www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 74 - танаха доволни от срещата си с мен. Аз наистина се справих. Със семейство Милър станахме близки приятели, а към достопочтената госпожа Флечър си изградих дълбоко уважение. След обяда се разходихме пеша по кея до залата за конференции и пристигнахме тъкмо навреме, за да чуем речта на партийния лидер Уинстън Чърчил. Това бе първото му появяване за седмицата, той не взе участие в работата на конференцията и пристигна за финалната среща в събота. Речта му, естествено, почти изцяло засягаше въпроси от външната политика – това бе времето на блокадата на Берлин и въздушният мост на Запада речта му беше мрачна, той твърдеше, че само американските ядрени оръжия предпазват Европа от тиранията на комунизма и дори ни предупреди за вероятността от безмилостното приближаване на трета световна война. Никой не ме потърси от Дартфорд чак до декември, когато ме
поканиха на разговор в Палас Чеймбърс, Бридж Стрийт – тогава там се помещаваше Централата на Консервативната партия – недалеч от парламента. В четвъртък, 30 декември, аз се явих заедно с цяла тълпа други като менза първата си среща със Селекционната комисия. Малцина са онези, които далеч от политическата арена, знаят колко нерви се хабят в такива случаи. Ако интервюираният не
е нервен и напрегнат, много е възможно да не се представи добре, тъй като всеки химик ще ви каже, че адреналинът трябва да е в обращение, за да се покажеш във върхова форма. Бях щастлива, че в Дартфорд имаше някои
дружелюбни лица около масата, но да си млада жена, проправяща си път в света на политиката, има както свои предимства, така и лоши страни.
www.spiralata.net Благодарение на Д.К. - 75 - Успях да попадна в следващия списък и трябваше да замина за Дартфорд за допълнители разговори. Поканиха ме в Бул Хотел на 31 януари 1949 година да направя обръщение към Изпълнителния комитет на асоциацията – около петдесетина човека. Като една от възможните пет кандидати, аз трябваше да произнеса петнайсетминутна речи да отговарям на въпроси още десет минути. Въпросите можеха дами донесат известни неприятности. Към жените кандидатки се подхождаше с
доста подозрителност, особено в такъв суров индустриален район като Дартфорд. Това беше един чисто мъжки район, където дори ангелите се бояха да пристъпят. Почти нямаше надежда да бъде спечелен за консерваторите, макар че подобно признание не е препоръчително да се прави от един перспективен кандидат, бил той и сигурният представителна лейбъристите Еб Вейл. Превъзходството на лейбъристите беше почти недостижимо – 20 000 гласа. Но като чели този факт се обърна в моя полза. Защо пъкне рискуваме и не изберем за наш кандидат младата Маргарет Робъртс? Няма какво толкова да губим, пък можем да спечелим добра реклама за партията.
Най-сигурният знак, че дадено политическо
събитие е преминало добре, е дати е доставило удоволствие. Онази вечер в Дартфорд беше наслада замени резултатът оправда увереността ми. След това останах да хапнем и пийнем по нещо с хората от асоциацията. В ситуация като тази не само кандидатът изпитва облекчение. Членовете на Избирателната комисия престават да се държат като съдници и стават приятели. Щастливият и все още стъписан млад кандидате обсипан със съвети, инфор-