Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

внимание на външния си вид, защото така показват социалния си статут или груповата си принадлежност, други пък изглежда напълно пренебрегват външността си. Децата и особено юношите, неосъзнаващи значението на външния вид, по-лесно могат да бъдат отхвърлени от обществото.
Новицки и Дюк са категорични, че родителите трябва да си дават сметка за начина, по който децата им общуват безсловесно, особено ако обществото ги отхвърля поради това, че имат затруднения при ученето или поради друг психологически проблем, изолиращ ги и от връстниците им. В действителност всички деца ще имат полза да се научат да общуват безсловесно.
ВЪЗПИТАВАНЕ У ДЕТЕТО НА УМЕНИЯ ЗА БЕЗСЛОВЕСНО ОБЩУВАНЕ
Игрите, разгледани по-долу, са вдъхновени от дузина дейности, предложени от
Новицки и Дюк, за приучване към специфични умения за безсловесно общуване.
Игра с „изключен звук" (от 7 до 12 години)
За целта запишете телевизионен филм, подходящ за възрастта на вашето дете, и го пуснете с изключен звук. Кажете му да опише какво изпитва всеки герой от филма.
Спирайте лентата, когато детето пожелае, и му дайте една точка, ако може да опише по израза на лицето, жеста или позата чувствата на актьора. След това върнете филма с включен звук, за да може детето да провери отговорите си. Накарайте го да спечели 15 точки за 15 минути.
Отгатване на чувства (от 6 г. нагоре)
С група от три или повече деца направете тесте от около 20 карти, като напишете различни емоции. Накарайте най-малкия участник да започне пръв, като изтегли карта и изиграе написаното чувство без думи за три или по-малко минути. Детето, което отгатне правилно чувството, задържа картата и продължава играта, като изтегля нова карта. Победител е този, който има най-много карти в края на играта.
Ако има голяма разлика във възрастта или в умението на играчите, намесете се в играта, като изиграете няколко чувства, така че всеки да може нагледно да научи изразяването на чувствата без думи. Когато уменията на децата в играта се повишат, прибавете в тестето нови и по-изтънчени чувства.
Отгатнете чувството (от 5 до 10 години)
Запишете най-обикновено изречение на касетка пет пъти, но при всяко прочитане променяйте тона на гласа, за да изразите ново чувство. Например кажете изречението
„Оставих торбите си в колата" като че ли сте щастлив, тъжен, бесен, изплашен и разтревожен. Дайте на детето една точка всеки път, когато отгатне правилно емоцията. След това го накарайте да прочете ново изречение пет пъти, като се опита да предаде различни чувства. Отново му дайте по една точка за всеки успешен опит.
Правене на снимки, изобразяващи чувства (от 5 до 12 години)
При тази дейност децата се научават да изследват чувствата си и да ги изразяват чрез лицето и тялото си, като правят речник на безсловесното изразяване на емоции. Ще ви са необходими фотокамера, листа и папка.
Започнете, като накарате детето да изрази някакво чувство. Ако то се затруднява, помолете го да помисли за нещо, което го кара да изпитва такова чувство, например:
„Ти се вбесяваш, когато Томи те дразни, нали? Как мислиш, че изглеждаш тогава?".
Някои деца все още се затрудняват. Може да си мислят, че изглеждат ядосани, но всъщност да не го показват. В такива случаи помолете детето да се погледне в огледалото и оформете с пръстите си лицето му или му давайте указания (да смръщи вежди, да сбърчи нос и т. н.). Сега отстранете огледалото и му направете снимка.
Поставете я в папката и го накарайте да опише всички случаи, при които е изпитал това чувство.
Сега повторете процеса, като снимате детето как изразява същото чувство чрез поза на тялото. Отново може да му помогнете да застане в съответната поза, за да разбере, че позите се променят за различните емоции. Може да включите и други деца в снимките, за да демонстрирате по-изтънчени чувства, като привързаност, ревност или гордост.
Направете отделен сектор в папката за всяко чувство. Използвайте я като дневник, за

да помогнете на децата да записват чувствата си, без значение кога и защо са се проя- вили, и какво могат да направят за проблемните чувства.
ВАЖНИ ТОЧКИ ЗА ЗАПОМНЯНЕ
Помогнете на детето да усвои способността да разбира нюансите на емоционалното общуване, като го научите да разчита безсловесния език на емоциите.
