границите на тялото й -такива, каквито съществуват от завоюването на изпра-т вения стоеж и ходенето - по време на коитуса и на сладострастните усещания, които с приближаването му вълнуват жената и разстройват състоянието й, носи релаксация, която иначе съществува само при настъпването на съня и променя емоционалните и екзистенциалните мо-дуси, познати на женския Аз - неговият нарцисизъм изисква представителност на телесното единство, обмислена грациозност на поведението, за която е необходимо владеене на мускулния тонус. Коитусът с мъжа, на когото жената предоставя достъпа до вдлъбнатите области на половия си орган, непознати и за самата нея, отнема на нарцисизма й ориентирите на подготвилите го условия. При жената траурът по центробежния пенис по време на първичната кастрация, после траурът по въображаемото дете от бащата, после траурът по съблазняването на бащата, често са били преодолявани само благодарение на фалическата свръхкомпенсация на социалната й личност - нерядко достигаща до женски маскарад и до потенциална фригидност. Затова в най-добрия случай, бла-
годарение на една етика.на интериоризиране на афектите в недостъпно място, сексуалната възбуда, причинена й от присъстващия друг, потвърждава кастрацията не на клитора й, а на образа на предгениталното й, после еди-пово, после следедипово тяло, като в същото време фокусира всичките й нагони в служба на удоволствието при приемането в нея на мъжа. Този процес, който отнема силите й, е необходим, за да може свободно да изпита сексуална наслада в това невидимо и неподвластно на етическите и естетическите ценности и поради това непознато за нея място.
По време на половия акт главата, представляваща съзнанието и инхибиращата критичност, първа разхлаб-ва контрола си. Следват крайниците, неспособни да поддържат мускулния си тонус с увеличаването на вагиналната възбуда. Най-после, ако сексуалната наслада продължава да нараства, изчезват опорните точки на това, което е представлявало тялото за другия и за собствената личност (външното) и за самото себе си (вътрешното), на това, което е представлявало сърцето, обичало без контакт, и половият орган, от разстояние желал контакта и проникването. Тази дереализация се усеща като заплаха за всички нарцистични опорни точки на субекта, т.е. като нещо, сравнимо със смъртта.
Тъкмо небитието, нищото, на чийто риск се излага жената в половия акт, е това, от което най-много се е страхувала в процеса на структуриране на своето съзнание като субект на съзнателно социално съществуване. Унижавана в сърцето или в пола си през девическия си живот, може би още неуверена в своята привлекателност, ако мъжът не я успокоява с любовни слова по време на коитуса, тя може да бъде завладяна от впечатлението, че не е нищо повече от обект за удоволствие за партньора си, което окончателно подписва изгубването на стойността й като субект. Може би това е причината за честата
първична фригидност. Несъмнено това е причината за вторичната фригидност с неуспешна дефлорация или за полови актове, вършени по навик с партньор иначе обичан, но несклонен към предварителна игра, към нежни думи, без които в половия акт мъжът изглежда на жената като мотивиран единствено от своята разгоненост; това може и да не е така, но той не помисля да го каже, сигурен в любовта си към своята партньорка и неосведомен . за личностната обусловеност на желанието при жената, за разликата между мъжа и жената, която не е само самка и която иска, за да остане желанието й живо, мъжът да й казва, че я обича и че изпитва удоволствие от сексуалните срещи с нея. Познавам не един и двама мъже, обичащи истински жените си, които с мълчанието си по време на половия акт развалиха добре тръгналите си семейства. Те просто не знаеха, че за жената нещата не се разбират от само себе си.
Нарцисизиращото йерархизиране на перцептивни ориентири, възприети и запазени въображаемо в паметта, е позволило на момиченцето да се изгради според определени етически и естетически ценности. През юношеството личността на девойката е продължила да се изгражда в своето социално адаптиране към девствения й полов орган според морал, засягащ само фалическата етика и естетика - на това, което се вижда. Нейното активно или пасивно креативно поведение се е възприемало винаги като „добро", когато е било приятно за нея, полезно и структуриращо за личността й във връзка със социалната й група, и „лошо" в обратния случай. Всичко това е вече непотребно в нарцистичната дереализация, съпътстваща половия акт, от който жената получава наслада. Що се отнася до вълненията й, искам да кажа вълненията на сърцето, когато жената започне да изпитва наслада и пулсът й неимоверно се ускори от възбудата, сърцето също напълно престава да съзнава, покорява се и из-
чезва в странната наслада, която я кара да пропада в небитието. Това именно се нарича пропаднало момиче: такова, което е бцло като жена с някой мъж. Достатъчно е само вълненията на сърцето или на половия й орган да са били по време на детството й предмет на известна подигравка, на присмех, към който околните толкова лесно прибягват, когато видят девойка да се изчервява при приближаването на младеж, и опасността от себеот-даването несъзнавано се свързва с изгубването на собствената стойност.
