Как да възпитаваме дете с висок емоционален коефициент

търпението им.
РАЗПРЕДЕЛЯНЕ НА ВРЕМЕТО
Един от начините да се създаде баланс е да научите децата на някои от уменията, използвани почти от всеки възрастен, който трябва да седи зад бюрото и ежедневно да върши много работа. Детето ви може да се научи да разпределя времето си още преди да може да чете или да познава часовника, ако вие му създадете чувство за времето. Когато кажете на вашия малчуган, че трябва да си е в леглото около осем, значи тогава той трябва да бъде под завивките. Ако детето се научи да ви манипулира да го оставите „само още няколко минутки", тогава трябва да му изпратите посланието, че външните граници на времето не са важни и че неговите собствени потребности определят разписанието у дома.
Може да покажете на децата още когато са на шест годя-ни елементарните правила за разпределяне на времето, като използвате форма, подобна на дадената в таблицата по-долу. Бланката, която ще трябва да попълвате с малчуганите, ще им помогне да разберат колко е важно да степенуват задачите по приоритет, като преценяват необходимото време за дадена задача, работят, докато я завършат, и се научат да оценяват нейния изход. Запомнете, че разпределението на времето е умение, което трябва да бъде преподадено. Не трябва да очаквате от малките деца да го разберат от първия път или по-големите да го изпълняват незабавно. Непрекъснатото повтаряне на тези умения ще ги превърне в навици за цял живот. Според нашето разбиране за емоционалната интелигентност и развитието на мозъка детето ви бук- вално ще започне да оформя нервни пътища, които ще превърнат настойчивото усилие в неизменна част от поведението му.
Разпределяне на вашето време и работа
Избройте всички неща, които трябва да направите между _____часа и ____ часа.
Сега ги подредете по важност, като най-важната задача бъде първа, а най- маловажната - последна. След това преценете колко време ви е необходимо да приключите всяка задача, така че тя да е извършена правилно. Трябва да сте сигурни, че ще имате достатъчно време да изпълните най-важните задачи. Ако няма достатъчно време (времето не ви е стигнало), трябва да определите повече време или отново да прередите задачите с по-малка важност. Когато сте завършили всички задачи, трябва да ги отметнете в колонката „завършена" и да напишете колко време са ви отнели в действителност. След това оценете колко добре е извършена всяка задача по сдалата от I до 3, (където е I = приемливо, 2 = много добре и 3 = отлично.
Запомнете, че различните задачи изискват различни нива на точност. Да оправиш леглото по един приемлив начин (оценка I) е о'кей, но домашно упражнение трябва да бъде отлично (оценка 3).
ЗАДАЧИ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ
Приоритетни
Завършени
Продължителност
Оценка
ЦЕННОСТТА НА ХОБИТО
Умението за разпределяне на времето помага на децата да се научат да успяват чрез стимулиране на мозъчната кора (неокортекса). Но можете да подобрите това умение и чрез дейности, които ангажират периферната система. Обучението чрез емоционалния център на мозъка е по-приятно за децата, но това не пречи да бъде високоефективно за промяната на начина, по който те заучават навици за работа.
Можете ли да си спомните случай, когато сте работили усилено и ви е било толкова приятно, че не сте забелязали как е отлетяло времето? В подобни случаи вие изобщо не смятате това за работа. Много хора навлизат в тази „зона", когато се занимават с

някое хоби (или както някои казват, „моята работа е моето хоби"). Анна Фройд бе една от първите, които разбраха еволюционното значение на хобито и как то научава децата на работни навици. Както и други теоретици, Анна Фройд вярва, че децата трябва да извършват някои задачи на определена възраст, за да прогресират в личното си развитие. Тя обяснява, че хобито е важна задача за децата от първоначалното училище, защото то е наполовина игра и наполовина работа. Подобно на играта хобито доставя удоволствие и се осъществява със сравнително малка външна намеса, също така е малко встрани (но не много) от основните задължения на детето. Както всяка работа хобито изисква владеене на важни познавателни и социални умения, включително и планиране, по-късно възнаграждение, разменяне на информация с другите и т. н.
Наблюдавайки вълнението на детето, докато търси информация за динозаври, внимателно конструира състезателна количка или се учи да използва грънчарско колело, вие можете да видите неговия потенциал за успех в живота, след състезателното напрежение в училище и академичното представяне. Хобито изпълва детето с гордост от направеното, а като се свърже с други деца с подобни интереси, това повишава още повече стойността на наученото умение. А може би най-важното е, че хобито предлага неутрална зона за учене, в която децата се концентрират върху процеса на изследване и образоване, без опасност да бъдат оценявани.
Много хобита могат да научат детето на умения с ЕК, които са свързани с личната мотивация и постиженията, но повечето от тях попадат в четири категории: колекциониране, занаяти, научни (вкл. и компютри) и изпълнителски.
Докато много деца се отдават на хоби, подобно на това на родителите им, други избират хоби, интересуващо приятелите им, а трети - просто един ден се събуждат с някакъв, единствен по рода си интерес.
ВЪЛШЕБНАТА МАГИЯ
За да разберете как хобитата могат да научат децата на умения с ЕК, нека погледнем по-отблизо едно, което често препоръчвам на децата (а също е и моето любимо) - вълшебната магия. Магията обхваща всичките четири категории хобита в зависимост от това, на кое е поставено най-голямо ударение. Някои деца обичат да колекционират различни трикове, докато на други им е интересно сами да ги правят (което съвсем не е лоша идея, стига хобито да не стане твърде скъпо). Тъй като много трикове се основават на математически формули и изкуството на илюзията, въпросното хоби е и добър, неакадемичен начин за въвеждането в тези умения. Но преди всичко магията е една артистична изява, независимо дали детето изнася шоу за вас, за приятел или пред класа. Социалните аспекти на магията предоставят едни от най-добрите възможности за изучаване уменията на постижението.
Хобитата би трябвало да изпълват децата почти незабавно с чувство за реализация.
Това важи и за вълшебствата. Когато детето овладее един трик, изпитва чувството, че знае нещо, което никой друг не може, а това прибавя нови измерения към представата му за себе си. Вълшебните трикове могат да варират от „собствени фокуси", които лесно се учат и имат незабавен ефект, до такива, изискващи голямо умение, сръчност, добра памет и ловкост на ръцете. И както е с много други хобита, удоволствието е
огромно както за начинаещия, така и за експерта. Все пак се изискват настойчиви упражнения, докато изиграването започне да изглежда естествено и се научат вълшебните слова, придружаващи всеки трик.
Вълшебните магии са страхотно хоби за импулсивните деца. Те изискват пълен синхрон между мислене и действие и развиват чувство за време и избиране на точния момент -неща, които липсват на тези деца. Когато изпълнява даден трик, импулсивното дете се научава да привлича вниманието по специфичен начин, развивайки остроумна находчивост, едновременно заангажираща и развличаща другата личност.
От психологически гледна точка обаче аз наруших вековната традиция на фокусниците, които са се заклели никога да не разкриват тайната на триковете. Но тъй като използвам фокусите, за да помогна на деца с типични социални проблеми, аз им

казвам винаги да разкриват тайната в края на всеки трик. Това би спестило на детето неудобството, че крие нещо важно от евентуален приятел. По този начин тайната се превръща в споделен дар. И знаейки, че накрая тайната ще бъде споделена, децата не са толкова напрегнати и това им помага да изпълнят трика безпогрешно. Казвам на малчуганите винаги да информират публиката: „Ще ви кажа как става, когато свърша."
Това поставя публиката (състояща се от едно или няколко деца) по-скоро в съдействаща, отколкото в неприятелска позиция. Ако трикът се изпълни несполучливо или другите деца разкрият тайната, фокусникът не губи престиж: нали и без това е щял да разкрие тайната.
КАК ДА УЧАСТВАТЕ В ХОБИТО НА ДЕТЕТО
Използването на хобито за усвояване на социални и емоционални умения ще изисква малко по-различна ориентация и степен на участие от ваша страна, особено ако детето ви трудно се съсредоточава, има слаба мотивация или други проблеми, свързани със слаби постижения. Най-напред се уверете, че нивото на хобито е подходящо за детето. Повечето деца губят интерес, ако хобито е трудно и прилича на училищна дейност. От друга страна, хоби, в което няма известно предизвикателство, няма шанс да заинтересува детето за по-дълго.
Второ, определете специално време за хобито, което ще изучавате с вашето дете.
Никога не подценявайте значението на времето, което ще прекарате с детето, докато му преподавате умения с ЕК. Ако искате от него да научи значението на постоянството н други умения, свързани с работата, разумно е да заложите на вашия собствен интерес, надеждност и напътствие.
Например, ако помагате на вашия малчуган да научи някакъв фокус, най-напред трябва вие самите да го научите и след това да му го преподадете, като го поощрявате да тренира и фокуса, и представянето му. С по-големи деца може и трябва да отидете до библиотеката и да намерите книга за фокуси, да заемете филм с Хари Худини, да му помогнете да направи специална масичка за фокуси или да му помогнете да изучи света на магическите формули и да ги намери в Интернет.
И накрая това, което е най-важно - стимулирайте търпението и настойчивите усилия на детето с похвали и поощрения. Ако то се отегчи или се почувства безсилно, както се случва понякога, предложете петминутна почивка, но след това веднага се върнете на работа. Лесно ще забележите кога детето е изтощено и напрегнато. Дайте предложение „да свършваме за днес" или продължете с нещо по-интересно. Децата се раждат упорити н издръжливи и бихте могли да туширате малко тези иначе положителни качества, като ги поглезите малко, щом са преуморени.
Окуражавайте детето да се придържа към своето хоби, дори когато нещо друго е привлякло интереса му или някаква страна на хобито е изгубила значението си. За да има ефекта на преподаване на умения с ЕК, едно хоби трябва да продължи поне шест месеца, да се надяваме и много по-дълго. Ако отделите време да напътствате детето да си избере хоби и откриете някое, което ще хареса и на двамата, това ще бъде най- доброто уверение за вас, че сте постигнали нещо важно и ще продължите да обучавате детето на ценността на постоянните усилия.
Окуражаването на детето да има хоби е само един от многото начини да подчертаете значението на настойчивостта. Успехът при преподаването на това важно умение с ЕК започва с промяната на вашия начин на мислене, което съвсем не е лесно в една култура, чието внимание е прекалено погълнато от незабавни разплащания и бързи споразумения. Ще трябва да обясните на детето колко е важно да бъде усърдно (има разлика между оправена стая и истински почистена стая), търпеливо при овладяването на трудно задание (ако учителят по пиано му е казшт да упражнява гамата 20 минути, не го спирайте след петата), издръжливо (демонстрирайте това с физически упражнения -- повечето деца изпълняват много от тях) и решително (щом целта е поставена, настоявайте да бъде постигната).
ВАЖНИ ХАРАКТЕРНИ ТОЧКИ С ЕК
• Разбирането на децата за усилията н способностите се променя с възрастта.
Оптимистичната нагласа, че успехът се постига чрез усилия, може да избледнее през

юношеството, когато подрастващите започват да чувстват, че онези с по-големи способности винаги ще имат по-голям успех. Можете да компенсирате тази тенденция, като научите детето си да цени настойчивите усилия заради самото себе си.
• Уменията за разпределяне на времето са важен аспект от емоционалната интелигентност, които ще служат на детето през целия живот. И колкото по-рано го научите на тези умения, толкова по-добре.
• Хобито е уникален начин да преподадете цената на усилието, защото то включва елементи и на игра, и на труд.
Посрещане и превъзмогване на неуспеха
Максимата на Томас Едисон, че геният е 1% вдъхновение и 99% труд не е популярна сред днешното поколение, израснало с вечеря, приготвена за три минути в микровълновата печка, кабелна телевизия с 99 канала и с мечти за светкавично забогатяване от лотарията. Като се изключат децата, живеещи в малки ферми, малко съвременни деца имат възможността да видят причинно-следствената връзка между упорит труд и успех. Те са по-склонни да идеализират знаменитостите, постигнали високия си статут благодарение на външния си вид или вроден талант. Дори и упоритият труд и постоянство винаги да са били част от успеха им, това рядко е очевидно за нашето общество, чието внимание е прекалено погълнато от лесната слава.
Нашето възвеличаване на знаменитостите изпраща две послания на децата, каращи ги да се противопоставят на уменията с ЕК за постижението. Не само че те наистина свикват да омаловажават ролята на усилието, но също така не разбират значението на неуспеха и колко много човек научава от грешките си. Детето ви не може да се научи на постоянство, ако не може да приеме един провал. Една легенда разказва, че преди да успее да намери най-подходящата жичка за първата електрическа крушка, Томас
Едисон претърпял хиляда неуспешни опита. А докато търсил ваксина за детски паралич - болестта, която до 1954 г. парализира и уби хиляди деца, Джонас Селк прекарал 98% от времето си Д
а документира несполучливите си опити. Пол Ерлих, кой- то открил лекарството за сифилис в началото на века, нарекъл крайната си формула
606 - предишните 605 експеримента били неуспешни. Но ние рядко разказваме тези истории и хиляди като тях на нашите деца.
Повечето несполуки причиняват смесица от тревожни емоции като безпокойство, тъга и гняв, но детето ви трябва да се научи да понася тези чувства, за да постигне успех.
Както пише Мартин Селиман в книгата си Оптимистичното дете: „За да постигне майсторство, детето трябва да претърпи неуспех, да се чувства зле, да опитва многократно, докато достигне успех. Нито една от тези стъпки не може да бъде заобиколена. Неуспехът и лошото настроение са необходим строителен материал за постигането на пълен успех и добро настроение."
КОРЕНИТЕ НА НИСКИТЕ ПОСТИЖЕНИЯ
За нещастие много от днешните деца не са научени да понасят отрицателните емоции, свързани с неуспеха. И ако трябва да вярваме в еволюционната теория за личната мотивация, те не могат също така да понесат да бъдат възприемани като не-успели поради липса на някакви вродени способности. Професорът по психология от Бъркли
Мартин Ковингтьн отбелязва, че много деца над 13 години смятат, че е по-болезнено да бъдат възприемани като „тъпаци", отколкото да посрещнат истинските социални последствия от претърпения неуспех.
Преценете например всичките добре познати ловки ходове, които по-големите ученици прилагат, за да избегнат притеснението да бъдат хванати неподготвени от учителя:
За пореден път тринайсетгодишният Били не бе довършил домашното си. Прекара вчерашния следобед и вечер в трениране на задна ножица-шут и гледайки
„Терминатор" за пети път. Каза на родителите си, че е написал домашното, но пропусна да им каже, че не го е довършил. Сега, лице в лице с мисис Стивънс - учителката по история в седми клас, той пресмяташе възможните си ходове.
- Кой може да ми каже някои от причините за Голямата депресия? - запита тя класа.

Постоянните трима нетърпеливи ученици вдигнаха ръка, но останалите 25 мълчаха. За да избегне да бъде посочен, Били, без много да мисли, изпусна молива си на пода и бавно се наведе да го вземе, като се надяваше да не срещне погледа на мисис
Стивънс. Но независимо от неговите преднамерено бавни движения за вдигане на молива, когато най-после се изправи, учителката все още търсеше доброволец. Той бързо предприе втори хитър ход, като започна енергично да си търка окото, все едно че в него има прах. Но учителката все още гледаше настойчиво в негова посока.
Когато вече не можеше да си трие окото, Били се захвана да гледа втренчено в листа, опитвайки се да изглежда така, сякаш току-що е открил смисъла на живота, скрит някъде между едно петно и драскулка.
Елън от следващата редица предприе по-прогресивен ход - скептичния поглед.
Обхващайки брадичка с две ръце, тя отправи към мисис Стивънс най-добрия си
„Наистииа-бих-искала-да-ви-отговоря-но-размиш-лявам-върху-смисъла-на-живота" поглед, предполагайки, че учителката ще усети разбираемото й смущение и ако я изпита, би прекъснала размислите й.
Трети ученик, Томи, добре известен със стоманените си нерви и без да има представа какъв е отговорът (наистина дори ие бе чул въпроса), реши да изпробва „обратния" психологически ход. Размаха необуздано ръка във въздуха, предполагайки, че учителката никога не би изпитала някой толкова очебийно нетърпелив.
Най-накрая обаче тя избра Били, въпреки че той все още не бе готов да признае, че не знае отговора. Започна да се бави, като повтори въпроса:
- Искате причините за Голямата депресия? - попита той реторично.
- Точно така, Били — отговори мисис Стивънс с безкрайно търпелив тон.
- Това трябва да е Депресията от 1930 г.? - попита Били, показвайки, че знае поне няколко факти.
- Отново си прав — каза учителката му - причините за Голямата депресия от 1930-а.
Мисис Стивънс бе запозната с играта му на „котка и мишка", прилагана от учениците, когато не знаеха отговора. Повишавайки глас само с един-два децибела, тя попита небрежно:
- Знаеш ли отговора на въпроса или не?
Били провеси глава надолу и не каза нищо, връщайки се накрая към прастарата мъдрост, че е по-добре да си замълчи и дори да бъде помислен за глупак, отколкото да отвори уста и да отхвърли всякакво съмнение.
Повечето от нас са опитвали една, ако не и всичките тези оцелели във времето стратегии, само и само учителите да не ги помислят за тъпаци или неподготвени.
Ученици преписват докладите си от енциклопедията, преструват се, че имат болки в стомаха или треска в деня на големия тест, или в най-тежките случаи просто спират да работят, базирайки се на погрешната логика, че не могат да се провалят, ако не се опитат. Но при много деца това става пораженчески модел за лошите постижения.
Протакането е друго тънко прикритие на страха от провал. Има толкова много начини да се протака, колкото са и дейностите, в които децата да бъдат ангажирани. Посвети- лите се на отлагането дори намират начини да не правят нищо, докато създават впечатление, че работят усърдно. Не сте ли отделяли понякога повече време да правите оформлението на доклада за някоя книга, вместо да напишете самия доклад?
Или да пишете и преписвате първото изречение на едно есе, без да сте решили какво искате в действителност да кажете?

Изтегляне 0.93 Mb.

Сподели с приятели: