Капитанът на кораба като лидер и мениджър. Особености в търговското корабоплаване

Управлението на екипажа и кораба като сложна социотехническа система в екстремални ситуации придобива особен смисъл и значение. Капитанът на кораба е не само корабоводител, но и лидер на една сложна социотехническа система, в която са тясно свързани двата основни компонента „кораб – екипаж“. Дейността на капитана на кораба се свежда не до командване на екипажа, а до управление на хора – корабните човешки ресурси [10].

Целта на всеки благоразумен капитан е да гарантира, че корабът му ще стигне до местоназначението си безопасно и ефективно. За да направи това, от него последователно се изискват нива на знание и умение, което не е лесно да бъде оценено. Но които трябва да станат част от морската култура, защото там са над 50 000 кораби за търговия на международния пазар, чиито капитани и команден състав трябва да споделят тази обща цел.

По подобие на всички умения, базирани на знание, корабоводенето и в частност, носенето на навигационна вахта на мостика, изискват практика, подкрепа и потвърждаване на действията. Оставени без надзор, тези действия могат да станат случайни. Действията, предприети на мостика, оставени безконтролно, довеждат до ситуации, в които в работната среда на мостика преобладават допускания, които не са проверени.

Когато носенето на вахтата е недобре организирано, често съществува впечатлението, че всичко ще е наред. Обаче, когато се появи неочаквана случайност, се поражда объркване. Става трудно, практически невъзможно да се вземат решения и съществува вероятност от грешна преценка, която може да доведе до инцидент.

Всеки инцидент по своята природа е неочакван, но повечето катастрофи се случват, защото няма система в действията за откриване и последващо предпазване от човешки грешки. А както знаем, да се греши е атрибут, присъщ за всяко човешко същество.

Проблемът с изграждането на капитана на кораба като личност, която притежава качества на лидер и мениджър не е нов. От момента, в който хората са започнали да плават по морета и океани, на борда възниква нуждата от ръководител, притежаващ сериозен набор от качества, чиито изброяване би изместило темата на доклада. От друга страна, трудно биха се вместили в международна законодателна рамка.

Международната Конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците, STCW 1978 с измененията, казва:

…всички моряци трябва да бъдат подходящо образовани и подготвени, с достатъчно опит, квалифицирани и компетентни да изпълняват своите задължения по начин, който сигурява безопасност на човешкия живот и имущество на море и опазването на морската среда,

…необходимостта да се създаде възможност за своевременно изменение на задължителните норми и разпоредби, за да продължават да отговарят ефективно на промените в технологиите, експлоатацията, практиката и процедурите, използвани на борда на корабите,

… голяма част от произшествията на море и инцидентите със замърсяване са причинени от човешки грешки.

… резултатен способ за намаляване рисковете, свързани с човешки грешки при експлоатацията на морски кораби, е поддържането на най-високите осъществими норми на подготовка, освидетелстване и компетентност относно моряците, наети на работа на такива кораби.

Подготовката на командни кадри, формирането и поддържането на висока морално-психологическа устойчивост на личния състав се явяват важни стратегически задачи в сложния комплекс от подготовка на офицерите за Търговското корабоплаване.

Под „лидерство“ се има предвид насоката, наблюдението или управлението на дадена група или организация [4].

Лидерството е сложна, многостранна способност с голям брой нюанси и тънкости.

Според теорията на мениджмънта лидерството е процес на упражняване на влияние върху хората в една организация, чрез осигуряване на смисъл, насока и мотивация на тяхната съвместна дейност, с цел изпълнение на мисия и усъвършенстване на организацията [12].

Най-общо теоретиците се обединяват около общата формула за лидерството като процес на взаимоотношения между водач и последователи, като за главен критерий за неговото съществуване се приемат способността за мотивиране и вдъхновяване на последователите. В американската литература понятието лидерство се използва главно в смисъл на ръководство, на управление.

Повечето автори се обединяват около възприемането на лидерството като процес и търсят корените на неговата сила и възможности в различни видове власт, които ръководителят упражнява. Други автори разглеждат лидерството едновременно като процес и като свойство. Според тези схващания като процес то представлява ненасилствено влияние за насочване и координиране на дейността на членовете на групата за осъществяване на целите. Като свойство е комплекс от характеристики, притежавани от онези, от които се очаква да използват успешно това влияние.

В основата на концепцията за лидерството е предположението, че лидерите са в състояние да променят хода на организационното развитие. Те действат от високо рискова позиция. Виждат дейността си като разработване на нови подходи и разкриване на напълно нови възможности за бъдещето. Лидерите не контролират. Те осигуряват възможности на останалите да действат. Лидерството е дисциплинираност. Понятието “lead”(водя) има корени в израза „go on” (вървя, продължавам), което ни насочва към скритата дълбоко алюзия за лидера като човек, който никога не остава до познатото, а поемайки риска отправя предизвикателство към статуквото, повеждайки хората към нови хоризонти.

Съвременните схващания за лидерство са широкообхватни, разнообразни и често доста противоречиви. Базират се на определени принципи, сред които:

• 
  Лидери се правят, а не се раждат;
  
• 
  Лидерството може да бъде изучавано;
  
• 
  Лидерството е овладяване на умения чрез опит и обучение;
  
• 
  Всеки човек има лидерски потенциал.
  

• 
  Лидерството е способност да се трансформира визия в реалност;
  
• 
  Да се водят хората като се върви след тях;
  
• 
  Модерният лидер улеснява, а не издава заповеди;
  
• 
  Лидерството се определя от това, какво правите, а не кой сте. Лидерите са тези, които другите следват;
  
• 
  Лидерството е едновременно и практика, и теория, и наука, и изкуство;
  
• 
  Лидерството съдържа, както рационални, така и емоционални елементи;
  
• 
  Лидерството е процес на въздействие и стимулиране;
  
• 
  Лидерството е стратегия за създаване на последователи;
  

Лидерите осигуряват възгледа и основните насоки за дейността на хората в организацията. Те формират ценностната система и етичния климат в нея. Дейността им се подхранва от всеобщото доверие и готовност на подчинените да изпълнят поставените задачи и мисията на организацията.

В конкретната управленска практика у нас в края на 80-те години навлезе широко понятието „мениджмънт“. Възниква въпроса до колко имат право на законно съжителство двете успоредици ръководител и мениджър, респ. ръководство, ръководна дейност и мениджърство, мениджмънт. Представата за мениджъра като за човек с нов професионален статут, с допълнителна позитивна характеристика и с повишен престиж се налага все повече. В експанзията на чуждиците, които затлачиха българския език като в редица случаи внесоха объркване се „вредиха“ и думи като мениджмънт и мениджър. В превод от англ. език мениджмънт означава – ръководство, управление, дирекция, управа, а мениджър – управител, директор, началник, ръководител, администратор [1].

Management означава предизвикване изпълнението на задачи от страна на други хора. Главна задача на мениджърите е да накарат другите да вършат нещо конкретно и то по най-добрият начин, напълно съответстващ на преследваните цели. Мениджмънтът е дейност, приложима при всички ситуации, при които хората трябва да постигнат обща за тях цел.

Мениджърите осъществяват специфична човешка дейност големи последици за самите тях, за хората, които ръководят и за системите, които управляват. Те разполагат с реална власт, притежават авторитет и носят отговорност за управленската си дейност. Мениджърите се различават помежду си по своите личностни характеристики. Тези от тях, които имат сродни лични характеристики, имат сродни, близки концепции за идеалната организация, в която се реализира управлението [11].

В буквалното им смислено съдържание мениджмънт и мениджър не се отличават от съответните български думи, които имат дълъг живот в нашата конкретна управленска практика и са навлезли в абсолютно всички сфери на обществения живот.

В сферата на психологията и други научни сфери, се твърди, че лидерите и мениджърите са различен тип хора. Нещо повече, смята се, че това различие е даденост, то е по природа, че има „родени лидери“ и „родени мениджъри“. М. Паунов прави сравнително съпоставяне между тях по следните показатели [7]:

Морската индустрия и моряшката професия са интернационализирани, което поставя пред корабните екипажи потребността да владеят транскултуралния подход за съвместно хармонично съжителстване в многонационална среда.

Ретроспективният поглед върху корабоплаването показва, че в морските държави по една стара традиция Търговското корабоплаване, Военноморските сили и Морското образование са обект на специално внимание и грижи както от президентските и кралските институции, така и от висшите органи на законодателната и изпълнителна власт. Перспективният и прогностичен поглед разкрива, че държавническият подход и дългосрочната национална стратегия за морско образование бяха убедително демонстрирани при подготовката и провеждането на най-значимия и внушителен морски форум за първото десетилетие на XXI век – Дипломатическа конференция на Международната морска организация (IMO) в Манила през лятото на 2010г., в която участваха ветроходни кораби от пет държави [9].

От практическа и юридическа гледна точка капитанът на кораба е длъжен да управлява своя кораб и своя екипаж така, че във всяко време да се осигурява мореходността на кораба и активно да се прилагат изискванията на Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването [14].

През последните години към навигаторите се наложиха комплекс от изисквания, които бъдещите офицери на борда на кораба трябва да притежават. Като бъдещи лидери те трябва освен да притежават необходимите им технически умения, да могат и да мотивират, и организират хора. Теоретичната подготовка по анализиране на модели в човешкото поведение трябва да се комбинира с реални ситуации от ежедневието на кораба. Личният пример на капитана, неговата култура и уважението му към човешките права на индивидите са предпоставка за успех при изпълнение на новите задачи на нашето време.

Капитанът на кораба е длъжен да осигури неговите офицери и екипажа да управляват кораба и да го поддържат в безопасно и мореходно състояние по най-ефективен начин. Много от тези аспекти изискват технически навици, но заедно те са обединени с човешки качества и именно тук лидерството и екипната работа на мостика играят решаваща роля.

Професионализмът на капитана на кораба съгласно новата визия на IMO се разглежда в две области:

1. управлява кораба и извършва услуги по море;

2. управлява хора [9].

Управлението на хора изисква не по-малко знания и умения, както и управлението на техниката. Да се управлява човешкият ресурс се оказва най-сложната задача не само на море.

Управленската дейност се разгръща на равнище управление на индивидуалното поведение и управление на груповото поведение. И за двата случая от ключово значение са такива важни въпроси, свързани с управленеца, като: психична индивидуалност, вследствие на която управлението или е изключително трудна, сложна за решаване и неефективна в достатъчна степен дейност, или обратно – силно въздействаща, предизвикателна, интересна, леко решима и продуктивна дейност; базисна функция на личностнопсихичното, което е от значение за разбиране на всяко поведение и неговите механизми, и на отражението им върху ефективността на управлението; личностни параметри в ролята на медиатори на управленската дейност, насочващи и енергетизиращи индивидуалното или груповото поведение в управлението, изпъкващи като начин и инструмент за неговото повлияване, модифициране и др. Доколкото управлението е форма на въздействие върху индивида, то е принудено да отчита различията у хората, тяхната специфичност, ако иска да постигне съответната ефективност. В същото време то трябва да има предвид и да съчетава общите елементи (равен шанс, сходен образователен или ролеви статус, липса на полова, расова и др. дискриминация) със специфичния индивидуализиран подход към всеки човек. Въпросът е как да се подходи към индивидуалните различия, особено в такава професия каквато е морската [6].

Международната морска организация (IMO) полага усилия за унифициране на изискванията за безопасно плаване и опазване на околната среда към целия световен флот. През последните десетилетия бяха приети редица изменения и допълнения към основните конвенции на IMO, като Конвенцията за опазване на човешкия живот по море SOLAS, Конвенцията за опазване на морската среда MARPOL и Конвенцията за подготовка, сертифициране и носене на вахта по море STCW 78/95/2010, които поставят нови изисквания към подготовката на морските кадри.

Международната морска организация в Манилските поправки на конвенция STCW от 2010г. въведе следните основни изисквания към офицерския състав на борда на кораба:

I. Да притежават практически познания за ръководене и обучение на корабния персонал.

II. Да познават съответните международни морски конвенции и препоръки и националното законодателство.

III. Да имат способност да прилага управление на възлагането на задачи и заетостта, включително:

1. планиране и координация;

2. назначаване на персонала;

3. ограничения на времето и ресурсите;

4. приоритизиране.

IV. Да притежават знания и способности да прилагат ефективно управление на ресурсите.

1. разпределение, възлагане и приоритизиране на ресурсите;

2. ефективна комуникация на борда на кораба и на брега.

3. решенията се вземат в съответствие с опита на екипажа;

4. утвърждаване като лидери. Тъй като въпросът за лидерството е широко застъпен в настоящият доклад, ще се спрем по-подробно на някои детайли.

В социалната психология се правят редица опити да се изяснят основанията на лидерството. Дали да управляваме означава да командваме, да наложим на подчинените си своята воля, да ги принудим или да убедим сътрудниците си и заедно с тях да извършим определена работа? В различните периоди, при различни обстоятелства лидерството включва един или повече от изброените елементи. Лидерството е насочено към реализация на цели, в хода на която възникват определени отношения между лидера и групата, в основата на които стоят понятията “власт”, “влияние” и “контрол”.

Разглеждайки идеята за лидерството е необходимо да обърнем внимание върху личността на самия лидер. Всеки лидер е необходимо добре да познава своята собствена личност. Силни и слаби страни, адекватна самооценка, вероятни уязвимости. Необходимо е да бъде пример, еталон на поведение, от който подчинените имат необходимост да виждат и чувстват че е до тях и ги подкрепя в не леката им професия.

Водачът - лидер се стреми да показва на подчинените си правилният път, да посочва грешките на тима си, управлява процедурите, обучава ги, за да придобият нови умения важни за тяхната работа, гарантиращи осъществяването на мисията. Примерът, който дава водачът изпраща важно послание, че организацията ще работи по-добре, хората ще бъдат по-добре подготвени, отстранява грешките и недостатъците, така че екипажът ще бъде максимално подготвен за утрешните предизвикателства. Това се явява като послание за бъдещето, проницателност за утрешния ден, загриженост, предвидимост, а хората навсякъде по света изпитват по малка тревожност и недоверие когато чувстват загриженост, сигурност, предвидимост. Това превръща утрешния ден и мисия осъществими, а хората уверени в своите способности.

Управленската дейност е твърде разнообразна и богата по съдържание. Без да се изпада в позицията на съществуващото едностранчиво и твърде крайно становище, че дейността на всеки мениджър се свежда до вземането на управленски решения и контрол върху тяхното изпълнение от подчинените и сътрудниците, е необходимо да уточним, че вземането на управленско решение е един от най-съществените и изключително отговорни моменти в цялостния управленски процес и на море. Решението е избор на алтернатива. Вземането му е едно от най-важните неща, което прави капитанът на кораб. То е отговорност и тежко морално бреме.

Процесът на вземане на решение има за задача да промени ситуацията. Въпросното вземане на решение има за цел да уясни: знание дали, кога и какво да се реши. Разбира се всичко това предполага и разбирането за последствията от всичко това. На всеки човек му се е налагало да избира между две алтернативи. Подобрявайки опита си като лидер, някои решения се приемат различно и с по-голяма лекота. Но има и решения, изискващи въображение, взискателност и аналитичност или такива, които изискват инстинктивна реакция.

6. подобряване на уменията да командват;

7. да създават екип;

За ефективността на екипа влияние оказват редица фактори: изпълнението на поставените задачи; успешното взаимодействие; надеждност и прогнозируемост на резултатите. Ръководителят на екипа има многообразни функции, които в голяма степен определят успешността на дейността. Ефективният лидер определя правилата на комуникацията; мотивира подчинените; решава конфликтите и управлява кризите; създава нагласа за обща работа и сплотеност.

Да се създаде екип на борда на кораба се оказва нелека задача. От капитаните се изисква за кратък период от време да създадат бърз екип, който да работи ефективно. Необходимо е да подчертаем, че добрият екип не е просто механичен сбор от хора, а представлява жив организъм, където и най-елементарните изменения в една част от него се отразяват върху цялото. Съществуват някои социално – психологически особености, които са предпоставка за създаване на добър екип:

• 
  Отношенията на членовете на екипа по хоризонтала – определят се от съвместимостта на членовете на екипа. Разглеждаме ги на три нива:
  

• 
  Съвместимост на психофизиологичните характеристики – това са темпераментовите особености, които затрудняват или улесняват екипната работа;
  
• 
  Емоционална или психична съвместимост – свързана е с процеса на междуличностно възприемане и неговата валентност;
  
• 
  Социалнопсихологична съвместимост – съвпадение или несъвпадение на ценностните ориентации. Ценностите са в основата на човешките мотиви, определящи посоката на дейността.
  

• 
  Отношенията по вертикала – определят се от лидерския стил. Съществуват изключително много теории за лидерство, които определят различни лидерски стилове. Най-общо могат да се разграничат три основни лидерски стила:
  

• 
  Авторитарен – използващият такъв стил съсредоточава цялата власт и основните ръководни функции в свои ръце. Такъв лидер взема самостоятелно своите решения и не допуска обсъждане между членовете в групата като им отрежда подчинена, а на себе си ръководна роля[Джонев, С. 1990, с.69]
  
• 
  Демократичен – колективен, колегиален стил, при който лидерът управлява групата съвместно с нейните членове. Груповите норми се приемат от всички и се въдворяват от всеки. Демократичният лидер консолидира групата около взетите решения.
  
• 
  Либерален – властта на лидера тук е минимална. В такава група никой няма власт над никого.
  

• 
  Значение на комуникацията – голяма роля за доброто екипно функциониране играят двата основни вида канали за комуникация – вертикален и хоризонтален.
  

• 
  Вертикален – осъществява се в две посоки: низходяща – отгоре надолу, т.е. това е начинът по който капитанът предава информацията към екипажа; възходяща – информацията тръгва отдолу нагоре, това е възможността за обратна връзка;
  
• 
  Хоризонтален – информацията се предава между участниците на екипажа без смяна на йерархичното равнище.
  

Добрата комуникация е от особено значение за ефективността на екипа и основна предпоставка за предвижване нагоре по кривата на съвършенството.

„Личното добронамерено общуване на лидера с подчинените и грижите за тях с нищо не може да се замени“[8].

V. Знание и способност за прилагане на техники за вземане на решение.

1. оценка на ситуацията и риска;

2. установяване и обмисляне на породените варианти;

3. избор на посока на действие;

4. оценка на ефективността на резултата [16]

Моряшкият труд е специфичен, тежък, затворен в нехарактерна среда и ритъм. Изисква се такт, мъдрост и колегиалност, за да не възникват проблеми. Професията на моряка е уникална в социално – психологически аспект от гледна точка на преплитането на формални и неформални взаимоотношения.

Повечето капитани проявяват толерантност към националните и културни особености. Те са „отворени“ за културалните различия и проявяват уважение към културалните и религиозните традиции на моряците.

1. Бакалов, Г., Речник на чуждите думи. 1949, с. 443

2. Джонев, С. Стратегии на ръководителя в междуличностните отношения. С., Наука и изкуство, 1990.

3. Карастоянов, Г., Военна психология и лидерство. С., МО ВА „Г. С. Раковски“, ВИ I част, 2002.

4. Корсини, Р., Андреева, Л. Енциклопедия по психология. С., Наука и изкуство, 1998.

5. Международен кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM code). Издаден от Министерството на транспорта, обн. ДВ, бр. 58 от 27.06.1995г., т.9, р.4, №711.

6. Никова, Д., Проблеми на психологията на управлението. С., УИ „Стопанство“, 2007, с. 44-50.

7. Паунов, М., Организационно поведение. С., Сиела, 1998, с.219.

8. Пеев, И. Военно лидерство: Психологически ракурс. С., Военно издателство, 2007.

9. Пеев, И. Международна научнотехническа конференция „Съвременни технологии в офшорната индустрия“. Иновативни възгледи и интерактивни методи за подготовка на командни кадри за корабоплаването и морската индустрия чрез формиране у тях на способности за латерално мислене, изпреварващи решения (антиципация) и отговорно поведение. ВВМУ Н. Й. Вапцаров“. В., 2013, с. 270-285. ISBN 954-8991-78-0.

10. Пеев, И. Пътят към мостика. От мостика на бъдещето капитаните ще управляват сложни социотехнически системи на море. ВВМУ Н. Й. Вапцаров“. В., 1999, с.47-54, ISBN 954-8991-18-7.

11. Рамчев, К. Психология на управлението. В., УИ ВСУ “Черноризец Храбър“, 2002.

12. Семерджиев, Ц., Стратегическо ръководство и лидерство:Организации. С., Софтрейд, 2007, с.49-50.

13. Фролошки, Б. Търговско корабоплаване и мореплаватели. ЕТ „Божидар Фролошки“. В., 1999.

14. ISM Code and Guidelines on Implementation of the ISM Code2010.

15. International Safety Management Code.

Resolution A.741(18) as amended by MSC.104(73), MSC 179(79), MSC.195(80) and MSC.273(85).

16. STCW Convention International Convention on Standards of Training, Certification and Watch keeping for Seafarers, 1978, as amended, IMO, London, 2011, p.122, ISBN: 978-92-801-1528-4.

17.http://www.imo.org/OurWork/HumanElement/SafetyManagement/Pages/ISMCode.aspx