Има жени, които възприемат съпружеските полови отношения като злоупотреба с доверие, ако не и като изнасилване, поради липсата на сексуално и еротично възпитание на съпруга, поради емоционалните му задръжки, победени само от нуждата му да се изпразни -нужда, която той най-невинно смята за доказателство за любовта си, защото е верен съпруг и много често твърде доволен от жена си. Истината е, че той просто не умее да изрази любовта си в климат на удоволствие чрез взаимна сексуална игра и че най-вече не се сеща да изпрати с нежни думи полученото от него, но не и от нея еротично задоволяване.
Причината за тази особеност на съзнанието на жената за нейната женственост се дължи на факта, че установяването на йерархизираните ориентири на сърцето и на тялото й е абстрактно по отношение на половия й орган, който тя не може нито да локализира, нито да оправдае без словото на своя партньор и без да възприема като действително любовна реалността на техните отношения, които, що се отнася до нея, изглеждат обезценени от мълчанието му.
И наистина, в самотните фантазми на момичетата и жените няма никакъв отговор, адресиран до любовницата, която ще бъдат, нито достатъчна силна памет за любовницата, която са били понякога. Свидетелствата на
еротичната литература ги засягат само с въображаемата си страна и с представите, които могат да създадат, но не им казват нищо за самите тях в настоящата действителност. Може би това е причината воайорството да се среща толкова рядко при жените. Но основната причина е отсъствието - извън осезаемото в действителността на половия акт и в условията, които споменах - на ориентир за възприятията на другия. За жените тяло без сърце е лишено от смисъл и означената сексуална диалектика е възможна само когато са формулирани етическите и естетическите ориентири, които в противен случай липсват, защото половият орган е невидим.
Думите нямат еднакво значение за жените и за мъжете и едни и същи думи, отнасящи се до усещането за желание, нямат същото значение за две жени, като при това разликата е по-голяма, отколкото при двама мъже^ говорещи за сексуалната си наслада.
При мъжете явно е различно и думите, отнасящи се до сексуалната наслада и желанието, им позволяват отлично да се разбират. Мъжете явно се разбират, когато например говорят за броя на сношенията си за една нощ или за количеството на спермата си. Изглежда това укрепва мъжкия им нарцисизъм. Говоря за доказани неща. Всичко това се дължи несъмнено на обстоятелството, че от една страна половият им орган е извън тялото и че от друга, могат да го контролират до момента на оргазма в половия акт. Всички мъже са воайори. Ако някой би измислил мъжки стриптийз за жени, той не би имал никакъв успех.
Обратно, въпреки че, както казах, всяка жена е различна, характеристиките, специфични изобщо за жените, струва ми се обясняват различния избор и истински безумните генитални фиксации, които наблюдаваме у тях, защото в интимността на сексуалния обмен „нищо вече на прилича на нищо". И ако жената търси единствено
сладостните усещания, носени нарцистично от чувството, че обича този, който я желае, или че желае този, който нито я обича, нито я желае, и ако съотнесем това търсене към липсата на етика, засягаща сексуалната й женственост, виждаме да се открива пътят на най-абсурдното, най-неразбираемото (най-лишено от всяко етическо и естетическо значение за нея и за друг човек) желание, чиято перверзност е може би в някои случаи все още средство за фалическа защита срещу опасността, която хетеросексуалната среща в половия акт й носи.
Жената, която е по-генитална от мъжа по отношение на нагоните си, по природа е подложена на опасността от инстинкта към смъртта, привлекателен за нарцисиз-ма й в момента на първичния кастрационен страх, когато е още невръстна, привлекателен и в момента на страха от изнасилване, свързан с желанието, привлекателен и спрямо обектите на нейния избор в момента на изживяването на гениталното отдаване, на отпускането на тялото, на пълното изоставяне на нарцисизма, което е условие за нейната наслада, т.е. когато единствената й любов съвпада жизнено с единственото й желание.
Възможно е също едва доловимото потенциално преобладаване на инстинкта към смъртта, на който жените могат да са подчинени - като едновременно са подчинени и на пасивните си генитални нагони, когато себеотда-ването им на партньора ги води до пълно отпускане и когато поемат с мъжа риска за гениталния си нарцисизъм, - да привлича нарцистично мъжа и да събужда в него първичния кастрационен страх от времето, когато тревожещата голота на момичетата, видяна за първи път, го е омагьосвала до ужас, до степен да не вярва на очите си. Отдадената в любовта жена продължава да го омагьосва, но валоризира притежанието на пениса му, стимулира фалическия му тонус в утвърдените му ценности на мъжкар.