Емоционалното общуване включва осъзнаване на безсловесното поведение на другите (жестове, пози, език на тялото, изражение на лицето и т. н.), както и безсловес- ното общуване на самото дете. Нещо толкова просто като позата му на чина може да накара учителя да си подобри мнението за него.
Емоционалното общуване се предава и чрез начина, по който хората говорят. Някои деца се нуждаят от повече помощ, за да разбеат как емоциите се предават чрез гласа, тона, скоростта на речта и др.
В началото на века Зигмунд Фройд стигна до извода, че научаването на емоционалния контрол е показател за развитието на личността, който определя цивилизования човек.
Фройд смята, че личността на подрастващото дете се формира от две мощни сили - едната, търсеща удоволствие, а другата, опитваща се да избегне болката и неудобството. Тези първични инстинкти, които той нарече инстинктивни импулси, се контролират от моралния център, свръхегото, което действа като родителски авторитет. Когато инстинктивните импулси на детето му казват да отиде и да вземе един бонбон от скрина, неговото свръхего му напомня, че да се вземе нещо без разрешение е неправилно. Ако все пак то вземе бонбона, в отговор свръхегото ще го накаже с чувството за вина, което може да се прояви в кошмари, психо-соматични болести и пристъп на паника. Но детето все още ще иска бонбон!
Фройд заявява, че ако се направи споразумение между първичните импулси и заплахата от наказание, детето ще развие его, подобно на посредник или емоционален ръководител. То се превръща в глас на разума, една адаптивна сила, която му позволява да си вземе каквото пожелае по един социално подходящ начин, който не обижда нито външния, нито неговия вътрешен свят, изграден от правила и санкции. За да вземе бонбон, детето ще чака до вечерята и ще помоли да го получи за десерт, неочаквано ще свърши нещо вкъщи и ще се надява да го наградят или просто ще помоли родителите си с аргумента, че бонбончето може да направи деня му по- добър. Фройд вярва, че колкото повече детето може да осъзнае и да претегли различните възможности, толкова по-голяма е вероятността да успява да постигне це- лите си чрез компромис.
Терапевти и консултанти, помагащи на деца да усвоят емоционалния контрол, все още се базират на същата постановка - по-точно, за да може детето да обуздае неосъзна- тите си страсти, трябва да му се помогне да развие контрол върху механизмите на егото, включващ проницателност, планиране, отлагане на удоволствието и съобразяване с другите. Според нашето разбиране за емоционалната интелигентност и невроанатомията тези техники все още изглеждат подходящи за преподаване на емоционален контрол, но ние разработихме много по-изтънчено разбиране за това, как се развиват човешките емоции и защо тези техники работят.
НЕВРОЛОГИЯ НА ЕМОЦИОНАЛНИЯ КОНТРОЛ
Невролозите смятат, че емоциите се предават и контролират чрез светкавична система в мозъка, която се управлява от хипоталамуса, амигдалата и предните дялове на мозъчната кора с помощта на други мозъчни структури и жлези, които изпращат информация под формата на биохимични вещества до различните части на тялото. В книгата си Вселена от три паунда Джудит Хупър и Дик Тереси сравняват хипоталамуса с центъра за контрол на полети на летището:„Нито един сигнал от очите, ушите или други сетива не може да достигне мозъчната кора, без да мине през хипота- ламуса." Сетивните импулси, независимо дали са от дрезгав глас или от привлекателен ухажьор, се насочват от мозъчните ядра в хипоталамуса до различни области на по-вис-шия мозъчен център - мозъчната кора, където придобиват някакво значение. Предните дялове на мозъчната кора са особено важни за емоционалния контрол к много учени смятат, че това е мястото на самосъзнанието.

Не цялата информация обаче се насочва директно от мозъчните ядра към мислещата част на мозъка. Част от информацията отива до амигдалата, мястото на управление на емоционалния мозък. Амищалата разчита и реагира на различни сетивни импулси много по-бързо (но не така прецизно) от мозъчната кора и може да задвижи емоционален отговор много преди мислещата част на мозъка да е преценила какво да прави.
При напрегната емоционална ситуация - когато едно дете се намира лице в лице с разгневено лаещо куче или е в стрес от изпит, амищалата активизира нервните пътища към адреналиновите жлези, които отделят хормони, за да поставят тялото в пълна готовност. От своя страна хормоните активизират вагусния нерв, който изпраща сигнали обратно до амищалата.
Амищалата е способна на емоционално заучаване и емоционална памет, които могат да бъдат изцяло независими от съзнателното заучаване и запомняне, извършващи се в кор-текса. Невролози като Жозеф ле Ду смятат, че емоционалната памет на мозъка обяснява защо травмите от детството могат да ни влияят и като възрастни, дори когато не ги помним съзнателно. Емоционални спомени като чувството за изоставеност, когато не са откликнали достатъчно бързо на бебешкия ни плач, са съхранени в амищалата и все още могат да играят роля в нашите чувства и действия.
Разбирането на невроанатомичните аспекти на емоциите ни кара да осъзнаем, че има наистина две системи, чрез които децата научават емоционалния контрол. Докато теорията на Фройд отразява интуитивното му разбиране, че мислещата част на мозъка управлява емоциите, той не е видял значението на емоционалния мозък, който е в състояние да заобиколи изцяло мислещата част. И така, когато стимулираме това, което Фройд нарича силите на детското его, ние всъщност активизираме мислещите функции на мозъка, но пренебрегваме сложната система на емоционалния мозък, който играе много по-значителна роля в управлението на силните емоции.
Ако приложим всичко това към възпитаването на емоционален контрол, установяваме, че очевидно на е достатъчно да се провеждат разговори с децата, за да им се помогне да развият проницателност на чувствата - независимо дали при семейни събирания, в кабинета на директора или на сеанс при терапевта. Разговорите задействат контролните центрове в мислещата част на мозъка, но имат сравнително малко въздействие върху емоционалния контрол. Всеки родител знае интуитивно, че това е вярно. Опитвали ли сте се някога да убедите едно дете да не го е страх от инжекция?
Или да кажете на тийнейджър, че пъпките, появили се точно преди среща, не са кой знае какъв проблем и че външната красота не е всичко? Или пък да успокоите някой възрастен, който изпитва смъртен страх от летене, че е в по-голяма безопасност в самолет, отколкото в колата си? Във всички тези случаи и хиляди други узнаваме, че когато емоциите бушуват, разумът отстъпва.
За да помогнем на децата при емоционалния контрол, трябва да печелим битка след битка, представяйки емоцио-налнообосновани решения на емоционалните проблеми.
КАК ДА НАУЧИМ ДЕТЕТО НА ЕМОЦИОНАЛЕН КОНТРОЛ
Несъмнено най-често срещаният емоционален проблем на съвременните деца е да контролират гнева си. Деца, охарактеризирали като гневни, агресивни или противопоставящи се, са от 40 до 50% от клиничните случаи. Можем да изпишем страници с размисли защо децата имат повече от всякога проблеми с гнева си, но истинският въпрос е какво може да се направи, за да им се помогне да укротят гневните чудовища в тях. Отговорът е в емоционалното образование. Ето как това става в моя кабинет по време на разпалена игра на „Стой спокоен" - вариант на
„Вдигни клечката".
Били се концентрира с всички сили, ръката му леко трепереше, когато се пресегна за червената клечка точно под зелената. Само ако можеше да премести червената клечка на около 6 см, без да помръдне жълтата, тогава би могъл да я извади.
В този момент Питър му духна в ухото. Издаде патешки звук и започна да нарича Били
„пръдльо", „посрьо" и„вонящ дъх".
Били пренебрегна думите на брат си, дишайки дълбоко и бавно, с напрегнати мускули

и очи, фокусирани върху целта. Знаеше, че за да спечели тази игра, трябва да не обръща внимание на атаките на брат си. „Концентрирай се - казваше си той,- вдигни едната клечка и после другата. Не обръщай внимание на нищо освен на това, което е пред теб." И той вдигна червената, без да помръдне нито една друга.
Били и Питьр играеха „Стой спокоен" в моя кабинет, за да им помогна да преодолеят дразгите помежду си. Тази игра изисква всеки играч да вдига по една клечка, без да помръдва другите. Това е проста игра, изискваща концентрация и добра двигатели» координация. При тази игра с ЕК, целяща научаване на емоционалния контрол, Били трябваше да се опитва да вдига клечките, докато Питьр го дразни по всякакъв начин при условие, че не го докосва. Всеки играч получава по една точка за всяка клечка, която вдига, и две точки, ако не обръща никакво внимание на дразненето.
Игри като „Стой спокоен" са извървели дълъг път към емоционалния контрол.
Емоционалното образование или, както някои преподаватели го наричат, емоционалната грамотност, трябва да бъде насочено към емоционалната и мис- лещата част на мозъка. Не е достатъчно да се говори на децата какво биха направили, ако ги дразнят, а те трябва да практикуват контролиране на търпението си, докато са дразнени. Както видяхме по-горе, нашето безсловесно емоционално общуване е по- важно от думите, които произнасяме. Трябва да научим децата да разпознават ранните физически прояви на емоционалните си реакции, за да се научат на са- моконтрол. Когато детето се ядоса, лицето му почервенява, тялото му се напряга и то изпада в състояние на свръхго-товност, изразена от позата на тялото, изражението на лицето и жестовете му. Успешното обучение за контролиране на гнева учи децата да осъзнават промените в тялото си и да реагират със спокойствие - дишайки дълбоко или отвличайки вниманието си (например броейки обратно). Може да осъществите това чрез разиграване на ситуации като в играта „Остани спокоен", където детето е поставено в ситуация, която би могла да го доведе до гняв, но тя се използва като техника за постигане на самоуспокоение. Видеозаписът на тези сцени е особено ефективен за стимулиране на емоционалния контрол. Отдавна се знае, че децата подражават на отрицателното поведение по телевизията и киното, но има и доказателства, че те подсъзнателно подражават и на положителните представи. Щом детето е реагирало на провокациите със самоконтрол, нека да види реакциите си на видео. Виждайки се как пренебрегва подигравките и че реагира по-скоро спокойно, отколкото агресивно, то получава положителна визуална представа как изглежда, когато успешно контролира емоциите си. Когато детето гледа ви-деофилмчето няколко пъти, особено ако е с вас или с други авторитетни за него хора, това упражнение с ЕК може да бъде изключително ефективно.
Също така може да преподадете емоционален самоконтрол на мозъка чрез разнообразни изживявания, които предизвикват положителни емоционални реакции.
Програми с физическо предизвикателство, в които юношите извършват дейности с висока степен на риск (като са снабдени с приспособления за безопасност), са спечелили популярност за подпомагането на агресивни и престъпни младежи да изгра- дят чувство на доверие и групова взаимопомощ. През един ден от тази програма по- големите деца и тийнейджърите могат да бъдат помолени да се изкачат до върха на шестмет-ров стълб и когато стигнат там, да балансират на един крак, или да се придвиждат, увиснали на ръцете си, по въже между две високи дървета. Разбира се, те трябва да са обезопасени, докато изпълняват тези смъртноопасни подвизи. Обу- чени консултанти ги подкрепят, като им говорят през време на физическото предизвикателство. Този вид изживяване може да се нарече „позитивна травма", защото емоционалният мозък на тийнейджъра е изпълнен с чувство на доверие към другите и групова взаимопомощ и се пробудени неговите основни емоции за оцеляване.
Други, много по-непосредствени техники учат децата и юношите да контролират емоциите си, като използват нови познавателни умения. Например в много училища из страната на децата се преподават умения за разрешаване на конфликти, включително преговори и посредничество между връстници, за да се преодолее надигащата се

вълна от агресия между ученици и учители и ученици и други юноши. В резултат на програми, подобни на съставената от Съвета по образование на Ню Йорк сити (с участие на над 100 училища) учителите са забелязали намаляване на агресивните ак- тове на насилие. Подобни програми са преподадени на семейства като начин да се намалят побоищата между братя и сестри и конфликтите между родители и деца.
Научаването на децата да преговарят, вместо да спорят или да се бият, включва пет стъпки:
1. Децата трябва да седят лице в лице и да са съгласни да работят заедно, за да разрешат даден конфрикт. Трябва също да се споразумеят всеки да уважава мнението на другия и да се въздържат от обиди и унижения.
2. Всеки участник трябва да изложи гледната си точка (какво иска и защо) и след това да разгледа гледната точка на другия. Не могат да се провеждат успешни прего- вори, преди да е постигнато съгласие, че всеки има право на своя гледна точка.
3. Най-същественият момент от преговорите е да се постигнат взаимноизгодни решения. И двете деца трябва да са съгласни за най-малко три възможни решения - компромиси, но позволяващи всяко дете да получи нещо важно.
4. Двете деца преценяват всяко мнение. Сега те са от една и съща страна, търсейки изход, който ще удовлетвори и двамата.
5. Най-накрая децата трябва да достигнат до споразумение или план за действие, за да се осъществи най-доброто решение. Планът трябва да уточни кой, какво, кога, къде и как ще направи, за да бъде свършена работата докрай.

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: