Кабала за цялостна организация на живота
Къде се намира моето истинско възприятие?
Изтегляне 2.2 Mb.
|
| Къде се намира моето истинско възприятие?
В черепа няма недостиг, там не е необходимо поправяне. През лявата страна в процеса на поправяне, от точката на егото се изпраща все по-голямо количество непоправен егоизъм. Там постоянно се извършва изследване относно взаимоотношенията на силите. Това са тежки състояния, проблеми и болка, които трябва да бъдат “подсладени” от дясната, даващата страна. Егоистичните желания, които ти носят чувството за несъвършенство и пустота, се разпределят в горната част от тялото, в областта на лявата ръка и надолу по цялата лява линия. В лявото бедро се разполагат още по-грубите части от егоистичните въжделения, идващи за поправяне от точката на егото. Всички части постъпват за поправяне от точката на егото, от твоето желание да получаваш само за себе си. Това е твоето природно “Аз”. Всеки ден към теб постъпва късче любов към себе си за поправяне. Точката на егото се състои от 4 части, а светлината може да бъде получена само в първите три. Светлината, получавана в горните три части от точката на егото, се нарича светлина на поправянето. Четвъртата, най-долна част от точката на егото, засега не може да получава светлина. Светлината, която 4-та част ще получи, когато настъпи отреденото време, се нарича светлина на целта на творението. Източният човек дава предимство на работата върху сърцето си – това е чувствен образ (проекция) на истинските силови полета в човека от дясната страна. Западният човек предпочита да работи с разума си – това е рефлексен образ (проекция) на истинските силови полета в човека от лявата страна, неговата вяра в знанието. Цялото западно знание се заключава в ограничения, след това отиваш по-нататък и отново ограничение. “Разделяй и владей” във всички аспекти на живота. Западнякът разделя истинската реалност, цялата неделима картина и след това разглежда, работи с отделни фрагменти от явленията, процесите и т.н. Това може да се сравни с телевизионната игра “Get to the picture” (“Познай каква е снимката”). Отначало показват незначителен фрагмент от нещо и двама участници в играта трябва да отгатнат, какъв предмет е изобразен на снимката. Да предположим, че на снимката има лъв. И така, в началото на играта показват една буква в квадратна рамка, на която се вижда едната лапа на лъва... Участниците трябва да отгатнат, какво изобразява цялата снимка. Ако не познаят, тогава показват следващия фрагмент и т.н., докато един от двамата играчи не даде правилния отговор. При вида на лапата единият ще каже например, че това е “четка”, а другият – “килим”. Но истинската реалност все пак е друга. Сега си представи, че и двамата участници в играта знаят предварително, какво е изобразено на снимката, да речем, че зад буквите се крие “лъв”. Тогава при показването дори на една буква, те биха могли с точност да се захванат за работа, да изследват “лапите на лъва”. Тогава те биха се разминавали в мненията си само по отношение на някои детайли, вместо безумно да гадаят, какво има на снимката. В западният човек отсъства способността за преобръщане към дясната страна и оставяне на разума в покой. А източният човек, по никакъв начин не може да се обърне към лявата страна, за да работи с мозъка си и да ограничи своите сърдечни чувства. Западният човек изобщо не е в състояние да се отдаде на склонностите на сърцето - то има нужда от ограничения, свойствени на лявата линия. Но постоянните сметки и доверяването на земната логика го води към големи спадове в настроението и вътрешни депресии. Никъде по света не може да се открие толкова разпространено явление, като депресията в западния човек. Неговото сърце, неговият вътрешен свят представлява един недодялан блок от недифиренцирано, неопределено чувство. Това е ограниченият човек с неговата склонност към “ограничения”. Структурата на възприятие на западния човек напомня шофиране на автомобил с ръчна скоростна кутия. Няма плавност при преминаването от едно чувство в друго. Това е опит да разбереш света с главата си. Възприятието на източния човек е като шофиране на автоматик - кола с автоматична скоростна кутия. Налице е плавност, изтънченост, близост до природата. Натискаш педала – увеличаваш газта. Отпускаш го – намаляваш газта. Но без да проверяваш своите мисли, желания и постъпки с помощта на разума, също няма да излезе нещо добро. И точно тази плавност, струваща ни се като простота, спонтанност при източния човек, привлича често западняка. Той бива поразен от качествата на дясната линия в източния човек и наивно предполага, че източната мъдрост и начин на живот ще му помогнат. Но в реалността, това е избор на беди от друг тип. Можеш да отразиш светлината само от средната линия – от усещането на истинската действителност. Истината е по средата между двете крайни линии. Върху средната линия са разположени законите на мирозданието, които изучава Лурианската Кабала. Източният мироглед е вяра по-ниска от разума, тоест, без проверка. Западният мироглед е вяра в знанието, вяра в разума, в “рациото”. От една страна е налице превъзходство над източния човек. Но източният човек разполага с нещо, за което западнякът няма и понятие, и не го усеща. Забележи, че науката е също вяра. Да не вярваш в съществуването на законите на мирозданието – това също е вяра. Човекът казва: “Имам желание да разбера системата за управление на мирозданието и ако не мога да я разбера, то и не вярвам”. Под понятията “западен” или “източен” човек, мироглед, аз естествено разбирам не принадлежността към един или друг народ, страна, определени групи по вероизповедание или убеждения, а само вътрешното отношение, подхода от позиция на човешките възприятия. Защото впрочем, в частните отношения, цялото разнообразие от вътрешни отношения, се намират в ЕДИН човек. И всеки от нас носи в себе си всевъзможните типове отношения, съществуващи по света. Само че, в един се проявява в по-голяма степен едно, а в друг - друго. Средната линия – това е отношението към висшето управление с вяра над знанието. Само то е истинското познаване на неделимата картина на реалността. И е така, защото тук двете части на човека съединяват в едно горната и долната. Точно обратно на отношението при западния и източния човек – нито един от тях не разполага с легитимен, законен, “позволен” достъп до долната част от силовите полета. Лявото отношение разделя - без принципа на разделянето при западния човек, не е възможен никакъв разговор. Дясното отношение не е в състояние да разделя и да разглежда елементите на цялото поотделно, а само приема нещата без проверка и анализ. Необходима е симбиоза между двете отношения. Нашата индивидуална вътрешна работа протича и в двете отношения, и изисква 24 часа в денонощието регулиране от центъра. И макар да виждаш, че търпиш поражение, усещаш недостиг, проблеми и забелязваш отново и отново, че твоето его печели битката, трябва упорито да се стремиш към средната линия. Това можеш и трябва да направиш единствено самостоятелно, но само ако знаеш как. Съотношението 51/49 означава, че в по-голяма степен избираш доброто, отколкото злото – и това е вече едно добро начало. Изтегляне 2.2 Mb. Сподели с приятели:
|