Играта „Ку-ку - ето те!", включваща овладяно изчезване и появяване, бележи достъпа до алегоричното вла-
деене на обектната релация, произтичаща от оралната и анална фаза. Известният жест на бебетата, чиято ръка имитира хващане и пускане, преведени на социализиран език като „добър ден" и „довиждане", е друг подобен белег.
Отсъствието на майчината личност предизвиква напрежение, което може да бъде уталожено чрез усещания в ерогенните зони, въображаемо свързвани с присъствието й: люлеене, издаване на звуци, смучене на биберон или на подобен по форма предмет, на ръката или на пръста.
От друга страна играта на докосване до сексуалните ерогенни зони е много ранна у кърмачетата, като е по-изразена при момчетата, които лесно хващат пениса си, докато на момичето му трябва известно време, докато намери възможност да „хване" вулвата си.
Всяка прекалено дълга раздяла с майката се усеща като кастриращо отхвърляне и принуждава детето само да се консумира или отхвърли орално, за да се събере въображаемо (като с майка си): експулсивен плач, смучене на палеца, хвърляне или късане на предмети.
Още от тази възраст обменът, опосредстван от взети, мачкани, късани, после дъвкани и поглъщани предмети, позволява на детето да извърши пренасяне в истинския смисъл на думата на тялото си върху света. -У всички деца игровите дейности са придружени от стенични eкспулсивни звуци на ларинкса, скандирани чрез образуващи срички движения на устата; тези звуци по-късно се модулират само у чуващите деца. Това свидетелства за вътрешно-релационната естетика на активно издаваните и пасивно приемани звуци, имитация на звуците, които майката издава и модулира, адресирайки ги към детето.
Чрез интереса, който буди към екскрементната зона, аналната фаза довежда детето до валоризиране на пери-
сталтичните движения, на отнемащото отделяне на фекалии и урина в зависимост от майчините афекти и похвали, които произтичат или не от тях и които се отразяват върху емоционалния му климат. Ендогенното задоволяване на напреженията му е либидно валоризирано или не от одобрението на майката.
През аналната фаза преобладават емисионно-сустрактивните усещания, сладострастно освобождаващи, особено чрез игровото експериментиране на изхвърлянето. Активната фаза - садистично орална (зъбна) и анална -с придвижването на четири крака след фазата на повдигането на седалището, предшествана от фазата на пълзенето, оставя 'следи в много типове поведение в ерогенните игри на възрастните, свързвани с половия акт.
Когато детето започне да изпитва удоволствие да прави или да не прави нещо, то е в състояние да усвой от майка си или от възпитателката си (заместник на майката) серии от прагматични жестове, които водят към началото на организацията и мисленето му. Нещо повече, интересът, проявен от майката към успехите му, увеличава радостта му от постигането им. В тази фаза у детето съществува чувство за съгласие между два субекта по отношение на трети, независим от тях обект -общ интерес, който ги свързва емоционално. Става дума за начало на тройна ситуация, в която то е един от полюсите - активен либиден полюс, фалически отъждеетвен с втория, майката, а двата свързани по отношение на третия (нещото), което е пасивно, докато детето е активно.
Мускулното развитие на детето през този период и здравината на гръбначния му стълб му позволяват да заема седящо положение, усещано като фалическо и автономно по отношение на областта на таза, който е по-пасивен от торса и главата. Диалектиката на фализаци-ята на телесния образ на субекта продължава, като ви-
димо води, в момента на реализацията си, до експанзивен емоционалнен възторг, синоним на валоризиращо отъждествяване. По-късно успешното изправяне окончателно ще отбележи преодоляването на пасивността в отношенията с другия - майката или пода (земята), пасивност, на която детето е било обречено, когато не са го носили на ръце.
Така както всяко перисталтично движение на хранопровода му пренася от оралния до аналния полюс хранителното съдържание, детето, опитващо се да ходи, може да го направи само ако носи материален предмет, превърнал се в символ на могъществото му. Така то донася или отнася, във всеки случай „премества" неща, на които придава либидна стойност, точно както самото то е било пренасяно от възрастния, и открива смисъла на движенията и преместванията си според реакциите или липсата на реакции на обкръжението му.
Послушното дете се идентифицира с поведението, очаквано от възрастния, който чрез говора си е негов господар, както и господар на цялата му среда. Преместването на тялото му, немотивирано от съгласие със самото него, няма за детето очовечаващ смисъл. Едновременно с придобиването на свобода на движенията си по отношение на майката, детето възстановява ролята си в пропуканата и непрекъснато меняща се диада, като се свързва с какъв да е предмет, необходим му за да усеща, че съществува. Така то открива за себе си възможността да се премества в равното пространство и в денивелира-ното пространство (качване, слизане). Овладявайки тази възможност, то достига и до ендогенната способност да владее сфинктерите си, както и до придобиването и употребата на език-посредник; последният отначало изглежда магически, защото някои групи от звуци се свързват с появата на предметите или с подчинението им, когато става дума за животни и хора.
За да бъде действието извършено наистина в пълно съгласие със самото него, то трябва да не е получило съгласието на майката. Казвайки „не" на своето Аз, контаминирано от Аза на майката, детето си създава свое „да". Когато знае, че може да откаже да се подчини като напълно зависимо, като пасивен обект на активен обект, то се чувства по-свободно, докато подчинява и съгласува движенията си с тези на майка си и по-късно с движенията на някой друг. Този начин на подчинение съответства на една прагматична диалектика. Именно чрез несполуките, с които се сблъсква, когато се държи както е видяло да се държат големите, но без още да е усвоило умението за прагматично приспособяване, детето достига до поведение на идентифициране с възрастния.
Всичко, което е опитало успешно, го кара да се равнява по възрастния и да определя собственото си място спрямо него. А онова, което свързва със спомен за болезнен неуспех, го поставя в положение на подчинена зависимост от възрастния: поданик, какъвто е крепостният селянин на господаря си, парченце, притежавано или отхвърлено от средата-царица, парченце, свързвано с пасивното орално или с пасивното анално. Средата на детето е за него атрибут на родителското могъщество, затова всяко изпитание, дошло от контакта му със света, е изживявано като желано от майка му и отделящо го от нея кастрационно, анално. Нуждата, която има от майка си, за да не се чувства обект на фекална елиминация, е толкова голяма в случай на телесна болка, че отсъствието й, съвпадащо с чувството му, че е отхвърлено, го кара да се надява на завръщането на оралната майка, която отново да го инвестира с устата и ласките си, за да му възвърне обновяващото усещане, че орално е „добро за нея". По този начин то отново ще се почувства като участник във функционалната й мощ, владееща стихиите - майката е последователно вещица, фея и царица.
Целият език на човешката нежност и омраза е съставен от този вид отношения, родени в периода от прохождането до възприемането на сексуалното различие.
През стадия на храносмилателното, орално и анално либидо детето открива диалектиката на взаимоотношенията в стойността на хубавия и добър орален обект, и на добре направения, но нито хубав, нито добър за другите - те не го ядат, нито желаят - анален обект. Ако обектът е свързван с познатата майка, която дава добавящо и задържа запазващо, детето се чувства обичано; а ако е обичано, то усеща, че се обича и че обича онзи, който го обича.
В случай на девитализиращо изпитание на празнота -глад или жажда - или на продължително отсъствие на майката-хранителка, за психиката на детето образът на страданието му е равнозначен на „няма майка тук", на осакатяващо изоставяне, свързвано с „когато тя си отива от него", на поглъщаща майка, свързвана с „когато нещо консумирано е изчезнало". Каквито и да са соматичните изпитания на тази възраст, за детето те са магическо доказателство за поглъщащата власт, отредена на майката. Образът на магическа сила, тъпчеща с храна, също датира от този период и е придружен с фантазми за изнасилване - когато фантазмът се премества от устния отвор, който вече е изпробвал, към вагиналния отвор, който е там, в тялото, но още не изисква нищо съществено.
От тази орална и анална диалектика, пасивна и активна, ще се родят във връзка с психосоматичнит е изпитания фантазмите за оралната хищна фалическа майка, която кастрира със зъбите си или отхвърля с погнуса, прогонва (сърди се) или насилва чрез тъпчене с храна; фантазми, които до един са денарцисизиращи, макар и по различен начин, фантазмите за фалически баща имат характеристики, сходни с тези, които момиченцето при-
писва на майка си, с една функция в повече, свързана с похищението, която идва от гениталната съблазнителност на бащата; момиченцето го усеща като обонятелно привлекателен още от оралната възраст, когато потребностите му са задоволени. То може да му придаде и из-насилващо-тъпчеща функция, ако преждевременно присъства на полови актове между възрастни, които тълкува според собствения си опит, изживян с майката.
През този период на разграничаване на валоризйра-ния обект - според функционирането на взаимоотношенията, свързани с Аза, с цялостта или липсата на цялост на тялото, възстановима или не в първичната й стойност чрез докосване, поглед и думи - се създава етиката на либидото на желанието към валоризиращия обект, възприемано като съсредоточено в сърцето (място на обич и нежност), и етиката на либидото на желанието, съсредоточено в ерогенните зони (еротично изкушение).
Второ детство
С мускулното и неврологично развитие детето стъпва на краката си, стои право и върви, т.е. премества масата си, която може да отъждестви с името си - звучност, обозначаваща личността му в отношенията й с другия, за другия, чрез другия. Чрез все по-точните си наблюдения, особено над функционирането на тялото си и на телата на другите, то забелязва разликата в пенисната характеристика, която най-напред свързва с уринирането.
То я притежава, ако е момче, и не я притежава, ако е момиче. Откритието води до нарцистично неблагополучие, безспорно у момичето, както и до желанието да притежава центробежен пенис като момчетата. Това се придружава с изследвания, с проучвателна дейност - която момичето извършва самб или с помощта на момчетата,
- мотивирана от безпокойството му, причинено от очевидната липса, липса, свързваща момчето и момичето в търсенето на може би скрития, може би откъснатия пенис. Момичето подръпва устните на вулвата си и „пъпката" си, клитора; последният се възбужда и то открива сладостната еректилност, която за известно време го кара да се надява, че става дума за развиващ се цетробежен пенис.
По това време майката е напълно интроецирана в качеството си на фалическа майка в основната неутрална маса на детето, което е все така напълнено и ритмично -орална хранеща майка чрез успокояващите си, възстановителни думи, предлагащи приключения (историите, които разправя за света, разкривайки тайните му), нещо като културно мляко, свързвано с онова, което е давала на устата му преди отбиването, с гърдите-близначки, последователно пълни и празни (снабдени със зърна), докато детето става от празно пълно.
Момичето си се представя като пълна и издута фалическа форма според усещането, което добива при вдъхващия сили контакт с майката. Емоционалната майка е изживявана като обгръщащо закрилническо гнездо. Бащата е възприеман формално като майката, но в по-висок и по-силен вариант; понякога той е емоционално усещан като утилитарен, по-фалически и прагматичен към предметите от майката. Дебелият му глас, по-резките му телесни движения, по-грапавата кожа на бузите при ласките и целувките играят очевидна роля в представата за сила.
Здравото дете иска, по подобие на родителските форми, по чийто образ се изгражда, да стане голямо, силно, ловко като родителя от неговия пол: „голям и силен" като татко, „голяма и хубава" като мама; като големите, като дамите - магически думи, пораждащи гордост, равнозначни на „добре направен" в аналния и уретрален
фалически стадий, така както „хубав" и „вкусен" са съставки на приятна за гледане пълнота в оралния стадий.
Когато детето се включи мобилно в семейната група, то открива в телесните си характеристики своите крайници, които дотогава като че ли не си е представяло. Дете под две години и половина, на което слагат ръкавици, не усеща пръстите си и смята, че няма пръсти, ако не ги пипне с другата си ръка или ако майката не ги докосне. Когато е легнало в леглото си, то не съзнава формите на тялото си - може да ги осъзнае само ендогенно, сензо-моторно. Съдържаемото го е поемало, носило, а сега знае, че има разчленими крайници и ги преброява: ске-летно-мускулните крайници, артикулирани и еректилни, и третият крайник, тазовият, с непостоянна еректилност, лишен за детето от всякаква друга функция освен изхвърлянето на урина. Тъкмо тази функция дава първото име на пениса, освен ако, отъждествявайки детето с животните, не нарекат удължението „опашчица", или, отъждествявайки само пениса с животните, не го назоват „животинчето"; в последния случай детето се схваща като малка личност, която притежава това животно.
Нарцистичното неблагополучие, дължащо се на споменатото откритие, е винаги проявено у момичето. То реагира, като изисква от майка си, баща си или заместниците им пенис като този на момчетата. Майчиното или бащино поведение, или това на по-високо ценените им заместници, може на този стадий напълно да промени нарцистичното усещане, предизвикано от болезнената изненада, ако случаят се използва за разяснение на сексуалността, а не за емоционално отхвърляне от страна на призования като експерт възрастен.
Момиченцето желае да има центробежен пенис на точно това ерогенно място, защото усеща откакто съществува, че в половия му орган е локализирана определена
чувствителност. И ето че у някакво момче тя е означена, докато при нея външното означаване отсъства. Многобройни наблюдения свидетелстват, че момичето, което знае, че носи презимето на баща си към собственото си име, ако е сигурно, че е било желано от баща си тъкмо като момиче (и като такова, подобно на майка си, без пенис), много бързо приема сексуалната си характеристика - вулва във формата на „пъпка с дупка" - като награда от страна на бащата и възможност да стане като майката.
Трябва да се каже обаче, че понякога момченцата са по-травматизирани от момиченцата от липсата на пенис у последните; и че вследствие на това те често реагират по описанието на Фройд, като започват да презират женския пол от страх да не заприличат на него. Контактът с такива момченца в училище и по време на игра може да засили усещането за неблагополучие у момиченцето. Случва се също момчето в ролята си на помощник-изследовател да потърси с ръка скрития орган; тази игра разкрива на двамата партньори заразителните емоции на удоволствието, необходим етап към по-сетнешното достигане до сублимация. Често явление е момчетата от три до шест години (в детската градина) да заявяват на момичетата, че ги обичат точно защото са създадени така, и дори за утеха да им позволяват да ги гледат как уринират; в замяна на това момиченцата се назначават за техни приятелки или за годеници.
Понякога тези великодушни предложения биват отклонявани и за известно време момичетата избягват дори емоционалните контакти с твърде надарените момчета. Те интериоризират своята несполука, своя „не-пенис", и тайно се надяват, че ще стане чудо и че ще получат центробежен пенис, когато пораснат. С тази надежда те започват да се грижат за клитора и вулвените си устни, като ги опипват. Така могат да се отдадат на клиторна
мастурбация - мастурбацията не е само физическа манипулация, но и проява на самовлюбеност - и дори да развият нещо като комплекс за мъжественост, описан от Фройд като отказ да приемат реалността на вагиналния си полов орган. В този случай почти винаги става дума за момиченца, към които родителите се отнасят като към съвсем малки деца и ги принуждават да си останат пасивни обекти, затворени в детската стая.
Обратно на казаното от Фройд, изключително многобройните ми наблюдения ме карат да заявя, че винаги когато майката не отказва да даде правдоподобни отговори на въпросите на момиченцето, то бързо преодолява раздразнението си от липсата на цетробежен пенис. Откритото от момиченцето съществуване на сладостни вулвени усещания и на дупка, която то понякога в началото смесва с отвора на пикочния канал, трябва да бъде потвърдено от майката, но главно трябва да бъде изслушано без укор. Същото важи за думите, с които момиченцето разказва за социалния си обмен с другите - главно с деца на негова възраст, - думи, за които то търси потвърждение в знанията и опита на майка си. Във всички случаи на афективно здраве за момичетата е неоспорима чест да имат вулва, да имат „дупка и пъпка" на половия си орган. Момиченцето си казва, че е създадено като жените, като майка си, следователно то също ще стане майка, а майка й ще й стане дъщеря, докато сегашният й баща ще й бъде съпруг. На този стадий още не сме достигнали до едиповия комплекс - съпругът е само атрибут, който придава фалическа стойност на жената, а детето е друг неин атрибут, означаващ силата й и оттам стойността й.
Откритието на особения му полов орган засилва още повече в очите на момиченцето стойността на телесната му форма, издута и фалическа, и прави още по-интересни желаните женски гърди, които то свързва с пе-
ниса, наблюдаван у мъжете. Едно момиченце ми казваше: „Не бива да се пипат пъпките. Ще ни ги .отрежат... не... ако ги пипаме, няма да станат като на момчетата.,, няма да имаме гърди." Случва се дори обучени от момчетата момичета да мислят, че майка им има три гърди или три пениса; видях това във фигурките, моделирани от четиригодишно момиченце, което ми съобщи: „Баща ми има само един, с който пишка." Друг път същото момиченце каза: „Но пък той печели парите! А мама има хубави сутиени, но не бива да ги пипам." Друго момиченце водеше следния разговор в градината със своя приятелка на същата възраст, около четири-пет години: „А пък ако майката умре, когато има бебе, таткото му дава да цица... не с биберон, ами с онова нещо, от което излиза мляко... видях го, пък и той ми каза." Ставаше дума за фантазми, а не за тайно наблюдение на еякулация; но местоимението „той" -другото момиченце не попита за кого се отнася, защото знаеше, и само кимна, - това „той" беше бащата-заместник на фалическата майка.
След този втори вулвено-клиторен етап, предшестван от усвояването на сфинктерната чистота и на говора (между две и две и половина години), ролята на онова, което е открито или негласно валоризирано в словесните, сензорни, телесни и сензуални инициативи, активни и пасивни, ролята на онова, което е позволено от фалическата майка - символ на всяка власт и на всяко знание, и от бащата - символ на всеки авторитет, е абсолютно капитална за сексуалността и личността на бъдещата жена. Ако момичето е възпитавано от майчински настроена жена, която не е фригидна и е сексуално задоволена от мъж с бащинско отношение към детето (дори ако това не е родният му баща), тогава у него ще се изгради мощна женска емоционална нагласа и нефригидно бъдещо сексуално поведение.
У момиченцето на година и три месеца или малко повече цялото тяло, усещано от него като фалическо, многопръстно и многоотворно, е ерогенно за милувки навсякъде по външната кожна повърхност. То е още по-способно да изпитва наслада от милувки на мястото на лигавиците, на границите, отделящи външното, видимо ; за другите и осезавано от него тяло, от вътрешното тяло, непознато за другите и за него, място на важни усещания, които обаче остават неясни и дифузни.
Любопитството и откриването на автономни усещания, които момиченцето само си доставя, не бива, когато са споделяни с майката или заместника й, да бъдат предмет нито на укори, нито на похотливо насърчение. ; Опознаването на тялото никога не може да стане само чрез майчините ласки. Момиченцето трябва да продължи своето самостоятелно изследване, което при всяко завоеванието прави, според етиката на възрастта му, по-очовечено, защото е повече „като другите жени". Точно по този начин - многобройните наблюдения го потвърждават - ерогенните зони се определят в тялото му като такива, като места на удоволствие, свързани с мисълта За контакт с избраното и обичано същество. Това същество все повече ще бъде бащата, който скоро - заедно с придобиването на телесната самостоятелност, позволяваща на момиченцето само да се мие и облича, само да поддържа ежедневни социални контакти в детската градина, в магазина, у съседите, у дома - ще бъде ясно разграничен от майката, както и от другите мъже.
Изследването на тялото, което довежда до мастурба-ция, не засяга само клиторно-вулвената област. Съществува и назална, орална, анална и пъпна мастурбация; последната, не толкова известна на възрастните, пробужда вътрешно-коремни усещания, свързани с отвора на пикочния канал и с вулвата. Има и една no-рядка мас-
турбация, на мамилите, която успокоява в момеят на. големи и мъчителни изпитания, усещани като кастриращи.
Ситуацията в двойка като сублимирана диалектика на диадата
Когато става дума за оралния полюс, не бива да се забравя ролята, която играе на тази възраст езикът - той позволява да се говори в кухия орган на устата с нейната челюст - както за момчето, така и за момичето. Момичетата обаче проговарят по-рано и по-добре от момчетата. Те имат „остър" език като компенсация на „атрофирания" пенис. Много по-често се плезят и с тази мимика показват, че имат право да премълчават мислите си, без устата им да е скопена, т.е. че могат свободно да приемат пола си. Не става дума за игра с личния центробежен пенис, както някои биха си помислили заради асоциацията с формата на езика*.
Тук трябва да наблегнем на значението на казването и правенето, две културни дейности, пренесени от Оралното и аналното. За „казването" излъчващата ерогенна зона е устата чрез овладяния дъх, езика и захапката (диференцирана способност). „Правенето" се дължи на върховете на крайниците с многобройни пръсти. Двете дейности „казване" и „правене" са фалически и изречените и чути думи', както и извършените и видяни действия могат да бъдат, вън от субекта, фалически представители на цяло-
* Езикът е посреднически орган на сублимираната символична орална сила и на сексуалните избори, производни от активните и пасивни нагони на оралното, клиторно и вулво-вагинално либидо. Да се премълчат тези избори означава да се победят чрез отрицание. Изплезеният език е свободата на не^говоренето, обозначаващо цялостта на нарцистичната личност, той замества отговора, даван на другия, или думата, предназначена да предизвика отговора на другия. - Б. а.
стната му личност. Ако това казване и правене е достатъчно мощно, за да предизвика реакция у възрастните, момиченцето изпитва чувство на доверие към съществото си, към изборите си. То е прието, признато, следователно оправдано в своите възможности. Реакциите на възрастните доказват, че казаното е осезаема реалност, след като има, чрез субективното у другия, видим и понякога осезаем ефект - награда или наказание.
Митоманията и интригантството пряко произтичат от еротичната фиксация, свързана с оралната диалектика и с нарцисизма, производен на междучовешките отношения, които се създават на този стадий. Детето развива специфична за пола си орална културна етика, т.е. отъждествява се с поведението на майката и към самото нето, и към бащата (роден или избран). Детето - момиче или момче - усеща себе си като неподвижна централна ос по отношение на периферното движение на родителите си.
На тази възраст действа също етиката на „хубаво за гледане", предизвикваща желание да се докосне и вземе. Забраната да се гледа и забраната да се докосва са равносилни за детето на заповедта „не пипай", поставена между желаното и желаещия, т.е. между гръдта, майката, която се отдалечава от него против волята му, и самото него. То се възприема като неподвижна маса, като самотно съществуване поради желаното и неприкосновено „не взимай-не гледай", явяващо се втори елемент от двойката, поради който - когато го гледа и напразно желае - детето има само себе си, сведено до това, до центрирана от желанието му маса.
Сподели с приятели: |