Възможно е също страхът от изнасилване - който може да се събуди несъзнавано в жените, тъй като е бил свързан у момичето с усещането на първото генитално желание в центростремителната му динамика по отношение на фалоса, след като то е започнало да изпитва гордост от принадлежността си към пола, уподобяващ го на майка му ~ да предизвиква у мъжа желание, белязано от живата, агресивна, центробежна динамика, датираща от неговото уретро-анално фалическо либидо. Той се чувства стимулиран от съответствието със своите фантазми за зрелищни фалически момчешки подвизи, които го подбуждат да докаже силата си пред беззащитната жена. Без да подозира, в него може да се събуди садизмът, останал от архаичните нагони. Най-неразвитите мъже изпитват тогава склонност към прояви на физическо насилие върху жените. Генитално най-диференцираните, що се отнася до мъжествеността им, фокусират в пениса ерекционна-та сила и желанието за проникване в жената. Поради възможността за пълно разполагане с тялото на жената, създадена от релаксацията при нарастващото наслажде-нйе у нея, поради фокусирането на желанието й върху дълбоките й генитални пътища, което води до загуба на чувствителността на кожната покривка, до преди малко толкова голяма към ласките, на мъжа му се струва, че жената се превръща в послушен предмет. Към това се прибавя и желанието на жената да бъде обладана, проникната, което е немислимо и невероятно за всеки истински мъж, което му вдъхва ужас, и може би, още по-лошо, желанието на влюбената жена да бъде оплодявана от мъжа при всеки полов акт. И наистина, желанието за раждане е фантазъм, който е винаги налице в несъзнава-ното на жената, когато изпитва наслада, фантазъм, който понякога я кара, без тя самата да знае, да моли за това, стенейки от удоволствие, дори ако е хирургически кастрирана или е предпазена от противозачатъчни сред-
ства. Не е ли това желание в апогея на наслаждението от половия акт сигнал за преобладаването на инстинкта към смъртта? Не доказва ли то, че преди субекта у жената присъства анонимният и аморфен екземпляр, който в разгара на наслаждението, когато жената загубва контрола над своето историческо и диференцирано същество, се съобразява с императива за продължението на вида? Не се ли превръща жената за ушите на своя парт--ньор в безумна самка, изпразнена от всякаква субектна логика?
Динамичната специфика на дадена жена - както в нейното генитално желание, в съотнасянето й към реалния и символичния фалос, чийто единствен посредник е обичаният от нея мъж, така и в субектното обуславяне, структуриращо нейната личност, действията, мислите, фантазми-те, чувствата й, които придават прелест на езиковите срещи на двамата и им помага да се разбират, да работят и водят съвместното си социално дело - тази динамична специфика става неразбираема за мъжа, когато същата жена е негова партньорка в наслаждението от половия акт. Дали тези особености на женското генитално либидо са причина за страха, който толкова мъже изпитват, когато, привлечени от истински генитални жени, от тяхната интелигентност и желани сърдечни качества, почувстват, че жените ги желаят и започват да се влюбват в тях? Тогава им се струва, че всичко в жените, които са мислели, че познават и разбират, става странно. Това ли е причината Фройд да казва, че жените нямат Свръхаз, както момченце би казало: „Момичетата нямат пишка"? Как да го разбираме? В диалектиката на телесната среща на желанието между мъжете и жените, на срещата на любовта, на срещата на езика, въпросите, които се поставят на мъжа, останал насаме с все същата жена, са безброй! На мъжа му се струва, че приближава непознати брегове, където нарцисизмът му се разклаща и губи увереност.
Мнозина предпочитат да не постоянстват, защото се боят от опасността, която се крие в това, че са с все същата жена, въпреки че тя е съблазнителна. Нали на жената се е гледало като на съучастник на дявола? Дали защото, чувствайки се приканени да я следват, мъжете се плашат от „там докъдето" това би ги довело? Удоволствията на жените, когато те не се задоволяват с частични обекти като по времето на незрялата си младост и достигат чрез мъжете до наслада, близка до символичния фалос, както и исканията за удоволствия, на които мъжете обичат да откликват, когато желаят жените, ги засягат в тяхната чувствителност и в самото им същество. Цената им е неизвестна, но се заплаща с любов. Това ли е вечната последица от идентифицирането или съперничеството, което в тяхната мъжка диалектика поддържа тонуса им в човешкото общество, или става дума за още по-архаичната интроекция на желанието за другия, която им напомня за детството с майката и е готова отново да се появи? (Докато гениталната жена, фокусирайки желанието и любовта си върху мъжа, когото обича, не познава вече тези архаични процеси. Тя се задоволява да бъде самата себе си, като преживява и приема всяка кастрация в любовта, благодарение на която живее и обича.) Или пък се касае за епистемологичния нагон, основополагащ за мъжката интелигентност в своята съотне-сеност към символичния фалос, нагон, който, приложен към жената, губи всякакъв ориентир? За мъжете смисълът на женското наслаждение граничи с непонятното и световъртежът пред тази бездна ги плаши.
Сподели с приятели: |